№ 421
гр. Смолян, 26.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър Хр. Маргаритов
Членове:Тоничка Д. Кисьова
Росица Н. Кокудева
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
Сложи за разглеждане докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно
гражданско дело № 20235400500379 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:20 часа се явиха:
Жалбоподателят "Родопи Еко Проджектс" ЕООД редовно
призован, изпраща представител в лицето адв. М.О..
Въззиваемият А. С. Д., редовно призован, явява се лично и с
адв.С.Д..
Третото лице помагач ЗАД "Алианц България" АД ,
редовно призован не изпраща представител.
Адв. О. - Да се даде ход на делото.
Адв. Д. - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване
ход на делото и затова
О п р е д е л и:
Дава ход на делото.
Съдът докладва постъпилата молба от адв. Д. с приложени
доказателства – амбулаторен лист за извършен преглед на А. Д. и
1
служебна бележка от Бюро по труда.
Докладва се делото, съобразно проекта за доклад.
Адв. О. – Запозната съм с проекта за доклад. Нямам възражение
по проекта за доклад, да се обяви за окончателен.
Адв. Д. - Запознат съм с проекта за доклад. Имам две технически
корекции - на стр.13: при излагане доводите в частната жалба е
отбелязано, 3-то изречение втори абзац “че ние споделяме доводите в
частната жалба, че липсата на списък не е процесуална пречка за
развитие производството по чл.248“, а всъщност ние не споделяме
тези доводи. Още една техническа корекция. На стр.3 е посочен
неточно момента , когато е направено искането за изменение на
иска. Други искания във връзка с доклада нямам. Да се обяви за
окончателен доклада като се внесат съответните корекции.
Съдът намира, че следва да се обяви за окончателен проекта за
доклад, изготвен с Определение № 346/18.08.2023 г. по в.гр.д.
№379/2023 г. на Смолянския окръжен съд с посочените по-горе
корекции от страна адв. Д..В изготвения проект на доклад
неправилно е отразено становището на адв.Д. по повод
последиците от непредставения списък с разноските в
производството по чл. 248 от ГПК. Неправилно в проекта на
доклад е отразено времето , когато е направено искането за
изменение на иска .Поради изложеното
О п р е д е л и:
Обявя за окончателен проекта на доклад по делото.
ДОПЪЛВА доклада с изложените по-горе корекции ,
обективирани в изявлението на пълномощника адв.Д..
Съдът ПРИЕ представените от адв. Д. писмени доказателства.
Адв. О. – Явява се лично въззиваемия Д. и на мен ми прави
впечатление, че той няма поставена протеза на ръката. Правя искане
съдът да го задължи да представи доказателства за закупена протеза за
2
дясната си ръка, съответно да ангажира твърдения, доколкото първият
падеж на предявения иск за бъдещи имуществени вреди е считано от
15.06.2021 г. Застрахователното обезщетение в размер на 247 хил.лв. е
получено от въззиваемия на 17.08.2021 г. и в продължение на повече
от две години от датата на постъпване на финансовите средства,
въпреки че той е имал възможност да заплати по-скъпата протеза,
виждаме че не е поставена. Считам това за относимо по делото. Да
представи писмени доказателства затова, че е закупил протезата.
Адв. Д. – Както сме изложели в отговора на исковата молба
претенцията за бъдещи имуществени вреди – т.е. разходи, които
тепърва ще бъдат направени, а действително застрахователното
обезщетение е изплатено, само че процесуалният представител на
въззивника изпуска, че освен претенцията за бъдещи имуществени
вреди, доверителят ми търпи имуществени вреди от възникналата
трудова злополука, за което също има иск в настоящето производство.
Отделно, макар че не сме представили доказателства, в отделно
производство е релевирана претенция за пропуснати доходи, относно
претърпяната злополука, което също е част от глобалната претенция.
Така или иначе, моля да приемите по чл.266, ал.2, т.2 от ГПК като
ново доказателство договор, който е сключен с фирма, която е
представила оферта за изработка на протеза. Доверителят ми е
започнал процедура по протезиране, като нейното завършване зависи
от резултата по настоящето производство и дали съответно съдът ще
уважи претенцията за доплащане на въпросната протеза. С това
доказателство ние доказваме сигурността и предвидимостта на
настъпване на тези вреди, както изисква константната практика на
ВКС. Ние не сме генерирали такъв разход и нямаме доказателства,. В
момента изчакваме приключване на това производство. Досега
ищецът не е протезиран и това обстоятелство не го оспорваме.
Адв. О. - Искам да допълня твърденията във въззивната жалба.
Относно допустимостта на обжалваното съдебно решение. Считам, че
3
в частта му, с която са присъдени обезщетения за бъдещи
имуществени вреди, съдебното решение е недопустимо, на основание
отделно от изложените от адв. Керменов, а имено: Считам, че ЗРС се е
произнесъл по непредявен иск, тъй като е присъдил обезщетение в
размер на 192040 лв., колкото е стойността на протезата, съгласно
вариант трети от приложената към исковата молба оферта. В същото
време предявения на 15.07.2021 г. иск пред ЗРС е за присъждане на
обезщетение от бъдещи имуществени вреди за закупуване на
миоелектрична протеза, съгласно вариант 2 от офертата, на стойност
168136 лева. За да присъди обезщетение в размер на 192040 лв. ЗРС е
допуснал изменение в размера на иска в последното проведено по
делото съдебно заседание, което считам, че е извършил в нарушение
на чл. 214, ал.1 от ГПК, доколкото поисканото от ищеца изменение не
е увеличен размера на иска, като е допуснато изменение на иска и
по отношение неговия петитум. Срокът за упражняване на което
право е изтекъл в първо съдебно заседание по делото. И в първото
съдебно заседание ЗРС е следвало да остави това искане за изменение
без уважение. В тази насока излагам твърдение и че исковата молба е
била нередовна при приемането й от ЗРС, тъй като е следвало в
петитума изрично да се запише, че претендираното обезщетение от
68136 лв. е за закупуване на миоелектрична протеза, съгласно
вариант 2 от представената от ищеца оферта и приложена към
исковата му молба. Напомням на съда, че в исковата молба ищецът е
записал, че избраният вариант 2 съдържа всички оптимални
компоненти, които биха компенсирали до известна степен движенията
на ампутираната ръка. С присъждането на обезщетение в размер на
192040 лв. ЗРС не се е произнесъл по този иск, а по иск който не е
заявен в исковата молба, а именно, на ищеца да бъде присъдено
обезщетение за закупуване на протеза, съгласно вариант 3. Видно и от
заключението на СМЕкспертиза, и 3-те варианта се различават един от
друг, като вещото лице е изготвило заключението и е препоръчало да
бъде избран вариант 3, който се различава по механичното движение
4
на лакътната става от претендирания от ищеца вариант 2. Накратко,
считам че с изменение на размера на иска ЗРС не е следвало да
уважава, както е процедирал в последно съдебно заседание, тъй като
ищецът въвежда нов петитум на исковата молба, а не променя размера
на своя иск в исковата молба и изрично е записано, че той претендира
именно за закупуване на протеза, съгласно вариант 2 от офертата, че
тази сума представлява частичен иск от стойността на протезата, по
вариант 3 от офертата. Затова считам, че в тази си част съдебното
решение е недопустимо и моля да бъде обезсилено в тази си част.
Други доказателства няма да соча. Моля да се отбележи, че протеза не
е закупена към днешна дата.
Адв Д. – Първо по отношение на твърденията за недопустимост,
считам същите за изцяло неоснователни. Съгласно законодателната
разпоредба на чл.214, ал.1 от ГПК до приключване на съдебното
дирене, размерът на иска може да бъде променен по наше искане и
към увеличение и към намаление. И тази процесуална възможност е
представена, защото ние не сме медицински лица и нямаме тази
експертиза да преценим при завеждане на делото, какъв вид протеза
може да се постави на ищеца и дали тя е подходяща за него. Точно
съобразно заключението на вещото лице, което е прието без
оспорване на въззивника, ние сме извършили въпросното изменение
на размера на претенцията си. Основание на иска не сме променяли в
последно заседание, няма как да се говори за недопустимост на
направеното от нас процесуално действие.
Адв. О. - ЗРС не е обвързан от формулировката на ищеца, дали
молбата му касае изменение размера на иска и е длъжен, съобразно
направеното искане да прецени дали искането касае изменение на
иска, чрез заявяване на друг петитум или изменение на неговия
размер. Считам, че в тази насока той е направил погрешна преценка и
постановил недопустим съдебен акт, като непредявен иск, който не е
изменен своевременно в първото съдебно заседание.
5
Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна и
затова
О п р е д е л и:
Приключва фазата на съдебното дирене.
Дава ход на съдебните прения.
Адв. О. – Поддържам въззивната жалба. Съобразно
оплакванията на адв.Керменов. Считам присъденото обезщетение от
ЗРС е прекомерно завишено и не отговарят на критерия за
справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД. В тази насока, ще Ви моля,
съдът да съобрази едно решение на МРС № 111/29.8.2022 г., оставено
в сила с решение 332/29.12.2022 г. на настоящия СмОС, с което е
присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 250
хил.лв. на работник, претърпял трудова злополука, в резултат на която
същият е останал напълно неподвижен от пъпа надолу без всякаква
възможност, за каквото и да е подобрение, като е приел, че сума над
този размер би довела до неоснователно обогатяване на ищеца. Освен
това прави впечатление, че ЗРС е присъдил, т.е. той е преценил в
мотивите си, че справедливо обезщетение за неимуществени вреди
било това в размер на 355 хил.лв., което намалено с 5-те хил.лв.
изплатени от довереното ми дружество, преди завеждане на делото и
сумирано с изменения размер на исковата претенция от 350 хил.лв.
,съвпада с отменения размер, т.е. ЗРС напълно безкритично е
присъдил втория размер на претендираното от ищеца обезщетение,
без да изложи доводи, какво го мотивира да присъди такъв размер,
въпреки че ЗРС е приел, че по отношение на денталните проблеми на
въззиваемия липсва причинно-следствена връзка от претърпяната
трудова злополука, поради което обезщетение и за тези вреди не му
се следва. Въпреки това той не е намалил дори с лев претендираната
сума от ищеца, което считаме, че доказва безконтролно присъждане
на обезщетение в нарушение на чл.52 от ЗЗД. Ще Ви моля, да ми се
предостави възможност да изложа съображения в писмени бележки.
6
Искът за имуществени вреди, считам че такъв не бива да бъде
присъждан от датата на подаване на исковата молба доколкото, ако
тогава вредите са били бъдещи те вече би трябвало да са настъпили.
Изплатеният размер на застрахователното обезщетение е напълно
достатъчен да се закупи протеза било вариант 2 или, било вариант 3 и
да остане разлика в размер на повече от 50 хил.лв., какъвто е
първоначално заявеният размер на иска за неимуществени вреди. Ще
обърна внимание на съда, че в исковата молба ищецът е формулирал
следното твърдение“ обезщетение в размер на 55 х.лв. би
представлявало справедливо възмездие…………“. Въпреки това след
една година, ищецът отново без липсва на частичен предявен
първоначален иск, предприема увеличение на размера на иска за
неимуществени вреди, като противно на изложеното в решението на
ЗРС „инфлационните процеси не са такива, че инфлацията да е
достигнала 700%“, и да мотивира съдът да присъди такъв размер на
обезщетение. С оглед изхода на дело претендираме направените
разноски за воденето му, за което представям списък, договор, превод
и извлечение.
Поддържам изцяло въззивната частна жалба, моля да уважите и
нея.
Насрещната жалба считам за неоснователна. Действително при
формирането, отделно от съображенията за липса на основание за
изменение на размера на иска, то считам, че настоящият съд, не следва
да го допуска, подробни съображения ще изложа в писмени бележки.
Адв. Д. – По отношение твърдените нарушения, свързани с
изменение на иска, следвали сме законовите възможности които ни се
предоставят, ще повторя, до приключване на съдебното дирене ние
може да коригираме размера, така както считаме за справедливо.
Съдът не е обвързан с нашите искания и твърдения, за това, какъв е
справедливият размер на обезщетението. Константната практика на
ВКС, постановленията от 50 г., изрично казват, какви са критериите
7
като Вие съобразявате за преценката на тази справедливост.
Цитираната практика, считам че не е съотносима, тя не съобразява
настоящите вреди, такива които се търпят по настоящето
производство. В тази връзка ние сме цитирали друга практика на
окръжни, апелативни и ВКС, която точно за ампутация на водещ
десен крайник се присъжда обезщетение само за тези вреди се
присъжда обезщетение 350 хил.лв. Ако това трябва да бъде подходът,
като считам, че е изцяло несъобразен с критериите за справедливост
той е неправилен. Изложените доводи на въззивника, считам за изцяло
неоснователни по отношение претенцията за неимуществени вреди.
По отношение претенцията за бъдещи имуществени вреди. Аз
изрично в отговора съм посочил следното: какъв щеше да бъде
аргумента на този въззивник ако ние не бяхме получили
застрахователно обезщетение в този размер, защото водещ аргумент е,
че ние първо трябва да си закупим тази протеза, след това да
претендираме от въззивника. Ами ако не бяхме получили това
обезщетение. Т.е. ние нямаме процесуална възможност някога този
човек да получи една подходяща протеза, която да му даде минимален
шанс и възможност да подобри своя начин на живот. Имаме
депозирано заключение от психиатрична експертиза, имаме
представени амбулаторни листа, че този човек ходи на психиатър и се
лекува, защото този човек е в изключително тежко психическо
състояние. Не претендираме само бъдещи вреди, имаме заявен иск за
неимуществени вреди, което не покрива дори част от обезщетението
за протезата. Така че, логиката, която се изнася и се представя, е
изобщо несъобразена с фактите и обстоятелствата, с процесуалния
закон и в този смисъл изцяло оспорвам тези доводи. По отношение
на насрещната въззивна жалба. Тъй като искът ни е предявен като
пълен, а не като частичен по отношение размера на бъдещи
имуществени вреди и считаме исковата молба покана за заплащане на
тези вреди, то считаме, че дължимата законна лихва следва да се
начисли точно от деня на предявяване на исковата молба, съобразно
8
решението на ВКС, което ние цитираме в насрещната въззивна жалба,
ние изцяло се основаваме на тълкувателната практика на ВС.
Считаме, че тук има процесуално нарушение от страна на РС, затова е
предявена насрещната жалба.
По отношение на частната жалба за разноските. Разноските са
определени съобразно действащата редакция на Наредба 1 на ВАС
към деня на приключване на съдебното дирене. Да има практика на
ВКС, следва да се съобразява договорът за правна защита, този
договор също е сключен по време на действие на новата наредба. Тук
не виждам нарушение на претенцията на частния жалбоподател по
отношение изчисление на разноските. Дори да прецените, че следва
да се коригират тези разноски следва да съобразите изрично искането,
както е формулирано в частната жалба.
Подробни съображения ще изложа в писмен вид. Представям
списък с разноски, претендирам адвокатско възнаграждение по чл.38,
ал.1 т.3 по ЗА.На страните и на състава на съда е известно, че
процесуалният представител на въззивника, предходният почина, но
аз съм длъжен да обърна внимание, че участието на процесуалния
представител на въззивника само за днешно открито съдебно
заседание и в случай, че прецените, че следва да присъдите разноски
за водене на настоящето производство, то следва да бъде съобразена
процесуалната й роля само в участие в открито съдебно заседание
днес. Правя изрично възражение в този смисъл за прекомерност на
претендирания хонорар с оглед процесуалната работа на адвоката на
въззивника.
Реплика на адв. О. – Обемът на извършената от колегата работа
по производството пред въззивната инстанция съвпада с обема, който
аз съм извършила с изключение на изготвянето и подаването на
въззивната жалба. След запознаване със списъка ми ще установите, че
уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е много под
размера, който колегата претендира да му бъде определен. Моля съдът
9
да не се счита подлъган от представения списък разноски, тъй като
списъкът касае направените разноски, а в случаите по чл.38, ал.2
адвокатското възнаграждение при наличие на основание за
присъждането му се определя и присъда от съда, а не от страната,
която не му е заплатила.
Съдът даде седмодневен срок за представяне на писмени
бележки.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение на 26.10.2023 г..
Протоколът написан в с.з..
Заседанието закрито в 10.50 ч..
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10