№ 265
гр. Б., 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:И. Цв. Т. А.
при участието на секретаря Т. В. Б.
като разгледа докладваното от И. Цв. Т. А. Гражданско дело №
20241810100261 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.49, ал.1 от СК.
М. Г. К. от село Н., ул.А. К. №*, с ЕГН:********** моли да бъде прекратен брака й с
Х. П. К. от Б., ул.К. и М.№*, с ЕГН:**********, сключен на *г. пред длъжностното лице на
Община Б., за което е съставен акт за граждански брак №1/*г. на Община Б. като дълбоко и
непоправимо разстроен, без съдът да се произнася относно вината за прекратяване на
брака.
В с.з. ищецът М. Г. К. лично и чрез пълномощник адв.И. Н. от САК поддържа така
предявения иск за развод и моли след прекратяване на брака да носи предбрачното си
фамилно име Д..
Ответникът-Х. П. К. от Б. е направил възражение по иска за развод и е представил
писмен отговор с вх.№ 2759 от 26.03.2024г., в предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът оспорва иска за развод и заявява, че не желае да
бъде прекратен брака му с ищцата. Ответникът заявява, че поведението на ищцата е
притеснително, тъй като същата се е пристрастила към Фейсбук и други сайтове, което
дигитално пристрастяване е довело до психическата й зависимост към тях, което е голям
проблем за семейството и води до негативни последствия-безразличие от нейна страна към
семейството, дъщерите им, които са образовани и пълнолетни, като това се проявява и на
работното й място. Въпреки това ответникът счита, че само семейството може да помогне
на ищцата, за което моли да се спре производството по делото за срок от 6 месеца, за да
направят опит за доброволно уреждане на спора, за да помогне той и дъщерите му на
ищцата. Ответникът отрича да е осъществявал психически тормоз над ищцата, изразяващ се
в непрестанна ревност, като тези й твърдения според него са провокирани от дигиталната й
зависимост от социалните мрежи.
В с.з. ответникът Х. П. К., чрез пълномощник адв. М. К. от САК оспорва иска за
прекратяване на брака и поддържа направените възражения в писмения отговор.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
1
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Съгласно приложения оригинал от удостоверение за сключен граждански брак,
издадено от община Б., се установява, че страните са сключили граждански брак на *г. пред
длъжностното лице на Община Б., за което е съставен акт за граждански брак №1/*г. на
Община Б..
От показанията на разпитания по делото свидетел-М.на Г. Д., която е сестра-близнак
на ищцата, се установява, че страните като съпрузи са във фактическа раздяла от месец
октомври на 2023г. насам, тъй като ищцата е напуснала семейното жилище в Б. и живее
заедно с нея и майка им в с.Н., а ответникът е останал да живее в Б. като в този период от
време двамата не поддържат взаимоотношения като съпрузи. Ищцата е напуснала
ответника, тъй като същият не се отнасял добре с нея, обиждал я и имал претенции относно
това каква домакиня е, как се е грижила за децата им, които сега са пълнолетни. Според
св.Д. ищцата няма зависимости от дигитални устройства, тъй като ползва телефона за
електронно банкиране, както и социалните мрежи за връзка с роднини и приятели. Ищцата
работи на две места и няма как да има такава зависимост с оглед изпълняване на служебните
си задължения. Според св.Д. и ответникът има профил във Фейсбук и ползва социалните
мрежи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че брачната връзка е
изцяло разкъсана и лишена от съдържание. Съдът счита, че бракът е дълбоко и непоправимо
разстроен по смисъла на закона и искът за прекратяването му следва да бъде уважен. Между
съпрузите не съществуват дължимите от закона и от морала взаимоотношения,
характеризиращи брака-обич, доверие, уважение, загриженост един за друг, икономическа
общност, общ социален живот. Настъпилата между страните по делото фактическа раздяла,
която продължава от една година насам е необратима. Формалното съществуване на брака
не е в интерес на съпрузите, нито е обществено оправдано. Не е настъпила промяна в
отношенията на страните и след подаване на исковата молба на 12.02.2024г. и получаването
на същата от ответника на 27.02.2024г., тъй като оттогава до сега е изминал период от 8
месеца, през който страните продължават да са във фактическа раздяла и да не поддържат
взаимоотношения като съпрузи като това състояние на брачната връзка не е временно и с
оглед категоричното становище на ищцата, че желае да прекрати брака с ответника, е
необратимо, въпреки, че ответникът е изразил становище за запазване на брака.
С оглед на събраните гласни доказателства – показанията на св.М.на Д., които съдът
кредитира като конкретни, непосредствени и необорени от останалите събрани по делото
доказателства, съдът намира, че се установява, че е налице дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, което е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на
взаимност, уважение и доверие и другарски отношения между съпрузите, при което брачната
връзка е само формална и не съответства на закона. Това е така, тъй като в случая не са
налице обикновени, временни недоразумения, които могат да се преодолеят, тъй като
страните не се интересуват един от друг като съпрузи, живеят отчуждени един към друг, не
поддържат нормални взаимоотношения като съпрузи и това състояние е трайно, както и
отношенията между страните не са се променили след предявяване на иска за развод.
С оглед на горното съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо
разстроен и следва да бъде прекратен, като искът с правно основание чл.49, ал.1 от СК е
основателен и следва да бъде уважен.
След прекратяване на брака ищцата ще следва да носи предбрачното си фамилно име Д.
с оглед направеното за това искане от нея в исковата молба. Видно от редакцията на чл.53 от
СК промяната на фамилното име е само възможност, от която ищцата желае да се възползва.
2
Фамилното име след развода не е установено от закона да зависи от вината, а е субективно
право на съпруга и е въпрос на негов личен избор дали ще се възползва от правото си по
чл.53 от СК. Съгласно цитираната разпоредба „след развода съпругът може да възстанови
фамилното си име преди този брак”. Тази разпоредба на чл.53 от СК налага извода, че са без
значение становището на другия съпруг и вината относно фамилното име след развода. Щом
самата ищца е упражнила правото, визирано за този случай в чл.53 от СК, съдът намира, че
след развода фамилното й име следва да бъде предбрачното или Д..
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед разпоредбата на чл.6, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, съдът намира, че следва да бъде определена окончателна държавна
такса в размер на 50лв.
Съдът намира, че ответникът ще следва да заплати държавна такса в размер на 25лв.
върху уважения иск за прекратяване на брака, тъй като ищцата първоначално е внесла
държавна такса от 25лв.
Страните изрично са заявили, че не претендират заплащане на направените от тях
разноски по делото, за което съдът не присъжда такива.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.49, ал.1 от Семейния кодекс брака, сключен
между М. Г. К. от село Н., ул.А. К. №*, с ЕГН:********** и Х. П. К. от Б., ул.К. и М.№*, с
ЕГН:**********, сключен на *г. пред длъжностното лице на Община Б., за което е съставен
акт за граждански брак №1/*г. на Община Б., като дълбоко и непоправимо разстроен.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата М. Г. К. да носи
предбрачното си фамилно име-Д..
ОСЪЖДА Х. П. К. от Б., ул.К. и М.№*, с ЕГН:********** да заплати в полза на
РС-Б. държавна такса в размер на 25лв./двадесет и пет лева/ за уважения иск за
прекратяване на брака и сумата от 5лв./пет лева/ при служебно издаване на изпълнителен
лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-София в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
3