№ 156
гр. Плевен , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Стефан Ас. Данчев
Членове:Татяна Г. Бетова
Светла Й. Димитрова Ковачева
при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от Стефан Ас. Данчев Въззивно гражданско дело
№ 20214400500392 по описа за 2021 година
Въззивно обжалване.
С решение № 244 / 12.04.2021г. постановено по гр.д.№
3735/2020г.Плевенски районен съд признал за установено на осн. чл. 422 ,
ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД ,чл. 240 от ЗЗД и чл. 99 от
ЗЗД по отношение на К. Ф. ДР. , че дължи на „*** „ ЕАД – гр.София сумата
494 ,86 лв. представляваща главница по договор за кредит Бяла карта от
12.11.2014г. сключен между „***“ООД и К.Д. ,вземането по който е
прехвърлено от кредитора чрез два последователни договора за цесия на ***
ЕАД за която сума е издадена заповед за изпълнение № 439/ 17.02.2020г. по ч.
гр.д.№ 827/ 2020г. на ПлРС.
Отхвърлил предявения от „ *** „ ЕАД против К. Ф. ДР. за признаване за
установено ,че дължи на ищеца сумата 685,05 лв. представляваща договорна
лихва за периода от 07.03.2015г. до 06.05.2019г. по същия договор за кредит
,както и отхвърлил иска по отношение на сумата 148,77 лв. представляваща
лихва за забава за периода от 06.07.2018г. до 14.02.2020г. по същия договор
за кредит. Осъдил К.Д. да заплати в полза на ищеца деловодни разноски
28,25 лв. по ч. гр.д.№ 827/ 2020г. на ПлРС ,както и сумата 176,91 лв.
деловодни разноски в исковата производство.
Това решение е било съобщено на К. Ф. ДР. чрез особения му представител
адв.С. М. ,на 16.04.2021г. с оглед на което срокът за неговото обжалване
1
изтича на 05.05.2021г. /първият присъствен ден / .
На 26.04.2021г. ,т.е в срока за въззивно обжалване по чл. 259, ал.1 от ГПК е
постъпила въззивна жалба от К. Ф. ДР. , чрез особения му представител
адв.С. М..В жалбата се сочи ,че решението на ПлРС се обжалва ИЗЦЯЛО
,като неправилно и незаконосъобразно. Впоследствие с допълнителна молба –
становище от 23.06.2021г. се уточнява ,че решението не се обжалва в частите
,с които искът е отхвърлен , а само в уважената част за дължимата главница и
осъдителните части за разноските.
Жалбата отговоря на изискванията на чл. 259, ал.1 и чл. 260 от ГПК,поради
което се явява редовна и допустима ,поради което съдът е насрочил делото
за нейното разглеждане в открито съдебно заседание.
Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба , от насрещната страна „
*** „ ЕАД според която въззивната жалба е неоснователна.
С въззивната жалба не са представени нови доказателства и не са
направени искания за събиране на нови доказателства. Такива искания не са
направени и с писмения отговор на въззивната жалба.
Плевенски окръжен съд ,като разгледа въззивната жалба по реда на чл. 268
от ГПК и извърши проверка на обжалваното решение на ПлРС в кръга на
правомощията си по чл. 269 от ГПК и съобразно наведените във въззивната
жалба оплаквания, намира ,че РС-Плевен е постановил валидно и допустимо
решение ,което като краен резултат е и правилно, поради което следва да бъде
потвърдено,като се налага , обаче, Плевенски окръжен съд да изложи и
допълнителни мотиви в подкрепа на направения от РС-Плевен краен извод за
дължимост от кредитополучателя на главницата в размер на 494 ,86 лв.
Основното възражение , което е било направено още с писмения отговор
на исковата молба е за това ,че липсват доказателства за уведомяване на
длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита преди
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК. Това се развива като основно оплакване и с въззивната жалба ,като се
твърди ,че съдът /РС-Плевен / не бил обсъдил възражението за липса на
доказателства за настъпила преди подаване на заявлението предсрочна
изискуемост на вземането и тъй като уговореният между страните по
договора срок на действие на този договор / удължен с анекс / не е изтекъл и
до приключване на съдебното дирене пред РС-Плевен ,то и изискуемостта на
това вземане не била настъпила.
Всъщност не е вярно това ,че Плевенски районен съд не е обсъдил
възражението ,че няма доказателства за обявяване на предсрочната
изискуемост на вземането по договора за кредит . ПлРС е посочил изрично в
мотивите на обжалваното решение ,че възражението за недължимост на
вземането поради ненастъпване на падежа му е неоснователно именно поради
недействителността на договора за кредит /каквото е приета от РС-Плевен
2
поради неподписването от страните на всяка страница на Общите
условия,които са неразделна част от него/ . В резултат на тази
недействителност РС-Плевен е приел ,че уговорения между страните краен
срок вече не ги обвързва ,т.е. приел е, че не е налице действащ между
страните договор ,чийто срок на действие все още да не е изтекъл към
момента на приключване на съдебното дирене ,та да се налага обявяване на
предсрочна изискуемост на цялото вземане по този договор. Тези принципни
съображения на ПлРС са правилни ,тъй като след прогласяване
недействителността на договора за кредит , вземането на кредитора за
главницата по него на осн. чл. 23 от ЗПК, става безсрочно и неговата
изискуемост настъпва с поканата ,каквато функция изпълнява в случая
подадената искова молба ,връчена на особения представител на ответника по
иска.
Освен тези съображения ,обаче ,ПлОС намира ,че следва да се изложат и
други допълнителни съображения по повод на възражението ,че не била
надлежно обявена предсрочната изискуемост на претендираните с исковата
молба парични вземания по договора за кредит,които са свързани с особения
характер на договора за кредит „Бяла карта „ сключен между „*** „ ООД и К.
Ф. ДР. . Този договор по същността си представлява не обикновен
потребителски кредит , а РЕВОЛВИРАЩ договор с максимален размер
500лв., както е изрично записано в чл. 5,ал.1 във вр. с чл. 2,ал.1 от договора за
кредит „Бяла карта „ сключен на 12.11.2014г. и продължен с анекса от
10.01.2017г. Този револвиращ кредит има особености спрямо обикновения
потребителски кредит ,както по отношение на усвояването на сумите по него
,така и по отношение на погасяването. Съществената отлика при
револвиращия кредит е ,че кредитополучателят има възможност многократно
да ползва сумата до размера на уговорения кредитен лимит ,стига разбира се ,
преди това да е възстановил същата сума, а не се касае за еднократно или
ограничено до няколко пъти усвояване на целия кредитен лимит,както е при
обикновения договор за потребителски кредит. Що се касае до погасяването
на задължението по договора за револвиращ кредит ,то в т.сл. не се съставя
погасителен план в който дължимите от кредитополучателя месечни
погасителни вноски са предварително определени по размер до последната
погасителна вноска до края на действие на договора , а при револвиращия
кредит кредитополучателят се задължава да заплаща едно определяемо/
променливо по размера си / текущо задължение на определено число от
месеца ,което включва в себе си усвоената и непогасена главница,както и
начислената и непогасена договорна лихва върху усвоената главница , а може
да включва и неустойка за неизпълнение ,респ. лихва за забава. В конкретния
случай в чл. 3,ал. 3 от договора е дадено определение на понятието „текущо
задължение „ което се формира към всяко последно число на месеца и са
посочени компонентите ,които го съставят,а в чл. 3, ал.2 пък е посочено ,че
това текущо задължение се заплаща през целия срок на договора до всяко
второ число на месеца. В конкретния случай се претендира главница
представляваща сбор от усвоени от кредитополучателя заемни суми
съответно на 20.11.2014г. -400лв. ; на 26.11.2014г.- 80лв. ;на 01.12.2014г. -20
3
лв. ; на 09.01.2015г. – 30 лв. ; на 12.01.2015г.- 20 лв. ; на 05.02.2015г. -10 лв. и
на 17.03.2015г. -10 лв. Всички тези усвоени суми от кредитния лимит
съответно са съставлявали части от текущото задължение на
кредитополучателя, формирано по правилото на чл. 3,ал.3 от договора и в
т.см. и съгласно чл. 3, ал. 2 от договора кредитополучателят е бил длъжен да
заплати текущото си задължение,дължимо за предходния месец до 2-ро число
на следващия месец. По този начин,задълженията за усвоената главница
всъщност са станали изискуеми отдавна и много преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и в този
сл. изобщо не е необходимо да се обявява предсрочна изискуемост на целия
кредит ,тъй като както беше посочено по-горе усвоената част от кредитния
лимит става изискуема след нейното усвояване и с настъпването на падежа на
съответното текущо месечно задължение. Поради това в конкретния случай
самият заявител в производството по чл. 410 от ГПК не се е позовавал на
предсрочна изискуемост на кредита и поради това не е необходимо да се
изследва въпроса дали такава е настъпила или не ,тъй като падежът на
претендираната главница / като части от текущите месечни задължения /е
настъпил много преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.
Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд намира ,че обжалваното
решение не страда от посочените във въззивната жалба пороци и следва да
бъде потвърдено. Въззиваемата страна е претендирала с писмения отговор на
въззивната жалба ,присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100лв. Плевенски окръжен съд намира ,че са налице условията на чл.78,
ал. 8 от ГПК за присъждане в полза на „*** „ ЕАД – гр.София на
възнаграждение за осъществената пред въззивната инстанция защита от
юрк.П. Б.,чийто размер съгласно чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 26 от Наредба за
заплащане на правната помощ съдът определя на 100лв.
Поради изложеното , Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 244 / 12.04.2021г. , постановено по гр.д.№
3735/2020г. на Плевенски районен съд в обжалваната му част с която
Плевенски районен съд признал за установено на осн. чл. 422 , ал.1 във вр. с
чл.415 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД ,чл. 240 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД по
отношение на К. Ф. ДР. ,че дължи на „*** „ ЕАД – гр.София сумата 494 ,86
лв. представляваща главница по договор за кредит Бяла карта от 12.11.2014г.
сключен между „***“ООД и К.Д. ,вземането по който е прехвърлено от
кредитора чрез два последователни договора за цесия на „*** „ ЕАД за която
сума е издадена заповед за изпълнение № 439/ 17.02.2020г. по ч. гр.д.№ 827/
2020г. на ПлРС и в частта с която К. Ф. ДР. е осъден да заплати на „*** „
ЕАД – гр.София сумата 28,52 лв. деловодни разноски по заповедното
производство и сумата 176,91 лв. деловодни разноски по исковото
производство.
4
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.8 от ГПК К. Ф. ДР. да заплати на „*** „ ЕАД –
гр.София 100лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5