Решение по дело №941/2023 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 749
Дата: 14 октомври 2024 г.
Съдия: Христина Запрянова Жисова
Дело: 20235640100941
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 май 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 749
гр. гр. Хасково, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Христина З. Жисова
при участието на секретаря Антония Сл. Бузова
като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело №
20235640100941 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422
ал.1, вр. чл.415 ал.1 ГПК, във вр. с чл.430 ТЗ и чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл.86 ал.1
ЗЗД, вр. чл.99 и следв. ЗЗД от „Естрея България" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: град *****************, представлявано заедно от двама от директорите
Б.Й. и Д.Д., против Т. Б. Т., ЕГН: **********. За претендираните суми е издадена заповед №
52 от 27.01.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 149 по
описа за 2023 г. на Районен съд – Хасково.
Ищецът твърди, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК срещу солидарните длъжници Т. Б. Т. и "Фонд за гарантиране на
задълженията на физически лица". Районен съд - Хасково издал Заповед за изпълнение по
ч.гр.д. 20235640100149 по описа на съда, с която посочените лица били осъдени солидарно
да заплатят на заявителя сумите както следва: 5743,63 лева - представляваща незаплатена
изискуема главница по Договор за бърз потребителски анюитетен кредит № 023710 от
06.12.2021г.; 448,66 лева - просрочена договорна /възнаградителна/ лихва от 20.01.2022 г. до
16.06.2022 г., вкл.; 379,67 лева - лихва за забава от 20.02.2022 г. до 31.08.2022 г. вкл., 177,10
лева - мораторна лихва върху главницата за периода 01.09.2022г. до 20.12.2022г., 24 лева -
неолихвяемо вземане, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението. В полза на заявителя били
присъдени общо и 774,11 лева разноски в заповедното производство. Заповедта за
изпълнение била връчена на длъжника Т. Б. Т. при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК. С
1
Разпореждане на Районен съд - Хасково на заявителя били дадени указания за предявяване
на иск по реда на чл. 422 от ГПК само срещу длъжника Т. Б. Т.. Предвид горното, ищецът
предявявал настоящия положителен установителен иск, на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК във вр с
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Поддържа се в исковата молба, че на 06.12.2021 г. между „Инвестбанк" АД и
ответника Т. Б. Т. бил сключен Договор за бърз потребителски анюитетен кредит № 023710.
Договорът бил сключен чрез средства за комуникация от разстояние, като за целта
„Инвестбанк" АД организирала и поддържала система за предоставяне на потребителски
кредити от разстояния, /раздел. V т. 5.2. от Общите условия на „Инвестбанк" АД за
предоставяне на потребителски кредити /. Искането за предоставяне на онлайн
потребителски кредит и документите, които трябвало да бъдат попълнени, подписани и
представени на кредитора, били по образец и представлявали елемент от съответния
кредитен продукт. Тяхното попълване, подписване и подаване се осъществявало изцяло чрез
посочените средства за комуникация от разстояния в раздел V т. 5.2.1 - 5.2.6 от Общите
условия. Отпускането на кредита ставало по инициатива на кредитополучателя, чрез
попълване и подаване на онлайн искане по одобрен образец на електронната платформа на
„Инвестбанк" АД на адрес ******** /раздел V, т. 5.3.1 от Общите условия/. Потребителят
генерирал искането за кредит чрез изчерпателно попълване на всички негови активни полета
посредством избор между съществуващите опции, както и чрез посочване на финансови
параметри на кредита. След успешното попълване на онлайн искането за отпускане на
кредит и изпращането му към банката, потребителят получавал на екрана на устройството,
чрез което генерира искането, уведомление за успешното му изпращане. Получавал също
така индикация, че трябва да следва по-нататъшните указания, получени на електронната му
поща, посочена в искането, както и да потвърди онлайн искането чрез активиране на връзка
към електронната система на „Инвестбанк" АД, получена на електронната му поща. Така,
следвайки всички горепосочени стъпки на 06.12.2021 г. ответникът Т. Б. Т. успешно подал
онлайн Искане за отпускане на бърз потребителски кредит на физическо лице с № 023710 и
активирал връзката с електронната система на банката. След успешното попълване на
формуляра и активиране на връзката за потвърждаване на онлайн искането, на екрана на
устройството на кредитополучателя се генерирала страница с указания от страна на
„Инвестбанк" АД за регистрация в системата на „Евротръст Технолоджис" АД -
сертифициран доставчик на удостовери тел ни услуги за извършване на отдалечена
квалифицирана електронна идентификация на кредитополучателя. Успешната
идентификация на физическото лице била условие за сключване на договор за кредит. Такава
идентификация била направена чрез онлайн Изявление за предоставяне на лични данни от
ответника Т. Б. Т., който посочил, че желае да получи идентификация спрямо „Инвестбанк"
АД, а като основание за идентификацията бил посочен номера на искане за отпускането на
бърз потребителски кредит - № 23710. Към идентификацията били приложени снимки на
личната карта на кредитополучателя и спесимен. Документът бил подписан с квалифициран
електронен подпис на Т. Б. Т. на 06.12.2021 г. След приключване на процеса по
идентификация, на ответника бил изпратен от кредитиращата банка пакет документи за
2
онлайн подписване чрез платформата на „Евротръст" /раздел. V т. 5.3.5 от Общите условия/.
Пакетът съдържал: искането на потребителя за отпускане на кредит по образец; декларация
отпускане на онлайн кредит по образец; декларация по чл. 42 от ЗМИП; стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация на потребителските кредити съгласно
Закон за потребителските кредити; декларация за икономически свързани лица. Документите
се съдържали в един общ PDF - файл и се подписвали веднъж от потребителя с
квалифицирания му подпис. На 06.12.2021 г. ответникът Т. Б. Т. подписал чрез платформата
на „Евротръст" пакетът документи, респективно всички съдържащи се в него декларации,
искане за отпускане на кредит и европейски формуляр. След успешно подписване на пакета
документи и след проверка на кредитоспособността на физическото лице, „Инвестбанк" АД
генерирала и изпратила на ответника пакет електронни документи съгласно раздел V т. 5.3.8
от Общите условия. Пакетът съдържал: Договор за кредит № 023710; Индивидуален
погасителен план; Рамков договор за платежни услуги по образец; Общи условия на
„Инвестбанк" АД за отпускане на потребителски кредити; Искане за откриване на банкова
сметка, Договор за откриване и водене на разплащателна сметка по образец,
Информационен бюлетин за вложители; Общи условия на „Инвестбанк" АД за ползване на
услугата „интернет банкиране"; Искане за интернет банкиране по образец; Искане за
усвояване на кредита по образец; Други документи при необходимост. Пакетът документи,
включващ Договор за бърз потребителски анюитетен кредит № 023710 от 06.12.2021 г. и
останалите гореизброени документи, представлявал един общ PDF - файл, който се
подписвал еднократно от кредитополучателя, ако същият желаел да сключи договора. В
случай че потребителят не подпишел изобщо договора или не подпишел в срок, то искането
за кредит се считало за оттеглено, респективно страните не се считали обвързани по
изпратения договор. В случая, квалифицираният електронен подпис на ответника бил
поставен върху съдържащите се в пакета документи на 06.12.2021 г., като по този начин се
поддържа, че бил сключен и Договора за бърз потребителски анюитетен кредит № 023710 от
06.12.2021 г. със страни „Инвестбанк" АД - кредитор и Т. Б. Т. - кредитополучател. Съгласно
раздел. V т. 5.3.8 от Общите условия положените електронни подписи по описания ред
имали характера и правната стойност на саморъчни подписи върху хартия. След успешното
сключване на договора, банката - кредитор създавала нов профил в платформата си за
интернет банкиране с достъп на потребителя до разплащателна сметка. За създаденият
профил и успешното сключване на договор за кредит, кредитополучателят се уведомявал от
кредитиращата банка на посочения от него имейл и мобилен номер. Ползването на
отпуснатата сума се осъществявала чрез профила за интернет банкиране, а когато това било
предвидено в договора за кредит - и чрез дебитна карта. При подадено онлайн искане за
отпускане на кредит, подписано с приложението „Евротръст", усвояването на средствата от
кредита се извършвало с календарна дата /вальор/, датата на подписване на договора за
кредит. Процедурата по сключване на договор за кредит приключила успешно за ответника
Т. Б. Т., като съгласно раздел I, чл. 1 от Договора на кредитополучателя бил отпуснат
потребителски анюитетен кредит в общ размер от 1946 лева. Между страните било
уговорено, че считано от датата на усвояване на кредита до окончателното му издължаване,
3
кредитополучателят дължи на кредитора възнаграждение за предоставения кредит под
формата на фиксирана годишна лихва в размер на 19.9 % върху главницата на кредита
/раздел III, чл. 7.1 от Договора/.
Сочи се от ищеца, че ответникът Т. Б. Т. усвоил кредита на 06.12.2021 г. съгласно
искане за ползване на суми по кредита от същата дата, нареждане - разписка от 06.12.2021г.
и информация за счетоводен документ осчетоводен на 06.12.2021 г. Кредитът бил отпуснат с
краен срок на погасяване 20.03.2025г. /раздел IV чл. 11 от Договора/, а погасяването
следвало да се извърши на 40 равни вноски с падеж на всяка вноска - двадесето число на
съответния месец /раздел IV чл. 11.1 от Договора и погасителен план към него/. Съгласно
раздел III чл. 8 от Договора между страните била уговорена лихва за забава /неустойка/
дължима при допуснато просрочие по главницата, до окончателното изплащане на
просрочената сума, като върху нея се начислявала наказателна надбавка в размер на 10
пункта над договорената възнаградителна лихва, но не повече от законната лихва.
Неразделна част от Договора се считали и Общите условия на „Инвестбанк“ АД за
предоставяне на потребителски кредити, които намирали приложение при уреждане на
отношенията между кредитора и кредитополучателя във връзка с изпълнението на договора
/раздел VI т. 14.1 от Договора/. Съгласно раздел XI, т. 11.1.2 от Общите условия
„Инвестбанк" АД имала право да обяви едностранно кредита за изцяло предсрочно
изискуем при непогасяване изцяло в срок на което и да е задължение за плащане на
анюитетна погасителна вноска или вноска по главница, дължими лихви, вкл. наказателни
лихви, такси, комисионни и др. Според ищеца, към 14.06.2022 г. кредитополучателят имал
падежирали и незаплатени вноски за просрочена главница, просрочена договорна
/възнаградителна/ лихва върху главницата, начислена лихва за забава и такси, всичките
дължими на основание Договор за бърз потребителски анюитетен кредит № 023710 от
06.12.2021 г. Поради това „Инвестбанк" АД изпратила Покана уведомление с изх. № 5145-
1828/14.06.2022 г. до Т. Б. Т., с която уведомила кредитополучателя за дължимите вноски,
както и отправила изрично волеизявление, че обявява кредита за изцяло предсрочно
изискуем. Поканата - уведомление била връчена чрез ЧСИ Р.С. peг. № 812, р-н на действие
ОС Кърджали на 17.06.2022 г. на домашен на длъжника, живущ на същия адрес. В указания
седемдневен срок за доброволно изпълнение, изтекъл на 15.06.2022г, и до момента на
депозиране на заявлението, длъжникът не бил погасил задължението си. С оглед на това
Договор за бърз потребителски анюитетен кредит № 023710 от 06.12.2021 г. станал изцяло
предсрочно изискуем във връзка с раздел XI т. 11.1.2 от Общите условия на „Инвестбанк"
АД, във връзка с чл. 60 от ЗКИ. За обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
кредиторът заплатил такса в размер на 24 лева с ДДС по сметка на ЧСИ Р.С., която такса се
дължала на основание чл. 14 от Договор за бърз потребителски анюитетен кредит № 023710
от 06.12.2021 г. във връзка с раздел VI т. 6.10 във връзка с раздел XI т. 11.1.2 от Общите
условия на „Инвестбанк" АД.
На 01.09.2022 год. ищецът „Естрея България" АД /цесионер/ закупил съгласно
Договор за прехвърляне на парични вземания от „Инвестбанк" АД /цедент/ всички вземания,
4
произтичащи от Договор за бърз потребителски анюитетен кредит № 023710 от 06.12.2021 г.
Длъжникът бил уведомен за закупеното вземане с Уведомление за цесия по чл. 99, ал 3 от
ЗЗД, връчено чрез ЧСИ Р.С. peг. № 812, р-н на действие ОС Кърджали. Уведомяването било
извършено чрез залепване по реда на чл. 47 от ГПК на 09.11.2022г., като двуседмичният срок
изтекъл на 24.11.2022 г.
Към настоящия момент дългът на ответника, произтичащ от процесния договор за
кредит, не бил заплатен от кредитополучателя и/или от солидарния длъжник, който не
възразил срещу заповедта за изпълнение.
Предвид изложеното, ищецът иска съдът да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на ответника, че му дължи следните суми: 5743,63 лева,
представляваща незаплатена изискуема главница по Договор за бърз потребителски
анюитетен кредит № 023710 от 06.12.2021 г.; 448,66 лева - просрочена договорна
/възнаградителна/ лихва от 20.01.2022 г. до 16.06.2022 г., вкл.; 379,67 лева - лихва за
забава от 20.02.2022 г. до 31.08.2022 г. вкл.; 177,10 лева - мораторна лихва върху главницата
за периода 01.09.2022 г. до 20.12.2022 г., 24 лева - неолихвяемо вземане, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане
на задължението.
Претендират се направените разноски за заповедното и за настоящото производство.
Ответникът, призован при условията на чл.47 ал.6, вр. ал.5 ГПК, не представя отговор
на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок. Такъв отговор
представя назначения му на същото основание особен представител, в указания му срок,
който оспорва предявените искове. Оспорва твърденията, че договорът е валидно сключен
чрез средства за комуникация от разстояние по описания в исковата молба начин. Оспорва,
че ел. адрес и телефонен номер, чрез които е сключен договора принадлежат на ответника,
както и че той е лицето, което е извършвало онлайн кореспонденцията с банката, ако такава
съществува, тъй като било възможно това да е всяко лице с достъп до тази електронна поща.
Липсвала достоверност кое е лицето, което извършва съответните действия онлайн чрез ел.
поща, че именно той е договарял и усвоявал кредита. До момента нямало и официално
признат стандарт за електронна поща. Особения представител на ответника оспорва, че
твърдения пакет документи на пдф файл бил подписан от ответника и че подписването е
валидно. В тази връзка се оспорва истинността на всички електронни изявления и
електронно подписани документи от името на ответника като твърди, че те не изхождат от
ответника и не са направени и подписвани от него. Прави се искане за откриване на
производство по тяхното оспорване като неистински. Оспорва се твърдението, че
квалифицирания електронен подпис, поставен върху съдържащите се в пакета документи от
06.12.2021 г. е на ответника. Оспорва се като неистински и документ от „Инвестбанк“ АД с
предполагаема дата 06.12.2021 г. за изплащане на каса 09 Кърджали като се твърди, че
подписите и имената за получател не са изпълнени от ответника, като и по отношение на
този документ се прави искане за откриване на производство по оспорване истинността му.
Оспорва се твърдението, че на ответника е отпуснат потребителски кредит от общо 8
5
885,40 лв. В исковата молба не било посочено ясно, точно и разбираемо как е формирана
тази сума, какви точно са нейните пера и какво точно се включвало във вноските по кредита.
Съгласно чл. 147 ЗЗП клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябвало да
бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин, а при съмнение относно смисъла на
определено условие, то следвало да се тълкува по благоприятен за потребителя начин.
Клаузите на разглеждания договор и документацията към него били дотолкова неясни и
двусмислени, че от тях не можело да се направи категоричен извод, какво точно се включва
в общия размер на кредита от 8 885,40 лв., както точно се формирал ГПР и от какви точно
елементи и пера, какво точно се включвало в него, като в крайна сметка потребителят не
бил наясно какво точно му се предлага и какво точно заплащал, както и защо допълнително
му се начислявани първоначални такси, месечни и годишни такси, включително такса за
поръчване и такса за оценка на риска, и защо тези такси и лихви не били в ГПР по кредита,
което правело договорът нищожен и на основание чл. 21 ал. 1 ЗПК, чл. 22 ЗПК. За
нищожността на договорите за потребителски кредити съдът следял и служебно.
Посочените 40 вноски по 204, 96 лв. се равнявали на 8 198,40 лв., а не на 8 541, 65 лв., както
било посочено в другите документи. Погасителния план не бил получен по реда съгласно
договора, а кредитополучателят не бил запознат с приложените общи условия. Съгласно чл.
10а (2) ЗПК „Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита“, като всички такси и комисионни по кредита
били уговорени в противоречие с чл. 10а ЗПК. В ГПР, който бил формиран в противоречие
определения в приложение № 1 начин, имало скрити такси и комисионни.
Поддържа се в отговора, че договорът бил сключен в противоречие със ЗЗП, ЗПК,
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Законът за електронния
документ и електронния подпис, като това се отнасяло и до предоставената преддоговорна и
следдоговорна информация.
Оспорва се на следващо място твърдението, че била връчена валидно, редовно и
надлежно покана за доброволно изпълнение на 17.06.2022 г., както и че получателят й -
Р.Т.С. е майка на длъжника, че живеят в едно домакинство и че тя е имала право да получи
съобщението, като се оспорва истинността на връчването и на представения доклад от
връчител на ЧСИ, както и истинността на посочените обстоятелства в документите за
връчване в поканата и в доклада. Връчването било в нарушение на чл. 44 ГПК, тъй като
връчителят отбелязвал и качеството на лицето, на което е връчено съобщението, след като
изиска от него удостоверяване на самоличността му чрез представяне на документ за
самоличност, а нито в документните по връчването нито в изричния доклад за връчването
било удостоверено, че е удостоверена самоличността на получателя. Ответникът оспорва, че
подписа за получател е на посоченото лице и твърди, че подписа на получателя е
неистински, като оспорва и истинността на доклада. В нарушение на чл. 46 ал. 2 ГПК,
лицето, чрез което ставало връчването, се подписвало в разписката, без задължение да
предаде призовката на адресата, като адресата не бил получил съобщението.
Оспорва се валидното прехвърляне на вземането от кредитора „Инвестбанк“ АД на
6
новия кредитор – „Естрея България“ АД, както и това, че цесията е съобщена валидно на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Връчването
на особения представител по делото било ирелевантно и недопустимо Връчването на
съобщението не било валидно и надлежно и не породило правно действие, тъй като не били
спазени изискванията на чл. 47 ГПК. Връчване чрез залепване на уведомление било
допустимо съгласно чл. 47 ГПК. Видно било от доклада на връчителя, че първото посещение
на адреса е на 20.10.2022 г., а последното на 09.11.2022 г., когато било залепено
уведомлението. Това било недопустимо, тъй като било извършено преди да изтече
едномесечния срок. Посочено било, че лицето живее в момента в Германия, но не било
посочено откога и за какъв период и не били събрани сведения за това. Едва след 20.11.2022
г. е можело да се извърши залепване на съобщение и то след като се докладва невръченото
съобщение на ЧСИ и резолюция от негова страна да се премине към връчване чрез
залепване на уведомление. Това решение не било в компетентността на връчителя на
съобщения. Не било пуснато уведомление в пощенската кутия. Не било проверено дали
адреса за връчване съвпада с постоянния и настоящия адрес на получателя, и ЧСИ не бил
разпоредил връчване по настоящия или постоянния адрес по реда на ал. 1 и 2 на чл. 47 ГПК.
Служебно съдът (в случая ЧСИ) проверявал и местоработата на ответника и разпореждал
връчване по местоработата, съответно местослуженето или мястото на осъществяване на
стопанска дейност, което не било извършено в нарушение на чл. 47 ГПК. Така извършеното
връчване било в противоречие с императивните правила на ГПК, било недействително и не
породило никакво правно действие. Оспорва се, че ответникът живеел в този момент в
Германия. Така, ответникът не бил надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на
процесните вземания от ищеца-цесионер, в качеството му на пълномощник от цедента,
което обуславяло извод, че цесията не произвела действие спрямо него, което било
достатъчно основание за отхвърляне на предявените искове.
Договорът за потребителски кредит и всички други документи били изготвени
едностранно от кредитора и предварително попълнени едностранно oт служител на
кредитора. Ответникът нямал никаква правна възможност да влияе на тези клаузи, като
единствената възможност на потребителя, който се нуждаел oт средства била да подпише
безусловно предоставените му едностранно изготвени oт кредитора формуляри и
предварителни условия, едностранно приети и одобрени oт него, без никаква възможност да
се договарят и променят индивидуално oт потребителя. Всички клаузи на бланковия договор
и другите представени към исковата молба документи, включително общите условия, и
които препращали към Общите условия на ищеца, с които ответникът не бил запознат, били
нищожни поради неравноправието им и във вреда на ответника, тъй като не отговаряли на
изискването за добросъвестност и водели до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. Качеството „търговец" и качеството
„потребител" били дефинирани в § 13 от ЗЗП и страните отговаряли изцяло на тези
определения. Ищецът бил търговец, професионалист в сферата си на действие и
предоставял на гражданите парични заеми -„юридическо лице, което предоставя услуги и
сключва договор с потребител като част от своята търговска дейност в частния сектор, както
7
и служителите му, които действат от негово име и за негова сметка" - § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП.
Съответно ответникът бил потребител на тези услуги като „физическо лице, което ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност,
и действа извън рамките на своята професионална дейност"-§ 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Именно
поради качеството си ищецът следвало да упражнява правата и задълженията си с грижа на
добрия търговец и да съобразява дейността си с изискванията на ЗЗП. А това изисквало да
подпомага страните по сделките, да работи в тяхна полза, да не злоупотребява с правата си
по договора, вкл. и добросъвестно попълва личните им данни с постоянния и настоящия
адрес (чл. 11, ал. 1, т. 3 от ЗПК). Договорът нямал задължителните реквизити по чл.11 от
ЗПК, а клаузите му били нищожни поради противоречието им със закона, договорът не бил
сключен в два екземпляра и екземпляр от подписания договор не бил предоставен на
ответника, и ответникът бил лишен от възможността да научи как всяка от страните може да
защити правата си по договора-така се ограничавали и изключвали правата на ответника
като потребител, произтичащи от Закона за потребителския кредит, ответникът не бил
получил и необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане
на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит - съгл. чл.5 от
ЗПК, по отношение на търговеца при пълно или частично неизпълнение или неточно
изпълнение на договорни задължения и го задължавал като потребител дори и при
неизпълнение на негови задължения да заплаща необосновано високо обезщетение или
неустойка и му налагал приемането на клаузи, с които той нямал възможност да се запознае
преди сключването на договора, по смисъла на чл.143 от Закона за защита на потребителите.
Чл. 146, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗЗП прогласявал неравноправните клаузи в договорите, които
са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им за нищожни. Клаузите, установяващи размера на договорна
лихва, законна лихва, мораторна лихва, такси и др. били нищожни на основание чл.26 ЗЗД
поради противоречие със закона и морала, както и поради това, че на практика
представлявали и водели до неоснователно обогатяване, което било забранено от правото и
неморално. При одобрен кредит за 6 100 лв. ищецът претендирал да получи общо от
ответника 8 885, 40 лв. (което било 2 785,4 лв. повече или 45,66 % от главницата). Тези
клаузи и претенции не били нито икономически, нито морално или законово оправдани. Тези
клаузи били нищожни и поради противоречие със ЗЗП. Налагал се извод, че се претендира
несъществуващ дълг. Договорът бил недействителен на основание чл.20-24 ЗПК, чл.143-148
ЗЗП и чл.26 ЗЗД. Следвало да се посочи, че клаузите на общите условия били предварително
определени от едната страна и същите не били предмет на предварително договаряне между
двете страни. Ищецът нямал възможност да влияе върху съдържанието му. Не се
установявало атакуваните клаузи на договора, разписани в ОУ да са били индивидуално
договорени. Предвид изложеното, следвало да се приеме, че клаузите на договора били
нищожни. Ето защо, предявените искове като неоснователни и недоказани следвало да се
отхвърлят.
Иска се съдът да констатира нищожността на всички разпоредби на договора, общите
8
условия и всички други приложени към исковата молба документи, които противоречали на
императивните разпоредби на ЗЗП, ЗПК, ЗЗД и др. и европейското законодателство, което
следвало да се приложи и служебно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 149 по описа за 2023 г. на РС-Хасково,
приложено като доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа на
заявление от 23.12.2022 г. до РС – Кърджали, изпратено по компетентност на РС – Хасково в
полза на ищеца срещу солидарните длъжници Т. Б. Т. и „Фонд за гарантиране на
задълженията на физически лица“ ЕООД е издадена Заповед № 52 от 27.01.2023 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 149 по описа за 2023 г. на
Районен съд – Хасково за процесните суми, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението - 23.12.2022 г. до окончателното й изплащане,
както и направените по делото разноски от 135,46 лева за платена държавна такса и 638,65
лв. - възнаграждение за адвокат. Ищецът е основал вземането си на фактите и
обстоятелствата, които сочи и по настоящия си иск. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника Т. Б. Т. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и с разпореждане № 550 от 05.04.2023 г.,
връчено на ищеца на 18.04.2023 г., е указано, че може да предяви иск за установяване на
вземанията си в едномесечен срок от съобщението, като последният е сторил това.
По заповедното производство е приложен и договор за встъпване в дълг между
кредитора и встъпващото лице, сключен на 26.09.2022 г. между ищеца „Естрея България“
АД като кредитор и „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД като
поемател, по силата на който кредиторът приема поемателя като съдлъжник за заплащане
задълженията на длъжниците, физически лица, описани в Приложение № 1 към договор за
прехвърляне на вземания от 01.09.2022 г., между „Инвестбанк“АД и „Естрея България“ АД
като последният се задължава в едноседмичен срок да заплати на кредитора задълженията
на тези физически лица.
Видно от представените по делото, възпроизведени и на хартиен носител електронни
документи: изявление за предоставяне на лични данни от 06.12.2021 г., генериран от
Евротръст; искане за отпускане на бърз потребителски кредит на физическо лице № 023710
от 06.12.2021 г.; декларация за отпускане на бърз потребителски кредит от 06.12.2021 г.;
декларация по чл.42 ал.2 т.2 ЗМИП от 06.12.2021 г.; декларация за икономически свързани
лица във връзка с искане за онлайн бърз потребителски кредит № 023710/06.12.2021 г.
Стандартен европейки формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити; договор за Бърз потребителски анюитетен кредит № 023710/06.12.2021 г.;
погасителен план към него; Общи условия на „Инвестбанк“ АД за предоставяне на
потребителски кредити; искане за ползване на суми по кредит от 06.12.2021 г.; нареждане –
разписка с реф. № ********** от 06.12.2021 г. за сумата от 5765,00 лева; рамков договор за
платежни услуги от 06.12.2021 г. е, че ищецът е предоставил на ответника в качеството му
9
на кредитополучател, банков потребителски анюитетен кредит за текущи нужди в размер на
6010,00 лева с краен срок на погасяване – 20.03.2025 г., който ответникът
(кредитополучател) следва да върне на 40 равни месечни анюитетни вноски, всяка в размер
на 204,96 лева, съгласно погасителен план – чл.11.1 от договора. Кредитът е предоставен
онлайн, сключен е при Общи условия на „Инвестбанк“ АД за предоставяне на
потребителски кредити като с подписването му кредитополучателят декларира и
потвърждава, че са му предоставени и е запознат с Общите условия и приема прилагането
им при уреждане на отношенията между него и банката във връзка със сключване и
изпълнение на договора – чл.14 т.1 от договора. По силата на чл.4 от договора, кредитът се
предоставя, усвоява и издължава по разплащателна сметка с IBAN *********, открита на
името на кредитополучателя при „Инвестбанк“ АД, с краен срок на усвояване на суми по
кредита – 06.01.2022 г. Предвидено е в чл.6 от договора, че кредитополучателят има право
да ползва усвоените средства касово или безкасово. Възнаградителната лихва е уговорено
между страните да е в размер на 19.90 %, фиксирана годишна, за целия период на кредита –
чл.7 ал.1, т.1 и т.2 от договора, а ГПР да е в размер на 25.46 % като общата сума, дължима от
кредитополучателя на банката е изчислена към момента на сключване на договора на
8541,65 лева – чл.9. Страните са се съгласили, при допуснато просрочие от страна на
кредитополучателя, да се начислява наказателна надбавка в размер на 10 пункта над
договорената възнаградителна лихва, но не повече от законната лихва – чл.8.1. Съгласно
договора за банков кредит – чл.10, кредитополучателят дължи заплащането на следните
такси и комисионни, съгласно Тарифата, а именно: 150 лева – такса за проучване; такса за
оценка на риска, разпределена от кредитополучателя за срока на кредита, която се дължи и
при предсрочно прекратяване на кредита – 1.5 %; такса предсрочно погасяване – 1 % при
оставащ период на договора за кредит по-голям от една година и 0.5 % при период по-малък
от една година; комисионна за поддържане и обслужване на разплащателна сметка с дебитна
карта, предназначена за обслужване (усвояване и погасяване) на кредита в размер на 2,59
лева, платима месечно; разходи за принудително изпълнение в случай на принудително
изпълнение. В чл.15 от договора е разписано, че неразделна част от същия представляват
искането № 023710 от 06.12.2021 г., погасителния план и Общите условия. От значение в
настоящото производство са предвидените в последните правила, касаещи предоставянето
на кредити чрез средства за комуникация от разстояние и условия за усвояване (ползване) на
кредита – чл.5 от ОУ и чл.11 от ОУ, свързани с възможността банката да обяви предсрочна
изискуемост.
Във връзка с ответните оспорвания, от страна на ищеца, в електронен вид, са
представени всички описани документи, като съгласно проверката, извършена на основание
чл.184 ал.2 ГПК, всички те носят валиден електронен подпис на ответника Т. Б. Т..
Назначена е и е приобщено заключение на съдебно –техническа експертиза, което следва да
се кредитира като обективно и безпристрастно изготвено, а и същото не бе оспорено от
страните, според което, на 06.12.2021 г. в 08:57:54 ч. (българско време) от АР адрес:
151.237.81.103, ответникът Т. Б. Т. се е регистрирал в корпоративния сайт на „Инвестбанк“
АД, за да кандидатства за Онлайн бърз кредит за физически лица на адрес
10
https://ibank.bg/credit/. Заявката за Онлайн Бърз потребителски кредит е пусната онлайн за
сумата от 6010 лв. и е одобрена с подписан договор. Комуникацията се е осъществила чрез
електронна поща на потребителя, която е посочена в искането за кредит и е отразена и в
договора за кредит като посоченият имейл за комуникация и регистриран в Евротръст е:
************; мобилна услуга за кратки съобщения (SMS); мобилен телефон, посочен в
заявката: +*********; регистриран от клиента в Евротръст телефонен номер +*********.
Според вещото лице процесът по отпускане на потребителски кредит от разстояние е бил
изцяло автоматичен. От приемане на заявката, идентификация на клиента, подписване на
пакет 1, проверка и скориране /точкова оценка на способността и надеждността на клиента
във връзка с погасяването на договореното задължение/, подписване на пакет 2, отпускане
на сумата и регистриране на интернет банкиране с изпращане по два канала на юзер и
парола. Идентификацията и подписването на документите е ставала чрез приложение на
Евротръст.
Разяснени са от вещото лице и стъпките, през които преминават кандидатите, а
именно: На сайта на банката се попълва заявка, в която освен стандартно необходимата
информация се попълва имейл адрес и телефонен номер; след завършване на заявката,
кандидата получава имейл съобщение, който изисква верификация на посочения от
кандидата имейл адрес; след верификацията системата на банката показва на кандидата
информация за необходимо инсталиране на приложението на Евротръст; системата изпраща
Искане за идентификация на клиента към системата на Евротръст; при потвърждение,
системата на банката изпраща в Евротръст Пакет документи 1, които клиентът да прочете и
да избере да подпише или да откаже; при отказ процесът спира; след подписване на Пакет
документи 1, системата на банката преминава към проверка и скориране, след което изпраща
положителен или отрицателен отговор към верифицирания имейл на кандидата; при
отрицателен отговор процесът спира; при положителен отговор системата на банката
изпраща към КЕП на клиента в Евротръст Пакет документи 2, който съдържа договори и
пълната информация за искания от кандидата кредит, съобразно сума и срок; кандидатът
може да прочете документите и да ги подпише или да откаже; при отказ процесът спира; при
подписване на Пакет документи 2 от клиента системата на банката автоматично разкрива
разплащателна сметка и отпуска одобрената сума по нея, създава интернет банкиране и
изпраща юзър и парола съответно на два канала /верифицирания имейл и телефон от
верификацията/.
Съгласно заключението, в случая ответникът Т. Б. Т. е преминал успешно през
процеса на кандидатстване. Заявката за Онлайн Бърз потребителски кредит е онлайн, била е
за сумата от 6010 лв. и е одобрена с подписан договор. Дата и час на заявката са били
06.12.2021 - 08:57:54 (българско време). Подписаните документи от него с електронен
подпис в Евротръст са: Заявка 1 за 6010 лв. - 06.12.2021 08:57:54 (българско време) –
одобрена. Идентификация: 06.12.2021 13:59:38 (българско време) и (UTC време) 11:54:58;
Пакет 1: На 06.12.2021 14:09:46 (българско време) и (UTC време) 12:07:10, съдържащ Искане
за отпускане на бърз потребителски кредит на физическо лице; декларация за отпускане на
11
бърз потребителски кредит; декларация по чл.42 ал.2 т.2 ЗМИП; Стандартен европейки
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити; декларация за
икономически свързани лица във връзка с искане за онлайн бърз потребителски кредит №
023710/06.12.2021 г.; Пакет 2: На 06.12.2021 14:29:53 (българско време) и (UTC време)
12:27:24, съдържащ договор за Бърз потребителски анюитетен кредит; погасителен план;
рамков договор за платежни услуги; Общи условия на „Инвестбанк“ АД за предоставяне на
потребителски кредити; искане за откриване на банкова сметка; договор за откриване и
водене на разплащателна сметка; информационен бюлетин за вложителите; Общи условия за
ползване на услугите „Интернет банкиране“ и „Мобилно банкиране“ на „Инвестбанк“ АД;
Общи условия на „Инвестбанк“ АД за предоставяне на потребителски кредити; искане за
предоставяне на достъп до интернет банкиране; искане за ползване на суми по кредит;
Вещото лице е констатирало, че ответникът Т. Б. Т. е направил и следващи заявки за
онлайн бърз кредит, но те са били отказани от системата, а именно на 20.12.2021 г., на
21.12.2021 г. и на 31.01.2022 г., както и че всички предоставени документи по отпуснатия
кредит са подписани от кредитоискателя, по информация и от справката от Евротръст, а
именно: на 2021-12-06 в 11:54:58 ч. е подписан документ: „Investbank е поискал да бъдете
идентифициран" с КУКЕП със сериен № *********; на 2021-12-06 в 12:07:10 ч. е подписан
документ: „Пакет1 с документи за Онлайн кредит" с КУКЕП със сериен № *********; на
2021-12-06 в 12:27:24 ч. е подписан документ; „Пакет2 с документи за Онлайн кредит" с
КУКЕП със сериен № *********.
Според заключението, Договор за Бърз потребителски анюитетен кредит №
023710/06.12.2021 г. е изготвен като е ползван шрифт Times New Roman с размер 12 pt.
Във връзка с договора от страна на ищеца са представени по делото и искане от
ответника Т. Б. Т. от 06.12.2021 г. за откриване на банкова сметка (разплащателна), в която в
графа „Данни за клиент“ е посочен телефонен номер за връзка с него +*********, същият
като отбелязания и в изявление за предоставяне на лични данни от 06.12.2021 г., генериран
от Евротръст, в което освен това се съдържа и копие от личната му карта, снимка и спесимен
от подписа му. Приложен е и за посочената по-горе сметка с IBAN ********* договор за
разкриване и водене на разплащателна сметка от 06.12.2021 г., сключен между ищеца и
ответника, по силата на който титулярът - Т. Б. Т. възлага на банката – „Инвестбанк“ АД да
открие на негово име разплащателна сметка, чрез която банката приема за съхранение
парични средства на титуляра и се задължава да приема и извършва по негово нареждане
плащания в границите на наличните суми, както и информационен бюлетин за вложителите.
Съгласно писмо с вх. рег. № 5167/02.04.2024 г. от „Йеттел България“ ЕАД (л.215),
титуляр на посочения от ответника телефонен номер +********* е бил Д.П.Я..
Видно от искане от Т. Б. Т. до „Инвестбанк“ АД, ответникът е направил изявление, че
желае да му бъде предоставен достъп до ползване на услугата „Интернет банкиране“ по
отношение на банковите продукти: сметка ********* и бърз потребителски онлайн кредит.
Декрарирал е, че приема Общите условия за ползване на „Интернет банкиране“ на
„Инвестбанк“ АД и че същите са му предоставени на траен носител при приемане на
12
искането от Банката, приобщени също към доказателствения материал по делото. Във
всички документи е посочен имейл адрес на ответника: *********@*****.***.
Установява се както от приложената по делото и цитирано по-горе нареждане –
разписка от 06.12.2021 г. за сумата от 5765,00 лева, така и от заключението на назначената по
делото съдебно-графологична експертиза, което следва да се кредитира изцяло като
обективно и безпристрастно изготвено, според което както ръкописния текст, така и двата
подписа за получател са изпълнени от ответника Т. Б. Т., че кредитополучателят е усвоил
изцяло заетата сума на каса - 09 - Кърджали на 06.12.2021 г. след като по посочената в
договора нарочно разкрита банкова разплащателна сметка е постъпила сумата от 6010 лева и
от нея са удържани 150 лева – такса за разглеждане на документи и 90,15 лева – такса за
оценка на риска.
По делото са приложени в заверен препис и Покана с изх. № 5145-1828/14.06.2022 г.
от „Инвестбанк“ АД чрез ЧСИ Р.С., рег. № 812 в КЧСИ с район на действие – ОС Кърджали
до ответника Т. Б. Т.. С поканата ищецът е уведомил ответника, че поради непогасяване в
срок на изискуеми вноски с настъпил падеж по главница и лихви, дължими от 20.02.2022 г.
по Договор за Бърз потребителски анюитетен кредит № 023710/06.12.2021 г., на основание
чл.14 от Договора, във връзка с раздел XI, т.11.1.2 от Общите условия на „Инвестбанк“ АД
за предоставяне на потребителски кредити, във връзка с чл.60 ал.2 от ЗКИ, Банката обявява
кредита за предсрочно изискуем, считано от датата на връчване на поканата. Посочен е
общият размер на задълженията към 14.06.2022 г., възлизащ на 6229,00 лева като е
предоставен 7 – дневен срок за доброволно изпълнение. В поканата е отбелязана дата на
получаване 17.06.2022 г. и е положен подпис срещу саморъчно изписаните имена „Р.С.Т. /
майка“. Същата е връчена чрез служител на ЧСИ Р.С. – П.И. (призовкар). Изготвен е от
последната доклад с изх. № 39289/20.06.2022 г. до ЧСИ Р.С. във връзка с връчване на
поканата на ответника, в който е отразено, че е посетила адреса на ответника в *********,
ап.24, установила е там лицето Р.Т. – майка на Т. Т., която е получила поканата срещу
подпис, със задължение да я предаде на адресата. За посоченото действие е платена от
ищеца такса в размер на 24,00 лева в полза на ЧСИ Р.С., видно от представените от ищеца
фактура /оригинал/ № ********** от 21.06.2022 г. и сметка № ********** от същата дата.
Отново по повод на ответните възражения, към доказателствения материал са приобщени и
удостоверение изх. № 92-00-309/23.02.2024 г., издадено от Община Кърджали за съпруг/а и
родствени връзки за ответника Т. Б. Т. и удостоверения за постоянен и настоящ адрес, видно
от които, на първо място Р.С.Т., ЕГН ********** е майка на ответника, на следващо – че,
считано от 11.09.2000 г. постоянният му адрес е в *********, ап.24, а настоящият, считано от
25.02.2021 г. – в *********.
С Договор за прехвърляне на парични вземания, сключен на 01.09.2022 г. между
„Инвестбанк“АД и ищеца „Естрея България“ АД, цедентът „Инвестбанк“АД продава на
цесионера „Естрея България“ АД вземания към свои длъжници, а цесионерът купува
вземанията, притежание на цедента. Според Приложение № 1 към договора за прехвърляне
на вземания от 01.09.2022 г., процесните вземания спрямо ответника са прехвърлени на
13
ищеца.
С писмо изх. № 5175-2742/02.09.2022 г. до ищеца, „Инвестбанк“АД е потвърдило на
основание чл.99 ГПК прехвърлянето на паричните си вземания от длъжници, описани в
цитираното Приложение № 1 към договора за прехвърляне на вземания от 01.09.2022 г.,
произтичащи от договори за кредит, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите им
принадлежности, включително и с натрупаните лихви.
С пълномощно П № 149 от 02.09.2022 г. „Инвестбанк“АД е упълномощило „Естрея
България“ АД да уведоми от негово име всеки от длъжниците, описани в Приложение № 1
към договора за прехвърляне на вземания от 01.09.2022 г., за извършеното прехвърляне на
вземания съгласно чл. 99 ЗЗД.
Това уведомление за извършена цесия от „Инвестбанк“АД чрез „Естрея България“ АД
отново е изпратено за връчване на ответника чрез ЧСИ Р.С.. Върнато е на ищеца от ЧСИ
ведно с доклад на призовкар и уведомение по чл.47 ГПК на 24.11.2022 г. Служителят при
ЧСИ е удостоверил, че е залепила уведомлението за извършената цесия на 09.11.2022 г., на
адреса на ответника в гр.*********, след като на 20.10.2022 г., 29.10.2022 г. и на 09.11.2022
г. е посетил посочения адрес. На последната дата е заварил на адреса Р.Т. – майка на
адресата. Същата отказала да получи документите и заявила, че лицето живее в момента в
Германия.Удостоверено е че в 14-дневния срок Т. Б. Т. не се е явил, за да получи книжата.
Липсва спор, че и за посоченото действие е платена от ищеца такса в размер на 24,00 лева в
полза на ЧСИ Р.С..
От заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза, което съдът
кредитира напълно като компетентно, обосновано и обективно, а и неоспорено от страните,
се установява, че сумата по процесния договор за бърз анюитетен кредит №
023710/06.12.202 1г. е предоставена от „Инвестбанк“ АД на ответникаТ. Б. Т. на 06.12.2021 г.,
когато Банката е заверила разплащателна сметка № ********* със сумата от 6010,00 лв.
Вещото лице е констатирало, че за погасяване на задължението по договора са постъпили
две суми от по 205,00 лв. на 06.12.2021 г. и на 27.01.2021 г. В заключението е изчислено
размерът на задълженията по договора за кредит към две дати. Така, към 17.06.2022 г.,
датата на счетоводната операция за отнасяне на задължение като предсрочно изискуемо,
дължимите суми са 5743,60 лв. за главница; 448,66 лв. – договорна лихва до 17.6.2022 г.;
379,67 лева – наказателна лихва до 31.08.2022 г. и 24,00 лв. – съдебни такси за ПДИ. Към
23.12.2022 г. - датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 149 по описа за 2023 г. на Районен съд – Хасково, същото
възлиза на 5743,60 лв. за главница; 448,66 лв. – договорна лихва до 17.6.2022 г.; 379,67 лева –
наказателна лихва до 31.08.2022 г.; 24,00 лв. – съдебни такси за ПДИ и 177,10 лв. – законна
лихва за забава върху главницата от датата на цесията до 20.12.2022 г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на делото са предявени при условията на обективно кумулативно
14
съединение установителни искове с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 ГПК, във
вр. с чл.430 ТЗ и чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл.86 ал.1 ЗЗД, вр. чл.99 и следв. ЗЗД,
които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител по образувано заповедно
производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за връчването на
издадената заповед за изпълнение относно процесните вземания при условията на чл. 47, ал.
5 ГПК.
Разгледани по същество, исковете се явяват изцяло неоснователни, като
съображенията за това са следните:
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е установяване съществуването на
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на посоченото в нея основание. В този
смисъл, за да бъде уважен предявеният по делото иск е необходимо в условията на пълно и
главно доказване ищецът да установи наличието на валидно облигационно отношение
между страните по договора за кредит, усвояването на кредита от ответника, настъпилата
изискуемост на вземанията по кредита и размера на претендираните отделни вземания, вкл.
и това че надлежно му е било прехвърлено вземането спрямо длъжника, както и че са налице
законовите изисквания по чл.99 от ЗЗД.
Съдът намира, че в случая най-напред следва да разгледа ответното възражение,
касаещо твърдението му, че не е валидно цедирано вземането в полза на ищеца, както и че
ответникът не е надлежно уведомен за извършената цесия преди образуване на заповедното
производство. Тук следва да се посочи, вкл. и във връзка с ответните възражения, че
съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД, цесията има действие спрямо длъжника от деня, когато му бъде
съобщена от предишния кредитор. Такова уведомяване в случая не се установява да е
налице, нито към датата на подаване заявлението по чл.410 от ГПК, нито до приключване на
устните състезания в настоящото производство – 18.09.2024 г. От събраните по делото
доказателства се установява безспорно, че кредиторът „Инвестбанк“ АД е прехвърлил
процесното вземане с Договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 01.09.2022 г.
на ищцовото дружество като за извършената цесия е изпратено уведомление до ответника Т.
Б. Т., което, видно от представените по делото доказателства, е връчено от служител при
ЧСИ Р.С., рег. № 812 в КЧСИ с район на действие – ОС Кърджали при условията на чл. 47,
ал. 5 ГПК (чрез залепване на уведомление). Поради това се поддържа възражение, че
връчването на съобщението не е валидно и надлежно и не породило правно действие, тъй
като не са били спазени изискванията на чл. 47 ГПК. В тази връзка следва да се отбележи, че
по правило с договора за прехвърляне на вземания кредиторът прехвърля вземанията си на
трето лице, като за това не е необходимо съгласие на длъжника. За да произведе действието
си спрямо него обаче, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния
кредитор съгласно разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника е
предвидено с цел същият да узнае за договора за цесия с оглед изпълнение на задълженията
му на новия кредитор и също така да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение на лице, което вече не е носител на правата по съответния договор. Липсва
законово ограничение съобщаването на цесията да се извърши от новия кредитор, който
15
действа като пълномощник на стария кредитор, което действие се възприема за валидно и
поражда правно действие. В случая, процесното уведомление по смисъла на чл. 99, ал.3 ЗЗД,
е връчено на ответника от служител в кантората на ЧСИ Р.С., както бе посочено по-горе,
при условията на чл. 47, ал.5 ГПК. Предвиденият в чл. 47 от ГПК ред за връчване на
книжата представлява разписана от законодателя фикция за получаване на съобщението, при
наличие на точно определени предпоставки. За да бъде приложена, ведно с всички
последици от това – изтичане на процесуални срокове, настъпване на преклузии,
упражняване срещу страната на преобразуващи права и осигуряване участието й в процеса
по начин, който да не препятства изпълнението на решението по реда на Регламент (ЕО) №
44/2001, е необходимо пълно и точно изпълнение на предпоставките за приложението й,
включително реда и условията за връчване. Още повече, че разпоредбата на чл. 43
ЗЧСИ изрично предвижда връчването на призовки, съобщения и книжа от съдебните
изпълнители да се извършва по реда на чл. 37-58 ГПК, без да е направено разграничение кои
разпоредби, респ. коя част от правилата на чл. 47 ГПК са неприложими в това производство.
Не е въведено ограничение в приложението на този ред за връчване и по отношение на
действията предвидени в чл. 18, ал.5 от закона, между които попада връчването на
уведомлението по чл. 99, ал.3 ЗЗД.
Ето защо, съдът намира, че при връчване на книжата съдебният изпълнител следва да
приложи нормата на чл. 47 от ГПК във всичките й хипотези, като издири и връчи
съответните книжа на постоянния или настоящ адрес на адресата или по месторабота на
същия. Неизпълнението на разписаната процедура води до липса на редовно връчване по
предвидения ред. Така даденото разрешение е в съответствие и с постановките на решение
на СЕС по дело С-327/10 от 17.11.11 г., според което Регламент (ЕО) № 44/2001 допуска
прилагането на разпоредба от вътрешното процесуално право на държава членка, която
поради заинтересованост да се избегне ситуация на отказ на правосъдие позволява
провеждането на производство срещу и в отсъствието на лице, чието местоживеене не е
известно, ако юрисдикцията, сезирана със спора, се увери преди произнасянето по него, че за
откриването на ответника са предприети всички проучвания, изисквани от принципите на
дължимата грижа и на добросъвестността, а именно приложение на разписаната процедура
по връчване. В конкретния случай съдът намира, че не е изпълнен фактическият състав на
разпоредбата на чл. 47 ГПК в неговата цялост, за да се фингира връчване на книжата на
ответника. Отбелязани са три посещения на известния адрес на ответника и констатация за
отсъствието на адресата според правилото на чл. 47, ал.1 ГПК, а именно на 20.10.2022 г.,
29.10.2022 г. и на 09.11.2022 г. На последната дата призовкарят е заварил на адреса Р.Т. –
майка на адресата. Същата е отказала да получи документите и е заявила, че лицето живее в
момента в Германия. Липсват данни обаче, макар в случая да отпада задължението на
връчителя да посещава адреса в рамките на месец, да е изпълнена процедурата по чл.47 ал.3
ГПК, а именно след установяване отсъствието на ответника на посочения адрес да е била
извършена служебна справка за постоянен/настоящ такъв, респ. установяване наличието на
трудово правоотношение с оглед връчване по месторабота, съответно невъзможност за това,
а както бе посочено по – горе, както от служебно изисканите справки за ответника, така и от
16
представените от ищеца удостоверения за постоянен и настоящ адрес е видно, че ответникът
е бил с настоящ адрес, считано от 25.02.2021 г. в *********, където не е търсен за връчване
на книжа. Предвид изложеното, според настоящия съдебен състав не се е осъществила
фикцията на закона, залегнала в посочената разпоредба на ГПК, като с изтичане на 14-
дневен срок от залепване на уведомлението на 09.11.2022 г. от ЧСИ Р.С., ответникът не
следва да се счита за уведомен за прехвърляне на процесното вземане на ищеца „Естрея
България“ АД.
Както се посочи вече, в случая такъв факт не е осъществен, нито към датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК, нито към датата на предявяване на настоящия иск и
към датата на приключване на устните състезания по делото. До ответника е било изпратено
уведомително писмо за извършеното, коментирано по-горе, прехвърляне на вземания, но то
не е достигнало до знанието му. Не може да се възприеме, че длъжникът е бил уведомен за
цесията със самата искова молба. Действително, няма пречка, поради отсъствие на
специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от
цедента за извършената цесия, цесията да се счете за надлежно съобщена на длъжника
тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение
към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на
цедираното вземане, като получаването на уведомлението в рамките на съдебното
производство по предявен иск за прехвърленото вземане следва да бъде съобразено по
правилото на чл.235, ал.3 ГПК. В случая обаче длъжникът не е получил препис от исковата
молба и приложенията, тъй като връчването е извършено надлежно по реда на чл.47 ГПК.
Ето защо, тъй като ответникът не е получил и в хода на съдебното производство процесното
уведомление, следва извод, че извършената цесия все още не е произвела спрямо него
своето действие по смисъла на чл.99, ал.4 ЗЗД. Освен това, макар и уведомлението да е било
връчено на особения представител на ответника, назначен му от съда по реда на чл.47, ал.6
ГПК, уведомяването му за цесията не би могло да произведе действие, тъй като се касае за
представителство по закон, а не за договорно упълномощаване. При това положение, съдът
приема, че процесната цесия не е породила действие спрямо ответника, респ. същият не
дължи плащане на задълженията, произтичащи от процесния договор, в полза на цесионера.
Това води до извод за неоснователност и недоказаност на предявения иск.
В заключение може да се обобщи, че по делото не се установява по безспорен начин
съществуването на парично вземане в претендираните размери, както и факта, процесната
цесия да е породила действие спрямо ответника, за което вземане в полза на ищеца срещу
ответника е издадена заповед за изпълнение по развилото се заповедно производството по
ч.гр.д. № 149 по описа за 2023 г. на Районен съд - Хасково. По така изложените съображения
предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан, без съдът
да се произнася по останалите възражения на особения представител на ответника,
доколкото разглеждането им не би довело до формиране на извод, различен от посочения.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда
17
на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство. Предвид изхода по спора и претенцията само от негова страна на
такива, на ищеца не се следват разноски.
Предвид факта, че в последното проведено по делото съдебно заседание
определеното възнаграждение на вещото лице В. М. за извършване на съдебно-
графологична експертиза е увеличено със сумата от 220 лева, като е указано на ищеца да
внесе така посочената сума в едноседмичен срок по сметка на РС- Хасково, което до
момента на настоящото произнасяне не е сторено, то ищецът, на основание чл.77 ГПК,
следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Хасково и разноските, възложени в негова
тежест от 220 лева за възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Естрея България" АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град *****************, представлявано заедно от двама от
директорите Б.Й. и Д.Д., срещу Т. Б. Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *********,
ап.24 и настоящ адрес: *********, обективно съединени искове с правно основание чл.422
ал.1, вр. чл.415 ал.1 ГПК, във вр. с чл.430 ТЗ и чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл.86 ал.1
ЗЗД, вр. чл.99 и следв. ЗЗД, за приемане на установено в отношенията между страните, че Т.
Б. Т. дължи на „Естрея България" АД солидарно с "Фонд за гарантиране на задълженията на
физически лица", гр.София следните суми: 5743,63 лева, представляваща незаплатена
изискуема главница по Договор за бърз потребителски анюитетен кредит № 023710 от
06.12.2021 г., вземанията по който са прехвърлени по силата на Договор за прехвърляне на
парични вземания, сключен на 01.09.2022 г. между „Инвестбанк“ АД и „Естрея България“
АД; 448,66 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.01.2022 г. до
16.06.2022 г.; 379,67 лева, представляваща лихва за забава за периода от 20.02.2022 г. до
31.08.2022 г. вкл.; 177,10 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода
от 01.09.2022 г. до 20.12.2022 г., 24 лева, представляваща неолихвяемо вземане, ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението – 23.12.2022
г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед № 52 от 27.01.2023 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 149 по описа за 2023 г. на
Районен съд – Хасково, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Естрея България" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град *****************, представлявано заедно от двама от директорите Б.Й. и
Д.Д., на основание чл.77 ГПК, да заплати по сметка на Районен съд - Хасково сумата от
220,00 лева, представляваща направени разноски по делото за възнаграждение за вещо лице,
както и сумата от 5,00 лева за държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист за нейното събиране.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от
18
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /П/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: А.Б.
19