№ 10
гр. Дупница, 12.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Роза Д. Цветанова
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20231510201216 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 23-5310-000303/05.04.2023 г., издадено от
Началник група КПДГПА, при ОДМВР-гр. Кюстендил, с което на Р. Х. Ц., с адрес: гр. С.,
ж.к. "Х. Д." №***, Вх.**, ет.**, ап.**, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.
182, ал. 5, вр. с ал. 2, т. 5 от ЗДвП, са наложени административни наказания - „глоба“, в
размер на 800,00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 6 месеца, за
нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
Жалбоподателят атакува наказателното постановление като незаконосъобразно и
неправилно. Поддържа, че са допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон. Отрича да е извършено нарушението от него. Моли за
пълна отмяна на обжалваното НП.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на Община Дупница – адв.
Андреев поддържа жалбата. Излага допълнителни доводи за неспазване от АНО на
задълженията му по ЗАНН. Иска пълна отмяна на НП, като алтернативно моли за
преквалификация на нарушението относно приложената санкционна норма.
Въззиваемата страна, в съдебно заседание, не се явява и не се представлява, като
изразява становище за неоснователност на жалбата в молба до съда.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
1
На 24.12.2022 г., около 15.07 часа, в общ. Дупница по АМ А3 „Струма“, км. 54+000м.,
в посока към гр. Благоевград, жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил
марка и модел „АУДИ А6“, с рег. № СВ0053СМ. На това място, с техническо средство –
мобилна система за видеонаблюдение ATTC СПУКС ARH CAM S1, с фабр. № 11743с6, в
стационарен режим на работа временно разположено на пътя автомобилът е бил засечен да
се движи със скорост от 156 км/ч, от която е приспаднат толеранс от 3% и е определена
окончателно наказуема скорост на движение от 151 км/ч, при общо ограничение за
скоростта на движение в този участък от пътя намиращ се извън населено място – до 110
км/ч. Ограничението е въведено с ПЗ В-26 ограничение на максимално допустимата скорост
на движение в този участък от пътя - до 110 км/ч, като пътният знак е поставен на пътя в
указаната посока на км. 53+710 м. и въведеното ограничение важи до км. 54+305 м., където е
поставен ПЗ В-34 „Край на забраните въведени с пътни знаци“.
Нарушението е заснето с клип № 0005014. След обработка на данните от АТСС бил
установен регистрационния номер на автомобила и неговия собственик, който бил поканен
за съставяне на АУАН, като попълнил собственоръчно писмена декларация, в която
отбелязал, че лично е управлявал процесното МПС. На дата 16.02.2023 г. след получаване на
декларацията св. П. съставил в присъствието на св. И. и в отсъствие на нарушителя АУАН.
Актът е подписан непосредствено след съставянето му от свидетелите, а по-късно на
27.02.2023 г. и от нарушителя без възражения, като на последния бил връчен и препис от
АУАН срещу подпис.
Въз основа на този АУАН е издадено и обжалваното НП № 23-5310-000303/05.04.2023
г., издадено от Началник група КПДГПА, при ОДМВР-гр. Кюстендил, с което на Р. Х. Ц., с
адрес: гр. С., ж.к. "Х. Д." №***, Вх.**, ет.**, ап.**, с ЕГН **********, на основание чл. 53
от ЗАНН и чл. 182, ал. 5, вр. с ал. 2, т. 5 от ЗДвП, са наложени административни наказания -
„глоба“, в размер на 800,00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 6
месеца, за нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация не
си съвпадат изцяло по признаци с оглед съдържанието на АУАН и на
НП.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установи по безспорен и несъмнен начин въз
основа на събраните и приложените по делото гласни и писмени доказателства. Налице е
еднопосочност на събрания доказателствен материал анализиран поотделно и в съвкупност.
Показанията на разпитаните двама свидетели служители на ОДМВР-Кюстендил са
последователни, достатъчно ясни, логични и изцяло непротиворечиви. Липсват индикации
за някаква тяхна заинтересованост или предубеденост спрямо жалбоподателя. Казаното от
тях намира пълна подкрепа и в информацията съдържаща се в прочетените по реда на чл.
283 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН множество справки, протоколи и други писмени
доказателства, които съдът приема за достоверни и истинни. Налице е и изготвен надлежно
при установяване на нарушението снимков материал.
2
Съдът не приема с доверие и не основава изводите си единствено на казаното в
разпита на доведения от процесуалния представител на жалбоподателя свидетел – К. Д.,
който е приятел на жалбоподателя и се опитва нескопосано и неуспешно да се представи
като автор на нарушението вместо жалбоподателя. Казаното от него в тази връзка за
управлението на процесния лек автомобил се опровергава от информацията съдържаща се в
представената от самия жалбоподател пред СДВР декларация за лично управление на
автомобила в този ден и час, както допълнително и от обстоятелството, че същият е
подписал и получил след това лично АУАН без възражения именно в качеството му на
нарушител. Подобни възражения не са депозирани и по-късно в предвидения в ЗАНН срок.
От това се опровергава и доказателствената стойност на представената с жалбата друга,
втора декларация на жалбоподателя с дата 06.11.2023г, т.е. около година след датата на
нарушението, в която категорично недостоверно вече се сочи, че МПС е било управлявано
на процесната дата от св. К. Д..
Анализът на така установените факти и обстоятелства, налага следните правни
изводи:
Съобразно гореизложеното, съдът намира, че жалбата е допустима. Същата е подадена
в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от надлежна страна и в предвидената форма, а по същество е
само частично основателна по следните съображения:
АУАН и НП са съставени от компетентни органи, в кръга на предоставените им
правомощия и с оглед заеманата от всеки от тях длъжност, съгласно приложената заповед на
МВР.
При съставяне на акта за констатиране на нарушението формално не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила по ЗАНН, които да налагат отмяната на
НП само на това основание. Спазени са предвидените срокове. Налице е безспорно редовно
връчване на съставения в отсъствието на жалбоподателя, като връчването е извършено
срещу подпис на същия, на посочената в акта дата.
В същото време описанието на нарушението според текста на АУАН не съответства
напълно на описанието дадено в обжалваното НП относно признака системност на
нарушението, респ. във връзка с приложената от АНО санкционна норма. Налице е
несъвпадение между описанието на нарушението, което е дадено пълно и точно в АУАН и
това в НП, което е непълно и не съдържа никакви конкретни данни относно
обстоятелствата, при които се твърди, че нарушението е било извършено от обективна
страна в условията на системност. Не са посочени конкретно двата предходно издадени и
влезли в сила електронни фиша издадени на жалбоподателя и коректно изписани в АУАН
съответно с № 5800088 и с № 5013758. Тази липса на цялостен синхрон между двата акта
издадени в хода на административнонаказателното производство води до наличие на
непълно и неточно описание на нарушението в НП, което съществено нарушава правото на
защита на санкционирания субект да разбере, с кои точно от всички издадени срещу него
електронни фишове е обоснован признака системност на нарушението, за да може да
3
опровергае това твърдение и да се защити насреща, вкл. относно това влезли ли са в сила
или не същите. Този съществен порок в случая не може да бъде отстранен по реда на чл. 53,
ал.2 от ЗАНН, доколкото не се касае за нередовност в акта, а именно в издаденото и
обжалвано НП, което няма как да бъде санирано по този ред.
Допуснатото нарушение на чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН е довело и до неправилно
приложение на материалния закон относно приложената санкционна норма - чл. 182, ал. 5,
вр. с ал. 2, т. 5 от ЗДвП. Това разминаване между съдържанието на АУАН и НП в посочения
аспект обосновава необходимостта само от частична отмяна на обжалваното НП, в тази му
част, тъй като е довело и до неправилно приложение на материалния закон. В същото време,
все пак АНО е посочил изрично и правилно и е доказал всички останали елементи и
признаци на деянието, като нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП от обективна страна.
Деянието на жалбоподателя е съставомерно и от субективна страна, като извършено от него
при пряк умисъл, виновно нарушение на ЗДвП, при управление на процесното МПС с
превишена скорост от 151 км/ч, с превишение от 41 км/ч, при движение извън населено
място и при въведено ограничение с ПЗ В-26 до 110 км/ч. В тази връзка на същия безспорно
следва да бъде наложена единствено санкция определена по вид и размер по основния
административнонаказателен състав на чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, а не и такава за системно
извършено нарушение по неправилно приложената от АНО друга по-тежка санкционна
норма на чл. 182, ал. 5, вр. с ал. 2, т. 5 от ЗДвП, доколкото изобщо липсват посочени такива
конкретни факти в словесното описание на нарушението дадено от АНО. Съобразно
посочената преквалификация на деянието следва да бъде редуциран и размера на дължимата
„глоба“, както и следва да бъде отменено НП в частта му, с която е наложено допълнително
и кумулативно наказание „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 6 месеца.
Размера на дължимата санкция съгласно предвиденото в чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП е
фиксирана от законодателя в размер от 400,00 лева, като същата е адекватна на извършеното
деяние и не може да се редуцира от съда.
Правилна е преценката на АНО, че не са налице предпоставките за приложение на чл.
28 от ЗАНН, тъй като случая изобщо не би могъл да се обсъжда или приема за маловажен.
Налице е сериозна по размер обществена опасност съобразно засегнатите с нарушението
обществени отношения, които са свързани с правилата за движение по пътищата.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-5310-000303/05.04.2023 г., издадено от
Началник група КПДГПА, при ОДМВР-гр. Кюстендил, с което на Р. Х. Ц., с адрес: гр. С.,
ж.к. "Х. Д." №***, Вх.**, ет.**, ап.**, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по
чл. 182, ал. 5, вр. с ал. 2, т. 5 от ЗДвП, са наложени административни наказания - „глоба“, в
размер на 800,00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 6 месеца, за
нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, като:
4
ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението от такова, което се санкционира при условията
на „системност“, по реда на чл. 182, ал. 5, вр. с ал. 2, т. 5 от ЗДвП, в такова, за което се
налага „глоба“ по реда на чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на
наложеното му наказание „глоба“ от 800,00 лева, на 400,00 лева, и на същото основание:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление с № 23-5310-000303/05.04.2023 г., издадено от
Началник група КПДГПА, при ОДМВР-гр. Кюстендил в частта му, с която на Р. Х. Ц., с
ЕГН ********** е наложено и кумулативно наказание - „лишаване от право да управлява
МПС“, за срок от 6 месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Кюстендил на основанията,
предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5