РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. Петрич, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на четвърти юни през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Сузана Ем. Полизоева
при участието на секретаря Силвия Кирова
като разгледа докладваното от Сузана Ем. Полизоева Административно
наказателно дело № 20241230200905 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „ЕММИ ТРАНС 2016" ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Петрич, обл.
Благоевград, ул. "Пере Тошев" №10, представлявано от управителя В.П.
против Наказателно постановление №21-0000745/24.10.2024г., издадено от
А.Й.Я. - Началник на ОО"АА" гр. Благоевград, определен от министъра на
МТИТС за длъжностно лице, с което на дружеството-жалбоподател на
основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 ЗАвтП е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 7б, ал. 1,
изр.1, пр.1 от Закон за автомобилните превози /ЗАвтП/.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното
наказателно постановление, тъй като се счита, че АНО не е приложил
правилно разпоредбата на чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвПр, като се основал само
на факта, че за периода на проверката водачът неотговарял на изискванията за
квалификация и не притежавал валидна карта за квалификация на водач.
Посочват, че същия разполага с валиден сертификат за професионална
компетентност №00091570, издаден от Р. Молдова, с валидност до
19.08.2025г. и се сочи че притежава квалификация категории „С“ и „СЕ“.
Твърди се че след като притежавал водачът Удостоверение за професионална
компетентност съгласно изискванията на Наредба №41 /04.08.2008г. и
Директива №2003/59 то се посочват, че изискването на чл. 7б, ал.1, изр. 1 от
с.з. е изпълнено. Посочват също, че в съставянето на НП са налице грешки в
наименованието на фирмата, както и също така липсва конкретна дата
1
относно извършеното нарушение. Оспорва се изцяло фактическата обстановка
в акта и НП.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното
наказателно постановление и се прави искане за присъждане на сторените
съдебно разноски пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание, за дружеството - жалбоподател, законен
представител не се явява, явява се процесуален представител, който поддържа
изложеното в жалбата, прави доказателствени искания, изразява становище по
същество на спора аналогично на жалбата и депозира писмени бележки, с
които релевира доводите изложени в подадената жалба.
Ответната страна, редовно призована, не изпраща представител.
РП-Благоевград, ТО Петрич редовно призовани представител не се
явява. Не изразяват становище.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства
приема за установено от фактическа страна следното:
На 01.10.2024 г. в сградата на Областен Отдел „Автомобилна
администрация“ в гр. Благоевград, на бул. „Димитър Солунски“ № 77А е
извършена комплексна проверка на превозвача „ЕММИ ТРАНС 2016“ ЕООД,
притежаващ лиценз на общността № 21254/03.09.2019 г. за извършване на
международен автомобилен превоз на товари - 3 броя издадени
копия,изведено с № №84-00-08-1606/2/02.10.2024г.. За насрочената
комплексна проверка дружеството свързана с дейността като превозвач е
уведомено с изрично Известие с рег. №84-00-08-1606/06.08.2024г., на ОО
„АА“, гр. Благоевград, с което изрично е указано датата, часа и мястото на
проверката, както и документите, които представител на дружеството следва
да представи при проверяващия касаещи: превозвача, водачите управлявали
МПС-та, вписани в лиценза на превозвача за конкретно посочен период от
15.08.2023г. до 15.08.2024г., включително и документи за превозните средства.
В същото изрично са сторени указания и допълнително изискуеми документи.
Известието е връчено на управителя на дружеството – В.П. на 19.08.2024г.. С
нарочна молба от управителя на дружеството за преместване датата на
проверката за 01.10.2024г., относно която изрично са депозирали по
електронна поща съгласия за явяване в 11:00 часа. Определени за извършване
проверката от Контролни органи от Областния отдел са именно свидетелите
К. И. М. и Г. А. С.. При извършената проверка, контролните органи
установили, че превозвачът е допуснал един от водачите му да извърши
международен превоз на товари с МПС с рег.№Е8174 МС без да има валидно
издадено УТП, както и че превозвачът не архивира информацията от
дигиталните тахографи на вписаните в лице за МПС-та, както и че
превозвачът не представя информация от дигиталните тахографи на МПС с
рег.№СВ 6565ТВ и Е 0418НМ. В т.20 от същия изрично контролните органи са
2
дали предписания на превозвача да не допускат така установените нарушения,
както и че дружеството следва да спазва изискванията на нормативната
уредба, включително и необходимостта от извършването на периодични
прегледи касаещи конкретно МПС. Тази обобщени изводи и указания са
намерили отражение по групи проверки установяващи в т.8-назначените
водачи, единия от които е В. К., за който се сочи че е р. гражданин и изрично
се сочи в графа сертификат на водача ако не е гражданин на ЕС отбелязване
EC-RO. Относно процесното МПС-ДАФ ХФ 510, с рег.№СВ6565ТВ, с
категория N3 е с удостоверение за технически преглед №********* до
30.08.24г., изрично е отбелязано че има протокол за тахограф до 24.08.24г.,
като МПС-то не е собствено, а е под наем. За именно това МПС е посочено че
притежава 50 броя СМР и че не представя информация относно тахогравските
листове. И не представя информация от дигиталните тахографи на МПС с рег.
№СВ6565ТВ и Е0418НМ за което са съставени и АУАН №345318 и 345319. В
акта си актосъставителя изрично сочи че се касае за това, че превозвачът е
допуснал да се осъществи международен превоз на товари, но установено от
CMR от 28.05.2024 г., с МПС влекач ДАФ ХФ S10 с рег. № СВ6565ТВ от кат.
N3 за извършен превози на товари на 23.04.2024 г. видно от представеното
CMR. Същото установили и от картата на водача К.. При това контролните
органи установили, че към тези дати посочения водач не притежавал карта за
квалификация на водача. Била извършена и справка в информационната
система на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, при която
се потвърдило, че няма данни този водач да притежава карта за квалификация
на водача, както и че водача К. има издадена шофьорска книжка от РМолдова
с №********* с валидност до 29.12.2030г.-л.25 от делото.
При така установеното, св. К. И. М. в присъствието на свидетеля Г. А. С.
и в присъствието на управителя на дружеството В.С.П., съставил АУАН с бл.
№ 345320/02.10.2024 г. на „ЕММИ ТРАНС 2016“ ЕООД, по повод извършване
на комплексна проверка извършена от ОО „АА“, гр. Благоевград.
Като нарушена в АУАН е посочена разпоредбата на чл.7б, ал.1, изр.1,
пр.1 от Закона за автомобилните превози.
АУАН е бил връчен на управителя на дружеството по съответния ред на
02.10.2024г., който го е подписал лично и без да впише възражения.
В законоустановения тридневен срок, дружеството не е депозирало пред
наказващия орган допълнителни възражения.
Въз основа на посочения така издадения АУАН, на 24.10.2024 г. от
Началник ОО „АА“- Благоевград е издадено и обжалваното наказателно
постановление № 21-0000745, с което на „ЕММИ ТРАНС 2016“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Петрич, обл. Благоевград,
ул. „Пере Тошев“ № 10, представлявано В.С.П. - управител, за допуснато
нарушение по чл.7б, ал.1, изр.1, пр.1 от ЗАвПр, на дружеството е наложено
административно наказание - „Имуществена санкция“ в размер на 3 000 /три
хиляди/ лева на основание чл. 96г, ал.1, предл. 2 от ЗАвПр. НП е връчено на
3
управителя на дружеството на 26.11.2024 г., като същото е обжалвано по реда
на чл.59 от ЗАНН пред наказващия орган в законоустановения срок.
При така установеното от фактическа страна, съдът намери от правна
страна следното:
Описаната фактическа обстановка се потвърди от показанията на
свидетелите К. И. М. – актосъставител и Г. А. С. –свидетел при съставянето на
акта. Същите потвърждават описаните в АУАН констатации, като твърдят, че
при извършената проверка е установено, че водача на дружеството е
извършил международен превоз на товари, без да притежава карта за
квалификация на водача, което обстоятелство било проверено и потвърдено
след справка в информационната система на ИА „АА“. Освен това, св. М.
посочва, общоприетото обстоятелство, че както на българските граждани,
така и на р.те се издават карти за квалификация, които са с валидност от 5
години, както и в България. Подчертава, че на него не му е била представена
никаква такава издадена карта.
Съдът приема показанията на свидетелите като логични,
последователни, обективно дадени, незаинтересовани от изхода на делото,
подкрепящи се изцяло и в синхрон с другите събрани по делото писмени
доказателствени средства. Основания за критика по отношение на тези
свидетелски показания не се намериха, нито бяха сторени възражения срещу
тях, а единствено поради служебното им качество - служители на
въззиваемата страна, в този смисъл служебната зависимост и отношения на
пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове
заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно
пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се
събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така, предвид
липсата на вътрешни противоречия (както вече бе посочено), от друга страна,
те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени
източници, както и с писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни
доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното,
свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се
подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими в писмените
доказателства от АНП. По своя доказателствен ефект и стойност, така
обсъдените и оценени с кредит на доверие посочени гласни доказателства са
пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и
неговото авторство, времето, мястото и начинът на осъществяването му, като
потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед
установените факти на извършената проверка. Описват с детайли приетата от
съда, а и констатирана в АУАН и НП, фактическа обстановка по делото, която
изяснява изцяло времето, мястото и начинът на изпълнение на
административното деяние. С тази правна преценка, за обективно верни се
възприеха тези свидетелски показания, които са вътрешно безпротиворечиви,
логични и взаимно допълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции
4
за предубеденост на свидетелите.
Относно писмените доказателства, съдът кредитира само онези писмени
доказателствата, които са представени на български език или са преведени на
български език.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на
преклузивния срок за обжалване съгласно чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е издадено на
24.10.2024 г., връчено на жалбоподателя на 22.11.2024 година; АУАН е издаден
на 02.10.2024 година), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол
административно- наказателен акт, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество обаче, същата е неоснователна поради следните
съображения:
На първо място следва да се отбележи, че при разглеждане на дела по
оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество,
с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
посочени от жалбоподателя основания. Преди да разгледа спора по същество,
съдът е длъжен да прецени наличието на допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон при издаване на НП. Относно съставения АУАН - актът е
съставен от длъжностно лице, имащо правомощия за това. Във връзка с това,
са и приложените по делото следните Заповеди, а именно: Заповед № 105/
28.02.2024 г., Заповед № РД- 01-66/ 29.02.2024 г. и Заповед № РД-08-
107/29.02.2024 г., както и длъжностна характеристика касаеща
актосъставителя-М..
Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона
писмена форма, като е спазена регламентирана процедура по тяхното
връчване.
На следващо място и във връзка с това, съдът подчертава, че
съставянето на акт за извършеното административно нарушение е
основополагащ елемент на всяко административно производство, от което
зависи в голяма степен ефективността на последната юрисдикционно-
наказателна дейност на административно наказващия орган, абсолютно
задължително е в акта на установяване на административно нарушение,
вмененото нарушение да бъде описано пълно, прецизно и разбираемо, като
5
съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената като
нарушена норма от съответния нормативен акт. Същевременно наличието на
правната му квалификация от една страна и съответствието на словесното
описание с правната му квалификация от една страна и санкционната норма
от друга в издаденото НП е основна гаранция за осъществяване на адекватна
на административното обвинение право на защита.
Законосъобразността на съставения АУАН и издаденото НП е
обусловена от спазване на императивните разпоредби, уреждащи
съдържанието им- съответно чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Съдът констатира, че в конкретния случай, АУАН и издаденото въз
основа последното НП отговарят на въведените с цитираните разпоредби
изискания към съдържанието им, тъй като по начина по който е описано
нарушението и всички обстоятелства към него съответстват на законовите
разпоредби и също така са формулирани изчерпателно и ясно в достатъчна
степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота на обвинителната теза и
адекватното упражняване на реципрочното право на защита на лицето, срещу
което се насочва административнонаказателната принуда.
При всички положения, съдът счита, че настоящите актове съдържат
всички предвидени изисквания уредени подробно в чл. 57 ЗАНН.
В тази връзка, следва да се обърне внимание и на възраженията на
защитата на жалбоподателя, с което считат че са допуснати процесуални
нарушения: На първо място съдът не приема тезата на защитата, че в
издаденото Наказателно постановление, с допускане на грешка в
наименованието на дружеството в частта относно годината към името на
дружеството, като вместо 2016 е записано 2018, съдът приема за техническа
такава и с оглед множеството изписвания както в обстоятелствената част на
НП-то, така и в АУАН е абсолютно невъзможно наказаното лице да достигне
до объркване касае ли този акт него самия или друго дружество. Също така
следва да се подчертае, че изричното посочване на Булстата на дружеството
по категоричен начин сочи че именно “ЕММИ ТРАНС 2016’’ ЕООД е
наказаното лице. Съдът не може да приеме тезата на защитата и че именно
това вкарва неяснота относно повдигнатото обвинение срещу дружеството.
От друга страна в хода на проверката, при която дружеството чрез свои
представител извършва и активното си участие, са събрани голям брой
6
доказателства, от които става пределно ясно че дружеството за което се издава
Наказателното постановление е “ЕММИ ТРАНС 2016’’ ЕООД. Ето защо съдът
счита, че тази грешка е от рода на техническите такива, които по никакъв
начин не представлява съществена грешка, а и по никакъв начин не пречат на
жалбоподателя да разбере в какво е обвинен, както и че това обвинение е
повдигнато именно срещу дружеството, което е и жалбоподател.
Другото възражение направено в подадената жалба, касателно, че не е
посочена конкретна дата, а само период, съдът отново приема за
неоснователно. В Наказателното постановление, съдът е на мнение че отново
длъжностните лица са спазили всички законови разпоредби описвайки
конкретно всички обстоятелства. Видно от приложения протокол за
извършена комплексна проверка, е посочено че проверката е за периода от
15.08.2023 г. до 15.08.2024 г. /л.39 от делото/. Видно от написаното в
Наказателното постановление констатираното нарушение се установило както
и на 23.04.2024 година, както и на 28.05.2024 година, за което проверяващите
се използвали за нуждите на проверката тахографите, отчетени за съответния
период, за да установят дали процесния водач към конкретните дати е
разполагал с валидна карта на водач. Поради което съдът счита, че са
достатъчно изчерпани обстоятелствата за установяване на нарушението. В
този смисъл констатира, че в издаденото Наказателно постановление са
подробно описани данните, които установяват нарушението доколкото се
отнася до въпроса на датата.
На следващо място, следва да се обърне внимание дали Наказателното
постановление е издадено в съответствие на материалния закон.
Съдът относно този въпрос излага следните изводи:
Дружеството жалбоподател е санкционирано на основание чл.96, ал.1,
пр.2 ЗАвтП, в която разпоредба е уредено следното: „Който назначи на работа
или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията му, да
управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в
размер на 3000 лева.” Важна предпоставка за да се счита, че един водач
разполага с такива права и е правоспособен за да управлява моторни превозни
средства - категория N3, както е в случая, е да притежава Удостоверение за
професионална компетентност, или на кратко наричано “УПК”.
7
За да се изясни в повече значението на това Удостоверение, съдът излага
следните съображения: Първичният документ, който пряко удостоверява
придобитата от водача професионална квалификация, е не картата на водача, а
удостоверението за професионална компетентност, като това е изрично
посочено в съображение 7-мо и 15-то от преамбюла на Директива 2003/59/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 15.07.2003 г.. Относно начална
квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни
средства за превоз на товари или пътници, за изменение на Регламент (ЕИО)
3820/85 на Съвета и Директива 91/439/ЕИО на Съвета за отмяна на Директива
76/914/ЕИО на Съвета. Съображение 7-мо от нейния преамбюл предвижда:
“За да докажат, че водачът на превозно средство изпълнява своите
задължения, държавите - членки трябва да издадат на водача на превозно
средство Удостоверение за професионална компетентност, наричано по - долу
„УПК“, което удостоверява неговата или нейната начална квалификация или
продължаващо обучение.”
Дори да се приеме, че АНО не е взел предвид това обстоятелство и е
наложил санкционната разпоредба само въз основа на това, че водачът не е
разполагал с валидна карта за квалификация на водача, която се издава въз
основа на Удостоверение за професионална компетентност, предвид факта, че
за да бъде издадена такава, съответния водач следвало да е преминал през
обучение заедно с курсове за да придобие такава квалификация и да му бъде
издадено Удостоверение, съответно и процесната карта. В настоящия случай
обаче, не попадаме в такава хипотеза. Видно от представените документи
водачът В. К., е р. гражданин, съответно гражданин на държава-членка на ЕС.
По делото обаче, въпреки изричното разпореждане на настоящия решаващ
състав, да бъдат представени преведени от защитата на жалбоподателя
документите установяващи неговата професионална компетентност, то
защитата представя единствено легализиран превод на Удостоверение на
професионална квалификация на водач на МПС, какъвто между впрочем е
представен и в хода на комплексната проверка. Същото обаче е издадено от
държава, която не е членка на ЕС, а именно държавата – Р.Молдова, което и
актосъставителя установява чрез извършване на служебна справка в системата
на ААА, означена като Главни данни-л.25 от делото. Във връзка с това, съдът
следва да отбележи, че така представено Удостоверение по никакъв начин не
доказва дали е признато за еквивалентно за да важи в другите държави -
8
членки на ЕС, което е нужна предпоставка за водачите, които управляват
товарни превозни средства. Съгласно чл. 1 от Директива 2003/59 : „водачи на
превозно средство“, ангажирани в пътен транспорт в рамките на Общността,
по пътища, отворени за обществено ползване, използващи: превозни средства,
за които се изисква свидетелство за управление на превозно средство
категория С1, С1+Е, С или С+Е, както са дефинирани в Директива
91/439/ЕИО, или свидетелство за управление на превозно средство, признато
за еквивалентно.“ В настоящия случай, по никакъв начин не са приложени
такива доказателства от страна на дружеството жалбоподател, които да
удостоверяват, че издаденото Удостоверение от Р.Молдова, попада на тези
хипотези, и че същото се явява като еквивалентно за да важи и в другите
държави членки на ЕС.
Освен това, в конкретния случай, приложение намира и “Европейската
Спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи
автомобилни превози (AETR)”. В нея е уредено, и конкретно в чл.5, ал.1, б.
“б”, следното: при условие, че заинтересуваният притежава професионално
свидетелство, установяващо завършен курс за водачи на превозни средства
за превоз на стоки, признато от една от договарящите страни. Т.е дори да
се приеме, че Молдова не е държава - членка на ЕС, същата не се явява и като
договаряща страна на горепосочената Спогодба, а същевременно никъде не е
налице признаване на издадени свидетелства за управление от Молдова.
Поради тази причина, съдът счита че в настоящото производство е хипотеза
при която Удостоверението за професионална квалификация, не е изобщо
признато, а не че не съществува. Видно е от представения легализиран превод,
че същото е издадено на името на водача В. К., но по никакъв начин, не
съответства с изискванията на закона, за да бъде същото еквивалентно в
държавите - членки на ЕС. Дори да се приеме както е и по- горе споменато,
обстоятелството, че АНО е пропуснал да зададе такива въпроси в
извършената комплексна проверка, относно обучението на водача и
придобиването на такова Удостоверение, не се доказва с оглед представената
писмена документация, част от които е и коментираното Удостоверение, които
би следвало да се представят от жалбоподателя в хода на проверката пред
проверяващите и да се ползват като защита на неговата теза.
Съдът за допълнение на изложеното и доколкото се отнася до
9
възраженията на жалбоподателя, относно кои Наредби и Регламенти следва да
бъдат приложени, счита че посочените в жалбата такива, а именно Наредба №
41/04.08.2008 г. и Директива 2003/59 не съответстват с настоящия случай, тъй
като в тях се говори единствено за издадени Удостоверения от държави -
членки на ЕС и се отнасят до въпроса - по какъв начин следва да бъде
направено обучението на водачи за придобиване на карта за квалификация на
водача. Също така, следва да се подчертае отново обстоятелството, че в
настоящия казус е съществено представеното Удостоверение, което не е
издадено от държава - членка на ЕС и по никакъв начин не е признато от някоя
от държавите – членки на ЕС или от договарящите страни.
Поради всичко изложено дотук, съдът счита, че издаденото Наказателно
постановление, следва да бъде потвърдено, тъй като по никакъв начин,
дружеството жалбоподател, не е доказало, че за посочения водач В. К., за
който е било установено нарушението, е легитимиран с карта на
квалификация на водач, както и че е снабден с такова Удостоверение за
придобиване на професионална квалификация за управление на МПС, от
категория С, СЕ, които да са издадени, признати и или валидирани в рамките
на ЕС или от договаряща страна.
Изложените съображения на защитата в подадената жалба, съдът счита
че следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Предвид всичко изложено дотук, следва че процесното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
По вида и размера на наказанието:
Съгласно посочената като основание за налагане на административното
наказание разпоредба на чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвтП, който назначи на работа
или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с
този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да
управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в
размер на 3000 лева.
Правилно е опредЕ. наказващата норма, размера на наказанието е
фиксиран, поради което не следва да се обсъжда възможността за неговата
промяна.
10
Относно приложението на чл.28 ЗАНН, съдът счита, че въпросното
нарушение не е маловажно поради което не следва да бъде приложено
горепосочената разпоредба. Само за допълнение, следва да отбележи че
маловажни са нарушенията, които разкриват по - ниска степен на обществена
опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по
наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното
нарушение. В случая конкретните деяния не се отличават от обичайните
нарушения от този вид, поради което и приложението на чл.28 от ЗАНН в
конкретния случай би било незакосъобразно.
По разноските:
Съобразно чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните имат право на разноски по
реда на АПК. В настоящия случай при този изход на делото право на разноски
има административно - наказващия орган. По делото не са представени
доказателства за направени от него разноски, предвид и неангажираност на
процесуален представител, поради което и такива не следва да бъдат
присъждани.
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.5 и чл.63в от ЗАНН,
съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № №21-0000745 от
24.10.2024г. на Началника на ОО "АА" – Благоевград, с което на „ЕММИ
ТРАНС 2016" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Петрич, общ.Петрич обл. Благоевград, ул. "Пере Тошев" №10,
представлявано от управителя В.П., за административно нарушение по чл.7б,
ал.1, изр. 1, предл.1 от Закона за автомобилните превози е наложена
имуществена санкция в размер на 3000.00 /три хиляда/ лева, на основание
чл.96г, ал.1, пр.2 от Закона за автомобилните превози.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
11