Определение по дело №512/2009 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 януари 2010 г.
Съдия: Емилия Топалова
Дело: 20091200100512
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 26 ноември 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

Номер

156

Година

11.12.2006 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

10.12

Година

2006

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Деян Георгиев Събев

Секретар:

Марлена Миткова Йорданова

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Йорданка Георгиева Янкова

Въззивно наказателно общ характер дело

номер

20065100600243

по описа за

2006

година

С присъда № 48/19.05.2006 година, постановена по НОХД № 287/2006 година, Кърджалийският районен съд е признал подсъдимият Борислав Вълков Вълков от гр.Хасково за виновен в това, че на 22.12.2006 година в гр. Кърджали, държал огнестрелно оръжие – карабина „Манлихер” кал.8-мм и боеприпаси – 6 бр. патрони, кал.8мм, без да има надлежно разрешение за това, поради което и на основание чл.339, ал.1 от НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, което да изтърпи при първоначален „общ” режим. Със същата присъда, съдът е признал подсъдимият Дамян Живков Чаръкчиев от гр.Хасково за виновен в това, че на 22.12.2006 година в гр. Кърджали, държал огнестрелно оръжие – пистолет „Зауер” кал.6,35-мм и боеприпаси – 2 бр. патрони, кал.8мм и един патрон кал.6,35мм, без да има надлежно разрешение за това, поради което и на основание чл.339, ал.1 от НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, което да изтърпи при първоначален „общ” режим. Двамата подсъдими са осъдени солидарно да заплатят солидарно по сметка на РС-Кърджали, направените по делото разноски в размер на 10 лева. На основание чл.53, ал.2, б.”а” от НК, съдът е постановил да се отнемат в полза на държавата следните вещи – 1./ пистолет „Зауер” кал.6,35-мм и боеприпаси – 2 бр. патрони, кал.8мм и един патрон кал.6,35мм 2./ карабина „Манлихер” кал.8-мм и боеприпаси – 6 бр. патрони, кал.8мм.

Въззивното производство е образувано по жалби и на двамата подсъдими Вълков и Чаръкчиев. Подс.Чакърчиев счита присъдата за неправилна, тъй като наложеното му наказание било явно несправедливо, поради следното: Той не бил осъждан и с оглед на обществената опасност на деянието и дееца нямало законна пречка съдът да приложи чл.66 от НК т.е. да го осъди условно. Счита също, че нямало пречка за приложение на чл.55, ал.1, т.1, б.”б” от НК и да му се наложи подходяща пробационна мярка, тъй като били налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, свързани с личността му, семейното му положение и самото деяние. Моли да обжалваната присъда да бъде изменена и да се приложи чл.66 от НК, като се освободи от изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца или да се приложи чл.55, ал.1, т.1, б.”б” от НК и му се наложи подходяща пробационна мярка.

Подс.борислав Вълков също счита, че обжалваната присъда е неправилна, тъй като бил нарушен материалния закон и наложеното му наказание било несправедливо. Твърди, че не бил извършил инкриминираното престъпление и при разследването не били събрани доказателства, че инкриминираната пушка била негова и той я държал. Той случайно се бил качил на „Нивата” и не знаел, че в нея има незаконна пушка и патрони. Наложеното му наказание било явно несправедливо, тъй като той бил реабилитиран по право и нямало пречка за приложението на чл.66 от НК. Освен това били налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, свързани с личността му, семейното му положение и самото деяние, които обуславяли приложението на чл.55, ал.1, т.1, б.”б” от НК и налагането на наказанието „пробация”. Моли обжалваната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която да бъде оправдан или присъдата да бъде изменена като се приложи чл.66 от Нк или чл.55, ал.1, т.1, б.”б” от НК, като бъде осъден условно или му се наложи подходяща пробационна мярка.

В съдебно заседание двамата подсъдими лично и чрез защитника си – адв.Базлянков поддържат жалбите си и молят за по-леко наказание, което да не е свързано с влизането им в затвор.

Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали изразява становище, че обжалваната присъда е правилна, законосъобразна, обоснована и добре мотивирана. Наложените наказания съответствали по вид и размер на деянието, извършено от двамата подсъдими, а именно извършено престъпление по чл.339, ал.1 от НК. Касаело се за нагло бракониерство, макар да нямало повдигнато обвинение по чл.237 от НК. Моли присъдата да бъде потвърдена и да се има предвид, че подс.Борислав Вълков е бил осъждан.

Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на атакуваната присъда на основание чл.313 и сл. от НПК и във връзка с подадените жалби, констатира следното:

Въззивните жалба против присъда № 48/19.05.2006 година, постановена по НОХД № 287/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд са основателни, макар и по съображения различни от изложените в тях.

От фактическа страна по делото, първоинстанционният съд е приел, че на 22.12.2005 година двамата подсъдими са тръгнали от гр.хасково за яз.”Студен кладенец” на риболов. При пътуването от гр.Хасково подс.Чаръкчиев взел със себе си незаконно притежавания от него пистолет „Зауер” и боеприпаси за него, а подс.Вълков взел незаконно притежаваната от него карабина „Манлихер” и боеприбаси за нея. Пътуването осъществили с л.а. „Лада – Нива” с ДК № К 08-07 ЛК, собственост на „Смесена бригада” – с.Миладиново, общ.Кърджали.

Около 13,30 часа в района с.Войводово двамата подсъдими качили в колата пътуващия на автостоп – св.Алпин Славков, който ги помолил да го закарат до с.Перперек. като стигнали до м.”Дардере” на същото село, св.Славков им предложил да му помогнат да закара до гр.Кърджали, оставената от него край пътя л.а.”Жигула”, като им обяснил, че ще я предаде на вторични суровини. Обещал им, че им заплати за услугата. Подсъдимите се съгласили и взели на буксир цитираната кола, като по пътя взели към гр.Кърджали и св.Ангел Стефанов. Закарали автомобила до гр.Кърджали, но не успели да го продадат на вторични суровини, поради което го изоставили в района на автогарата.

По време на пътуването двамата подсъдими употребили алкохол. След като изоставили автомобила „Жигули”, подсъдимите решили да върнат свидетелите в с.Перперек, като по време на обратния им заявили, че им трябват момечета за развлечение, при което свидетелите обещали да им помогнат. След пристигането в с.Перперек, свидетелите слезли от автомобила и казали на подсъдимите, че отиват в м.”Дардере” да им търсят момичета. Подсъдимите останали в колата за известно време, за да изчакат връщането на свидетелите, но след като последните не се появили, решили да ги намерят. Насочили се към м.”Дардере”, намерили къщата, в която били свидетелите, като там срещнали св.Сали Тахиров – баща на св.Стефанов. Последният им обяснил, че не знае къде се намират момчетата. Тогава подс.Вълков извадил оставената в колата карабина „Манлихер” и заплашил, че ако не бъдат намерени Стефанов и Славков, ще ги избие всичките. След това двамата подсъдими се отдалечили от къщата. Св.Тахиров се притеснил от случилото се, и заедно със своите близки се преместили в съседна къща. Малко по-късно двамата подсъдими отново се появили пред дома на св.Тахиров, и след като не намерили никого в къщата, подс.Чакърчиев произвел няколко изстрела с пистолета, след което се качили в колата и се насочили към гр.Кърджали.

Съседи от околните къщи, като чули изстрелите, се обадили в РПУ – Кърджали за случилото се. По разпореждане на дежурния в РПУ – Кърджали били предприети действия по издирване и установяване на лицата. Около 20,40 часа в района на жп гара Кърджали бил забелязан автомобила, с който се предвижвали подсъдимите лица и полицейските служители – свидетелите Кумчев, Митат, Георгиев, Гюрсес и Стойчев спрели автомобила. Двамата подсъдими слезли от колата и тогава полицейските служители забелязали на кръста на подс.Чаръкчиев пистолет. Веднага били предприети действия по изземването на оръжието, като пистолета бил с патрон в цевта. В джоба на подс.Чаръкчиев били намерени 2 бр. патрони за карабина „Манлихер”. В джоба на подс.вълков били намерени и иззети 2 бр. патрони за карабина. С протоколи за доброволно предаване от 22.12.2005 г. св.Георгиев и св.Стойчев предали на разследващия орган така иззетите вещи – пистолет и 4 бр.патрони. местопроизшествието било запазено до идването на ДОСГ, която извършила претърсване и изземване, при което в автомобила била открита карабина „Манлихар” и 4 бр. патрони за нея. Извършените действия по реда на чл.135, ал.2 от НПК били одобрени по надлежния ред от съдия при РС-Кърджали. Горната фактическа обстановка първоинстанционният съд е възприел за осъществена въз основа на обясненията на подсъдимите дадени на съдебното следствие /за Чаръкчиев и дадените на досъдебното производство/, свидетелските показания, комплексната –балистична и химическа експертиза, както и разпита на в.л.- В.Янков на съдебното следствие, протокол за претърсване и изземване, протоколи за доброволно предаване, докладна записка, фотоалбум, протоколи за разпознаване, писмо от служба „КОС” при РДВР – Хасково, разписка, справка за съдимост, характеристика, протоколи за извършени процесуални действия, както и от останалите описани и приложени към делото доказателства. Съдът е обсъдил назначената по делото комплексна –балистична и химическа експертиза, от която се установявало, че иззетото оръжие – пистолет марка „Зауер”, автоматичен, производство 1913 г. – Германия, 6,35 мм – калибър, е годно да произведе изстрел. Съдът е приел също, че карабина „Манлихер”, германско производство 1938 г., кал. 8мм, е годна да произведе изстрел, както и иззетите 8 бр. патрони, са боеприпаси и са годни да произведат изстрел, а също така, че с процесните оръжия е било стреляно след последното им почистване. Решаващия съд е приел, че от събраните доказателства било видно, че л.а.”Лада – Нива” с ДК № К 08-07 ЛК, в която били извършени процесуалните действия – претърсване иизземване на процесните вещи /карабина „Манлихер” и 4 бр. патрони за нея/, се е ползвала от подс.Вълков, че е негова собственост, т.е., че подсъдимият е държал процесните вещи в МПС, което се е ползвало от него. По делото били събрани доказателства – писмо №21327/23.12.2006 г. на РПУ – Хасково /служба КОС/, от което се установявало, че „на подсъдимите Чаръкчиев и Вълков са издавани разрешения за дейности ОББ, сиреч, притежават съответно разрешително за носене на оръжие”. Във връзка с възприетото от фактическа страна, първоинстанционният съд е направил извода, че подсъдимият Чаръкчиев е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.339 ал.1 от НК – на процесната дата – 22.12.2005 г в гр. Кърджали, държал огнестрелно оръжие – 1 бр.пистолет „Зауер” кал.6,35-мм и боеприпаси – 2 бр. патрони, кал.8мм и един патрон кал.6,35мм, без да има надлежно разрешение за това. Подс.Вълков по описания начин осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.339 ал.1 от НК – на процесната дата – 22.12.2005 г в гр. Кърджали, държал огнестрелно оръжие – 1 бр. карабина марка „Манлихер”, калибър 8 мм и боеприпаси – 6 бр. патрони, кал.8 мм, без да има надлежно разрешение за това.

Съдът е обсъдил обществената опасност на дейците и деянието и е приел, че съобразно обсъдените обстоятелства на подсъдимите следва да им се определи наказание, клонящо към минималния размер, предвиден в нормата на чл.339, ал.1 от НК, а именно „лишаване от свобода” за срок от по 6 месеца – за двамата подсъдими, което следвало да се изтърпи при първоначален общ режим. Съдът е направел извод, че така наложеното наказание на всеки от подсъдимите отговаря на целите на наказателната репресия по смисъла на чл. 36 от НК и ще постигне поставените от законодателя резултати по общата и специалната превенция по чл.60 от НК.

Във връзка с описаното по-горе и извършената проверка изцяло на правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от жалбодателите, въззивната инстанция констатира, че при постановяване на присъдата първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 354, ал.3 т.3 във вр. с ал.1 т.4 от НПК- същата е постановена от незаконен състав, което нарушение е отстранимо и представлява основание за отменяване на присъдата и връщането й за ново разÒлеждане от друг състав на същия съд. На проведеното на 19.05.2006 година съдебно заседание, в което е даден ход на съдебното следствие, същото е приключило и е постановена присъда, съставът на съда е бил само от съдия без участието на съдебни заседатели, което е видно от съдебния протокол. В същото време от съдържанието на обжалваната присъда е видно, че същата е постановена в състав от един съдия и двама съдебни заседатели, като за последните няма данни да са присъствали на проведеното съдебно следствие. Така съдът е допуснал не само нарушение на разпоредбата на чл. 258 ал.1 от НПК, но и на чл. 14 и чл. 18 от НПК, в които са заложени принципите на вземане на решенията от съдебния състав, разгледал делото, по вътрешно убеждение върху доказателствените материали, които е събрал и проверил лично. Като е постановил присъдата си в състав различен от този, който е разгледал делото, съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила, което е съществено и е основание за отменяване на присъдата.

Освен описаното нарушение, първоинстанционния съд е допуснал и други съществени процесуални нарушения. Съдът е приел за установена фактическа обстановка по делото, която е базирана на доказателства, които не са събрани по надлежния предвиден в НПК ред. Така на досъдебното производство е извършена комплексна – балистична и химическа експертиза от две вещи лица – Валентин Янков – експерт – криминалист от ТЗ”НТЛ” при РДВР гр.Кърджали и Стефан Маринов – химик в НТЛ. На проведеното съдебно следствие на 19.05.2006 г. се е явило единствено вещото лице Валентин Янков, съдът го е изслушал и е приел изготвеното от него заключение и в същото време, поради неявяването на вещото лице Стефан Маринов, със съгласието на страните, на основание чл.282, ал.3 от НПК, е прочел заключението на посоченото вещо лице. Съдът в нарушение на предвидения в разпоредбата на чл.282 от НПК ред е приел две отделни заключения на двамата експерти, каквито по делото не са изготвяни. Както бе посочено по-горе на досъдебното производство е извършена една комплексна – балистична и химическа експертиза от две вещи лица. Недопустимо е заключение изготвено от две вещи лица да се приема след изслушване само на едното от тях, тъй като не може единият от експертите да изрази становище от името и на другия експерт - дали и последният поддържа заключението или не, както и да отговаря на поставени от страните и съда въпроси от името на всички вещи лица изготвили заключението. Разпоредбата на чл.282 от НПК дава възможност да се приеме заключение изготвено от повече от едно вещо лице, или след изслушване на всички вещи лица участвали в изготвяне на заключението или без провеждане на разпит на лицата, ако страните са съгласни с това /чл.282, ал.3 от НПК/. Или първоинстанционният съд в нарушение на регламентирания в разпоредбата на чл.282 от НПК ред, е включил в доказателствения материал по делото комплексната – балистична и химическа експертиза и се е съобразил с доказателство, несъбрано по реда и условията, предвидени в НПК, с което е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Доказателства, които не са надлежно приобщени към доказателствените материали по делото, лишават решаващия съд от процесуалната възможност да обоснове присъдата си въз основа на тези доказателства. Първоинстанционният съд е посочил също така в мотивите си, че фактическата обстановка по делото се установявала на събраните по делото доказателства – в т.ч. показанията на св.С.Йорданова и Д.Георгиева, които свидетели не са били разпитани на съдебното следствие и са били заличени от списъка на лицата за призоваване. Като е възприел фактическата обстановка /такава, каквато се установява от доказателства, събрани на досъдебното производство/, позовавайки се отново на доказателства, които не са били събрани по предвидения в НПК ред, Кърджалийския районен съд както се посочи и по-горе е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите, и по-конкретно – правото им на защита, тъй като съдът е постановил присъдата си и е направил изводи относно вината и отговорността на подсъдимите въз основа на негодни доказателства. Същите ограничават процесуалните права на подсъдимите, тъй като ако присъдата беше основана на доказателства, събрани по надлежния ред, би могло да бъде осъществено в пълен обем правото на защита на подсъдимите и би била възможна преценката на правилността, обосноваността и законосъобразността на присъдата в нейната цялост. Следва също така да се отбележи, че съдът при проверка на доказателствата по делото неправилно е преценил писмо №21327/23.12.2006 г. на РПУ Хасково /служба КОС/, приемайки за установени обстоятелства, каквито не се съдържат в него. От цитираното писмо се установява, че на двамата подсъдими Чаръкчиев и Вълков не са издавани разрешения за дейности ОББ т.е. същите не притежават съответно разрешително за носене на оръжие, първоинстанционният съд обаче е направил противния извод, а именно, че подсъдимите притежават съответно разрешително за носене на оръжие, като по този начин остава неясен мотива на съда защо и на база на кои доказателства е приел, че подсъдимите са осъществили състава на чл.339, ал.1 от НК, чието изпълнително деяние се изразява в държане на огнестрелно оръжие, без дееца да притежава надлежно разрешение за това. В този смисъл присъдата се явява и необоснована, тъй като направените от съда изводи не съответстват на събраните доказателства.

Отделно от изложеното във връзка с наложеното и на двамата подсъдими наказание “лишаване от свобода” за срок от по 6 месеца, което да се изтърпи отново и от двамата подсъдими при първоначален „общ” режим, следва да се отбележи следното: При решаване на въпроса дали така наложените наказания следва да се изтърпят ефективно или не, първоинстанционния съд въобще не е преценявал конкретната обществена опасност на деянието и дееца и възможността за постигане целите на личната и генералната превенция по чл.36 от НК без ефективното изтърпяване на наказанието. Съдът не е обсъдил и решил всички въпроси, на които е длъжен на даде отговор при постановяване на присъдата съгласно разпоредбата на чл.301 от НПК, в частност по т.5 на същия член - може ли да се приложи института на условното осъждане при налагане на наказанието “лишаване от свобода” и защо е счел, че следва така определеното наказание да бъде ефективно изтърпяно. Изводи и мотиви в тази насока не са направени от първоинстанционния съд, а това не дава и възможност за оценяването им от настоящата инстанция като правилни или неправилни са те. Това нарушение само по себе си представлява съществено такова и отново е достатъчно основание за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.

С оглед изложените по-горе съображения относно допуснатите от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, настоящата инстанция не следва да се произнася по жалбите на подсъдимите по същество и респ. по справедливостта на наложените им наказания, като въпроса с индивидуализацията на наказанията на подсъдимите следва да бъде разрешен при новото разглеждане на õелото.

Водим от изложеното и на основание чл.335, ал.2 във вр. с чл. 334 т.1 във вр. с чл. 348, ал.3, т.1 и т.3 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА Присъда № 48/19.05.2006 година, постановена по НОХД № 287/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.