Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.С., 08.09.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-В въззивен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
М. Яначкова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
А. Маджев
при секретаря В.И., като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №2935 по описа за 2015 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 196 и сл. от ГПК /отм./ вр. с § 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК.
С
решение от 24.02.2011 год., постановено по гр.дело №5871/2006 год. по описа на
СРС, ГО, 38 с-в, са отхвърлени като неоснователни предявените от К.В.З.,
А.И.Т., К.К.М., М.Р.Г., А.Г.Н., В.С.С., Г.К.Ч., Д.А.К., С.Д.С., Г.Б.Г., Д.Й.С., Ц.И.П., Ю.Г.Б., Р.Б.К., Б.Л.П., Е.Л.Г., К.И.П., С.И.Т., М.Н.Ц., И.И.Т.-Т., С.П.С., Р.Г.Л.,
В.Г.Р., М.Л.Л., Н.Л.Л., С.С.П., Н.В.В.-П., Н.Г.З., С.А.Б., С.Г.З., Е.Б.С., Я.А.П., Е.С.З., В.К.З., М.Т.В., Н.П.Б., Д.К.А., В.М.В. и П.Ц.И. срещу
З.Г.С., Е.В.К., В.С.П., И.С.В., Ю.Г.В., А.Г.А., Й.Т.С., И.Т.С., И.С.М., Е.С.П., С.Ц.В., В.Ц.В., А.А.П., Л.А.И., Т.П.А., С.П.А., Н.П.Д., А.Г.Л., Х.С.А., Г.А.А., С.А.А., Ц.С.С., В.С.Т.-М., З.А.С., Л.П.Б., М.К.В.-К., М.К.Г., К.С.В. и К.С.В. искове с правно основание чл. 97,
ал. 1 ГПК /отм./ за признаване за установено по отношение на ответниците, че
ищците са собственици на идеални части от мястото, представляващо ПИ №1001,
който по цифровия план е идентичен с ПИ №280А от кв.71, с граници от всички
страни: кв.71 /стар кв.77 от местността „Г.М.“/ по регулационния план на
местността „Г.М.“, гр.С., с площ на тази част от 2 330 кв.м., по невлезлия
в сила регулационен план, одобрен със Заповед №21-09-124 от 19.05.1998 год. на
кмета на СО, а съобразно заключението на вещото лице от 14.11.2008 год.,
съставляващо пространството, заключено между буквите М-Н-О-З-И-К-Л-М, по
комбинираната скица към заключението на стр. 429 от делото /неразделна част от
решението/, както следва: К.В.З. – 1/60 ид.ч.; А.И.Т. –
1/60 ид.ч.; К.К.М. – 1/6 ид.ч.; М.Р.Г. –
1/60 ид.ч.; А.Г.Н. – 1/60 ид.ч.; В.С.С. – 1/60 ид.ч.; Г.К.Ч. – 1/6
ид.ч.; Д.А.К. – 1/60 ид.ч.; С.Д.С. – 1/60 ид.ч.; Г.Б.Г. –
1/60 ид.ч.; Д.Й.С. – 1/60 ид.ч.; Ц.И.П. – 1/60 ид.ч.; Ю.Г.Б. –
1/60 ид.ч.; Р.Б.К. – 1/60 ид.ч.; Б.Л.П. и Е.Л.Г. –
1/60 ид.ч.; К.И.П. – 1/60 ид.ч.; С.И.Т. – 1/60 ид.ч.; М.Н.Ц. –
1/60 ид.ч.; И.И.Т.-Т. – 1/60
ид.ч.; С.П.С. – 1/60 ид.ч.; Р.Г.Л. и В.Г.Р. –
1/60 ид.ч.; М.Л.Л. и Н.Л.Л. – 1/60 ид.ч.; С.С.П. –
1/60 ид.ч.; Н.В.В.-П. и Е.Б.С. –
1/60 ид.ч.; Н.Г.З. – 1/60 ид.ч.; С.А.Б. – 1/60 ид.ч.; С.Г.З. –
1/60 ид.ч.; Я.А.П. – 1/60 ид.ч.; Е.С.З. – 1/60 ид.ч.; В.К.З. –
1/60 ид.ч.; М.Т.В. – 1/60 ид.ч.; Н.П.Б. – 1/60 ид.ч.; Д.К.А. –
1/60 ид.ч.; В.М.В. – 8.5/100 ид.ч. и П.Ц.И. –
1/60 ид.ч., като ищците са осъдени да заплатят на ответниците на основание чл.
64, ал. 3 ГПК /отм./ направените разноски по делото в размер на 930 лв.
Срещу решението са подадени в
законоустановения срок по чл. 197, ал. 1 ГПК /отм./ въззивни жалба от ищците, с
изключение на С.Д.С. и Д.Й.С.. Жалбоподателите поддържат, че първоинстанционният
съд не бил упражнил косвен контрол върху административния акт, с който на
ответниците била възстановена собствеността върху отчужден недвижим поземлен
имот, върху който било проведено мероприятието, за което бил отчужден. По този
начин били нарушени редица разпоредби на Закона за териториалното и селищно
устройство – ЗТСУ /отм./ и Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Неправилно било прието, че имотът на наследодателя на ответниците не бил
засегнат от мероприятието О.Ж.С, че може да бъде обособен неурегулиран поземлен
имот, като остров в средата на урегулиран имот с проведена първа дворищна
регулация и изпълнени мероприятия съгласно подробния устройствен план /ПУП/,
както и че може да се реституира реална част от отчужден имот. Мероприятието,
за което бил отчужден имотът, било комплексно жилищно строителство. Върху него
имало изградени 12 жилищни блока, а само върху имота на ответниците имало
изградени 6 жилищни блока, магазин и трафопост. Този имот не можело да бъде
обособен в самостоятелен УПИ, тъй като нямал излаз на улица. Неправилни били и
изводите на първоинстанционния съд, че към момента на покупко-продажбата през
1957 год. с 60 договора от добросъвестни купувачи, държавата, респ. общината,
не е била собственик на земята, както и че договорите за покупко-продажба са
нищожни в частта за земята. Отчуждаването в частност било приключило през 1963
год., когато бил съставен акт за държавна собственост от 16.03.1963 год. Ищците
били упражнявали фактическа власт върху имота и го били придобили по силата на
давностно владение /освен чрез покупка през 1957 год./. Ето защо молят
обжалваното решение да бъде отменено, а исковете – уважени. Претендират и
присъждането на направените разноски по делото.
Жалбоподателят Г.Б.Г. е починал в хода на въззивното производство, като на
негово място по реда на чл. 120 ГПК /отм./ е била конституирана наследницата му
по закон Р.Б.С..
Жалбоподателката К.И.П. е починала в хода на въззивното производство, като на нейно
място по реда на чл. 120 ГПК /отм./ са били конституирани наследниците й по закон
К.П.К. и И.П.П..
Жалбоподателят А.Г.Н. е починал в хода на въззивното производство, като на негово
място по реда на чл. 120 ГПК /отм./ са били конституирани наследниците му по
закон Ц.А.Н. и В.А.Н..
Ответниците по жалбата считат, че
решението на СРС следва да бъде оставено в сила. Претендират и присъждането на
направените разноски по делото.
Ответницата по жалбата М.К.В.-К. е починала в хода на въззивното
производство, като на нейно място по реда на чл. 120 ГПК /отм./ е конституирана
нейната наследница по закон Т.Л.Р..
Другарите на жалбоподателите С.Д.С.
и Д.Й.С. не изразяват становища по въззивните жалби.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира следното:
Предяви са
за разглеждане положителни установителни искове за собственост с правно
основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./.
Ищците
твърдят, че по силата на договори за продажба от 1957 год. на държавни жилищни
имоти, съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд,
предоставени на народните съвети, респ. наследствено правоприемство и
последващи правни сделки, били придобили правото на собственост върху жилища в
построени в жилищни блокове в кв.** /нов **/, местността „Г.М.“, гр.С.,***-*********,
ул.“********* ул.“П.. Г.П.“ ***-**. Заедно с правото на собственост върху
жилищата били придобили и идеални части от земята в целия кв.**. От оформянето
на този квартал през 1954 год. до момента границите му не били променяни. Отделно
от това упражнявали явна, непрекъсната и необезпокоявана фактическа власт върху
земята, считано от 1957 год. Ответниците били предявили реституционни претенции
към Столична община, които били оставени без уважение със Заповед №РД-54-388 от
20.05.1994 год. на кмета на СО, но с решение №3662 от 11.11.1996 год.,
постановено по адм.дело №763/1996 год. на ВС, отчуждаването на част от имот
пл.№2 от кв.77 в размер на 1 666 кв.м. било отменено и собствеността била
възстановена върху тази част. Това решение било непротивопоставимо на ищците,
тъй като те не били участвали в административното производство. Върху целия
квартал било извършено мероприятие, поради което не били налице предпоставките
за реституция. Със Заповед №РД-09-124 от 19.05.1998 год. на кмета на СО /която
обаче не била влязла в сила/ била попълнена кадастралната основа на местността
„Г.М.“, кв.71, с нов парцел 280А, с площ от 2 330 кв.м., незасегнати от
отчуждително мероприятие, въпреки че реституираната площ била в размер на
1 666 кв.м. С решение по в.гр.дело №1385/1997 год. на СГС, ІV-В с-в, било
допуснато извършването на делба на горепосочения нов имот, което обаче било
нищожно, тъй като липсвал годен обект на делба. Ето защо молят да бъде признато
за установено по отношение на ответниците, че са собственици на процесния
недвижим имот по силата съответно на правни сделки и наследствено
правоприемство, евентуално – по давностно владение.
Ответниците
оспорват предявените искове и молят съда да ги отхвърли.
От
фактическа страна се установява следното:
Установява
се въз основа на приетите като доказателства по делото договори за продажба на
държавен жилищен имот, съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния
жилищен фонд, предоставен на Народните съвети, нотариални актове за
покупко-продажби, нотариални актове за дарение и удостоверения за наследници, че
в периода – 1957 год., 1997 год., 2003 год. и 2004 год. ищците са придобили
жилища в жилищни блокове, находящи се в гр.С.,*** и ул.“П..Г. ***, ул.“*********,
ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и твърдените
идеални части от местата, в което са построени сградите, представляващи
съответно имоти пл.***6, пл.***5, пл.№281, пл.№279, пл.№215 и пл.№284 от кв.71
по плана на гр.С.,***
С решение
№3662 от 11.11.1996 год., постановено по дело №763/1996 год. по описа на ВС, е
отменено по реда на надзора влязлото в сила решение от 19.03.1996 год.,
постановено по адм.дело №142/1995 год. на СГС, ІІІ-Б с-в, в частта, в която е
отхвърлена жалбата на наследниците на С.В. С. – Ц.С. В., В. С.С., В.С.П. и И.С.В.,
срещу Заповед №РД-54-388 от 20.05.1994 год. на кмета на СО /приета като
доказателство по делото/ на основание чл. 4 от Закона за възстановяване
собствеността върху някои отчуждени недвижими имоти, като посочената заповед е
отменена, отменено е отчуждаването на
част от имот пл.№2 в кв.** по плана на кв.“Г.М.“, С., с площ от 1 666
кв.м., представляващо част от защрихованата с червен цвят площ, общо в размер
на 2 330 кв.м. на приложената скица от вещото лице и е възстановена
собствеността върху имот в размер на 1 666 кв.м. – част от имот пл.№2 в кв.77 /нов 71/, кв.“Г.М.-Р.“, на Ц.С. В., В.
С.С., В.С.П. и И.С.В..
С решение
от 13.02.2002 год., постановено по в.гр.дело ***77/2001 год. по описа на СГС,
ГО, ІV-В с-в, е допуснато извършването на съдебна делба на недвижим имот –
дворно място, съставляващо нов имот с пл.№***, кв.** по плана на гр.С.,***.,
между следните съсобственици и квоти: по 225/3240 ид.ч. за В. С. С., В.С.П., И.С.В. и Ц.С. В., по 180/3240
ид.ч. за Й.Т.С. и И.Т.С., по 90/3240 ид.ч. за Л.С.
Б., И.С.М. и Е.С.П., по 45/3240 ид.ч. за С.Ц.В. и В.Ц.В., по 72/3240 ид.ч. за В.
Т. П. и Ц. Т. И., по 18/3240 ид.ч. за М. К. А., Т.П.А., С.П.А. и Н.П.Д., по 24/3240 ид.ч. за С.
С.А., А.Г.Л. и А. Г.А., по 36/3240 ид.ч. за Ц.С.С. и В.С.Т.-М., по 120/3240 ид.ч. за М.К.В.-К.
и М.К.Г. и по 40/3240 ид.ч. за А.А.В., К.С.В. и К.С.В.. Безспорно е по делото,
а и се установява от удостоверение за наследници №6476 от 17.09.2007 год., че съделителите
по горепосоченото дело са наследници по закон на В. С. К. /Б./ /стр. 435/.
На
28.02.2006 год. ответниците се снабдили с констативен нотариален акт за
собственост на процесния недвижим имот, придобит по наследство и реституция
№168, т.І, рег.№4923, дело №158/2006 год. на нотариус Р.Д., с рег.№274 на НК.
Установено
е въз основа на нотариален акт №21 т.І, рег.№21, дело №6/1935 год., че В. С. Б.
бил признат за собственик на следния недвижим имот: нива /урегулирано място/ в
местността „********* от 8.400 дка., при съседи: М.М. – сега наследници на М.М.,
Т.М. – сега наследници на Т.М., Г.М. – сега наследници на Г.М. и път – сега
ж.п. линия.
С акт за
държавна собственост №4669 /720/ от 16.03.1963 год. бил актуван като държавен
на основание ЗПИНМ – за блоково жилищно строителство за СГНС, изплатено с
платежно нареждане №33420/28.12.1961 год., следния недвижим имот: място от
1 659 кв.м., съставляващо част от имот пл.№2 от кв.77, местност „Г.М.“, С.,
за който е отразено, че е бивша собственост на П.В. С. /последният е наследник
на В. С. Б. – видно от удостоверение за наследници от 06.12.1961 год./.
С акт за
държавна собственост №4670 /721/ от 16.03.1963 год. бил актуван като държавен
на основание ЗПИНМ – за блоково жилищно строителство за СГНС, изплатено с
платежно нареждане №18907/23.06.1962 год., следния недвижим имот: място от
1 666 кв.м., съставляващо част от имот пл.№2 от кв.77, местност „Г.М.“, С.,
за който е отразено, че е бивша собственост на С.В. С. /последният е наследник
на В. С. Б. – видно от удостоверение за наследници от 06.12.1961 год./.
С акт за
държавна собственост №4943 от 22.05.1958 год. бил актуван като държавен следния
имот: магазин – състоящ се от: магазин, склад, трафопост и клозет, със
застроена площ от 139 кв.м., находящ се в района на икономическите жилища в
кв.77, местност „Г.М.“.
С акт за
държавна собственост №4394/1991 год. били актувани като държавни имоти
трафопост и магазин на ул.“**********, а впоследствие този имот бил актуван
като частен общински с акт №98 от 07.03.1997 год.
Със
Заповед №3941 от 14.08.1956 год. на министъра на комуналното стопанство и
благоустройство и на основание чл. 54 – 57 от Правилника за плановото
изграждане на населени места било одобрена регулацията за кв.77 и отреждането
му за СГНС – комплексно жилищно строителство.
Видно е
приетата като доказателство по делото рег. преписка №71/1957 год., в т.ч.
протокол от 18.03.1957 год. на оценителна комисия, предвидена в чл. 77 от
Правилника за плановото изграждане на населените места, протоколи, съдебни
решения, оценителни протоколи, че имоти
пл.№№1, 2, 3, 4, 5 и 6 от кв.77 и имоти пл.№№1, 13 и 15 от кв.76, местност „Г.М.“,
са били отчуждени за жилищно строителство на СГНС.
Като
доказателство по делото е приет акт за частна общинска собственост №274 от
12.12.1997 год., с който бил актуван имот с площ от 5 999 кв.м, отчужден
за блоково жилищно строителство, находящ се в гр.С.,*** /стар квартал 77, имот
пл.№2/, за който е посочено, че е бивша собственост на наследниците на В. С. Б..
Със
Заповед №РД-57-238 от 17.05.2003 год. на кмета на СО било наредено отписването
от актовите книги за общинска собственост на част от акт №274 от 12.12.1997
год. и да се предаде на наследниците на В. С. К. /Б./ владението на следния
имот: част от имот пл.№2/540/, 280-нов от кв.71 /стар 77/, местност „Г.М.“, с
площ от 664 кв.м., без законно изградения трафопост с магазинно помещение със
съответното право на строеж.
От
заключенията на вещото лице И. Д. по допуснатите и изслушани в
първоинстанционното производство съдебно-технически експертизи, които при
преценката им по реда на чл. 157, ал.3 ГПК /отм./ следва да бъдат кредитирани,
се установява, че процесният имот представлява реално определена част от имот,
съставляващ кв.71 /стар кв.77/, при граници: от всички страни имот образуващ
кв.71. Със Заповед №РД-50-09-118 от 11.04.1990 год. е одобрен ПУП на местността
„Г.М.“. В кв** на този имот е отреден УПИ за ОЖС и комплексно обществено
обслужване. Във вътрешнокварталното пространство на кв** е нанесен поземлен
имот №1001, с площ по графични данни от 2 330 кв.м., който е идентичен с
имот пл.№280а, кв.** съгласно кадастралната основа на регулационния план,
одобрен със Заповед №РД-50-09-118 от 11.04.1990 год. на местността „Г.М.“. Попълването
на кадастралната основа на имот пл.№280а е било одобрено със Заповед №РД-09-124
от 19.05.1998 год. Съгласно
представената по делото скица от 29.11.1954 год. и след сумиране на площите,
отбелязани за кв.77, се получавала площ от 7 506 кв.м., при описана площ в
договорите за продажба от 7 560 кв.м. /т.е. налице била разлика от 54
кв.м./. Площта на УПИ кв.71, съгласно заповедта от 1990 год., била 9 330
кв.м. В кадастралната основа на регулационния план, одобрен през 1990 год., в
границите на кв.71 били нанесени множество сгради, представляващи отделни
кадастрални единици, отбелязани с отделни планоснимачни номера, както следва:
№№215, 216, 217, 245, 246, 247, 279, 280, 281, 282, 284 и 285, а целият квартал
71 представлява един УПИ с отреждане за „ОЖС и комплексно обществено
застрояване“. Регулационният план за кв.77 бил одобрен със Заповеди №2112 от
20.06.1949 год. и №3404 от 04.06.1953 год., като кв.77 бил отреден за Централен
изпитателен институт. Със Заповед №3941 от 14.08.1956 год. на министъра на комуналното
стопанство и благоустройство, кв.77 бил отреден за комплексно жилищно
строителство. Съгласно скица от 1955 год. от кв.77 били отчуждени следните
имоти с площи, както следва: имоти пл.№№1, 2, 3, 4, 5 и 6 със съответно площи:
60 кв.м. + 5 960 кв.м. + 343 кв.м. + 380 кв.м. + 718 кв.м. + 45 кв.м. =
7 506 кв.м. Според скицата между кв.77 и кв.76 бил отразен път /пътека/ с
площ от 1 382 кв.м., включваща цялата площ извън границите на нанесените
имоти. Видно било от скицата на ГИС-С., че кв.77 променял границите си в
годините 1949, 1953, 1956 и 1990.
От
заключението на вещите лица по допусната и изслушана във въззивното
производство тричленна съдебно-техническа експертиза, което въззивният съд
кредитира при преценката му по реда на чл. 157, ал. 3 ГПК /отм./, се
установява, че процесният имот с пл.№280а е с площ от 2 402 кв.м. На
бившите собственици на отчуждения имот, от който произхождал процесния, било
заплатено обезщетение за отчуждаване /за което по делото били налице платежни
документи и оценителен протокол/.
От
заключението на вещото лице Б.П. по допусната и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-техническа експертиза, което следва да бъде ценено при
преценката му по реда на чл. 157, ал. 3 ГПК /отм./, се установява, че в кв.71 е
имало и се е запазила ограда от жив плет, засаден край тротоарите на улиците и
имало остатъци от тази ограда на различна височина от 1 м., 1.5 м., 2 м. В
пространството между жилищните сгради и живия плет имало засадени дървета – широколистни, на възраст 35
г., 45 г., 55 г.; саморасли дървесни видове на приблизителна възраст от 10 г.;
засадени цветя многогодишни в пространството около жилищните сгради, а във
вътрешното пространство на двора – многогодишна трева райграс; възрастни лозови
насаждения с приблизителна възраст около 45 0 50 г., находящи се по източната
част между сградите.
В
първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства чрез разпита
на свидетели Г.З. М., Г.П. П. и Е. М.Д. /по искане на ищците/ и Г.П. М., В.С. П. и П. Г. С. /по искане на
ответниците/, а във въззивното производство са събрани гласни доказателства
чрез разпита на свидетелите М.К.Т. и С.А.С. /по искане на жалбоподателите/ и К.
Т. Н. и Й.Ж.М. /по искане на ответниците по жалбата/. В показанията на
посочените свидетели не се съдържат съществени противоречия относно значимите
за спора обстоятелства, поради което въззивният съд ги кредитира като ясни,
житейски логични и неопровергани от останалия доказателствен материал. Въз
основа на тях се установява, че след 1957 год. част от ищците започнали да поддържат
пространството пред сградите /блоковете/, в които се намират жилищата им – направили
градинки, садели цветя. В междублоковото пространство имало посадени дървета;
имало и плочник, който водел до трамвайна спирка и както живеещите в квартала,
така и други хора го ползвали. До това пространство имало и свободен достъп за
автомобили. Покрай процесните сгради имало жив плет.
Други
доказателства не са ангажирани.
По
отношение на правните изводи:
В разглеждания случай ищците основават на първо
място правата си върху спорния недвижим имот на правни сделки и наследствено
правоприемство.
От своя страна ответниците твърдят,
че са реституирани собственици на имота по реда на Закона за възстановяване
собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС.
От събраните по делото писмени
доказателства и ценените заключения по съдебно-техническите експертизи се
установява, че процесният имот – пл.№280а, представлява реално определена част
от имот, съставляващ кв.71, отреден за ОЖС и комплексно обществено обслужване
по подробния устройствен план от 1990 год., а преди това представляващ кв.77,
отреден през 1956 год. за комплексно жилищно строителство, в който са били
включени и отчуждени имоти с пл.№№1, 2, 3, 4, 5 и 6. В границите на кв.71 са
били нанесени множество сгради, представляващи отделни кадастрални единици,
отбелязани с отделни планоснимачни номера, както следва: №№215, 216, 217, 245,
246, 247, 279, 280, 281, 282, 284 и 285, в които се намират съответно
придобитите от ищците самостоятелни обекти – жилища.
При тези данни въззивният съд
приема, че както парцелите по плана от 1953 год., така и тези по плана от 1990
год. са парцели по уличнорегулационния план и по застроителния и регулационен
план за обществени мероприятия, предвидени в чл. 42 ЗПИНМ /отм./ и чл. 22 ЗТСУ
/отм./. При извършените изменения на тези планове настъпва промяна в
предназначението на имотите, променят се и площта и границите им, като може да
се обединят в един парцел предишни два и повече такива с оглед новото
мероприятие, което се предвижда да бъде осъществено, но това не води до
възникване на съсобственост. Само при образуване на общи парцели по силата на
дворищнорегулационния план, ако те се отреждат за два или повече имоти между
притежателите на тези имоти се поражда съсобственост по силата на самата регулация
– чл. 29 и 31 ЗТСУ /отм./. В това се изразява от една страна непосредственото
вещнопрехвърлително действие на дворищнорегулационния план. При обединяване на
парцели за обществено мероприятие в един нов парцел, но също за такова
мероприятие, изменението на плана няма такова вещно действие и не възниква
съсобственост, а собствеността върху включените в обединения парцел имоти се
запазва – имотите не се сливат, а само се групират, в който случай се прилага
чл. 23 ЗТСУ /отм./. Това се отнася както
когато имотите за отредени за мероприятия на държавата и нейни предприятия и
учреждения, каквото е СГНС, така и за мероприятия на кооперации и обществени
организации /В този смисъл Решение № 277 от 28.06.2012
г. на ВКС по гр. д. № 259/2012 г., I г. о., ГК и Решение № 354 от 04.06.2009 г. по гр.д. № 700/2008 г., І г. о, ГК/.
Ето защо и доколкото ищците са
придобили съответно по силата на правни сделки и наследствено правоприемство жилища,
ведно с идеални части от местата, в които са изградени, които обаче са различни
от процесния недвижим имот /а и за противното по делото не са ангажирани каквито
и да било данни/, то следва да се приеме, че те не се легитимират като титуляри
на правото на собственост върху претендираните идеални части на сочените от тях
придобивни основания, поради което
релевираните главни положителни установителни претенции се явяват неоснователни
и подлежат на отхвърляне.
Тъй като с отхвърлянето на главните
искове, се е сбъднало условието, при което са предявени евентуалните положителни
установителни искове, основани на придобивна давност, последните следва да бъдат
разгледани по същество.
Владението като фактическо състояние е несмущавано, непрекъснато,
явно и несъмнително упражняване съдържанието на вещно
право, в случая това на собственост, през определен период от време, в случая
10 години, тъй като ищците твърдят да
са обикновени владелци – чл. 79, ал. 1 ЗС, което
състояние включва обективен елемент – фактическа власт /corpus/ и субективен – намерение
за своене на обекта /animus/ – чл. 68, ал. 1 ЗС. Според презумпцията, установена в разпоредбата на чл. 69 ЗС, владелецът
държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
Кумулативното установяване на
горепосочените елементи от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС е било в тежест
на ищците при условията на пълно и главно доказване – чл. 127, ал. 1 ГПК
/отм./.
Видно е от събраните по делото
доказателства, че спорният недвижим имот е бил отчужден през 1957 год. за
осъществяване на благоустройствено мероприятие по ЗПИНМ /отм./, като през 1996
год. е бил възстановен на ответниците по реда на Закона за възстановяване
собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС,
съгласно който нормативен акт реституционният ефект е предпоставен от
провеждането на нарочно административно производство за отмяна на
отчуждаването. С оглед нормата на чл. 86 ЗС в
периода от 1951 год. до 1990 год. не е можело да се придобива по давност вещ –
социалистическа собственост, в периода от 1990 год. до 1996 год. – вещ,
държавна или общинска собственост, а в периода след влизане в сила на ЗДС и ЗОС
на 01.06.1996 год. – вещ, публична държавна или общинска собственост. В
този смисъл са и разпоредбите на чл. 7 ЗДС и чл. 7 ЗОС. Имотите
– частна държавна и частна общинска собственост, могат да се придобиват по
давност, считано от 01.06.1996 год. По силата на §1 на Закона за допълнение на ЗС /обн., ДВ, бр.46 от 06.06.2006
год./, обаче,
е спряна за 7 месеца, считано от 31.05.2006 год., давността за придобиване на
такива държавни и общински имоти, поради което и давностния срок е бил
продължен до 31.12.2006 год.
Следователно упражнявана от ищците фактическа власт до 1996 год. – към който
момент процесният имот е бил държавна собственост, е без правна стойност – виж
и Тълкувателно решение № 1 от 2.06.2010 г. на ВКС по т.
д. № 1/2009 г., ОСГК. А периодът след
това до датата на подаване на исковата молба – 27.10.2005 год. /в предмета на
спора/ не е достатъчен за оригинерно придобиване на правото на собственост на
основание чл. 79, ал. 1 ЗС. Отделно от това трябва да се отбележи, че по делото
липсват и категорични и несъмнени доказателства, че след 1997 год. ищците са
упражнявали явна и несъмнителна фактическа власт именно върху спорния недвижим
имот. Ето защо предявените евентуални искове също се явяват неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
Изводите на въззивния съд съвпадат с
тези на първоинстанционния съд. Ето
защо въззивните жалби следва да бъдат оставени без уважение, а решението на СРС
– оставено в сила.
По отношение на разноските:
С оглед
изхода от настоящия спор и на основание чл. 64, ал. 3 ГПК /отм./
жалбоподателите /ищците/ следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по
жалбата А.Г.А., Ю.Г.В., В.С.П., И.С.В.,
З. Г. С., Е.В.К., З. Я. С. и Л.П.Б. действително направените разноски във
въззивното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на
1 500 лв.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 24.02.2011
год., постановено по гр.дело №5871/2006 год. по описа на СРС, ГО, 38 с-в.
ОСЪЖДА К.В.З. с ЕГН **********, с адрес: ***, А.И.Т. с ЕГН **********, с адрес: ***, К.К.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, М.Р.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, Ц.А.Н. с ЕГН **********,***, ет.2 и В.А.Н. с ЕГН **********, с
адрес: ***
/конституирани по реда на чл. 120 ГПК /отм./ на мястото на починалия в хода на
въззивното производство първоначален жалбоподател А.Г.Н./, В.С.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, Г.К.Ч. с ЕГН **********, с адрес: ***, Д.А.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, Р.Б.С.
с ЕГН **********, с адрес: *** /конституирана по реда на чл. 120 ГПК /отм./
на мястото на починалия в хода на въззивното производство първоначален жалбоподател
Г.Б.Г./, Ц.И.П. с ЕГН **********, с адрес: ***, Ю.Г.Б. с ЕГН **********, с
адрес: ***, Р.Б.К. с ЕГН **********,
с адрес: ***, Б.Л.П. с ЕГН ********** и Е.Л.Г. с ЕГН **********, и двамата с адрес: ***, К.П.К. с ЕГН **********, с адрес: *** и И.П.П. с ЕГН **********, с адрес:
*** /конституирани по реда на чл. 120 ГПК /отм./ на мястото на починалата в
хода на въззивното производство първоначална жалбоподателка К.И.П./, С.И.Т. с ЕГН **********, с адрес: ***, М.Н.Ц. с ЕГН **********, с адрес: ***, И.И.Т.-Т. с ЕГН **********, с адрес: ***, С.П.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, Р.Г.Л. с ЕГН **********,
с адрес: ***, В.Г.Р. с ЕГН **********,
с адрес: ***, М.Л.Л. с ЕГН **********,
с адрес: ***, Н.Л.Л. с ЕГН **********, с адрес: ***, С.С.П. с ЕГН **********, с адрес: ***, Н.В.В.-П. с ЕГН **********, с
адрес: ***, Е.Б.С. с ЕГН **********,
с адрес: ***, Н.Г.З. с ЕГН **********,
с адрес: ***, С.А.Б. с ЕГН **********, с адрес: ***, С.Г.З. с ЕГН **********, с адрес: ***, Я.А.П. с ЕГН **********, с
адрес: ***, Е.С.З. с ЕГН **********, с адрес: ***, В.К.З. с ЕГН **********, с адрес: ***, М.Т.В. с ЕГН **********, с адрес: ***, Н.П.Б. с ЕГН **********, с адрес: ***, Д.К.А. с ЕГН **********, с адрес: ***, В.М.В. с ЕГН **********, с адрес: *** и П.Ц.И. с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на А.Г.А. с ЕГН **********, с адрес: ***, Ю.Г.В., с адрес: гр.С.,***, В.С.П., с адрес: гр.С.,***, И.С.В., с адрес:
гр.С.,***3, З. Г. С., с адрес: гр.С.,***, Е.В.К., с адрес: гр.С.,***, З. Я. С.,
с адрес: гр.С.,***0 и Л.П.Б., с адрес: гр.С.,***0, на основание чл. 64,
ал. 3 ГПК /отм./ направените разноски във възивното производство за
възнаграждение за един адвокат в размер на 1500 лв.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/