РЕШЕНИЕ
№ 944
гр. Добрич, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги К. Пашалиев
при участието на секретаря Христина Г. Христова
като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело №
20253230100626 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Подадена е искова молба от Е. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
Добрич, пл. „***“ № 2, вх. Д, ет. 5, ап. 17 срещу „Агенция за събиране на
вземания“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н „Люлин“, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.
2, офис 4, с която се иска да бъде прогласена нищожността на Договор за
потребителски кредит № 2506252 от 18.01.2022 година, сключен между ищеца
и „Кредисимо“ ЕАД.
Иска се да бъде прогласена нищожността на Договор за предоставяне
на поръчителство № 2506252 от 18.01.2022 година, сключен между ищеца и
„Ай Тръст“ ЕООД.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е
сключен Договор за потребителски кредит № 2506252 от 18.01.2022 г. Сочи се,
че ищецът е получил сумата от 5000, 00 лева при фиксиран лихвен процент от
39, 80 % и със срок на погасяване от шест месеца. В договора е посочен ГПР
от 47, 93 %.
Заявява се, че ищецът е бил задължен да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с „Ай тръст“ ЕООД, като обезпечение на
заемния договор. Такова съглашение е било сключено на 18.01.2022 г. По него
е уговорено възнаграждение в размер на 5919, 60 лева в полза на гаранта.
Твърди се също, че „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД са прехвърлили
вземанията си към ищеца на „Агенция за събиране на вземания“ АД с договор
за цесия от 01.02.2022 г. и Приложение № 1/13.02.2023 г.
1
Ищецът счита, че процесният договор за потребителски кредит е
нищожен. В тази връзка развива аргументи за прекомерност на
възнаградителната лихва. Настоява, че размерът от 39, 80 % е уговорен в
противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава максималния размер, до
който може да бъде уговорена възнаградителна лихва - 30 %.
Отделно твърди, че е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК. Подчертава, че ГПР е посочен цифрово – 47, 93 %, но без допусканията,
използвани при изчисляването му по определения в Приложение № 1 начин.
На тази основа сочи, че при изчислението на ГПР не е включено
възнаграждението на гаранта. Приема, че Договорът за поръчителство е част
от кредитното правоотношение. Налице е договор за поръчителство, сключен
с предварително определено от кредитора лице (свързано с кредитора), като
целта е да се увеличи финансовия приход на кредитора. Ищецът заключава, че
по този начин се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Ответната страна е депозирала отговор в законоустановения срок.
Потвърждава наличието на облигационно правоотношение между
ищеца и „Кредисимо“ ЕАД по Договор за потребителски кредит № 2506252 от
18.01.2022 г.
С отговора се застъпва тезата, че възнаграждението по договора за
поръчителство правилно не е било включено при изчисление на ГПР. Сочи се,
че заемното правоотношение е отделно и възникването му не е обусловено от
наличието на другото по договора за поръчителство. Акцентира се на
обстоятелството, че ищецът сам и по свое усмотрение е избрал да обезпечи
договора чрез поръчителство.
Иска се претенциите да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
Страните не се представляват в съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното за установено от фактическа и
правна страна:
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД
вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
В тежест на ищеца е да установи, че между него и „Кредисимо“ ЕАД е
сключен Договор за потребителски кредит № 2506252 от 18.01.2022 г.; че ГПР
(годишен процент на разходите) надхвърля пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в евро и във валута, опредЕ. с постановление
на Министерския съвет на Република България; че между ищеца и „Ай Тръст“
ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство; наличието на
връзка между двата договора.
От представения договор за потребителски кредит № 2506252 от
18.01.2022 г. (Договора) се установява, че между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е
възникнало заемно правоотношение. По силата на съглашението ищецът е
получил сумата от 5000, 00 лева при фиксиран лихвен процент от 39, 80 % и
2
ГПР от 47, 93 %. Задължил се е да върне общо дължима сума в размер на 7329,
60 лева на двадесет и четири вноски до 10.02.2024 г.
Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от договора гласи, че кредитополучателят
се задължава да представи обезпечение на кредита, както следва: да
предостави банкова гаранция или да сключи договор за предоставяне на
поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ лице в срок до 48 часа от подаване
на заявлението (в случая е свързаното дружество „Ай Тръст“ ЕООД).
Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора, заявлението се счита за неодобрено ако
кредитополучателят не е предоставил обезпечение.
Приложен е и договор за предоставяне на поръчителство, сключен
между „Ай Тръст“ ЕООД и Е. К. Д. на 18.01.2022 г. Според уговорките в
договора, „Ай Тръст“ ЕООД се е задължило да обезпечи изпълнението на
задълженията, произтичащи от договор за потребителски кредит № 2506252
от 18.01.2022 г., като отговаря солидарно с Е. Д.. Последният, от своя страна,
се е задължил да заплати на гаранта възнаграждение от 5919, 60 лева, платимо
на двадесет и четири вноски, всяка по 246, 65 лева, до 10.02.2024 г.
Вземанията по договорите за кредит и поръчителство са прехвърлени
на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ АД с договор за цесия от
01.02.2022 г. и Приложение № 1/13.02.2023 г.
По делото е изготвена съдебно-икономическа експертиза. От
заключението се установява, че ГПР по кредита възлиза на 168, 58 %, ако при
изчислението му бъде включено и възнаграждението по договора за
поръчителство.
Заключението е обективно и професионално изготвено, поради което
съдът го приема при формиране на фактическите си изводи.
Съгласно дефинитивната норма на чл. 9 от ЗПК, „Договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги
или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от
време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне.“ Настоящият случай е именно такъв,
защото кредиторът „Кредисимо“ ЕАД, който е финансова институция по
смисъла на чл. 3 от ЗКИ, е предоставил кредит под формата на заем на
потребителя Е. К..
Приложимият за процесното заемно правоотношение ЗПК установява
множество императивни изисквания към финансовите институции при
сключването на договори за потребителски кредит. Същите са въведени с цел
защита на икономически по-слабата страна, която във всеки случай е
потребителят. Такова е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, където ясно е
посочено, че „Договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем
3
език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин.“ Санкцията за неизпълнение на това задължение от страна на
кредитора е възможно най-тежката – договорът се обявява за недействителен
на основание чл. 22 от ЗПК.
Въз основа на заключението по съдебно-счетоводната експертиза
може да бъде направен извод, че годишният процент на разходите по
процесния договор не е коректно посочен. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК
сочи, че „Годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.“ Такъв
косвен разход е и възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство. В договора за кредит е отразен ГПР от 47, 93 %, но при
изчислението не е взето предвид и възнаграждението, което потребителят
дължи по договора за предоставяне на поръчителство.
Това възнаграждение от 5919, 60 лева се дължи по друго
правоотношение, което е пряко свързано със заемното и е условие за
съществуването му. Този извод следва от чл. 4, ал. 2 от Договора, според който
заявлението се счита за неодобрено ако кредитополучателят не е предоставил
обезпечение (не е сключил договор за поръчителство). Оттук става ясно, че
задължавайки потребителя да сключи договор за предоставяне на
поръчителство, кредиторът си гарантира допълнителен приход от
възнаграждението по този допълнителен договор. Ответникът е нарушил
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК като е пропуснал да включи
процесното възнаграждение при изчисление на ГПР по кредита.
По този начин се заобикаля и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
която се явява гаранция срещу предоставянето на заеми при необосновано
високи разходи за потребителя. От заключението по съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че с включването на възнаграждението от 5919, 60
лева при изчисляване на ГПР, максимално допустимият размер от 50, 00 % ще
бъде надвишен с повече от 100 %.
Въз основа на всичко изложено следва да бъде прието, че Договор за
потребителски кредит № 2506252 от 18.01.2022 година, сключен между ищеца
и „Кредисимо“ ЕАД и Договор за предоставяне на поръчителство № 2506252
от 18.01.2022 година, сключен между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД, са нищожни
на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на ищеца се поражда правото да му
бъдат заплатени направените разноски, съразмерно на уважената част от
4
претенцията.
Претендира се адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗА. В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъде възложено адвокатското възнаграждение на адвокат
Л. Б. в размер на 600, 00 лева (по 300 лева за всеки от двата иска).
Съдът счита, че адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА
може да бъде под минималното по НМРАВ. В подкрепа на този извод е
Решение на Съдът на Европейският съюз по дело C‑438/22 (втори състав) от
25 януари 2024 година. Основание за такова разрешение дават няколко
обстоятелства: делото е без фактическа и правна сложност; не са разпитвани
свидетели; изслушано е едно вещо лице; проведено е едно открито съдебно
заседание; адвокатът не се е явявал по делото и евентуално определяне на
адвокатско възнаграждение съгласно НМРАВ би довело до злоупотреба и би
се превърнало в източник на генериране на съдебни разноски, надхвърлящ
материалния интерес по делото.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, в тежест на ответника следва да
бъдат възложени за плащане дължимата по делото държавна такса от 529, 96
лева (дължима държавна такса по първия иск в размер на 293, 18 лева и
дължима държавна такса по втория иск в размер на 236, 78 лева) и
възнаграждението на вещото лице Е. Й. в размер на 250, 00 лева.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, нищожността на Договор за потребителски кредит № 2506252 от
18.01.2022 г., сключен между Е. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич,
пл. „***“ № 2, вх. Д, ет. 5, ап. 17 и „Кредисимо“ ЕАД по предявения иск от Е.
К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, пл. „***“ № 2, вх. Д, ет. 5, ап. 17
срещу „Агенция за събиране на вземания“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, р-н „Люлин“, бул. „Петър Дертлиев“ № 25,
офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4.
ПРОГЛАСЯВА, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство № 2506252
от 18.01.2022 г., сключен между Е. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич,
пл. „***“ № 2, вх. Д, ет. 5, ап. 17 и „Ай Тръст“ ЕООД по предявения иск от Е.
К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, пл. „***“ № 2, вх. Д, ет. 5, ап. 17
срещу „Агенция за събиране на вземания“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, р-н „Люлин“, бул. „Петър Дертлиев“ № 25,
офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Люлин“, бул. „Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, да заплати по сметка на
5
Районен съд Добрич сумата от 779, 96 лева, представляваща разноски по гр.д.
№ 626 по описа на Районен съд Добрич за 2025 г.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Люлин“, бул. „Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, да заплати на адвокат Л.
Б. сумата от 600, 00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по гр.д.
№ 626 по описа на Районен съд Добрич за 2025 г., дължимо на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
6