Присъда по дело №3217/2023 на Районен съд - Варна

Мотиви към присъда по НОХД № 3217 по описа за 2023г. на ВРС

Производството пред първо инстанционният съд е образувано по
депозиран от Районна Прокуратура-В. обвинителен акт против К. К. П., за
това че в периода от месец юли 2021 г. до месец април 2023г.включително, в
гр.В., като е бил осъден с Решение №260358 от 08.02.2021 г. по гр.дело
№13565/2020г. по описа на Районен съд-В., влязло в сила на 04.03.2021 г., да
издържа свой низходящ-дъщеря си И. К.ова П.а Й., чрез нейната майка и
законен представител С. Т. Й., съзнателно не изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 22 месечни вноски, всяка в
размер на 250 лева, на обща стойност 5500/пет хиляди и петстотин/ лева -
престъпление по чл.183 ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на ВРП поддържа възведеното с
обвинителния акт обвинение и предлага на съда да не налага на подсъдимия
от наказание на основание чл.183 ал.3 от НК.
Производството по делото се проведе при условията и реда на глава 27 от
НПК, като по искане на подсъдимият бе проведено съкратено съдебно
следствие. Същият, при условията на чл.371 т.2 от НПК призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съдът намери, че
направените самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства, поради което не бе проведен разпит на
свидетелите и вещите лица и не се събираха доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Разпитан в хода на съдебното следствие подсъдимият по същество се
признава за виновен в извършването на посоченото в обвинителния акт
деяние. Представя доказателства, че е изпълнил задължението си изцяло. В
последната си дума подсъдимият съда да приложи ал.3 на чл. 183 от НК.
Подс.П. участва в производството лично не се представлява от
процесуален представител. В хода на досъдебното производство е признал
авторството на деянието. Самопризнания прави и хода в хода на съкратено
съдебно следствие, като признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. С последната си дума изразява
съжаление, заявява че е изплатил дължимата издръжка и сочи за това
доказателства, а именно вносна бележка.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна
следното: Свидетелката С. Т. Й. живяла на семейни начала с подс.П. от 2012
г. до м.октомври 2019г. От съвместното им съжителство през 2014г. се
родило детето им И. К.ова П.а родена на 09.03.2014г. През 2019г. поради
несходство в характерите двамата се разделил. Подс.П. се изнесъл от общото
1

им домакинство. През 2020г. Й. завела дело за определяне на родителските
права и издръжка по отношение на детето им.
Съдът постановил Решение №260358/08.02.2021 г. по гр.д. №13565/2020г.
на PC – В., съгласно което родителските права били присъдени на майката
св.Й., а на бащата - подс.П. бил определен режим на контакт с детето и
същият бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 200 лв., както и
допълнителни 50 лв. при условие, че детето посещава извън класни дейности
с падеж пето число на месеца. Заплащането трябвало да става чрез майката и
законен представител малолетната И. - св.Й.. Решението влязло в сила м.март
2021 г. и първоначално П. изплатил пет месечни вноски. От м. август 2021 г
подс.П. спрял да плаща дължимата сума за издръжката на дъщеря си. Поради
това свид.Й. подала жалба до правоохранителните органите и след извършена
проверка било образувано досъдебно производство. Също така било
образувано и изпълнително дело. Въпреки това подс.П. продължавал да не
заплаща дължимата издръжка на дъщеря си И. К.ова П.а.
В хода на съдебното заседание подсъдимия представи вносна бележка с
която удостоверява, че е заплатил дължимата издръжка на дъщеря си, в
размер на 5500 лева. В съдебната зала свид.Й. потвърди за получената
парична сума представляваща дължимата издръжка за дъщеря и за периода от
месец юли 2021 г. до месец април 2023г., включително.
Подсъдимият К. К. П. е роден на *** в гр.В., живущ в гр.В., български
гражданин, основно образование завършен 10 клас, неженен, неосъждан,
работи на частно, ЕГН **********.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на
обясненията на подсъдимия дадени в хода на съдебното следствие,
показанията свидетелите, както и от присъединените на основание чл.283 от
НПК писмени доказателства по делото и тези събрани в съдебно заседание.
Всички доказателства по делото са без противоречиви и взаимно допълващи
се и обосновават решението на съда по следните правни съображения:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно
чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпления от общ характер, наказуеми по чл.183 ал.1 от НК, защото:
* обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи
изпълнение на задълженията на посочени от закона лица да доставят средства
за съществуване на нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да
се издържат от собственото си имущество;
* от обективна страна подсъдимият чрез своето бездействие не е изпълнил
задължението си да заплаща издръжка на свой низходящ по силата на влязло
в сила съдебно решение, с което е бил осъден да го издържа на месечни
вноски в определен размер, като неизпълнението на това задължение е в
размер на повече от две месечни вноски – 22 месечни вноски по 300лв всяка
2

или общо 5100 лева.
Т.е. изминали са повече от два месеца – 22 месеца през, които
подсъдимият не е изплащал сумата предмет на издръжките определени от
съда; до постановяване на присъдата в първоинстанционния съд подсъдимият
е възстановил сумата - предмет на дължимата за детето парична издръжка и
на настоящото наказателно производство и по отношение на детето няма
настъпили вредни последици в резултат на забавянето на издръжката.
* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице, което е било
осъдено да издържа своя низходяща;
* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк
умисъл - той е предвиждал неизбежното неплащане на издръжката в размер
на повече от две месечни вноски и пряко го е целял.
По изложените правни съображения подсъдимия следва да бъде признат за
виновен, че е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.183 ал.1 от НК, за това, че за периода от месец юни 2016
г. до месец октомври 2017 г. включително, в град В., след като е бил осъден с
решение № 260358/08.02.2021 г. по гражданско дело № 13565/2020 г. по
описа на Районен съд-В., влязло в законна сила на 04.03.2021 г., да издържа
своя низходяща - дъщеря - И. К.ова П.а, чрез нейната майка и законен
представител С. Т. Й., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно 22 месечни вноски, всяка в размер на
250 лева, на обща стойност 5500/пет хиляди и петстотин/ лева, след като
следва да се приеме, че до постановяване на присъдата от първата инстанция
подсъдимият е изпълнил задължението си за посочения в обвинителният акт
период и че не са настъпили вредни последици за пострадалата.
При определянето на наказанието съдът прецени: степента на обществената
опасност на конкретното деяние, която съдът преценява като ниска с оглед
конкретната житейска ситуация, в която е изпаднал подсъдимият; степента на
обществена опасност на дееца - от данните за личността му може да се
направи извод, че той е личност с ниска степен на обществена опасност; както
и подбудите за извършване на престъплението и констатира следните
обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия:
* смекчаващите вината обстоятелства - чисто съдебно минало, прави
самопризнания, добросъвестно поведение в наказателния процес, добри
характеристични данни;
* липсата на отегчаващи вината обстоятелства.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на
наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати като то бъде
определено при наличието на констатираните по-горе смекчаващи
отговорността обстоятелства: Съобразно чл.183 ал.3 от НК деецът не се
наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни
задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия,
3

като тази разпоредба не се прилага повторно. Предвид на това съдът намира,
че подсъдимият е изпълнил задължението си към детето и не са
настъпили вредни последици и поради това следва да се приложи чл.183 ал.3
от НК.
Съдът намира това за справедливо и съответстващо на тежестта,
обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и
подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на
законите и добрите нрави от страна на осъдения, а освен това съдът счита, че
така ще се въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме
възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По този начин и с това наказание, съдът счита, че ще бъдат постигнати
целите на генералната и специалната превенция.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Съдия:
4

Номер на акта:	53
Дата:	6 март 2024 г. (в сила от 22 март 2024 г.)
Съдия:	Сияна Генадиева

Дело:	20233110203217
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	27 юли 2023 г.

Присъда по дело №3217/2023 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта Свали акта

Съдържание на мотивите Свали мотивите