РЕШЕНИЕ
№
гр.*** 04.06.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на втори май през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОХАН ДЖЕНОВ
при
секретаря Елеонора Йотова,
като
разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 1114
по описа за 2016
година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 31, ал. 2 от ЗС
В РС – *** е постъпила искова
молба на Е.Х.М., с ЕГН ********** *** срещу Е.Х.М., с ЕГН ********** ***, по
която е образувано гр.д.№ 1114 по
описа за 2016
г. на съда. С нея се иска от съда да постанови решение и осъди ответника да му
заплати обезщетение за лишаване от правото му на ползване на съсобствената вещ
– *** находящ се в гр. ***, ул. ***в размер от 150 лв., месечно считано от
30.03.2016 г. По делото като необходим другар и ответник по делото е назначен и
съсобственика Р.Х.М., с ЕГН ********** ***. Съдът е разменил книжата по делото
и в дадения срок ответниците оспорват изцяло иска, като го намират за
недопустим, а по съществото си неоснователен.
ИЩЕЦА – редовно призован, в
съдебно заседание се явява лично и с адв. И. В. от ПлАК, който от името на
доверителя си поддържа изцяло предявеният иск. Позовава се на писмени, гласни
доказателства и заключение на вещо лице по назначената и приета от съда СТЕ.
ОТВЕТНИЦИТЕ – редовно призовани,
в съдебно заседание първия от тях се явява лично и с адв. Ив. А. от ПлАК, който
от името на доверителяси заявява, че иска е недопустим, а по съществото си е неоснователен
и недоказан.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и по
вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК прие за установени следните
фактически обстоятелства:
Съгласно чл.31, ал.1 от ЗС – съсобственикът може да си служи с общата
вещ съобразно предназначението, което тя е имала при възникването на
съсобствеността и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с
нея според правата им.
Съсобствеността е правно състояние,при
което едновременното съществуване на няколко взаимно свързани права на
собственост на различни лица върху една и съща вещ, поражда специфични вътрешни
отношения между съсобствениците по повод използуването на общата вещ, които са
регламентирани с нормата на чл.31 от ЗС. Това законодателно разрешение
представлява продължение на едно общо ограничение на правото на собственост,
установено в чл. 57, ал. 2 КРБ, което се свежда до това, че границите на
упражняване правото на собственост са очертани от правата и законните интереси
на останалите правни субекти. В хипотезата на чл. 31, ал. 1 ЗС граница на
правото на единия от съсобствениците да използва съсобствената вещ се явяват
субективните права на останалите съсобственици да си служат с тази вещ
съобразно дела си от нея.
В съдебната практика се приема, че
употребения в ал.1 на чл. 31 от
ЗС термин ”си служи” е синоним на използвания в ал.2 на същия член термин „се
използва лично”. Използва лично общата вещ
оня съсобственик,който я употребява такава, каквато е,за постигане на цели,за
задоволяване на интереси и нужди, съвместими с нейната природа и нейното
нормално предназначение,без да разрушава,променя или уврежда субстанцията й и
да накърнява свойствата й.Тъй като всеки съсобственик притежава свое
самостоятелно право върху общата вещ, идентично по същността си с това на
другите съсобственици, чийто обем зависи от размера на притежаваната идеална
част – той може да си служи с цялата обща вещ, без за това да дължи на другите
съсобственици възнаграждение или обезщетение съответно на квотите им. Правото
на ползване, разбирано като фактическо служене без получаване на доходи, на
служещия си с общата вещ съсобственик е ограничено от конкуренцията на
еднородните права за ползване, които имат другите съсобственици.
Забраната да не се пречи на другите
съсобственици е израз на общото правило за добросъвестно упражняване на
притежаваното право. Ползващият съсобственик започва да пречи,когато друг
съсобственик е отправил искане да си служи с вещта,което е доведено да знанието
на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия
или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него. В тази
хипотеза - лишеният от възможността да ползва общата вещ според нейното
предназначение и според притежавания от него обем права съсобственик – има
съгласно чл.31 ал.2 от ЗС право да получи обезщетение. Касае се до имуществено
право,установено като коректив при настъпилото неоснователно разместване на
блага между правните сфери на съпритежателите на общата вещ.
Когато един от съсобствениците упражнява
фактическата власт върху цялата вещ по начин,че препятства достъпа на друг
съсобственик и се ползва /или при необходимост може да се ползва/ от нейните
полезни свойства, съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди
или потребности – той ползва лично по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС общата вещ. За личното ползване е ирелевантно по какъв
начин ползващият съсобственик си служи с вещта – чрез непосредствени свои
действия,чрез действия, осъществени от член на неговото семейство или чрез
трето лице, на което безвъзмездното той я е предоставил. От значение е само обстоятелството,че с
действията си засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги
реализират.
Хипотезата на чл.31 ал.2 от ЗС е частен
случай на общата забрана по чл.59 от ЗЗД за облагодетелстване на едно лице за
сметка на друго. Препятстването от страна на ползващия съсобственик – макар и
по силата на правомерно поведение – на възможността друг съсобственик да
упражни субективното си материално право да ползва своята част от общата вещ -
нарушава забраната по ал.1 да не се пречи и поражда установеното в ал.2 на
чл.31 от ЗС – право на обезщетение.Последното е регламентирано като средството за
защита на лишените от възможност пряко да си служат с общата вещ съобразно
притежавания дял съсобственици и е компенсация срещу неправомерното ползване на
един от съсобствениците.Поради това,че не може да получи реално ползване,
съответстващо на правата му в съсобствеността – съсобственикът има право на
парично обезщетение.
Надлежни страни по иска с правно основание чл. 31, ал. 2
ЗС са лица, които са имали качеството
съсобственици през посочения в исковата молба период, през който е била
ползвана общата вещ.
Безспорно между страните е, че ищеца е собственик
на 6/8 ид.ч. от процесния недвижим имот, а именно: *** находящ се в гр. ***, ул. ***видно
от приложеният по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот ***/л.4 от делото/, нот.акт № 91, том 1 дело № 100 от
12.06.1965 г.; у-е за наследници на М. И. В./л.115 от делото/ и у-е за
наследници на Х. М. В./л.114 от делото/, а ответниците са собственици по на 1/8
ид.ч. съгласно правата им по Закона за наследството. Предвид
изложените правни аргументи съдът приема предявения иск за допустим.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС, когато
съсобствена (обща) вещ се ползва лично само от някои от съсобствениците, то те
дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.
Предпоставка за възникване на задължението за обезщетяване по чл. 31, ал. 2 ЗС
е съсобственото имущество да се ползва лично от един от съсобствениците, като
се вземе предвид отдаването му под наем или за ползване на трети лица.
Обстоятелството, че един от съсобствениците ползва общата вещ, сам по себе си
дава правото на другия съсобственик да претендира заплащане на обезщетение от деня на писменото поискване, тъй
като е лишен от възможността да извлича ползите от вещта по причина действията
на другия съсобственик. Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС обвързва задължението
за заплащане на обезщетения пряко с осъществяваното само от единия съсобственик
ползване на цялата вещ, без да е необходимо неползващият съсобственик да
доказва, че не е допускан до същата. Съгласно
ТР № 7/2012 г. на ВКС, претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС е
основателна, когато неползващ съсобственик е
отправил писмено поискване, същото е получено и въпреки това той или
членове на неговото семейство продължават пряко и непосредствено да си служат с
цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои /лични
или на семейството си/ потребности, без да зачита конкурентните права на другия
съсобственик.
За установяване на релевантните за спора
обстоятелства са събрани гласни доказателства. Разпитани са две групи свидетели
– водени от ищеца и водени от първия ответник. По реда на чл.176 от ГПК са
дадени отговори от първия ответник на въпроси на ищеца. От показанията на
разпитаните свидетели се установява, че съществува спор между ищеца и първия
ответник относно ползването на общия имот. Назначена е и приета от съда СТЕ,
която даде заключение за невъзможност за реално разпределение ползването на
съсобствената вещ, съгласно правата на страните едновременно. Видно от заключението, вещото лице, след като е проучил и анализирал
пазарните наемни цени на такъв вид имоти в гр. ***, сочи, че размерът на наем
на подобни имоти е 200 лв. на месец, което определя размер от 150 лв. за
притежаваните от ищеца 6/8 ид.части. Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупна преценка
на всички събрани по делото доказателства. Съдът кредитира неоспорените от
страните писмени доказателства и заключението на вещото лице, в чиято
компетентност и добросъвестност не се съмнява. На показанията на разпитаните
свидетели бе дадена вяра, тъй като са безпротиворечиви и допълващи се.
Безспорно
между страните е, че първия ответник живее със семейството си в съсобствения ***,
като след смъртта на общия наследодател – майка и на двамата, последните са си
развалили отношенията и често имали скандали.
Исковата
молба е получена от първия ответник на 04.01.2017 г. По делото липсва какъвто и
да е друг писмен документ указващ на
отправена преди това покана по смисъла на чл.31 от Закона за съсобствеността,
която да е довела до знанието на ответника за претенцията на ищеца. Последното
определя неоснователност на иска за периода 30.03.2016 г. - 04.01.2017
г.
По
делото е установено още, че със Заповед № 1/25.01.2017 г. издадена по Закона за
защита от домашно насилие в изпълнение на Решение № 15/25.01.2017 г.
постановено по гр.д. № 827/2016 г. на ищеца е забранено за срок от 18 месеца
/до 25.07.2017 г./ да приближава обитаваното от първия ответник жилище, а
именно: процесния имот *** находящ се в гр. ***, ул. ***, ***. Последното указва, че съсобствената
вещ не се ползва от ищеца не на основание отказ на първия ответник да го
допусне, а по силата на постановените съдебни актове – Заповед за защита и
Решение.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Задължението за заплащане на обезщетение
произтича от разпоредбата на чл. 31, ал.2 от СК, съгласно която, когато общата
вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение
на останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване. От
нормата на закона следва, че обезщетение за ползата се дължи от деня, в който
неползващият съсобственик поиска от
ползващия да му заплати следващото се обезщетение. За да възникне задължението за заплащане на обезщетение от страна на
съсобственика, който чрез личното ползване лишава другия съсобственик от
възможността да ползва и той общата вещ, законът изисква само едно условие –
писмено поискване. Писменото
поискване по чл. 31, ал.2 ЗС е равнозначно на покана по чл. 81, ал.2 от ЗЗД и
след получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи
заплащането на обезщетение.
Едва с исковата молба по
настоящето дело, получена от първия
ответник на 04.01.2017 г. ищеца писмено е заявил
претенция за заплащане на обезщетение за лишаването му от право на ползване на съсобствената вещ в
размер на 150 лв. месечно. От друга страна със
Заповед № 1/25.01.2017 г. издадена по Закона за защита от домашно насилие в
изпълнение на Решение № 15/25.01.2017 г. постановено по гр.д. № 827/2016 г. на
ищеца е забранено за срок от 18 месеца /до 25.07.2017 г./ да приближава
обитаваното от първия ответник жилище, а именно: процесния имот *** находящ се в гр. ***, ул. ***т.е.
искът се явява основателен единствено за периода 04.01.2017 г. – 25.01.2017 г., т.е. за 21 дни, което съобразно установеното от в.л. се
равнява на сума в размер на 101,61 лв.
Съдът счита за неоснователни доводите на
процесуалния представител на първия ответник, че искът е неоснователен, тъй като в жилището останали лични вещи на ищеца.
Видно от свидетелските показания на всички свидетели, ищецът не е ползвал
имота, тъй като е нямал ключ от същия, не е бил допускан в него.
При така установените обстоятелства, съдът
намира, че предявеният иск по чл. 31, ал.2 от ЗС е основателен и следва да бъде уважен единствено за периода 04.01.2017
г. – 25.01.2017 г., като следва да осъди първия ответник да заплати на ищеца сумата от 101,61 лв., представляваща обезщетение по чл. 31, ал.2 от ЗС за ползата, от която е лишен ищецът като
собственик на 6/8 ид.ч.
от процесния ***, за периода 04.01.2017 г. – 25.01.2017 г.
По разноските:
По делото се претендират разноски от
първия ответник и ищеца. Искът е предявен за период от 30.03.2016 г. до датата на предявяване на исковата молба –
23.12.2016 г., т.е. за 9 месеца. Искът е уважен за 21 дни, което определя уважение
на иска едва за 1/13 част. По делото първия ответник е направил разноски в
размер на 850
лв. – 300 лв. хонорар на вещото лице по назначената и приета от съда СТЕ и 550
лв. адвокатско възнаграждение. С оглед изхода му на основание чл.78, ал.1 вр. с
ал.3 от ГПК, ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника по компенсация
сумата от 784,62 лв. – направени от него разноски по делото, съобразно
отхвърлената част от иска.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Е.Х.М., с ЕГН ********** *** да заплати на Е.Х.М., с ЕГН ********** ***, сумата от 101,61 лв. /сто и
един лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща обезщетение по чл. 31,
ал.2 от ЗС за ползата, от която е лишен Е.Х.М.,
като собственик на 6/8 ид.ч. от: ***, находящ се в гр. ***, ул. ***за периода 04.01.2017 г.
– 25.01.2017 г.,
като за претендирания период от 30.03.2016 г. до 04.01.2017 г. отхвърля същия
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Е.Х.М., с ЕГН ********** *** да
заплати на Е.Х.М., с
ЕГН ********** *** сумата от 784,62 лева, направени от него разноски по делото, съобразно
отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ПлОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: