№ 17215
гр. София, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20221110144985 по описа за 2022 година
Предявени са от „Т..” ЕАД срещу ответниците С. М. Л. и В. С. Л. –
разделно отговорни длъжници при равни квоти, обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД за следните вземания: за сумата от 444.18 лв., представляваща
продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до
м.04.2020 г. в топлоснабден имот, находящ се в – гр.София, ..., за сумата от
107.11 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния
дълг за периода 15.09.2019 г. – 28.07.2022 г., сумата от 15.10 лв.,
представляваща цена за предоставена услуга дялово разпределение за
периода от м.07.2019 г. до м.04.2020 г. и сумата от 3.52 лв. – мораторна лихва
за периода от 31.08.2019 г. до 28.07.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 27.03.2019 г. до плащането, ведно със законната лихва върху
главницата от депозиране на исковата молба до плащането. Претендира
направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че между него и ответника С. М. Л., и К. Е. М., чийто
наследник по закон е ответника В. С. Л. е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички
абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо
1
изричното им приемане от страна на потребителите. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна
енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична престация – да
заплати установената покупна цена, обективирана в представените по делото
фактури.
Твърди, че процесните парични задължения са срочни, тъй като в чл.
30, ал. 3 от ОУ (2002 г. ) и чл. 32, ал. 6 от ОУ (2006 г.) е уговорено, че
потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставената топлинна
енергия ежемесечно – в последния ден от месеца.
В едномесечния преклузивен срок по чл.131 ГПК от ответника В. С. Л. е
постъпил писмен отговор, с който оспорва исковете и изложените
обстоятелства. Навежда доводи, че не притежава качеството потребител на
топлинна енергия за процесния период. Позовава се на давност.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът С. М. Л., чрез представителя си
по чл. 47, ал. 6 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който се
оспорва изложените обстоятелства и предявения иск. Навежда доводи, че не
притежава качеството потребител на топлинна енергия за процесния период.
Позовава се на давност.
По делото е постъпила писмена защита от ответника С. М. Л.,
депозирана на 28.09.2023 г., с която се оспорват предявените искове и се
излагат подробни твърдения, че ответникът С. М. Л. притежава 2/3 идеални
части от правото на собственост върху посочения от ищеца имот, находящ се
в – гр.София, .... Позовава се на давност.
„М..” ООД, конституирано в производството като трето лице-помагач
(ТЛП) на страната на ищеца, изразява становище, че за процесния период не е
извършвало дялово разпределение в сградата – етажна собственост, находяща
се на адрес - гр.София, ....
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по
силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване (в този
смисъл – Решение №35/21.02.2014г. по гр.д.№3184/2013г. на ВКС, ІІІ г.о.).
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и
2
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
По предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ - за установяване съществуването на задължение за заплащане на
дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия, в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и
ответника, по силата на което е престирал и за ответника е възникнало
задължението за плащане на уговорената цена.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя
на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице
придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов
клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот.
В настоящия случай ищецът не установи по безспорен начин, че
ответникът В. С. Л. за процесния период от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. е
собственик или носител на вещно право на ползване върху процесния
недвижим имот за процесния период, поради което предявените искове за
главница и законните лихви по отношение на ответника В. С. Л. са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
За пълнота следва да се посочи, че по делото не са представени никакви
3
доказателства от ищеца, от които да се установява, че ответникът В. С. Л. е
придобил на някакво основание – оригинерно или деривативно – част от
процесния имот, поради което не може да се направи извод, че притежава
качеството потребител на топлинна енергия.
Не води до друг извод анализа на събраните по делото писмени
доказателства във връзка със собствеността на имота. По делото е
представено Решение от 12.02.1996 г. постановено по гр.д.№474/1995 г. по
описа на СГС, видно от което сключеният между ответника С. М. Л. и К. Е.
М. граждански брак е прекратен с развод. От горепосоченото съдебно
решение също не се установява, кой е носителят на правото на собственост
върху топлоснабдения имот през процесния период. От горепосоченото
съдебно решение единствено се установява, че след прекратяване на
сключения между ответника С. М. Л. и К. Е. М. граждански брак, ползването
на семейното жилище е предоставено съвместно на двамата бивши съпрузи,
без да може да се направи категоричен извод, че посочените лица са
притежавали правото на собственост върху недвижимия имот, представляващ
тяхно семейно жилище.
По делото не са представени никакви доказателства от ищеца, от които
да се установява и, че ответникът В. С. Л. е наследник на права в
съсобствеността.
По делото е постъпила писмена защита от ответника С. М. Л.,
депозирана на 28.09.2023 г., в която същият признава, че е собственик на 2/3
идеални части от имота, находящ се на адрес - гр.София, ....
Собствеността върху топлоснабдения имот предпоставя наличието на
възникнало по реда на чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ)
облигационно правоотношение между „Т..” и ответника С. М. Л. с предмет
доставяне на топлинна енергия за битови нужди при действие на общите
условия на ищцовото дружество (няма доказателства за сключено
индивидуално споразумение между страните по реда на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ).
Подаването на топлинна енергия към сградата, в която се намира
процесния имот, в периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., се установява от
приетите като писмени доказателства по делото документи за топлинно
счетоводство и отчети за отдадена топлинна енергия.
Изложеното предпоставя, че осъдителният иск за цената на доставена
топлинна енергия е доказан по основание - в периода от м.05.2018 г. до
4
м.04.2020 г. ответникът С. М. Л. е потребител на енергия за битови нужди по
смисъла на §1, т. 42 от ДР на ЗЕ и съгласно чл. 155 от действащия ЗЕ дължи
плащане на цената на отдадената за процесния имот топлинна енергия.
Според общите условия на ищцовото дружество, които съгласно чл.
150, ал. 1 от ЗЕ са част от съдържанието на облигационните отношения между
страните, плащането на цената на доставяната топлинна енергия е дължимо в
30-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася. Съгласно чл. 84,
ал. 1, изр. 1 от ЗЗД след изтичането на този срок потребителят на топлинна
енергия изпада в забава и дължи мораторна лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от
ЗЗД върху неизпълнените задължения.
Съдът изцяло кредитира заключенията на приетите по делото съдебно
техническа (СТЕ) и съдебно счетоводна (ССЕ) експертизи, като компетентно
изготвени и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства.
Заключението на СТЕ е изготвено въз основа на документи, представени от
страните по делото, и в същото вещото лице ясно е посочило по какви
методики и нормативни актове е работило, като са съобразени всички
изменения в нормативната уредба за процесния период. Заключението на
ССЕ пък е изготвено въз основа на редовно водените от ищцовото дружество
счетоводни книги.
Поради това, съдът прие за безспорно доказано от представените по
делото писмени доказателства и приетите заключения на допуснатите
експертизи, наличието на валидно правоотношение между страните,
изпълнението на задълженията на ищеца по него – в процесния период в
имота с абонатен № 60107 е доставена топлинна енергия, както и правилното
отчитане и фактуриране на задълженията (по ССЕ за процесния период
възлизащи на 444.18 лева главница и 109.12 лева лихва за забава), които не са
платени и, от които ответникът С. М. Л. дължи 2/3 идеални части.
От исковата молба е видно, че е налице ясно изразена воля на ищеца за
защита в посочения обем от по 1/2 идеална част спрямо всеки от двамата
ответници, т. е при условията на разделна отговорност – в обстоятелствената
част и в петитума на депозираната от ищеца на 20.09.2022 г. уточняваща
молба, са посочени вземанията, чрез индивидуализация на техния размер и
период, за които защита се търси, и за чиято дължимост се претендира
осъждането на ответниците.
С оглед на гореизложеното ответникът С. М. Л. следва да отговаря до
размера на претендираната от ищеца 1/2 част от процесните вземания.
Необходимо е да се посочи и, че претендираните вземания не са
установени въз основа единствено на счетоводните записвания на ищцовото
дружество и представените едностранно съставени частни документи, а въз
основа на събраните заключения на експертизите, при отчитане показанията
5
на измервателни уреди, относно количеството потребена топлонергия, което е
остойностено по регулирани от държавен орган цени.
Ответникът С. М. Л. не доказа надлежно прекъсване на
топлоснобдяването, нито плащане на задълженията си (пълно или частично),
но задълженията му са се погасявали с тригодишна давност според
задължителната практика на ВКС (Решение № 172/23.12.10 г. по т.д. 180/10 г.
I ТО), поради което исковете следва да се уважат само в непогасената им част
за процесния период.
Непогасени по давност са вземанията за доставена топлинна енергия в
имота на ответника, които са станали изискуеми след датата м.07.2018 г. - три
години преди датата на подаване на исковата молба от ищеца. Общият размер
на тези вземания по заключението на ССЕ (при съобразяване на
претендираната от ответника С. М. Л. 1/2 идеална част от процесните
вземания и направеното от вещото лице уточнение в проведеното на
12.10.2023 г. открито съдебно заседание по делото) е 99.04 лева главница и
18.76 лева лихва за забава върху главните вземания на ищеца, представляваща
продажна цена за потребена топлинна енергия, и 7.55 лева главница и 1.76
лева лихва за забава върху главните вземания на ищеца, представляваща цена
за предоставена услуга дялово разпределение, които не са погасени по
давност.
По разноските:
Разноските на ищеца следва да се присъдят съобразно уважената част от
иска (чл. 78, ал. 1 ГПК) - в размер на 223.03 лв. (държавна такса, депозити за
вещите лица и юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на
Наредбата за минималните размери на адвокатски възнаграждения).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т..” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес
на управление гр. София, ..., срещу В. С. Л., ЕГН **********, с адрес:
гр.София, ..., искове с правна квалификация чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с
чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД – за заплащане на следните суми - сумата от
222.09 лв., представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за
периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. в топлоснабден имот, находящ се в –
6
гр.София, ..., за сумата от 53.56 лв., представляваща обезщетение за забава в
погасяване на главния дълг за периода от 15.09.2019 г. до 28.07.2022 г.,
сумата от 7.55 лв., представляваща главница за предоставена услуга дялово
разпределение за периода от м.07.2019 г. до м.04.2020 г. и 1.76 лв. – лихва за
забава за периода от 31.08.2019 г. до 28.07.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 19.08.2022 г. до плащането, като неоснователни.
ОСЪЖДА С. М. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. Смолян, ..., ап.17, да
заплати на „Т..” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. София,
..., на основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД,
сумата от 99.04 лв. – главница за доставена в периода от м.07.2018 г. до
м.04.2020 г. топлинна енергия в имот с абонатен № 60107, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 19.08.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 18.76 лв. обезщетение за забава в погасяване на главния
дълг за периода от 15.09.2019 г. до 28.07.2022 г., сумата от 7.55 лв.,
представляваща главница за предоставена услуга дялово разпределение за
периода от м.07.2019 г. до м.04.2020 г. и 1.76 лв. – лихва за забава за периода
от 31.08.2019 г. до 28.07.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до
пълния предявен размер и за периода от м.05.2018 г. до м.07.2018 г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА С. М. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. Смолян, ..., ап.17, да
заплати на „Т..” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.София,
..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 223.03 лв., представляваща
разноски по делото пред СРС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „М..” ООД, като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7