Решение по дело №3175/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 декември 2019 г. (в сила от 25 януари 2020 г.)
Съдия: Ана Иванова Илиева
Дело: 20194430103175
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 май 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

   

гр. Плевен, 06.12.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на осми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА

 

при секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3175 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод на предявени от В.Х.Б. ЕГН ********** ***, срещу Й.С.Б. ЕГН ********** *** иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване на окончателен на сключения между тях предварителен договор от 13.02.2014 г. за покупко – продажба на следното МПС, а именно: лек автомобил марка ***“, модел ***“, с ***, цвят „***“, с рама № ***, и с двигател № ***.

Твърди в исковата си молба, че на 13.02.2014 год. в гр. Плевен, чрез пълномощника си ***сключил с ответника Договор за покупко - продажба на процесното МПС. Излага, че предал владението на автомобила на ответника в деня на подписване на договора, но тъй като това станало след 17 часа се уговорили в идните дни да заверят нотариално договора. Сочи, че оттогава до настоящия момент ответникът Й.С.Б. ЕГН ********** отказвал да отидат при нотариус и да прехвърлят автомобила по надлежния ред. Твърди, че на 24.02.2017 г. получил уведомление от Гаранционния фонд, че автомобилът не е спрян от движение и няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Излага, че многократно увещавал ответника да приключат сделката, но той отказвал да предприеме каквито и да е действия, като дори спрял да си вдига телефона. Сочи, че дори получил няколко известия за глоби за извършени нарушения с автомобила, на който продължава да плаща данъка. Твърди, че поканил ответника да се яви на 18.12.2018 год. в 10 часа в кантората в гр. ***при нотариус ***- рег. № ***на НК за сключване на окончателен договор за въпросното МПС, което той не сторил. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск и да обяви сключения договор за окончателен, както и да му присъди разноски. Излага, че в процесния договор изрично е записано, че МПС-то е с технически проблеми по ламарините, удар в преден десен калник, броня и преден капак. Излага, че от свидетелските показания безспорно се е установило, че макар с тези проблеми МПС-то е било в движение.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Излага, че по времето когато е получил нотариалната покана от ищеца бил в командировка. Навежда твърдения, че от самото начало ищецът е знаел, че той никога няма да се съгласи процесната кола да се прехвърли на негово име. Твърди, че никога между страните не е постигано къгласие за сключване на договор за покупко – продажба на процесния автомобил, а само е бил упълномощен да го управлява, за да прецени дали има интерес от придобиването на собствеността върху автомобила. Излага и, че за целта му било подписано и пълномощно. Сочи, че на позваняванията на ищеца е отговарял, че е съгласен да му върне колата, ако му даде платеното. Твърди, че „не може след шест години давност да се иска промяна на параметрите на договора“. Излага, че колата е спряна от движение. Предлага начин за уреждане на спора.

В проведеното по делото о.с.з. ответникът твърди, че представените от ищеца документи са неверни и, че процесното пълномощно не съдържа необходимите реквизити, тъй като няма „печат“. Сочи, че ако пълномощното е имало „печат“ колата е щяла да бъде предадена за вторични суровини.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно е от представеното по делото свидетелство за регистрация част І, че ищецът В.Х.Б. е собственик на лек автомобил марка ***“, модел ***“, с ***, цвят „***“, с рама № ***, и с двигател № ***.

Установява се от представеното по делото пълномощно с рег. № 441/27.02.2013 г. на нот. ***на НК София с район на действие ПлРС, че ищецът В.Х.Б. е упълномощил ***да управлява в страната и чужбина процесното МПС, както и да го продава на трети лица за сума каквато прецени, като в тази връзка да го представлява и пред нотариус при продажбата.

  От приложения по делото договор за покупко- продажба на МПС от 13.02.2014 г. се установява, че ***, действащ в качеството си на пълномощник на *** Х.Б., съгласно пълномощно с рег. № 441/27.02.2013 г. на нот. ***на НК *** с район на действие ПлРС, в качеството си на продавач е продал на Й.С.Б., в качеството на купувач лек автомобил марка ***“, модел ***“, с ***, цвят „***“, с рама № ***, и с двигател № *** за сумата от *** лева, която е платена в брой преди подписването на договора.Установява се договора, че страните са констатирали, че въпреки техническите проблеми по ламарините – удар в преден десен калник, броня и преден капак МПС-то е в движение.

Приобщено като доказателство по делото е и Уведомление по чл.574, ал.10 от КЗ от 20.02.2017 г., изпратено до  ищеца, с което го уведомяват, че за процесното МПС, считано от 20.02.2017 г. няма данни за сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО“.

Видно е от представеното по делото Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 08.08.2018 г. по преписка № В-1045/2018 г., че е отказано да се образува наказателно производство по повод на депозирана жалба от ***срещу ответника по делото по повод непрехвърлянето на процесния лек автомобил.

Установява се от приложената по делото покана от ***, изпратена и връчена на ответника по делото, че купувачът по договора е поканен на 18.12.2018 г. в 10,00 часа при нотариус Д. *** за прехвърляне на собствеността върху процесния лек автомобил.

Приобщена като доказателства по делото е и справка от *** към Община ***, от която се установява, че в периода от 2015 г. до 2019 г. не е заплащан данъкът на процесното МПС.

От приложеното по делото пълномощно от 13.02.2014 г., от ***,  действащ в качеството си на пълномощник на *** Х.Б., съгласно пълномощно с рег. № 441/27.02.2013 г. на нот. ***на НК *** с район на действие ПлРС, се установява, че същият е упълномощил Й.С.Б.,  да стопанисва и управлява в страната и в чужбина лек автомобил марка ***“, модел ***“, с ***, цвят „***“, с рама № ***, и с двигател № ***.

Видно е от удостоверението за застрахователна стойност на процесния автомобил, приложено по делото, че същата е на стойност *** лева.

Приобщено като доказателство по делото е и писмо от ответника до ищеца за доброволно уреждане на спора.

Представено като доказателство по делото е и удостоверение №98823/26.09.2019 г., от което се установява какви нарушения по ЗДвП има ответника.

По делото е приобщена и разписка за получена сума от 28.01.2014 г., с която ответникът е платил на ***сума в размер на *** лева за продажбата на процесното МПС.

По делото са представени и снимки на лек автомобил, но поради факта, че не може да се удостовери, че това са снимки на процесния автомобил съдът не следва да ги коментира.

Представени са и свидетелски от ***, на които е поставен печат на кмета на с. ***, община ***, но поради факта, че показанията не са събрани по надлежния ред, а именно чрез разпит пред съдия отново не следва да се коментират.

По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на свидетеля ***. Свидетелства, че познава ответника, тъй като са съседи в с. ***. Сочи, че ответникът си е купил кола, която през зимата пречи на снегорините. Твърди, че колата въобще не се е движела. Свидетелства, че ответникът му споделил, че стяга колата за лов. Твърди, че и други хора са се опитвали да я ремонтират, но че в момента стои като паметник и пречи. Излага, че ответникът му споделил, че има пълномощно за колата и е дал пари за нея. Излага, че не знае как колата е стигнала до селото.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже факта на валидно сключения между страните предварителен договор с предмет покупко - продажба на МПС; изправността си по договора по задължението да предаде владението на автомобила; правото си на собственост на МПС-то към момента на приключване на устните състезания по делото.

В тежест на ответника от своя страна е да установи при условията на насрещно доказване всички наведени от него правоизключващи и правопогасяващи възражения срещу претендираната правна промяна.

Спорно по делото на първо място е дали сключеният договор за покупко – продажба на МПС от 13.02.2014 г. може да се конвертира в предварителен договор,  доколкото не е спазена формата на сключването му или е нищожен и не може да породи правните си последици съобразно наведените от ответника твърдения.

 Трайната и непротиворечива практика на ВКС в тази насока /р-е № 316 от 23.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2371/2013 г., III г. о., ГК/ приема, че е възможно формално опороченият договор за покупко-продажба да се конвертира в предварителен договор с предмет същия имот/вещ, при същите условия, както са били уговорени, ако порокът се свежда до нарушаване на особените правила за форма на нотариалния акт /договор/. При конверсия не се касае за нов договор, за да е необходимо и двете страни да изразят допълнително съгласие за настъпването на ефекта. Достатъчно е при сключването страните да са имали съгласие и то да е било в обема права и задължения, характеризиращи конвертирания договор, в случая предварителен по чл. 19, ал. 1 ЗЗД.

В настоящия случай не е спорно, а и се установява от приобщения по делото договор за покупко- продажба на МПС, че същият не е сключен в предписаната от закона форма, а именно - писмена форма с нотариална зарека на подписите, поради което и не може да се породят правните му последици, а именно прехвърляне на собствеността на МПС. Съдът намира, че в настоящия случай сключеният договор за покупко – продажба може да се конвертира в предварителен такъв, доколкото при сключването му  страните са постигнали съгласие за сключване на договора /което се установява от полагането на подписите под договора/, уговорили са и съществените елементи на предварителния договор.

Поради изложеното съдът намира, че сключеният договор за покупко- продажба, на който не е спазена формата за действителност представлява предварителен такъв, поради което и съдът следва да разгледа предявения конститутивен иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 и ал.2 от ЗЗД предварителният договор за сключване на окончателен договор следва и да съдържа съществените условия на окончателния договор. Предпоставките за уважаване на иска са: да а налице действителен предварителен договор, ищецът да е изправна страна по него, както и да установи правото си на собственост върху вещта.

С оглед изложеното по - горе съдът приема, че е налице действителен предварителен договор, по който страните са постигнали съгласие по съществените елементи на същия. Ищецът е изпълнил задължението си да предаде владението върху процесното МПС, поради което същият се явява и изправна страна по договора. По делото безспорно се установи и, че към датата на о.с.з. ищецът е собственик на процесното МПС.

За неоснователни и недоказани, съдът приема доводите на ответника, че ищецът изначално е знаел, че няма да се сключи окончателен договор. Видно е от представените по делото доказателства, че такъв е сключен макар и в непредвидената от закона форма. Ответникът от своя страна не представи и доказателства, че уговорката на страните е била именно, такава каквато твърди – да не се сключва окончателен договор.

 За неотносими към предмета на доказване съдът счита и доводите на ответника, че в момента колата не е в движение. Действително към настоящия момент същата може да не може да се използва по предназначение по една или друга причина, но при сключване на договора купувачът е бил наясно с техническото състояние на МПС –то, тъй като същото подробно е описано.

Ето защо, съдът намира, че предявената искова претенция по чл.19, ал.3 ЗЗД се явява основателна и доказана  и следва  да бъде уважена.

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на ищеца направени по делото разноски в размер на 400,00 лева.

На основание чл. 364, ал.1 от ГПК във вр. чл. 44, във вр. чл. 47, ал.2 от ЗМДТ, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Община Плевен, отдел "МДТ", местен данък за прехвърляне на процесния автомобил- 2.85% върху застрахователната стойност на МПС- то, а именно сума в размер на 14,25 лева.

 На основание чл. 364, ал.1 от ГПК във вр. чл. 85, ал. 2 и 3 от ЗННД, във вр. т. ІІ-11 от Тарифа за нотариалните такси към ЗННД, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПлРС сумата 35.99 лв - държавна такса по прехвърлянето на  процесното МПС.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН сключения на 13.02.2014 г., между В.Х.Б. ЕГН ********** ***, действащ чрез пълномощника си ***ЕГН ********** с постоянен адрес ***, съгласно пълномощно с рег. № 441/27.02.2013 г. на нот. ***на НК *** с район на действие ПлРС и Й.С.Б. ЕГН ********** ***, ПРЕДВАРИТЕЛЕН ДОГОВОР за покупко-продажба на моторно превозно средство, по силата на който В.Х.Б., чрез пълномощника си ***ПРОДАВА НА Й.С.Б. следното МПС, а именно: лек автомобил марка ***“, модел ***“, с ***, цвят „***“, с рама № ***, и с двигател № ***.

 ОСЪЖДА Й.С.Б. ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ сумата 14.25 лв. - местен данък по сметка на ***, отдел "***", на основание чл. 44 във вр. чл. 47, ал.2 от ЗМДТ, както и сумата 35.99 лв. - държавна такса по прехвърлянето на МПС по сметка на ПлРС, на основание чл. 364, ал.1 от ГПК във вр. чл. 85, ал. 2 и 3 от ЗННД, във вр. т. ІІ-11 от Тарифа за нотариалните такси към ЗННД.

ОСЪЖДА Й.С.Б. ЕГН ********** *** да заплати на В.Х.Б. ЕГН ********** *** сумата от 400.00 лв, представляваща сторени разноски в производството, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

        Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: