О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ….…/………....2019 год., гр. Варна
Варненският окръжен съд, Гражданско
отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАЯ НЕДКОВА
ФИЛИП РАДИНОВ – мл. с.
като разгледа докладваното от младши съдия Филип Радинов въззивно гражданско дело № 1875 по описа на съда за 2019
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.
Образувано е по повод
депозирана въззивна жалба с вх. № 5147/09.09.2019, изпратена по поща на 04.09.2019 от В.П.Г., ЕГН **********,
представлявана от Кристиян Кръстев, адрес гр. Варна, ул. „Карамфил“ № 15, вх.
Е, ет. 7, ап. 93, чрез процесуалния представител адв.
В.Д. – ВАК, срещу Решение № 223/21.08.2019 по гражданско дело № 262/2018 на
ПРС, с което е отхвърлен предявения
от В.Г. срещу П.М.М., ЕГН **********, иск с правно
основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, за сума
в размер 11353,97 лева, от които главница в размер 9000 лева, представляваща
частично неплатена цена по договор за покупко-продажба, материализиран в
Нотариален акт № 195/2015 на СВ при РС Провадия, с предмет на продажба недвижим
имот находящ се в с. Староселец, обл. Варна, местност
„Зарзалитарла“, ПИ № 000155, с площ 6,773 дка, с
начин на трайно ползване овцеферма, ведно с мораторна
лихва в размер 1487,97 лева, за периода от 26.04.2016 до 08.12.2017 и законна
лихва от подаване на заявлението – 08.12.2017 г. до окончателното изплащане на
вземането, включително сума в размер 870 лева, представляваща съдебно-деловодни
разноски, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
по частно гражданско дело № 1623/2017 на ПРС, както и в частта с която е уважен частично предявения от ответника насрещен
иск по чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, и ищецът е осъден да заплати на ответника
сума 7220 лева, представляващи заплатена при начална липса на основание сума,
включително е осъден, на основание чл. 82 от ЗЗД, да заплати на ответника сума
в размер 2922 лева, представляваща претърпени от последния пропуснати ползи,
изразяващи се в нереализирани наеми от ответника-купувач, вследствие на
неизпълнение на задължението на ищеца-продавач да предаде владението върху
описания имот в уговорения срок.
С
жалбата се иска
отмяна на обжалваното решение, като се навеждат доводи за неправилност, поради
съществено нарушение на съдопроизводствените правила
и необоснованост.
В законоустановения срок е подаден
отговор от П.М.М., чрез адв.
Г.В., в който е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение. Счита,
че доводите на ищеца са неоснователни, а обжалваното решение – правилно.
Съдът, като се запозна с делото,
констатира, че в първоинстанционното решение са
допуснати очевидни фактически грешки – в диспозитива
на решението липсва описание на претендираните от ищеца
против ответника вземания, т. е., липсва описание на спорното материално право,
заявено с исковата молба, чиято защита ищеца претендира. Спорното субективно
материално право се индивидуализира със
страни, съдържание и предмет. В случая в диспозитива
липсва описание на
главното вземане в размер от 9000 лева, върху което
се претендира обезщетение за забава в размер на законната лихва за посочения в
решението период, т. е., не е описано правното основание, въз основа на което
ищцата търси плащане от ответника на процесните суми.
Видно е от мотивите на първоинстанционния съдебен
акт, че претендираните от ищеца против ответника парични
суми са индивидуализирани по съдържание и предмет, но в диспозитива
на решението подобна индивидуализация липсва, отразени са само вида и размера
на вземанията, но не и основанието, на което се претендират. Мотивите на
решението не се ползват със сила на присъдено нещо, поради което и накърненото
субективно материално право, заявено от ищеца с исковата му молба, задължително
следва да бъде надлежно индивидуализирано в диспозитива.
Липсата на подобна
индивидуализация прави невъзможно определянето на обективните предели на силата
на присъдено нещо на съдебното решение.
Посоченото
се отнася и до уважената искова претенция по чл. 82 от ЗЗД, предявена от ищеца
по насрещния иск, за която също липсва описаната по-горе индивидуализация.
Горното налага производството да се прекрати и
делото да се изпрати на РС – Варна за провеждане на производство по чл. 247 ГПК
съобразно горните указания.
Така
мотивиран, съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр.
дело № 1875/2019 год. по описа на ОС – Варна;
ИЗПРАЩА делото на ПРС за провеждане на
производство по чл. 247 ГПК за поправка на допуснатите в решението очевидни
фактически грешки.
След
приключване на производството по чл. 247 ГПК делото да се върне обратно на ОС –
Варна за произнасяне по жалбата.
Определението е окончателно.
Председател:…………………
Членове:
1 . ……………….;
2 . ……….……….