Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ..........
гр.В., 21.07.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XХХІV състав, в публично съдебно заседание, проведено на десети юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря
Светлана Г., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3785 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са при условията на субективно кумулативно съединяване искове от
ищците А. Ф. П., Л.Л. Р.,
М.Л. Р., Х.Т.Д., Г.Х.Г., А.Д.Г. с правно основание чл. 108 ЗС за
осъждане на ответниците С. В. К., А.П.К., Д.С.К., Б.С.К. и А. С. М. да предадат
на ищците владението на недвижим имот, представляващ обособено помещение в
подпокривното пространство на север от стълбищна площадка на вх. Б в бл. 4,
находящ се в ж.к. „Д.”, кв. „А.”, с площ от 90 кв.м., състоящо
се от входен коридор, дневна-хол, спалня, кухня с мивка, баня-тоалет, килер,
при граници: стълбище и останалата част от тавана.
В исковата молба ищците твърдят,
че са собственици на самостоятелни обекти - апартаменти в жилищната сграда
находяща се в гр. В., ж.к. „Д.”, кв. „А.”, бл. 4, вх. В. Излагат, че в
подпокривното пространство на сградата, което по съществото си представлява
обща част по предназначение е обособено таванско жилище, което се обитава от
ответниците без наличие на каквото и да било основание, като същите отказват
достъп до него на ищците. Излага, че на проведено общо събрание на етажните
собственици, оформено в протокол от 26.02.2014 год., е взето решение за
предприемане на необходимите правни и фактически действия за освобождаване на
таванското помещение от обитателите му. По повод това до ответниците са
изпратени две покани, получени на 25.04.2014 год. и 26.04.2014 год. Независимо
от това същите не са освободили помещението, поради което и сезират съда с
искане да бъдат осъдени ответниците да предадат владението на процесното
помещение.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците С. В. К., А.П.К.,
Д.С.К., Б.С.К. и А. С. М., чрез процесуалния си представител са депозирали писмен отговор, в който изразяват становище за неоснователност на предявените
искове. Твърдят, че процесният имот в таванския етаж не представлява обща част
в жилищна сграда, а е самостоятелен жилищен обект, в който със заповед №
179/28.05.1979 год. на Корабостроителен комбинат „Г. *** и заповед №
231/14.06.1991 год. на „Варненска корабостроителница“ са настанени А. С. М. и А.П.К.,
заедно с четиричленното й семейство. Сочат, че жилището отговаря на всички
законови изисквания за такова, както и на действащите строителни правила и
норми. Твърдят, че са собственици на процесния имот, на основание придобивна
давност изтекла в тяхна полза в периода от 1992 год. до датата на исковата
молба.
В съдебно заседание ищците, чрез
процесуалния си представител - поддържат предявените искове. Оспорват
твърденията на ответниците, че помещенията, които обитават представляват самостоятелно
жилище, респективно самостоятелен обект в сградата и на това основание същите
не биха могли да бъдат придобити по давност от тях, предвид забраната за
придобиване по давност на общи части в етажна собственост. Претендират за
присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Ответниците С. В. К.,
А.П.К., Д.С.К., Б.С.К. и А. С. М., чрез процесуалните си представители оспорват предявените
искове по изложените в отговорите им съображения. Поддържат възраженията си, че
жилището, което ползват не е включено в общите части на сградата. Молят
исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Със заповед № 158/28.05.1979
год. на председателя на Корабостроителен комбинат „Г.Димитров“ – В., А. С. М. е
настанена с 5-членното си семейство, за времето докато работи в комбината, в бл.
4, вх. Б, таван, на ж.к. „Д.“. Видно от приложената на л.
186 от делото служебна бележка от 12.06.2017 год. от ТП на НОИ-гр. В., че на А.М.
са удържани суми за „Наем“ в разплащателните фишове за периода м. 11.1979 год.
до м. 04.1991 год. от осигурителя „Варненска корабостроителница“ АД, гр. В..
Със
заповед № РД-231/14.06.1991 год. на
директора на Държавна форма „Варненска корабостроителница”, на основание чл.1,
2 и чл.18.2 от ЗНО А.П.К. е настанена заедно с 4-членното й семейство в
таванско помещение в ж.к. ”Д.”, бл. 4, вх. Б – десен
апартамент, с площ от 38 кв.м. Посочено е, че заповедта е в сила до 30.05.1992 год.,
както и че жилището се ползва от членовете на семейството на А.К. докато същата
работи във фирмата. Представена е и служебна бележка /л. 185/ от ТП на НОИ-гр.В.,
видно от което, че на А.К. са удържани
суми за „Наем“ в разплащателните фишове за периода м. 11.1991 год. до м.
07.1994 год. от осигурителя „Варненска корабостроителница“ АД, гр. В..
По делото е приложен Акт за държавна собственост на
недвижим имот № 806 издаден на
17.12.1990 год., в който са описани като държавна собственост жилищен блок № 4, вх.А, Б и В
включващи 24 апартамента, както следва: вх. А – 9 апартамента с избени
помещения, вх.Б – от 10-ти до 15-ти апартамент с изби и вх.В – от 16-ти до
24-ти със съответните избени помещения.
С договор за продажба на държавен имот по реда на
Наредбата за държавни имоти № 22499/17.09.1991 год., Г.Х.Г. и А.Д.Г., са
придобили собствеността върху апартамент № 13, вх. Б, ет. 3, бл. 4, комплекс Д.,
ведно 5.4051% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж /л.
118/.
С договор за продажба на държавен имот по реда на
Наредбата за държавни имоти № 27949/27.04.1993 год., Л. Р. Парашкевов и А.
Франзова П., са придобили собствеността върху жилище № 15, вх. Б, ет. 3, бл. 4,
комплекс Д., ведно 4.9044% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж /л. 5/. С констативен нотариален акт № 9, том І, рег. № 65, дело №
9/2016 год. на нотариус Веселина Апостолова, А. Ф. П., Л.Л.Р. и М.Л.Р. са
признати за собственици въз основа на договор за покупко-продажба и наследство
на посочения по-горе апартамент № 15 и посоченото число ид.ч. от общите части
на сградата, при права: 4/6 ид.ч. за А. Ф. П., 1/6 ид.ч. за Л.Л.Р. и 1/6 ид.ч.
за М.Л.Р. /л. 119/.
С постановление за възлагане на недвижим имот от
31.01.2010 год. на ЧСИ Надежда Денева, на Х.Т.Д. е възложен апартамент № 12,
ет. 2, вх. Б, бл. 4, находящ се в кв. „А.”, ж.к. Д., гр. В., както и 4.6238% от
общите части на сградата и от правото на строеж /л. 117/.
Със
заповед № 1304/16.08.1992 год. на
кмета на Община В. е наредено да се спре незабавно по-нататъшното настаняване
на наематели в подпокривните пространства на блоковете в район Д., както и да
се спре продажбата им /л. 165/. Със заповед № 2605/15.12.2004 год. на Кмета на
Община В. е назначена комисия за изготвяне на становище относно статута на
подпокривните помещения в жилищните блокове, находящи се в ж.к.Д., кв.”А.”
съгласно действащите строителни правила и норми /л. 162/. Комисията назначена с
цитираната заповед е обективирал становището си в протокол от 01.03.2005 год.
/л. 161/, че подпокривното пространство в жилищните блокове в ж.к. Д. в кв.А. са
общи части и съгласно действащите нормативи не отговарят на техническите
условия за промяна на предназначението му в ателиета или жилища, а управлението
му следва да се извършва съгласно ПУРНЕС.
По делото са проведена съдебно-техническа експертиза. В
заключението си вещото лице Р.Н. посочва, че до процесното подпокривно
пространство се достига през врата от етажната стълбищна площадка, като същото
чрез преградни стени е разделено на отделни помещения. Съгласно заключението на
вещото лице обособеното помещение в подпокривното пространство не представлява
самостоятелен жилищен обект, като същото не отговаря на техническите изисквания
за самостоятелни обекти на сградата /осветеност и височина/ нито към момента на
изграждането й /1952 год./, нито към момента на преустройствата /по данни на
ищците първите от 1977 год. и последващи такива през 1992-1995 год./, нито към
действащите правила понастоящем. Извършените преустройства с цел изграждане на
помещенията в тях, което не е извършено в съответствие с нормативните
изисквания – чл. 140, чл. 141, чл. 149, ал. 2 и чл.169 от ЗУТ, тъй като е
засегната конструкцията на сградата и е променено натоварването на подовата
конструкция – тавански гредоред. Сочи, че таванското подпокривно пространство
представлява обща част в етажната собственост съгласно ценообразуването на
сградата, протокола от 01.03.2005г. на комисията назначена от Кмета на Община В.,
акта за държавна собственост от 1990г. Според т. 8 от заключението, припадащите
се на ищците ид.ч. от общите части на сградата, съобразно ценообразуването от
1992 год., са както следва: за ап. 12 – 4.6238%, за ап. 13 – 5.4051% и за ап.
15 – 4.9044%.
В хода на процеса са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите Р. А. И., воден от ответниците и К. Г. Х., водена от
ищците. От показанията на свидетеля Илиев се установява, че А. и С.К. живеят в
таванските помещения на бл. 4 на т.нар. руски блокове, от 1971-1973г., като са
им дадени от Корабостроителния завод, като преди това е имало други наематели.
Че към настоящия момент в процесните помещения живеят ответниците по делото се
установява и от водените от ищците свидетелка Христова, която в показанията си
излага, че от 1989 год. те живеят в тях. Имало е период от време, когато
помещенията не са обитавани, но достъп до тях е нямал никой, тъй като
ответниците са си ги заключили.
Предвид така
установеното от фактическа страна, съдът формулира следните изводи от правна страна:
Извод за допустимостта
на исковите претенции, с която е сезиран, съдът прави въз основа на изложените
в исковата молба фактически твърдения на ищците навеждащи за наличието на
извънсъдебно оспорване от ответниците на притежавани от тях права, обуславящ и
правният им интерес от съдебното разрешаване на спора. В случая, съобразно
твърдения на ищците за притежание на правото на собственост по отношение на
самостоятелни обекти в сградата – етажна собственост в гр. В., кв. „А.”, ж.к.Д.,
бл. 4, вх. Б и на съответните ид.части
от общите части на сградата съчетани с такива за оспорване на правото им на
собственост от ответниците, включително чрез извършването на действия, с които
се пречи на упражняването на това право, съдът прави извод за процесуална
допустимост на предявените искове за собственост с правно основание чл. 108 ЗС
с предмет притежаваните от ищците ид.части от общите части на сградата
съобразно актовете им за собственост, респективно от процесната реална част, обособено
помещение в подпокривното пространство на север от стълбищна площадка на вх. Б
в бл. 4, находящ се в ж.к. „Д.”, кв. „А.”, с площ от 90 кв.м., състоящо се от входен коридор, дневна-хол,
спалня, кухня с мивка, баня-тоалет, килер, при граници: стълбище и
останалата част от тавана.
Основателното
провеждане на осъдителните искови претенции възлага в тежест на ищците да
установят твърденията си за наличие на материалноправна легитимация по
отношение на спорното право, т.е да докажат пълно и главно твърденията си, че
са собственици на посочените ид.части от процесния недвижим имот, възникнало на
въведеното придобивно основание. В настоящия случай от коментираните писмени
доказателства, се установи по несъмнен начин, че ищците в периода след 1991
год. са придобили по силата на договори за продажби по реда на Наредбата за
държавните имоти, постановление за възлагане и наследствено правоприемство самостоятелни
обекти в жилищната сграда, построена в гр. В., кв. „А.”, ж.к. Д., бл. 4, вх. Б,
съответно апартаменти № 12, 13 и 15, ведно с прилежащите им избени помещения и
общо 14.9333 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж.
Основният спор се заключава в това представлява ли процесното помещение в
таванския подпокривен етаж на вх. Б в жилищната сграда част от общите части на
сградата и следователно притежава ли се в посоченото ид.число от ищците.
От представените по
делото писмени доказателства не може да се направи категоричен извод към кой
момент точно е възникнала етажната собственост на посочения административен
адрес в гр.В., но предвид характера й изискващ притежание на отделни обекти от
сградата от различни лица, то със сигурност към 17.09.1991год., когато е
сключен договорът за продажба с ищците Г.Х.Г. и А.Д.Г. е възникнала етажна
съсобственост между купувача и собственика на сградата – Държавата, легитимираща
се като такава с АДС № 806/17.12.1990 год. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал.
1 ЗС, общите части на етажната собственост биват такива по естеството си и по
предназначение. Общи по естеството си са онези части, без които е невъзможно
съществуването на самата сграда - като основите на сградата, външните носещи
стени, покривът, подпокривното пространство, стълбището, а по предназначение
общи части са онези, без които съществуването на сградата е възможно, но имат
за цел да обслужват всички етажни съсобственици. Безспорно процесното помещение
не представлява обща част по естеството си, тъй като сградата би могла да
съществува и без него. Таванският етаж – обща част от сградата, който има
нужната височина, пространство, обем, до който има нормален достъп от стълба и
от който могат при спазване съответните законни изисквания да се изградят
отделни обекти или сервизни помещения към обектите в долните етажи, е обща част
по предназначение, като предназначението му се определя от волята на всички
етажни съсобственици. Възможно е изградените в този етаж помещения да бъдат
използвани общо от всички етажни собственици, но е възможно по тяхно решение
същите да преминат в индивидуална собственост на някой от тях. В този смисъл е
и разрешението дадено в т. 2 от Тълкувателно
решение № 34 от 15.VIII.1983 г. по гр. д. № 11/83 г., ОСГК. По делото липсват
доказателства етажните собственици да са взели решение за промяна на
предназначението на таванския етаж от такъв за общо ползване на всички етажни
съсобственици в етаж, в който да бъдат изградени обекти собственост на всеки от
тях. Независимо от фактическото ползване на процесната част от таванския етаж
самостоятелно от ответниците в следствие на извършеното му преустройство,
същият не би могъл да се трансформира в самостоятелен обект на правото на
собственост, тъй като не е променен статута му по начин даващ възможност да се
притежава като самостоятелен обект. В този смисъл са заключенията на вещите
лица по СТЕ, които посочват, че помещенията не отговарят на строителните правила
и норми за осветеност и височина, нито към настоящия момент, нито към момента
на изграждане на сградата. По делото липсват доказателства, че по решение на
едноличния собственик – Държавата до възникване на етажната собственост в обема
на подпокривното пространство на сградата със скатен покрив е било изградено
процесното жилище въз основа на одобрен архитектурен проект. Следователно
налице е изграждане в обема на таванския етаж обект пригоден да задоволява
жилищни нужди съгласно чл. 63, ал.1 от Наредба № 5 за правила и норми по
териториално и селищно устройство от 1977г. едва след възникване на етажната
собственост в ж.к.Д., бл.4, вх.”Б”, поради което приложима е разпоредбата на
чл.38, ал.2 от ЗС, според която трансформирането на общи части по предназначение
в самостоятелни обекти собственост на всички или само на някой от етажните
собственици, или на трети лица, следва да става с решение на ОС на етажната
собственост, каквото в случая не е налице.
Въз основа на изложеното съдът прави извода, че до
момента на възникване на етажната собственост /най-късно през 09.1991г./ цялата
сграда е била притежание на един собственик – Държавата и следователно не е
имала общи части. Към този момент спорният обект е бил проектиран да обслужва
цялата сграда и не се установи към момента на възникване на етажната
собственост да е било променено предназначението му по волята на собственика.
Именно защото до 1990г., когато е съставен АДС № 806 не е имало самостоятелни
обекти в таванското подпокривно пространство такива не са описани в акта.
Таванският етаж във вход „Б” на бл.4 в ж.к.Д. и в частност процесното помещение
с площ от 90 кв.м. представлява обща част по предназначение в етажната
собственост, от която ищците притежават общо 14.9333 % ид.части. Налице е първата
предпоставка от фактическия състав на разпоредбата на чл.108 от ЗС и доколкото
няма спор, че и ответниците упражняват фактическа власт по отношение на имота
на изследване подлежат твърдения им за наличие на противопоставими права на
собственост.
От събраните по делото доказателства съдът намира за
установено, че началото на осъществяваната от А.М., а последващо и от А.
Карукушева и семействата им, фактическа власт по отношение на процесния имот се
свързва с издадената в тяхна полза настанителни заповеди. По силата на тях и
ЗНО ответниците са била държатели на таванското помещение в ж.к.Д., бл.4, вх.Б,
като договорът за наем на Карукушева е бил продължен до м. 07.1994 год., тъй
като до този момент са налице данни за заплащане на наем за обекта. Не е
спорно, а и от събраните гласни доказателства се установява, че и след
прекратяване на наемното правоотношение ответниците са продължили да ползва
реалната част от тавана обособена в жилищна част включително до настоящия
момент трайно. Въз основа на продължителното си владение на имота с неговите
два елемента – упражняване на фактическа и намерение да се експлоатира имота
като свой същите претендират, че са го придобили по давност. Правната последица от владението
с намерение за своене, изразяващо се в пълна или частична власт върху вещ или
вещно право, е настъпване ефектът на придобивната давност /чл. 79 ЗС/. За да се
приеме обаче, че същите са станали собственици на имота на въведеното оригинерно правно основание съдът следва да
прецени дали обектът на владелчески действия е могъл да бъде придобит по
давност, респективно: наличето на законова забрана за това, тъй като обектът на
владелчески действия с последица придобиване собствеността върху него поради
изтекла придобивна давност може да бъде само вещ или вещно право, което не е
извадено от гражданския оборот. В по-новата практика на ВКС /решение № 211 от
13.09.2011 год. на ВКС по гр.д. № 1940/2009 год., І г.о., решение №
118/07.01.2015 год. на ВКС по гр.д. № 3138/2014 год., ІІ г.о. и др./ е налице
отстъпление от приетото с т.4 от Тълкувателно решение №
34 от 15.VIII.1983 г. по гр. д. № 11/83 г., ОСГК на ВС разрешение за
възможността изградените самостоятелни обекти в тавански етаж да могат да се
придобиват по давност. В същите решения е прието, че когато подпокривното
пространство е обща част по предназначение, т.е. има нужната височина, обем и в
него могат да се изградят самостоятелни помещение на всеки един от
съсобствениците на обекти в етажната собственост, или има изградени такива, те
могат да преминат в самостоятелна собственост на някои от собствениците или
трети лица или да се придобиват по давност. Във всички случаи обаче изградените
обекти следва да съответстват на действащите към момента на изграждането им,
респ. преустройствата им строителни правила и норми. Както съдът посочи
по-горе, обособеният в подпокривното пространство обект, не отговаря на
строителните изисквания, залегнали в действащите към момента на изграждането,
респ. преустройствата строителни правила и норми за самостоятелен обект на
правото на собственост, като същият може да има единствено характеристиката на
обща част по предназначение. И след като спорната обособена част от таванското
помещение не е загубила характера си на обща част, то и същата не би могла да бъде
придобивана по давност. Горното налага извода, че никой от ответниците не се
легитимира като собственик на процесния имот на въведеното придобивно основание
– изтекла в тяхна полза придобивна давност, което прави предявените срещу тях
искове с правно основание чл.108 от ЗС основателни.
С оглед изхода на спора и
отправеното искане, в тежест на ответниците следва да бъдат възложени сторените
от ищците разноски за заплатени държавни такси и депозити за вещи лица,
възлизащи общо в размер на 489 лева. В полза на ищеца Л.Л. Р. следва да бъде
присъдено заплатеното от същия адвокатско възнаграждение. В случая страната е
представила доказателства за заплатен адвокатски хонорар в размер на 850 лева. С оглед направеното възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, отчитайки действителната правна и
фактическа сложност на делото, извършените от адвоката процесуални действия и
определения в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, минималният размер на възнаграждението
съобразно материалния интерес /811 лева при материален интерес от 8300 лева/, съдът намира, че
заплатеното възнаграждение е съответно на усилията на адвоката.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО
в отношенията между ищците А. Ф. П., ЕГН **********, Л.Л.Р., ЕГН **********, М.Л.Р.,
ЕГН **********,***, ж.к. Д., бл. 4, вх. Б, ет. 3, ап. 15, Х.Т.Д., ЕГН **********,***,
ж.к. Д., бл. 4, вх. Б, ет. 2, ап.
ОСЪЖДА С.В.К., ЕГН **********,
А.П.К., ЕГН **********, Д.С.К., ЕГН **********, Б.С.К., ЕГН ********** и А. С. М.,
ЕГН **********, всички с постоянен адрес ***, ж.к. Д., бл. 4, вх. Б, да заплатят на А. Ф. П., ЕГН **********, Л.Л.Р., ЕГН **********,
М.Л.Р., ЕГН **********,***, ж.к. Д., бл. 4, вх. Б, ет. 3, ап. 15, Х.Т.Д., ЕГН **********,***,
ж.к. Д., бл. 4, вх. Б, ет. 2, ап.
ОСЪЖДА С.В.К., ЕГН **********,
А.П.К., ЕГН **********, Д.С.К., ЕГН **********, Б.С.К., ЕГН ********** и А. С. М.,
ЕГН **********, всички с постоянен адрес ***, ж.к. Д., бл. 4, вх. Б, да заплатят на Л.Л.Р., ЕГН **********,***, ж.к. Д., бл.
4, вх. Б, ет. 3, ап. 15, сумата от 850.00 лева /осемстотин
и петдесет лева/, представляваща сторените по делото разноски за заплатено
адвокатско възнаграждеине, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: