№ 18
гр. Габрово, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и осми
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Симона Миланези
при участието на секретаря Ваня Ил. Николова
като разгледа докладваното от Симона Миланези Търговско дело №
20224200900056 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.625 и сл. във вр. с чл. 608 от ТЗ.
Образувано е по молба на "Крис Мебел" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. "**" № **, представлявано
от управителя Х.К., подадена чрез адв. Д. Д., в която се твърди, че
дружеството е изпаднало в неплатежоспособност и е свръхзадлъжняло, тъй
като е натрупало публични задължения - дължими към републиканския
бюджет, като дружеството не може да ги заплати, тъй като към момента няма
налични активи, не извършва търговска дейност, няма никакви приходи, няма
финансови постъпления и не може да покрива свои разходи и задължения.
Към датата на депозиране на молбата дружеството дължи на НАП 64 055, 70
лв., от които главница 43 380, 75 лв. и 20 674, 95 лв. лихви. Счита, че
дружеството се намира и в двете хипотези - на неплатежоспособност и
свръхзадлъжнялост. Прави се искане да се постанови решение, с което да се
открие производство по несъстоятелност на дружеството.
В съдебно заседание процесуалният представител на длъжника адв. Д.
поддържа молбата и иска да се определи дата на неплатежоспособността на
дружеството 30.11.2022 г.
Съдът, след като разгледа молбата и изложените в нея доводи, прецени
1
приложените към нея писмени доказателства и заключенията на назначената
съдебно- икономическа експертиза за установяване финансовото състояние на
търговеца, установи следното:
Молбата е подадена от оправомощено лице, до компетентния съд по
смисъла на чл. 613 от ТЗ и към нея са приложени изискуемите по чл. 628 от
ТЗ документи – справка за задълженията на дружеството от НАП, справка за
задължения подлежащи на разпределение от публичен изпълнител към
08.12.2022 г.; справка за действащи трудови договор; счетоводен баланс за
2021г., отчет за приходите и разходите за 2021г.; счетоводен баланс към
13.12.2022 г.; разпореждане за прекратяване на принудително изпълнение по
чл. 225 ДОПК, съобщение за резултатите от обработката на подадени данни
по уведомление по чл.78 ДОПК, уведомление при обявяване н
несъстоятелност. След обвяване на молбата на длъжника в ТР ДЛР се е
произнесло и е обявен в регистъра и отчета за 2019 г. и 2020 г.
От извършената справка в ТР при АВ се установява, че дружеството е
регистрирано на 13.10.2011г. От събраните писмени доказателства се
установява, че молителят има образувано изпълнително производство от
НАП, но по същото е установено, че дружеството не притежава имущество,
срещу което да се насочи принудително изпълнение и производството е
прекратено с разпореждане по чл. 225 от ДОПК. Търговецът няма
регистрирани ППС-та, както и по партидата му в АВ -СВ няма вписвания и
отбелязвания.
От приетата съдебно - икономическа експертиза се установява, че за
периода от 2019 г. до 2022 г. включително, дружеството е съставяло години
финансови отчети. През изследвания период от 2019 г. до настоящия момент
дружеството не е притежавало дълготрайни материални активи, като към
31.12.2019 г. е притежавало краткотрайни активи - парични средства, в
размер на 35 хил. лева, като паричните средства са били на стойност 19 000
лв., като от тях са били блокирани 10 000 лв. (79% от краткосрочните активи),
поради наложен запор. Към 2020 г. сумата на активите намалява с 40 %, като
другото перо в краткосрочните активи „каса“ е бил 23 %, като сумата на
активите за 2021 г. спада със 100 % на 0. Вещото лице е установило, че
дружеството няма задължения по търговски сделки, като единственото
задължение на дружеството е по публичните вземания на НАП. Същото е
2
установило, че през 2022 г. дружеството е заело средства от едноличния
собственик на капитала в размер на 24 000 лв. – към 31.12.2022 г. за да се
заплатят разходите към персонала и задължения към НОИ. След тази дата
дружеството спира плащания по търговски сделки и публично -правни
задължения.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че дружеството има
задължения само към НАП, които към 31.12.2021 г. са в размер на 39 000 лв.,
за събирането на което е имало изпълнително производство,което през 2022 г.
е прекратено поради липса на средства, като към 28.02.2023 г. задължението
е в размер на 49 000 лв. – главница и лихви. Според приетото от вещото лице,
дружеството не притежава активи, с които да обезпечи задължението, което
има към НАП. Коефициентите за ликвидност за периода 2019 г. -2022 г.
намалява от 0,10 на 0 към 31.12.2021 г., са под приемливите, дружеството не
притежава оборотен капитал и е декапитализирано. През 2019 г.
краткосрочната, бързата, незабавната и абсолютната ликвидност на
дружеството е с коефициент 0,10 като през 2019 г., през 2020 г. е 0,08, а през
2021 г. коефициентите са 0. Показателите за финансова автономност от 2019
г. са под единица, като тези стойности са под приемливите за финансовия
анализ и показват невъзможност предприятието да генерира приходи, които
да обезпечат дейността му. Според вещото лице коефициентите за
задлъжнялост и финансова автономност са индикатор за свръхзадълженост на
дружеството към 31.12.2019 г. е бил -0, 14, към 31.12.2020 е -0, 65, а през 2021
и 2022 г. е бил -1.
Според вещото лице, че към 31.12.2021 г. дружеството е с краткотрайни
активи 0 лв., от която дата и следва да бъде прието, че е от този момент не е
могло да плаща задълженията си.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са
налице, при условията на кумулативност, предпоставките на сложния
фактически състав, установен в разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал. 1 и чл.
631 от ТЗ, съответно на чл. 742 от ТЗ, а именно: 1) длъжникът да е търговец
по смисъла на чл. 1 от ТЗ; 2) да е налице изискуемо парично негово
задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или
3
публично- правно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, 3) да е
налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ
/евентуално свръхзадълженост съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ и 4)
затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на
неплатежоспособност да е обективно и трайно. Неплатежоспособността се
предполага при спиране на плащанията съгласно чл. 608, ал. 3 от ТЗ .
Търговското качество на длъжника е безспорно - същият е търговец по
смисъла на чл. 1, ал. 1 от ТЗ .
Неплатежоспособността е обективно финансово състояние на длъжника и
то следва да бъде преценено въз основа на цялостен анализ на
доказателствата за икономическото състояние и възможността длъжникът да
изпълнява паричните си задължения спрямо всички кредитори към момента
на постановяване на решението. От значение за икономическото състояние са
показателите за ликвидност, които представляват количествени
характеристики на възможността на длъжника да плаща текущите си
задължения с краткотрайните активи, т. е. релевантно за определяне
икономическото състояние на длъжника е това имущество, което е
бързоликвидно, като освен това следва да се определи каква е тенденцията за
влошаване или за подобряване, съобразно балансите за съответните години.
В настоящия случай, паричните задължения на длъжника имат публично-
правен характер - към държавата за данъци и са свързани с търговската му
дейност. Несъмнено се установява от събраните по делото доказателства и
експертното заключение, че посочените задължения са безусловни и
изискуеми, както и че молителят е спрял плащанията си към кредиторите.
Изчислените от вещото лице показатели за ликвидност изразяват
неспособността на търговеца да изплаща текущите си задължения с
наличните краткотрайни активи, които всъщност липсват. Коефициентите на
обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са под единица. Същият не е
ангажирал в производството по несъстоятелност доказателства, обуславящи
извод, че затрудненията му за извършване на плащанията са временни и е
установено, че не разполага с имущество за покриване на задълженията му,
без опасност за интересите на кредиторите.
Съвкупният анализ на посочените по-горе доказателства обосновава
4
извода за влошено финансово- икономическо състояние на търговеца.
Молителят е спрял плащанията към кредиторите си и е преустановил
търговската си дейност. Съобразявайки посочените от вещото лице
коефициенти на ликвидност, съдът приема, че молителят не е в състояние да
погасява задълженията си и то вече с необратим характер.
По отношение началната дата на неплатежоспособност:
По аргумент от легалната дефиниция на понятието
"неплатежоспособност" в чл. 608, ал. 1 от ТЗ начална дата е тази, на която
длъжникът не е в състояние да изпълни свое изискуемо задължение от вида
на посочените в разпоредбата. Началната дата на неплатежоспособност
разгледана като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника
да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608,
ал. 1 от ТЗ с наличните си краткосрочни активи се определя с оглед на
неговото цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за
ликвидност, при съобразяване на най-ранния момент на спиране на
плащанията към кредиторите като външен белег на неплатежоспособността.
От значение за началната дата на неплатежоспособност е обективната
невъзможност да се изпълняват задълженията към кредиторите. В случая
търговецът има затруднения от края на 2019 г. Последното плащане е на
01.2021 г., когато е направено плащане на 11, 99 лв. към „***“ ЕООД и 48, 40
лв. към ВИК. Съдът намира, че след 31.12.2021 г. търговецът е бил в
невъзможност да заплаща задължения си. Към 31.12.2021 г. търговецът е
изпаднал в състояние на неплатежоспособност доколкото не е бил в
състояние да обслужи задълженията си от публично- правен характер.
Търговецът не може да обслужва задълженията си чрез налични и реално
ликвидни активи и не притежава имущество, което да покрие паричните му
задължения. При така установеното и имайки предвид показателите за обща
ликвидност, изготвени от вещото лице, съдът приема, че началната дата на
неплатежоспособността е 31.12.2021 г., след който момент вече търговеца не
е могъл да покрива задълженията си към кредитори. Следва да се приеме, че
към тази дата търговеца е в състояние на неплатежоспособност и трайно не
може да заплаща задълженията си към кредиторите и да ги покрива с
паричните си средства. Към тази дата всички обстоятелства, които
обосновават състоянието на неплатежоспособност са налице и са трайно
5
установени.
От данните по делото е видно, че молителят не разполага с парични
средства. Съдът следва служебно да определил стойността на
предполагаемите разходи за срок от 6 месеца от откриването на
производството по несъстоятелност, които намира, че са в размер на 5 000 лв.
С оглед на това налице е предвидената в чл. 632, ал. 1 от ТЗ хипотеза, при
която следва да се обяви неплатежоспособността на длъжника и нейната
начална дата, да бъде открито производство по несъстоятелност, да се обяви
длъжникът в несъстоятелност, да бъде постановено прекратяване на
дейността на предприятието му и да спре производството по делото до
евентуалното предплащане от длъжника или неговия кредитор - НАП на
необходимата сума за началните разноски.
Възобновяването на производството може да се реализира при
привнасяне на дължимите разноски в едногодишен срок от вписването на
настоящото решение в търговския регистър, като ако това не бъде сторено,
след изтичане на срока съдът ще прекрати производството по
несъстоятелност и ще постанови заличаването на търговеца от търговския
регистър. Необходимите разноски за привнасяне за първоначалния период
съдът определи на 5000 лв. Следва да бъде допуснато и обезпечение чрез
налагане на запор върху имуществото на дружеството или други
обезпечителни мерки.
При този изход на делото молителят следва да заплати по сметка на
ГбОС държавна такса за производството в размер на 250 лв. Тази такса
съгласно разпоредбата на чл. 620, ал. 1 от ТЗ се събира от масата на
несъстоятелността при разпределение на имуществото.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд на основание чл.
632, ал. 1 от ТЗ
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на " Крис Мебел" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. "**" №
**, представлявано от управителя Х.К. С НАЧАЛНА ДАТА НА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА 31.12.2021 г.
6
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на Крис Мебел"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул.
"**" № **.
ОБЯВЯВА "Крис Мебел" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Габрово, ул. "**" № **, в НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.
ПРЕКРАТЯВА дейността на "Крис Мебел" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. "**" № **.
Постановява ОБЩ ЗАПОР И ВЪЗБРАНА върху имуществото на "Крис
Мебел" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Габрово, ул. "**" № **.
ДОПЪЛВА, на осн. чл. 9 ТЗ, фирмата на длъжника с добавка в
несъстоятелност- "Крис Мебел" ЕООД - в несъстоятелност.
СПИРА производството по несъстоятелност по т.д. № 56/2022 г. по описа
на ГбОС до предплащане от длъжника или негов кредитор на началните
разноски по производството, определени от съда в размер на 5 000 лв. (пет
хиляди лева).
УКАЗВА, че ако в едногодишен срок от вписване на настоящото решение
не бъде поискано възобновяване на производството, съдът ще прекрати
производството по несъстоятелност и ще постанови заличаването на
дружеството от Търговския регистър.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на АВ за обявяване в търговския
регистър.
РЕШЕНИЕТО да се впише в книгата, която се води съгласно чл. 634в ТЗ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 7- дневен срок от вписването в
Търговският регистър, пред Апелативен съд- гр. В. Търново.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
7