№ 1630
гр. С, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20221110203696 по описа за 2022 година
за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д - чл.63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. ОС. ОС., гражданин на Н., роден на ХХХХ. в Б.С. Н., с
ЛНЧ ХХХ, със статут на постоянно пребиваващ в страната чужденец, срещу Наказателно
постановление № 20-4332-007871 от 26.05.2020г., издадено от Началник група към СДВР,
ОПП-СДВР, с което на основание чл.175, ал.3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на
жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300,00 (триста)
лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140,
ал. 1 ЗДвП.
В депозираната жалба се развиват доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения, изразяващи се в пропуск при инициирането на административнонаказателното
производство, което не е започнало с акт за установяване на административно нарушение.
Формулирана е молба за цялостната отмяна на наказателното постановление.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, който да вземе
становище по фактите и приложимия по делото закон.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по
същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, макар и по аргументи, различаващи се от изложените в
нея.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 23.10.2019г. свидетелят В. ИЛ. ХР., колегата му С И С – заемащи длъжност
1
„младши автоконтрольори” към ОПП – СДВР и началникът им – Л Б изпълнявали
служебните си задължения по контрол върху спазване правилата за движение по пътищата в
пътен участък, разположен на ул.”Околовръстен път”, в гр. С. Около 00:10 часа на същата
дата те забелязали придвижващ се по пътното платно, с посока от бул.”Братя Бъкстон” към
бул.”Симеоновско шосе” лек автомобил марка „ХХХ”, на който били поставени временни
регистрационни номера - №ХХХ. Полицейските служители решили да пристъпят към
проверка на водача, поради което издали сигнал по надлежния ред и го спрели.
Легимитирали се и изискали документи. От представените им такива установили водача
като А.О. О - гражданин на Н.. Доколкото последният не владеел добре български език,
комуникацията с него била осъществявана от Б въз основа на познанията му по английски
език, неустановени като ниво. За управляваното превозно средство било установено, че към
30.09.2019г. бил изтекъл предвиденият едномесечен срок за подмяна на временните
регистрационни номера на лекия автомобил.
След като преценил, че е извършено нарушение на правилата за движение по
пътищата, свид. Х. съставил акт за установяване на административно нарушение бл.
№132503 от дата 23.10.2019г. в присъствието на свидетел – колегата си С, посочен като
очевидец. В него били отразени обстоятелствата по извършване на нарушението, неговите
фактически елементи и правната им квалификация, както следва: управление на МПС, което
не е регистрирано по надлежния ред – издадено разрешение за временно движение с изтекъл
срок на валидност, в нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Актът бил изготвен на български
език, без превод на достъпния за нарушителя английски език и подписан само от О., като
копие от него му било връчено на място.
Събраните по преписката материали били докладвани в Софийска районна
прокуратура, където били заведени под пр.пр.№55993/2019г. С постановление от
22.04.2020г., изведено деловодно на 28.04.2020г., прокурорът отказал образуването на
досъдебно производство. Изложил аргументи, че установените факти сочат единствено
евентуалното наличие на административно нарушение на правилата за движение по
пътищата, поради което разпоредил и материалите да бъдат изпратени на ОПП – СДВР с
оглед преценка ангажирането на административнонаказателната отговорност на водача О..
Въз основа на получения прокурорски акт и материалите по пр.пр.№55993/2019г.
било издадено атакуваното наказателно постановление № 20-4332-007871 от 26.05.2020г., с
което на основание чл.175, ал.3 от ЗДвП, на О. били наложени кумулативно наказание
„Глоба“ в размер на 300,00 /триста/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок
от 6 месеца за неизпълнено правно задължение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Препис от същото,
без превод на достъпен за въззивника език, му бил връчен на 21.02.2022г. Жалбата срещу
него била подадена на 04.03.2022г. (видно от щемпела за входящ номер) чрез наказващия
орган.
Така описаната фактическа обстановка намира потвърждение в надлежно
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателствени средства и доказателства,
както следва: показания на свидетеля Х., справка – картон на водача, Заповеди № ЗМК-
13140/23.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи, справка от ОДМВР – С, рег.№
8121з-515/14.05.2018г., писмен отговор от ОПП – СДВР, с приложени към него справки от
системата за регистрации на МПС, поддържана от ОПП – СДВР, материали по пр.пр.
№55993/2019г. по описа на Софийска районна прокуратура.
Съдът извърши внимателна преценка на показанията на свидетеля Х.. При
проведения с негово участие непосредствен разпит същият декларира спомен за проверката,
като последователно проследи етапите на нейното извършване и установените в хода й
факти. Изрично подчерта, че автомобилът на О. е бил в движение, преди да бъде
реализирана контролната дейност, като именно за тази цел той е бил спрян с надлежен
сигнал. Така обективираните твърдения съдът намира за логични и достоверни,
конкретизирани в достатъчна степен и отличаващи се с присъщата на съхранен спомен
пълнота и хронология. В този смисъл удостоверените в АУАН факти намират своето
потвърждение и не се разкриват нови такива, които да ги компрометират.
Като важно допълнение за реда по съставяне на АУАН в разказа си свидетел Х.
съобщава, че споменът му не се отличава с яснота, но е съхранил моменти от комуникацията
2
с жалбоподателя предвид установеното, че същият е чужденец, която е била осъществявана
от неговия началник въз основа на познанията му по английски език. Не се ангажира обаче с
твърдения за степента на владеене на езика на превод. Отрича и съставения АУАН да е ил
предоставен в превод на нарушителя преди същият да бъде поканен да го прочете и
подпише. Така изложените твърдения, впрочем, разкриват съответствие и с намиращите се в
изисканата за послужване прокурорска преписка писмени обяснения от О., които освен това
са изписани на английски език, а техен превод, в разрез с всики процесуални правила, е
предоставен писмено от снелия ги полицейски служител, подписал се с имената си под него,
но отново без удостоверяващи документи за сертифицирано ниво на овладяване на чуждия
език. На етапа на съдебното следствие не бяха събрани други доказателства, които да се
противопоставят на разказа на свид. Х., поради което показанията му следва да бъдат
кредитирани без резерви.
Гласните доказателствени средства напълно кореспондират и с приобщените по
надлежния ред писмени доказателства, в частност справки от СДВР, видно от които
транзитен номер, ползван за обозначение на автомобила на жалбоподателя – ХХХ, е бил
издаден на 30.08.2019г., за срок от един месец, на името на жалбоподателя О., но и към
23.10.2019г. превозното средство марка „Мерцедес”, означено с този номер, не е било
пререгистрирано. Анализът в съвкупност на гласните и писмените доказателства формира у
съдебния състав еднозначни и категорични изводи относно фактическите обстоятелства по
делото, което не налага подробно обсъждане на доказателствените материали при условията
на чл.305, ал.3, изр.2 от НПК.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от
длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност и в предвидените от ЗАНН
давностни срокове.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила за форма и
задължителни реквизити на наказателното постановление, съгласно разпоредбата на чл. чл.
57 от ЗАНН. Лаконичният изказ и възпроизвеждането на основни елементи от състава на
вмененото нарушение не поставя привлеченото към отговорност лице в неблагоприятно
положение и не отнема възможността му да разбере, за какво е обвинено. Ангажирани са
твърдения относно извършеното управление на МПС и отсъствието на регистрацията му по
надлежния ред, изискуемо след изтичане срока на валидност (изрично посочен) на
издадените за автомобила временни регистрационни табели. Обстоятелствата по
нарушението са отразени в степен достатъчна да удовлетвори изискванията за пълнота на
обвинителната теза и упражняване реципрочното й право на защита.
Съдът приема за неоснователни доводите на жалбоподателя за допуснати
процесуални пороци при инициирането на административнонаказателното производство.
Обстоятелството, че е бил съставен АУАН преди провеждането на прокурорската проверка
в случая, не опорочава производството. Прекратяването на производството по реда на чл.33,
ал.2 от ЗАНН не препятства възможността да се ангажира отговорността на нарушителя по
реда на ЗАНН, в случай че прокурорът, сезиран с конкретния казус, прецени отсъствието на
основания за образуване на досъдебно производство или наличието на такива за
прекратяване на вече образувано. Това разбиране е дадено в съответствие и с нормата на
чл.36, ал.2 от ЗАНН. Следвайки систематичното място на цитираната разпоредба, се налага
извод, че тя регламентира и случаите, в които макар и при първоначално прекратено по реда
на чл.33, ал.2 от ЗАНН производство, административнонаказателната отговорност се
3
реализира след произнасянето на прокурора за отсъствие на престъпление от общ характер.
Процесуални пречки в противната насока не са установени с императивни норми. Не се
поражда и хипотезата на non bis in idem. В тези случаи не се съставя акт за установяване на
административно нарушение, а преценката на наказващия орган за налагане на наказание се
извършва върху анализа на материалите по преписката и въз основа на прокурорското
постановление за отказ от образуване на досъдебно производство или за прекратяване на
вече образувано такова. В конкретния случай издаването на наказателното постановление не
е обосновано със съставяне на АУАН, поставящ началото на процедурата, а с постановление
на СРП за отказ от образуване на досъдебно производство, поради което и производството е
валидно образувано.
Този съдебен състав обаче открива неотстраними в съдебната фаза пороци при
издаването на наказателното постановление и в провеждането на предхождащата го
проверка, изводими от неспазването императивните изисквания на чл. 84 ЗАНН във вр. с чл.
21, ал .2 НПК и чл. 142, ал. 1 НПК. В действителност в ЗАНН не е предвидена хипотеза, при
която нарушителят не владее български език. Съобразно разпоредбата на чл.84 от ЗАНН
обаче, която препраща за неуредените случаи към НПК, субсидиарно следва да бъдат
приложени правилата на процесуалния наказателен закон. С позоваване върху тази
препращаща норма се обосновава относимостта на чл. 21, ал. 2 НПК, както и на чл.142, ал.1
НПК, които вменяват задължение на органите в съответната фаза на процеса да назначат
преводач на лицето, което не владее български език. Видно от чл. 142, ал. 2 вр. с чл.148,
ал.1, т.1 НПК, преводачът не може да е актосъставител, свидетел или наказващ орган в
административнонаказателното производство, доколкото тези процесуални качества са
несъвместими. Същевременно, предвид че лицето, участващо в това процесуално качество,
носи наказателна отговорност по смисъла на чл.290, ал.2 от НК, то същото следва да
отговаря и на установени формални изисквания, в частност – документ, удостоверяващ
съответно ниво на владеене на чуждия език и призната правоспособност да извършва
преводачески услуги. Последното изключва и възможността да се приемат услугите на трети
лица без проверена степен на владеене на съответен чужд език. В конкретния случай, при
наличието на фактически данни, че нарушителят не е български гражданин и същият не
владее български език (писмено и/или говоримо) - последното констатирано още към
момента на иницииране на полицейската проверка от органите на ОПП - СДВР,
контролният и административнонаказващият орган са били длъжни да приложат
разпоредбата на чл. 142, ал. 1 НПК и да назначат преводач, който да вземе участие в
извършените процесуални действия в административнонаказателното производство,
свързани с издаване и предявяване на процесните административни актове. Същото,
впрочем, важи и за хода на извършената прокурорска проверка. Не може да намери
приложение и разпоредбата на чл.359а, ал.4 от НПК, доколкото в материалите по
преписката и в НП не е удостоверен отказ от писмен превод от страна на нарушителя, а от
материалите по приобщената прокурорска преписка, анализирани съвместно с показанията
на свид. Х., се установява, че О. не е владеел български език на ниво, позволяващо му да се
запознае с издадените срещу него процесуални актове и документи, приложени по
административната преписка. Видно от съдържанието дори на първоначалния АУАН, по
който производството е било прекратено по реда на чл.33, ал.2 от ЗАНН, отсъства и
указание, че въобще при съставянето му е присъствало лице, което е могло да разбере и
предаде текста му на достъпен за жалбоподателя език. Липсва и извършен лицензиран
превод на този документ, а и на издаденото по- късно наказателно постановление, който да е
предоставен на нарушителя. Впрочем, подобен порок се установява и в дейността по
събиране на относими данни, проведена от органите на МВР в рамките на извършената
предварителна проверка, изводимо и от изписаните на английски език, собственоръчно от
О., обяснения и придружаващия ги частен превод, извършен от полицейски служител,
категорично доказателство за липсата на нужното ниво на владеене на български език от
нарушителя.
В тежест на административния орган е да осигури преводач и да се убеди, че
нарушителят е разбрал съдържанието на предявения му акт, както и правата, произтичащи
от образуваното по този начин срещу него административнонаказателно производство.
Разпоредбата на чл. 142, ал. 1 НПК е императивна и не е поставена в зависимост от волята
на „обвиненото“ лице. Съставянето на акт, с който се повдига административно обвинение
4
без назначен преводач, ограничава драстично правото на защита на нарушителя да разбере в
какво се обвинява. В подкрепа на изложеното е и нормата на чл. 55, ал. 3 НПК, според която
част от правото на обвиняемия /нарушителя/ включва и това, когато не владее български
език, да му се предоставят в писмен вид, на разбираем за него език редица актове, имащи
отношение и пряко свързани с отговорността му. Правилата на НПК намират приложение не
само в съдебното производство по обжалване на издадения санкционен акт. Възприемането
на различна позиция представлява грубо несъобразяване на императивни разпоредби,
установяващи основни начала на производството, каквато е нормата на чл.1 от ЗАНН, а би
противоречало и на нормите на Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи. Съгласно същата ЗАНН определя общите правила за административните
нарушения и наказания, реда за установяване на административните нарушения, за налагане
на административните наказания и осигурява необходимите гаранции за защита правата и
законните интереси на гражданите и организациите. Основна гаранция за съобразяване
правата на гражданите се явява и провеждането на производството на достъпен за тях език.
Последната е инкорпорирана дори в изискването на чл.58 от ЗАНН наказателното
постановление да бъде връчено срещу подпис на нарушителя. Доколкото липсват специални
правила, намира приложение разпоредбата на чл.55, ал.4 от НПК, съгласно която
привлеченото към отговорност лице има право на писмен превод на документите, с които се
ангажира неговата отговорност от обвинителя (в случая наказващия орган). Отсъства
изрично изявление на О., че се отказва от ползването на това свое право при наличие на
съответните предпоставки. В конкретния казус, макар формално да е било съобразено
изискването за връчване на наказателното постановление на жалбоподателя, приложението
на нормата на чл.58 от ЗАНН е изчерпано откъм съдържание, тъй като привлеченото към
отговорност лице, предвид липсата на познания в областта на българската лингвистика, не е
успяло адекватно да реализира своите права, тъй като не е получило превод на този акт на
достъпен за него език, а не му е бил осигурен надлежен превод и в рамките на проверката,
предхождаща издаването на санкционния акт.
Съгласно приложимата по силата на чл. 84 ЗАНН разпоредба на чл. 21, ал. 1 НПК –
лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг език,
в които случаи се назначава преводач, което право е неотменимо. Безспорно установено е, че
нарушителят не владее български език, като ирелевантни са твърденията на
актосъставителя, че трето лице, обладавало познания по чуждия език, е подпомогнало
комуникацията с него. Езиковите умения не могат да презюмират липсата на необходимост
от назначаването на преводач, доколкото не са събрани категорични фактически данни, че
жалбоподателят действително е успял да узнае параметрите на претендираната спрямо него
отговорност.
Съгласно пряко приложимата разпоредба на чл. 6, т. 3, б. „е” от Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/ обвиняемият има
право да се ползва от безплатните услуги на преводач, ако не разбира или говори езика,
използван от съда. Изискването на визирания нормативен регламент е спазено, когато на
обвиняемото лице е предоставена възможност да следи производството по начин, по който
да му гарантира възможност да си състави мнение и да представи пред органите и съда свое
виждане за събитията като посочената разпоредба се приема за приложима спрямо всички
документи и изявления във всички фази и стадии на производството, които са необходими,
за да разбере той всеобхватно аспектите от процеса като гаранция за неговата
справедливост.
В съдържанието на обжалваното НП, а така и сред материалите по предхождащата го
проверка, липсва изрично удостоверяване за назначаване на преводач, който да е присъствал
при съставянето на административните актове, респективно при тяхното връчване, което да
е осъществило превод и да е запознало нарушителя с изложените в тях обстоятелства, както
и действията, които са предприети спрямо него. В тази връзка абсолютно недопустимо е в
административнонаказателното производство чрез свидетелски показания да се установява
фактът на извършен превод. Ето защо, по отношение на този аспект от настоящия казус
съдът достига до извод, че не е установено със съответни доказателствени средства да е бил
извършен превод на обжалваното наказателно постановление или с документите, послужили
за издаването му, което да сочи, че санкционираният водач е запознат изначално с
5
административното обвинението. Допуснатото нарушение е съществено, тъй като
препятства изначално възможността за защита на дееца, в частност да разбере за какво
нарушение е привлечен да отговаря и да осъществи в пълен обем процесуалните си права,
досежно реализацията на реципрочната функция, свързана с правото му на защита.
Допуснатите процесуални пороци представляват самостоятелно основание за отмяна
на атакуваното наказателно постановление. Така съставеният незаконосъобразен
санкционен акт не би могъл да констатира вмененото нарушение и да повдигне обвинение за
неговото извършване. Нарушенията са от такова естество, че не могат да бъдат преодолени
едва в съдебната фаза на процеса.
Въпреки наличието на процесуални основания за отмяна на издадения санкционен
акт този съд ще сподели за пълнота и кратки аргументи по неговата материална
законосъобразност. Позитивното правило, въведено с нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП
гласи: "По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената
пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени
задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата.". Санкцията за нарушаване на тези изисквания е предвидена в нормата
на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без
табели с регистрационен номер. Субект на административнонаказателната отговорност по
чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е водачът на МПС, който е длъжен да познава ЗДвП и да е
наясно със законовата последица от неизпълнението на императива на правната норма в
предвидените от законодателя срокове. Това правило важи и по отношение на чужденците,
пребиваващи на различно основание на територията на Република България, по силата на 4
от ЗАНН.
Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАНН, административно нарушение е това деяние, което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за
наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Общото
материално правило въвежда изискване за наличие на кумулативна даденост на обективните
и субективните параметри на проявата, за да се коментира въобще простъпка. За
изпълването в конкретния случай и на субективна страна на нарушението на чл. 175, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП не е необходимо деецът да е действал умишлено, тъй като нормата не изисква
конкретна форма на вина, за да се счете нарушението за съставомерно, т. е. то може да бъде
извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН,
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в
разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП не се изключва наказуемостта при тази форма на
вината.
По делото е установено по несъмнен начин, че на 23.10.2019г., около 00:10 часа, в гр.
С, по Околовръстен път, с посока на движение от бул.“Братя Бъкстон“ към
бул.“Симеоновско шосе“, жалбоподателят е управлявал посочения в наказателното
постановление лек автомобил, нерегистриран по надлежния ред, с временни регистрационни
табели, чиято валидност е била изтекла към 30.09.2019г. Той е бил длъжен и е могъл да
предвиди отсъствието на регистрация на превозното си средство съобразно изискванията на
българския закон, но е неглижирал това свое задължение. Извод за тези обстоятелства се
налага от анализа на доказателствения материал, приобщен по делото, който не разкрива
съществени противоречия. Така описани фактите не се оспорват дори от въззивника.
Отговорността на водача обаче не би могла да бъде реализирана предвид констатираните
пропуски в процедурата по ангажиране на неговата административнонаказателна
отговорност.
Съобразно изложените фактически и правни доводи, така протеклите фази на
административнонаказателното производство по установяване на административно
нарушение и по налагане на административно наказание са опорочени поради допуснати
съществени процесуални нарушения, с което е накърнено правото на жалбоподателя да
6
разбере същността на вмененото му административно нарушение, а това е препятствало
възможността му да организира адекватно и пълноценно своята защита. Ето защо, съдът
намира, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва
да бъде отменено изцяло.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, Софийски районен съд,
НО, 2-ри състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-4332-007871 от 26.05.2020г., издадено от
Гергана Владимирова Борисова – Началник група към СДВР, ОПП - СДВР, с което на
жалбоподателя А. ОС. ОС., ЛНЧ ХХХ, гражданин на Н., на основание чл. 175, ал. 3 от ЗДвП
е наложено наказание „Глоба“ в размер на 300,00 /триста/ лева и „Лишаване от право да
управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 /шест/ месеца, като незаконосъобразно
и неправилно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - С град, на
основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок
от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7