РЕШЕНИЕ
№ 258
гр. Монтана, 11 юни 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, V състав, в публично
заседание на 18.05.2020 г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря ДИМИТРАНА
ДИМИТРОВА, при участието на прокурора Г. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа
докладваното от съдия РЕНИ ЦВЕТАНОВА исково адм. дело № 634 по описа на АдмС – Монтана
за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД, чл. 82 от
Регламент (ЕС) 2016/679, във връзка с чл. 203 и сл. от АПК.
Делото е образувано по Искова молба, вх. № 26.11.2018 г.
на Адм Съд Видин, на Г.С.М., чрез пълномощника си С.С.М., в качеството й на
баща /пълномощно л. 65, удостоверение за раждане л. 67/ срещу „Б*** България“
ЕООД, гр. С*** , ул. „Р*** “ № * .
С
исковата молба /л. 2-8 от адм.д. № 325/2018 г. на АдмСъд Видин/ се иска
осъждане на ответната страна да заплати обезщетения, представляващи имуществени
и неимуществени вреди, вследствие на неправомерно обработване на лични данни,
отнасящи се до здравето на Г.С.М., за периода от 16 01 2014 г. до
31 12 2018 г., а именно:
1.1. за претърпени имуществени вреди в размер на
236,053 лв., ведно със законната лихва за просрочие за всяко едно от
неполучените месечни брутни трудови възнаграждения, изчислена към момента на
издължаване /л. 2 и 4 от исковата молба/. След надлежно направено писмено
искане за увеличение на иска, съдът с протоколно определение от 06 02 2020
г. е допуснал увеличение, като същият се счита предявен в размер на 847408 лв;
1.2. за претърпени неимуществени вреди в размер
на 300,000 лв. /л. 2 и 5 от исковата молба/ След надлежно направено писмено
искане за увеличение на иска, с Определение от 04 02 2020 г. този състав на
съда е допуснал увеличение на иска за неимуществените вреди, като същият се
счита предявен в размер на 1469142 лв.
Вредите по исковата претенция се
обосноват с неправомерното обработване от служители на ответната страна на
лични данни на ищцата, касаещи нейното здраве. Като пряко следствие от тази
злоупотреба с личните данни е оставането на Г.М. без работа, считано от 16 01
2014 г. до настоящия момент, което от своя страна е довело да настъпване на
исканите с исковата молба имуществени и неимуществени вреди. Имуществените
вреди приравнява на неполученото за периода трудово възнаграждение, ведно с
всички бонуси и задължителни осигуровки. Неимуществените вреди определя по
справедливост поради рефлектиране на деянието върху нравствената,
емоционалната, психическата и психологическата й сфера. С оглед на дадени от
съда указания, в съдебно заседание на 06 02 2020 г. и за установяване на
неимуществените си вреди, ищцата дава подробни обяснения по хронология, които
са свързани с предприетите от ответното дружество действия по прекратяване на
трудовото й правоотношение. Всички болки и страдания обвързва и свързва с
изживяното по време на т.нар. от нея „гонка/преследване” от ответната страна,
която е имала за цел да бъде уволнена от работа – „... и ме уволниха незаконно на 15.01.2014 г. Сега сме февруари 2020
г. Това са 6 години от живота ми, в
които аз нямам трудов стаж, нямам осигуровки въпреки, че съм болна и трябва да
си поемам разходите сама. Питате ли ме как се явявам на всичките тези дела в С***
от Видин? То до Монтана е трудно да стигне човек - това са разходи, това се
нерви, това е загубено време! Да не говорим, че връзката, която имах във С*** ми
пропадна. Как да създам семейство и да имам деца? ... Отношението на
работодателя е много важно. Това беше гонка, преследване, това беше гонение, за
да ме сринат психически и аз да си тръгна сама, защото те нямаха законово
основание да ме уволнят и в последствие пак незаконно ме уволниха. Понеже
съдебната система е много бърза в България, шеста година още не съм върната на
работа – чакаме Господ. Да не говорим колко съм се променила като човек, колко
цинична съм станала, колко обезверена съм. Кой ще ми ги върне тези 6 години?
Моите приятелки имат по едно-две деца. Аз вече никога няма да мога да родя, да
не говорим, че съм болен човек. ... Чувствам го като гавра към мен и беше
абсолютно преследване – последователно, целенасочено и продължаващо във
времето. Те чакаха аз да се разрева, както се разревах сега и да си тръгна, но
аз знам, че съм права и законът е на моя страна, но няма кой да приложи закона
в тази държава....”
В
писмено изявление от 19 12 2018 г. процесуалният представител на ищцата посочва
друг периода, а именно: от 16 01 2014 г. до приключване на делото /л. 77 от
адм.д. № 634/2018 г./. В съдебно заседание поддържа исковата молба и моли
същата да бъде уважена и възразява срещу възнаграждението на адв. А.. В писмени
бележки развива съображения като отново обвързва разкриването на личните данни
с незаконосъобразното „преследване” и „уволнение” на Г.М. и произтичащите от
това уволнение вреди.
Ответната страна - „Б*** България” ЕООД, гр. С*** , в отговор на
исковата молба /л. 129/ оспорва, както допустимостта, така и основателността на
исковата молба. В съдебно заседание, адв. П. и адв. А. оспорват исковата
претенция. В последното съдебно заседение адв. А. пледира за отхвърляне на иска
и присъждане на направените разноски, съгласно представения списък. На първо място счита, че
99 % от доказателствата по делото нямат нищо общо с предмета, а предмета на
делото са претенции от вреди затова, защото Б*** е предоставил две епикризи, на
двама лекари. Всички други обяснения как
била гонена и т. н. нямат нищо общо с делото. Така, че следва да се прецени
налице ли е фактическия състав - нарушението е налице, въпросът е има ли вреди
и причинно-следствена връзка.
По отношение на
имуществената претенция, насрещната страна казва, че вредите са за това, че тя
е останала без работа. Първо има съдебно решение, което казва, че е правомерно
уволнена, т.е. няма как от един правомерен акт да има вреди. Второ няма каквато
и да е причинно-следствена връзка, защото уволнението е на база съкращаване на
щата и на база уволнителната заповед. Не е на база, че Б*** е предоставил две
епикризи на тези лекари.
По отношение на
неимуществените вреди, г-жа М. най-общо казва: "Аз съм претърпяла, без
каквато и да е специфика, морални, психически и т. н. вреди", като в едно
от изявленията казва, че тези вреди са в следствие от последвалото уволнение и
оставането й без доходи, т.е. неимуществените вреди са затова, защото е
уволнена. Счита, че няма никаква причинно-следствена връзка между това, че нейни
епикризи са дадени на лекари и моралните вреди, които твърди да е претърпяла в
следствие на уволнението. Това първо.
Второ, следва да се
каже, че това са само нейни твърдения. Нито едно доказателствено средство не бе
събрано относно някакви действителни вреди.
Последно моля да
съобразите мотивите на Б*** да разкрие тези лични данни, а именно да установи
има ли опит за заблуждаване на работодателя. Второ, това разкриване е станало
само на две лица. Обяснява защо са го
направили, защото ако съдът прецени, че има някакви вреди, следва да прецени и
спецификата на случая. Позовава се на решението на ВКС по трудовото дело, в
което е установено, че г-жа Г.М. няма диабет или това което са разкрили
всъщност е спомогнало да се разкрие един опит да бъде заблуден работодателят,
т. е. счита, че е постигнат един обществено-полезен резултат.
За какви вреди в
крайна сметка може да се говори, при условие, че диабета е наравно с
онкологичните заболявания, исхемична болест и т. н. и ако след разкриването на
едни документи, Г.М. е научила, че не е болна от диабет, т.е. тази страшна
диагноза не е правилна, на тях не им е ясно какви морални вреди може да има
човек от това. Нормално е да се зарадва, че няма такова заболяване, отколкото
да носи вреди.
Окръжна прокуратура - Монтана, чрез прокурор Г.
Александрова, дава писмено заключение за отхвърляне на исковата претенция, като
неоснователна. Счита, че в настоящия случай е налице влязло в сила съдебно решение, с което е установено
недопустимо обработване на личните данни на ищцата Г.С.М. от страна на „Б.Б.“
ЕООД С. поради което за нея е налице правно основание да иска обезщетение за
претърпените вреди вследствие на това неправомерно обработване на лични данни
от страна на администратора „Б.Б.“ ЕООД С. съгласно разпоредбата на чл. 39, ал.
2 от ЗЗЛД.
В производството пред съда ищцата следва да докаже, че са налице
следните елементи: 1. ищцата е претърпяла вреди именно вследствие на
неправомерно обработване на лични данни от страна на администратора „Б.Б.“ ЕООД
С. 2. техният размер и 3. причинно следствената връзка между вредите и
неправомерното обработване на личните данни от страна на търговското дружество,
които елементи не бяха доказани.
Имуществена вреда представлява отрицателна последица от
увреждане, която засяга неблагоприятно имуществените права и защитените от
правото блага на увредения, а обезщетението обхваща претърпяната загуба или
пропусната полза.
В настоящето производство
не е доказана претърпяна имуществена вреда от ищцата. Същата следва да докаже,
претърпяна имуществена вреда само и
единствено от доказаното неправомерно обработване на лични данни от страна на
администратора „Б.Б.“ ЕООД С. а именно – че вследствие на предоставянето на
личните й данни, касаещи здравословното й състояние, съдържащи се в двата броя
епикризи – изх. № 04478/2012год., издадена от Университетска специализирана
болница за активно лечение по ендокринология „А*** И*** П*** ” ЕАД, и изх.
№9321/2013год., издадена от Многопрофилна болница за активно лечение по неврология
и психиатрия „С*** Н*** ” на д-р Л*** Б*** Л*** от МБАЛ „Т*** Б*** ”АД и д-р А***
Д*** М*** от МЦ „ХХХІ Н*** И*** ”ЕООД, ищцата е претърпяла имуществената вреда.
Такива доказателства по делото липсват. Ищцата претендира, че имуществената й
вреда е неполученото от нея трудово възнаграждение ведно с всички допълнителни
суми под формата на процент за прослужено време, увеличения на заплатата,
давани годишни бонуси и т. н. за времето от прекратяването на трудовото й
възнаграждение с работодателя й и администратор на лични данни – „Б. Б.“ ЕООД С. Това твърдение обаче е
неоснователно, тъй като загубата на изброените средства, не е вследствие от
неправомерното обработване на личните й данни, което да представлява пряка и
непосредствена последица, а от прекратяване на трудовото й правоотношение с
работодателя, чиято законност обаче вече е била предмет на съдебно разглеждане
и с влязло в законна сила Решение № 287 от 27.12.2019 година по гр. дело № 243/2018 година по описа на ВКС
окончателно и същото е признато за законно. Претендираната имуществена вреда е
последица от прекратяване на трудовото правоотношение с работодателя, а не от
недопустимото обработване на личните данни на М. от търговското дружество. В
настоящия случай следва да се доказват само вреди, причинени от установената
злоупотреба с личните данни на ищцата, а такива доказателства в хода на цялото
производство не са сочени. При липсата на доказани вреди, подлежащи на
обезщетение, не е налице и причинна връзка, между претендираните вреди и
неправомерното боравене с лични данни от страна на ответника.
По отношение на претендираните неимуществени вреди, които също
остават недоказани в настоящето производство. По делото липсват каквито и да
било доказателства за претърпени неимуществени вреди от недопустимото
обработване на личните данни от страна на ответника. Ищцата заявява, че са й
нанесени огромни морални, психически, физически вреди, без да сочи конкретни
доказателства за тях. Чистото им декларативно посочване не може да представлява
основание за обезвреда при липса на доказателства за наличието им. Ищцата
акцентира в своите обяснения пред съда и в допълнително писмено изявление от
05.03.2020 година основно на отношението на работодателя й към нея като служител
преди да бъде прекратено трудовото й правотношение и принудата /според ищцата/
от страна на работодателя й, последното да бъде прекратено по нейна инициатива.
Тези обяснения обаче са ирелевантни към предмета на настоящето дело. Ищцата
следва да докаже претърпени от нея неимуществени вреди само вследствие на
установеното неправомерно боравене с лични данни. В писменото изявление,
приложено по делото /стр. 319/, ищцата заявява, че не й е известно какъв брой
хора и конкретно до кои хора е достигнала
нейната най-лична и съкровена
информация за физическото и психическото й здраве от раждането й, която
се съдържа в болничните епикризи. Не сочи обаче по какъв начин това евентуално
узнаване на здравословното й състояние от трети лица й е навредило, и това да бъде
подкрепено с доказателства – медицинска документация, свидетелски показания и
т. н.
Видно от гореизложеното намира, че в настоящето производство не са
доказани претъпени от ищцата имуществени и неимуществени вреди, които да са
пряка и непосредствена последица от установеното с влязло в законна сила
решение недопустимо обработване на
личните данни на Г.С.М. от страна на „Б.Б.“ ЕООД С.
В
проведеното съдебно заседание на 18 05 2020 г. страните изрично заявяват своето
желание да бъде даден ход на делото.
Съдът, след преценка на представените по
делото писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
От
доказателствата по делото се установява, че Г.С.М. е работила в ответното
дружество „Б*** България“ ЕООД, като длъжността, която е заемала е съкратена и със
Заповед № 3/15.01.2014 г. на управителя на дружество на основание чл. 328, ал.
1, т. 2 от КТ – трудовото правоотношение й е прекратено. Тази заповед е
обжалвана по съдебен ред и след неколкократни обжалвания, с влязло в сила
съдебно Решение № 287 от 27.12.2019 г. по гр. дело № 243/2018 г. на Софийски
районен съд, е потвърдена.
По
жалба рег. № Ж-504/30.12.2013 г. на Комисията за защита на личните данни пред
тази Комисия е образувано производство за установяване на нарушение от страна на „Б*** България” ЕООД при
обработката на лични данни на Г.С.М.. С Решение № Ж-504/04.07.2014г. на
Комисията за защита на личните данни, жалбата на Г.М. е уважена като
основателна и е прието, че „Б*** България” ЕООД е извършил нарушение на закона,
изразяващо се в недопустимо обработване на лични данни на Г.М. посредством
предоставянето на такива, касаещи здравословното й състояние, съдържащи се в
два броя епикризи, на трети лица. Поради така приетото нарушение на чл. 5, ал. 1,
т. 3 от ЗЗЛД от „Б*** България” ЕООД на това дружество е наложено и
административно наказание – имуществена санкция в размер на 15000лева. Решението
на КЗЛД е обжалвано по съответния съдебен ред и е влязло в законна сила.
За установяване на имуществените вреди, ищцата, чрез
процесуалния си представител, е поискала назначаване на вещо лице, което да
отговори на задачите поставени в с.з на 5 март 2020 г., а именно: в случай, че Г.М.
беше останала на работа и не беше уволнена, каква щеше да бъде основната и
заплата, като се вземе предвид и индексирането, което всяка година на 1 април
се прави в дружеството, както и класът; размерът на осигурителните вноски,
които следва да бъдат преведени в републиканския бюджет, евентуално и дължимите
лихви за това, от момента на уволнението до настоящия момент; размерът на
получените обезщетения за безработица и периода, за който са получени от ТП на
НОИ. От изготвеното заключение на вещото лице И.Д.П. и с оглед на поставените
от ищцата задачи, се установява, че за периода от 16.01.2014 год. до 30.04.2020
год. Г.С.М. би получила брутно трудово възнаграждение в размер на 240274.98 лв.
като първи вариант. При този вариант вещото лице е взело в предвид основната
заплата определена на ищцата към месец І / 2014 год. и допълнителното
възнаграждение за професионален опит и трудов стаж. С прибавяне на бонусите,
които ищцата би получила общия размер на брутното трудово възнаграждение по
този вариант е в размер на 296465.04 лв. При вторият вариант вещото определя
размерът на основната заплата с нарастване на минималната работна заплата чрез
прилагане на верижния индекс. Така получената заплата е увеличена с добавката
за професионален опит и трудов стаж, както при първия вариант. Така за периода
от 16.01.2014 год. до 30.04.2020 год. Г.С.М. би получила брутно трудово
възнаграждение в размер на – 323506.82 лв., а с отчитането на бонусите общия
размер на брутното трудово възнаграждение ще бъде – 379696.88 лв. Дължимият размер на вноските за осигурителни
и здравни осигуровки за същия период, вещото лице изчислява общо в размер на
63573.14 лв. Посочва и обезщетението, което Г.С.М. *** за периода от м. януари
2014 год. до м. декември 2014 год., а именно в размер на 9999.96 лв.
За
установяване на неимуществените вреди, по настояване на ищцата същата е
изслушана в с.з. на 06 02 2020 г., които обяснения са отразени в протокола от
заседанието.
По
делото са приложени още адм.д. № 325/2018 г. на Адм Съд Видин, адм.д. № 8444/2014
г. на АССГ, адм.д. № 47/2015 г. на АдмСъд Видин, адм.д. № 506/2018 г. на Адм
Съд Монтана, ведно с всички приложени към тях доказателства.
При така
установената фактическа обстановка, Административен съд-Монтана, намира от
правна страна следното:
Съгласно
чл. 39, ал. 1, 2 и 4 от ЗЗЛД /редакция към момента на предявяване на исковата
молба/ - При нарушаване на правата му по този закон всяко физическо лице може
да обжалва действия и актове на администратора по съдебен ред пред съответния
административен съд или пред Върховния административен съд по общите правила за
подсъдност. В производството по ал. 1 физическото лице може да иска обезщетение
за претърпените от него вреди вследствие на неправомерно обработване на лични
данни от страна на администратора. Физическото лице не може да
сезира съда, ако има висящо производство пред комисията за същото нарушение или
нейно решение относно същото нарушение е обжалвано и няма влязло в сила решение
на съда. По искане на физическото лице комисията удостоверява липсата на висящо
производство пред нея по същия спор.
Съгласно чл. 82, ал. 1 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС)
2016/679 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 27 април 2016 година относно
защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и
относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО
(Общ регламент относно защитата на данните) - Всяко лице, което е претърпяло
материални или нематериални вреди в резултат на нарушение на настоящия
регламент, има право да получи обезщетение от администратора или обработващия
лични данни за нанесените вреди.
По
допустимостта на исковата претенция.
При
така действащата уредба исковата молба се явява процесуално допустима. Същата е
предявена след надлежно установяване, от съответно компетентния орган - КЗЛД,
на неправомерно обработване на личните данни на ищцата от страна на
администратора – „Б.Б.” ЕООД, С. а именно с влязъл в сила административен акт,
след обжалването му по съдебен ред.
По
предмета на делото.
Настоящият
състав приема, че меродавен за предмета на делото е първоначално заявеният с
исковата молба исков период, а именно от 16 01 2014 г. до 31 12 2018 г.
Предявяването на нов период, а именно от 31 12 2018 г. до приключване на делото
е въвеждането едновременно на ново основание и ново искане, което е недопустимо
в хода на вече образувано производство, поради установената в чл. 214 от ГПК,
във връзка с чл. 144 от АПК забрана, според която в първото заседание за
разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с
оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без
да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното
дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск,
както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно.
По
основателността на исковата молба.
От
представените по делото доказателства се установява, че през 2013 г. ищцата – Г.М.,
се е възползвала от правата си по чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД и е подала жалба до
КЗЛД срещу ответника по настоящия иск - „Б*** България“ ЕООД. По подадената
жалба са постановени две решения на Комисията, а именно: Решение
Ж-504/04.07.2014 г., допълнено с Решение № Ж-504/03.11.2014 г. по описа на
комисията, същите влезли в сила след надлежно съдебно обжалване, а именно
Решение № 431/27.01.2015 г. по адм.д. № 8444/2014 г. по описа на Адм.С С*** –
град, оставено в сила с Решение № 5463 от 10.05.2016 г. по адм.д. № 3938/2015
г. по описа на Върховен Административен съд на Република България.
Законодателят
допуска по реда на АПК да се търси и присъжда обезщетение за претърпени вреди
вследствие на неправомерно обработване на лични данни от страна на
администратора или на обработващия лични данни, тогава, когато по същия този
ред е признато извършването на нарушение и на основание чл. 203 и сл. от АПК,
във връзка с чл. 39, ал. 2 от ЗКЛД, какъвто е настоящият случай.
Страните
не спорят по първите две предпоставки, а именно: нарушаване правата на ищцата,
вследствие неправомерното обработване на личните й данни, което е установено от
Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ по съответните за това условия и
ред.
По
отношение на третата и четвъртата предпоставка – претърпяна вреда и причинна
връзка между вредата и неправомерното деяние.
В хода
на проведеното производство ищцата и нейният процесуален представител твърдят и
обвързват претърпените имуществени и неимуществени вреди, т.е. всички преживени
и изпитани негативни емоции/чувства/болки/страдания, с периода по „преследване”
и прекратяване на трудовото й правоотношение, включително и с резултата от това,
не и от това, че ответната страна е разкрила нейни лични данни на трети лица.
Болките и страданията се свързват с всичко случило се до и след издаването на Заповедта
за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, за която се твърди, че е
незаконосъобразна, въпреки че с влязло в сила съдебно решение, тази Заповед е
приета за законосъобразна, поради което вредните последици за този период и
претърпените имуществени, съответно неимуществени вреди са неотносими към
предмета на настоящото производство.
Не се
твърди и не се сочат доказателства в резултат на това, че поради
незаконосъобразното разкриване на лични данни за ищцата са настъпили конкретни
и какви последици. Не се навеждат никакви факти и обстоятелства, които да са
причинени именно от неправомерното разкриване на личните данни. Обратно вредите
са резултат единствено от оставането на ищцата без работа и всички негативни в
личен и семеен план последици от това обстоятелство. В подкрепа на този извод
са и доказателствените искания на страната, която обвързва имуществените вреди
с получаваното от нея трудово възнаграждение и търси приравнено на него
обезщетение. В тази връзка заключението на вещото лице, дори да е меродавно, не
е релевантно към спора, където следва да бъдат установени вредни последици
единствено и само от незаконосъобразното разкриване на личните данни на ищцата.
След като ищцата не установява вреда от установеното
по надлежен ред неправомерно поведение на ответната страна, то не може да се
търси причинна връзка между тази вреда и това неправомерно поведение. Дори да се
приеме, че претърпените вреди, така както се сочат от ищцата са основание за обезщетение,
то същите не са в пряка причинна връзка с неправомерното обработване на лични
данни, каквато връзка изисква законодателят. Същите са опосредени от акт, който
акт е признат за законосъобразен с влязло в сила съдебно решение, което се
ползва със сила на пресъдено нещо и не подлежи на преразглеждане.
При
така събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият
състав счита, че в това производство ищцата не доказа по безспорен и категоричен
начин всички кумулативно изисквани от закона елементи, необходими за успешното
реализиране на търсената отговорност от ответната страна, поради което искът й се
явява неоснователен поради недоказване на релевантни за предмета на делото
факти и обстоятелства, а именно вреди, които да са в пряка причинна връзка с незаконосъобразното
разкриване на определени лични данни на ищцата.
По
искането за разноски на адв. А. и направеното възражение за прекомерност.
Производството
за обезщетение, в случаите на нарушаване на правата по Регламент (ЕС) 2016/679,
се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Нормата
на чл. 143 от АПК урежда отговорността за разноски при оспорване на
административни актове /ИАА/ОАА/ПНА/.
Разпоредбите
на 203 и сл. от АПК уреждат условията и реда по искове за обезщетения.
Съгласно
чл. 144 от АПК - За неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският
процесуален кодекс.
Съгласно
чл. 78, ал. 3 от ГПК - Ответникът също има право да иска заплащане на
направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Съгласно
чл. 32, т. 1 от ГПК - Представители на страните по пълномощие могат да бъдат
адвокатите.
Съгласно чл. 78, ал. 6, изр. второ от ГПК - Съответните
суми се присъждат в полза на съда.
С оглед изхода на делото и по аргумент от
чл. 78 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, настоящият състав счита, че ищецът е отговорен за
извършените в настоящото производство разноски, в т.ч. и за изплатените от
бюджета на съда суми за депозит за вещо лице в размер на 150 лева.
Законодателят разграничава три вида разноски
– такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат – чл. 78,
ал. 1 от ГПК. В случая претендираните от ответната страна разноски се свеждат
до заплатено адвокатско възнаграждение.
По
делото, обаче липсват доказателства за заплатено такова възнаграждение. Представените
в последното по делото заседание фактури и Договор/Анекс, от процесуалния
представител на ответната страна, адв. А., установяват плащания между ответното
дружество и Адвокатско дружество „Б*** и Ко”, което дружество не е страна,
респ. не е извършвало процесуално представителство в производството. Въпреки,
че процесуалните представители по делото са преупълномощени от това Адвокатско
дружество да представляват ответника по настоящото дело, липсват доказателства
какво плащане е извършено към тях за осъществената процесуална защита и
съдействие. Липсва и сключеният между цитираното адвокатско дружество и
процесуалните представители договор за договорения размер за осъществяваната правна
защита по това дело. Въпреки, че в
представените фактури като основание за плащането е посочен хонорар за
процесуално представителство по настоящото административно дело, то само и
единствено това обстоятелство не е достатъчно да обоснове, че същата тази сума
е заплатена като хонорар на процесуалните представители по делото. Отговорността
за разноски се простира върху действително направените такива и то по конкретно
дело, без да съществува възможност за опосредяване.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата
молба на Г.С.М., подадена чрез пълномощника й С.С.М. срещу „Б*** България“ ЕООД,
гр. С*** , ул. „Р*** “ № * , с която се иска присъждане на имуществени вреди в
размер на 847408 лв. за периода от 16 01 2014 г. до 31 12 2018 г., ведно със
законната лихва за просрочие на всяко едно от неполучените месечни брутни
трудови възнаграждения, изчислена към момента на издължаване, респ. за
присъждане на неимуществени вреди в размер на 1469142 лв. за същия период, вследствие
на неправомерно обработване на лични данни, отнасящи се до здравето на Г.С.М..
ОСЪЖДА Г.С.М., чрез пълномощника си С.С.М. ДА ЗАПЛАТИ на АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД МОНТАНА разноски в производството в размер на 150 лева, представляващи
платени от бюджета на съда депозит за вещо лице.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на „Б*** България” ЕООД, гр. С*** за
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 15490.18 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва чрез Административен съд-Монтана пред
Върховен административен съд-С*** в 14 дневен срок от съобщението до страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: