О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№
Град
ТЕТЕВЕН 07.10.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-четвърти състав в закрито съдебно заседание на седми
октомври
През
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАНКО МАРИНОВ
Като
разгледа докладваното ЧН дело №282 по описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.243 от НПК.
Обжалвано е постановление на Районна
прокуратура гр.Троян от дата 20.08.2019 година за прекратяване на наказателно
производство по следствено дело №11/2017 година по описа на ОСлО
при ОП Ловеч.
В жалбата си жалбодателят
О.Р. твърди, че не е доволен от постановлението на прокуратурата за
прекратяване на наказателното производство. Твърди, че постановлението на
прокуратурата е неправилно, необосновано и незаконосъобразно и моли същото да
бъде отменено, като бъдат дадени указания за предявяване на разследването и
извършване на допълнителни процесуално-следствени действия.
В жалбата си адвокат С.С.-договорно упълномощен повереник
на С.М. твърди, че не е доволен от постановлението на прокуратурата за прекратяване
на наказателното производство. Твърди, че постановлението на прокуратурата е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено,
като бъдат дадени указания за предявяване на разследването и извършване на
всички необходими процесуално-следствени действия за установяване на
обективната истина.
Молят да бъде отменено постановлението на
прокуратурата за прекратяване на наказателното производство по следственото
дело със задължителни указания за прилагане на закона.
Като съобрази
Постановлението на Районна прокуратура гр.Троян за прекратяване на
наказателното производство, оплакванията изложени в жалбите и следствено дело 11/2017 година по описа на ОСлО при ОП Ловеч, съдът приема за установено следното:
На дата 10.02.2017
година в РУП на МВР гр.Тетевен била планирана специализирана полицейска
операция за противодействие на престъпления, свързани с незаконен дърводобив,
като в нея участвали полицейските служители от РУП на МВР гр.Тетевен, а именно свид.К.К., свид.В.Х.,
обвиняемия С.А.и трима служители ЗЖУ Плевен- свидетелите П А , Х К
и К Т . Същите били разпределени в два автомобила,
единият „Лада Нива“, в който били служителите на ЗЖУ Плевен, а в другия
автомобил „Опел Астра“ се намирали тримата служители
от РУП на МВР гр.Тетевен, като операцията се провеждала на територията на
с.Български Извор, Ловешка област.
Около 16,00-16,20
часа обвиняемият А се качил в служебния
автомобил на жандармерията, а свидетелите Х и К останали в другия автомобил. След като двата
екипа се разделили, около 17,00 часа обвиняемият А съобщил на двамата си колеги, че съвместно с
колегите си от ЗЖУ Плевен са опитали да спрат за проверка джип „Шевролет Блейзер“, за който имали съмнения, че е натоварен с незаконно
отсечена дървесина, че водачът на въпросния автомобил отклонил по черен път в
близост до местността „Боаза“, след което обвиняемият
А и служителите от жандармерията го
изгубили, но започнали да обхождат района. Именно за да им окажат съдействие,
обвиняемият А извикал другите си двама
колеги. В същото време те забелязали, че във въпросната местност се движел и
товарен автомобил УАЗ, за който също се усъмнили, че превозва незаконно
придобита дървесина. Докато обхождали района в местността „Могилата“,
полицейските служители чули шум от моторен трион и приближили мястото, от
където се чувал шума и забелязали свид.С.М.-жалбодател по делото, който товарел дърва в автомобила УАЗ
и друго лице, неустановено по делото, което режело дърва с моторен трион.
Когато обвиняемият А извикал „стой
полиция“, той и двама служители от ЗЖУ Плевен се затичали, за да задържат
лицата, за които имали съмнение, че извършват престъпление по чл.235 от НК. В
този момент свид.М. извикал „бягайте, че ни хванаха“
и тръгнал да бяга, заедно с другото лице, което носело в себе си моторен трион.
Обвиняемият А успял да настигне и
задържи свид.М., а другото лице избягало, заедно с
моторния трион, като не било задържано и от другите служители, които обхождали
района.
След като бил
задържан свид.М., била извикана оперативно следствена
група, за да бъде извършен оглед на местопроизшествие. На място пристигнал свид.Н , който извършил въпросното действие по
разследването и свид.М М , а така също и технически експерт-свид.Д М съвместно със свид.Д
Д , служител на полицията. Към огледния протокол бил изготвен и фотоалбум от свид.Д М , копия от
които са приложени към настоящото дело.
Докато били
описвани намерените дърва и товарен автомобил, полицейските служители направили
опит да стартират двигателя на въпросния автомобил, но същият отказал. След
няколко неуспешни опита те взели решение да отидат до дома на задържания вече М.,
от където да вземат манивела, която да им помогне при стартиране на двигателя.
След като се върнали около 18,00-18,30 часа те продължили да правят опити, като
на място останали свид.Д , който светел с фенер, обв.А , свид.Х, който въртял
манивелата и свид.М., който свързвал кабели и правил
опити да стартира двигателя. След тези неуспешни опити те тръгнали към
служебния автомобил „Лада Нива“, с който по-рано дошъл свид.Д
и експерта НТЛ свид.М
. След като слезли в близост до главния път, свид.Х слязъл от колата и се качил в друга служебна,
а на негово място се качил свид.К .
След приключване на
следствените действия, около 18,30-19,00 часа и напускане на
местопроизшествието на място останал товарния автомобил УАЗ, тъй като не могъл
да бъде транспортиран до сградата на полицията в гр.Тетевен. Свидетелят Д ,
обвиняемият А , свид.С.М. и свид.К
тръгнали заедно към сградата на
полицията в гр.Тетевен, където трябвало да бъде задържан за срок от 24 часа свид.М.. По пътя, в с.Гложене, служебния автомобил,
управляван от свид.Д спрял и от него слязъл обвиняемия А , след
което другите отново продължили към полицията.
На следващия ден-11.02.2017
година, служители на полицията в гр.Тетевен се върнали на място в местността
„Могилата“, за да извършат втори оглед на превозното средство УАЗ. Когато
пристигнали на място, установили, че автомобилът и дървата липсват, като имало
следи в снега и по следите намерили въпросния УАЗ изоставен в покрайнините на
с.Галата, като било установено, че гумите на МПС били срязани, а стъклата
счупени. Също така не били намерени дървата, които били натоварени от свид.М. предният ден, като бил извършен отново оглед, както
и фотоснимки.
На 23.02.2017
година в Районна прокуратура гр.Тетевен постъпила жалба от свид.С.М.,
в която описал случилото се, като посочил също, че полицейският служител
обвиняемият Атанасов е нанесъл щетите по товарния автомобил УАЗ, като е срязал
гумите, счупил е стъклата, след което е взел акумулатора на автомобила, както и
1 брой моторен трион, с който били рязани дървата. Въз основа на жалбата било
образувано и настоящото наказателно производство.
Изложената
фактическа обстановка, съдът приема за безспорно установена от показанията на
свидетелите К.К., В.Х., трима служители ЗЖУ Плевен-П А , Х К , К Т , Д Д ,
Д М и М М , като към тях
следва да бъдат приобщени и обясненията на обвиняемия А , които макар и
средство за защита, звучат достоверно, последователно и логично, а също така се
подкрепят от показанията на посочените свидетели, а отчасти и от показанията на
свидетелите Н П , В В и М Щ ,
които макар и да не са присъствали на случилото се, допринасят индиректно за
изясняване на фактическата обстановка и разкриване на обективната истина. Ето
защо съдът дава вяра на показанията на посочените свидетели и съответно
кредитира изцяло същите.
По отношение на показанията
на свидетелите С.М., О.Р., М У , С Р , С И
, М М. и Р П , съдът не приема същите за обективни и
съответно не ги кредитира с доверие, тъй като изцяло противоречат на събраните
по делото гласни доказателства на посочените по-горе свидетели и въобще
противоречат на останалия доказателствен материал и
са изолирани от него.
Възприетата от съда фактическа обстановка,
както правилно е приела и прокуратурата не изпълва обективните признаци на
престъплението по чл.195 ал.1 т.6 във връзка с чл.194 ал.1 от НК, както и на
друго престъпление от НК. За да е налице престъплението по чл.195 ал.1 т.6 от НК е необходимо извършителят да е длъжностно лице, което се е възползвало от
това си положение и е извършило противозаконно отнемане на чужда движима вещ от
владението на другиго, без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои.
Безспорно е в случая, че обвиняемият Атанасов има това качество, но от анализа
на събраните доказателства, може да се направи изводът, че не е налице основен съставомерен признак от състава на престъплението, а именно
противозаконно отнемане на вещите, а липсата
на част от състава на престъплението, води до липса на престъпление въобще.
Безспорно се установява
по делото, че на 10.02.2017 година в местността „Могилата“ в момент на
извършване на рязане на дървесина от незаловено лице и в момент на товарене на
вече отсечената дървесина е задържан свид.С.М., като
тази акция е била планирана със съответното разположение на конкретни служители
на РУП на МВР гр.Тетевен и Зонално жандармерийско управление Плевен. Също така
е установено, че на дата 24.02.2017 година свид.С Р е предал
доброволно 1 брой моторен трион с неустановена марка на стойност 135,00 лева и
1 брой акумулаторна батерия марка „VEGA“ - 74АН720А с №5KKJ03 на стойност 107,25 лева с протокол за доброволно
предаване на свид.М Щ , полицейски служител в РУП на МВР гр.Тетевен,
който след това ги е предал по съответния ред и същите са били приобщени като
веществени доказателства по настоящото наказателно производство.
Съдът приема обаче,
че липсват категорични и безспорни доказателства, че въпросните вещи са били
отнети противозаконно от владението на свид.С.М. от
обвиняемия С А , когато свид.М. е бил задържан на 10.02.2017 година. В тази връзка,
съдът приема, че не следва да дава вяра на показанията на свид.Р
П , тъй като същият в показанията си е
заявил, че на 10.02.2017 година се е намирал в местността „Могилата“ и е копаел
корени на орехови дървета, за да прави приклади от тях. Докато се е разхождал,
чул изстрел и викове, след което се е приближил на около 50-60 метра от мястото,
от където идва шумът и видял, как полицаи, без да пояснява кои, трошат стъкла
на товарен автомобил УАЗ, след което взимат акумулатор и моторен трион. Всичко
това е станало бързо според П , след 17,00 часа на 10.02.2017 година, а
въпросният свидетел се е намирал в гората и е наблюдавал. В тази връзка, съдът
приема, че е невъзможно да се копае в земята, за търсене на корени на дървета
през месец февруари, когато земята е замръзнала и има сняг, невъзможно е също този
свидетел да остане незабелязан, предвид обстоятелството, че в местността е имало
множество полицаи, които са обхождали района, за да задържат другото лице,
което е било със свид.С.М., както и че е невъзможно този
свидетел да възприеме в детайли, факти и обстоятелства, когато се е намирал на
около 50-60 метра от тях във време, когато е залязвало слънцето и е било
сумрак, поради което приема, че това е достатъчно основание да не дава вяра на
показанията на свид.П .
В тази връзка са
показанията и на другия свидетел М М., който твърди, че непосредствено преди да бъде задържан свид.М. е бил преследван от обвиняемия А в същата местност и на следващия ден му е бил
съставен акт за нарушение. Въпреки това, той твърди, че се е намирал в
местността „Могилата“, че е видял свид.М. и свид.С И да карат автомобила УАЗ по ливадите, че се е
намирал на около 20-40 метра и е видял как те задържат С.М., режат гумите на
товарния автомобил УАЗ, чупят стъклата, а след това „свалиха от уазката акумулатора и моторната резачка“. Съдът приема, че
показанията на този свидетел са недостоверни и съответно не дава вяра на
същите, тъй като е безспорно установено по делото, че въпросният свидетел е бил
преследван същия ден от същия полицейски екип, който е задържал свид.М., като част от полицейските служители са продължили
да го търсят и са го очаквали на определен път да се появи, за да го задържат,
след което са отишли при колегите си, които са задържали свид.М..
Въпросните полицейски служители са вървели в противоположна посока на колегите
си, за да задържат евентуално другото лице, което е било със свид.М., но не са го установили. По пътя си те не са
установили свид.М М. с джипа, което води до извода, че той е
напуснал мястото. Също така следва да се посочи, че този свидетел и бил търсен
от органите на полицията, за да бъде проверен и след като е успял да се измъкне
се е върнал обратно, приближил се е на 20 до 40 метра до място, където има друг
задържан и е останал да наблюдава, без да бъде забелязан, от другите служители
на реда, намиращи се в гората.
Съдът приема, че не
следва да се кредитират и показанията на свид.С И , който е именно незаловеното лице, което е
било със свид.М. в местността „Могилата“. В разпита
си той е заявил, че е стоял на 30-40 метра от мястото и е наблюдавал, като е
чул „че се трошеше нещо и се викаше“. Заявеното от него по никакъв начин не
кореспондира с обективната истина, имайки предвид, че няколко полицейски
служители са продължили да го следват, а той е бягал. Нещо повече, от неговите
показания става ясно, че когато е тръгнал със свид.М.
те не са носили моторен трион, а са се разхождали във въпросната местност,
видели са дърва и са решили да ги натоварят, когато са дошли полицаите. Този
факт също се разминава с установеното по делото. Видно е от другите свидетелски
показания, че избягалото лице е държало в себе си резачка и е рязало дърва с
нея. Именно нейният шум е привлякъл вниманието на обвиняемия А и служителите на ЗЖУ Плевен. Когато е бил
подгонен свид.И е избягал с въпросната резачка и именно,
поради това обстоятелство, тя не е била фиксирана при извършения оглед на
местопроизшествие и съответно няма как да бъде отнета от обвиняемия А .
Съдът приема, че не
следва да дава вяра и на показанията на свид.С.М.,
тъй като същите не звучат достоверно. В голямата си част те си противоречат с
останалите факти по делото, установени по категоричен начин и най-вече с
показанията на свидетелите по делото, на които съдът изцяло давя вяра. Този
свидетел първоначално не е заявил, че е носел със себе си моторен трион, когато
е тръгнал, а след това твърди, че той е бил взет от обвиняемия А . Освен това
следва да се посочи, че свид.М. е бил задържан на
10.02.2017 година, освободен е на 11.02.2017 година и едва на 23.02.2017 година
е подал жалба до прокуратурата при положение, че в дома на същия живее и другия
пострадал, който е полицейски служител и е наясно с процедурата по
сигнализиране за извършено престъпление. В подобна насока са и действията на свид.О.Р., който е сезирал органите на прокуратурата на
17.02.2017 година едва след като е възникнал конфликт между него и обвиняемия А
по повод задържането на свид.М..
По отношение на
показанията на свид.С Р следва да се посочи, че същият е предал 1 брой
моторен трион и 1 брой акумулатор на свид.Щ , но от
разпита му не може да се приеме с категоричност, че той ги е получил именно от
обвиняемия А , тъй като в показанията си той твърди, че е имал нужда от такава
резачка и я е купил от обвиняемия А и
вместо да я използва, тъй като се занимава с дърводобив, той се обадил на вуйчо
си и го питал за съвет какво да прави тези вещи, които е закупил около
13-14.02.2017 година. Освен това едва десет дни, след това, той решава да се
свърже именно със свид.Щ и да предаде вещите, като през цялото това време
твърди, че е знаел, че обвиняемия А ги е
взел от свид.М. при задържането му, поради което тези
негови действия будят съмнение в истинността на показанията му и в тази връзка,
съдът не им дава вяра и съответно приема, че обвиняемият А не е продал въпросните вещи на свид.Р , защото не е извършил кражбата, за която е
привлечен в качеството на обвиняем.
Съдът намира, че направеното
възражение и в двете жалби, че има разпитани двама свидетели и досъдебното
производство не е предявено на пострадалите лица е вярно или налице е
нарушение, изразяващо се в нарушаване на правата на пострадалите лица, съобразно
чл.75 ал.1 от НПК-да бъде информиран за хода на наказателното производство,
както и да прави искания, бележки и възражения. Това нарушение обаче, съдът
приема, че поначало не води само по себе си и единствено до отмяна на
постановлението за прекратяване на наказателното производство, тъй като пострадалите
лица могат да се конституират в съдебната фаза като частни обвинители и
граждански ищци и да реализират в пълен обем правата си /арг.чл.76
и чл.84 ал.1 от НПК/.
Съдът приема, че с
обжалваното постановление прокуратурата е изпълнила процесуалните си задължения
относно реда за формиране на вътрешното си убеждение, достигнала е до
обосновани фактически и правни изводи, до правилния, законосъобразен и
мотивиран извод, че престъплението, за което е образувано делото не е извършено
т.е., че от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен и
безспорен начин, че обвиняемото лице А на дата 10.02.2017 година в с.Гложене, Ловешка
област, в качеството си на длъжностно лице, възползвайки се от служебното си
положение да е отнел от владението на С.Н.М. 1 брой моторен трион, на стойност
135 лева и 1 брой акумулаторна батерия, на стойност 107,25 лева, без съгласието
на собствениците на вещите, с намерение противозаконно да ги
присвои-престъпление по чл.195 ал.1 т.6 във връзка с чл.194 ал.1 от НК.
Предвид изложеното
съдът намира, че жалбата на О.И.Р. и жалбата на адвокат С.С.-договорно упълномощен повереник
на С.Н.М. са неоснователни, а постановлението на прокуратурата за прекратяване
на наказателното производство за престъпление по чл.195 ал.1 т.6 във връзка с
чл.194 ал.1 от НК е законосъобразно, правилно и обосновано, поради което ще
следва да бъде потвърдено.
Водим от изложените съображения, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА постановление за прекратяване на наказателно производство
от дата 20.08.2019 година на Районна прокуратура гр.Троян по следствено дело
№11/2017 година по описа на ОСлО при ОП Ловеч, водено
срещу С Ю А от с.Г , Л о за престъпление по чл.195 ал.1 т.6 във
връзка с чл.194 ал.1 от НК, като законосъобразно.
Определението подлежи на обжалване и протест в 7-мо
дневен срок от съобщението пред Ловешкия окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: