Р Е
Ш Е Н
И Е № 130
гр. Габрово 25.10.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР. ГАБРОВО в публично заседание
на двадесет и осми септември две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ
при секретаря ЕЛКА
СТАНЧЕВА и с участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от
съдия КОСЕВ Адм. дело № 63 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118 от
Кодекса за социално осигуряване /КСО/ във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Съдът е
сезиран с жалба от Й.Р.И. *** против Решение № 5 от 26.02.2021 година на
Директор на ТП на НОИ гр. Габрово, с което е оставено в сила Разпореждане №**********/21.12.2020г.
издадено от Ръководител ПО в ТП на НОИ Габрово. В нея се излагат мотиви като се
прави се искане за отмяна на оспореното Решение с всички законни последици и
осъждане на ответната страна да заплати направените по делото разноски. Според
жалбоподателя административния орган неправилно не бил зачел като труд трета
категория вместо такъв от втора категория положения от нея в завод “***” гр.
Габрово за периода 12.09.1983г. до 01.10.1989г. Положеният от И. труд през
процесния период отговарял на изискванията на чл. 31б от ПКТП/отм/. Счита, че
отговорял на условията, визирани в чл. 67 от Правилник за категоризиране на
труда при пенсиониране /отм./, поради което постановените и обжалвани
Разпореждане и Решение на Директор на ТП на НОИ РУСО Габрово, като неправилни
следва да бъдат отменени.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят се явява лично, като се представлява и от надлежно упълномощен
пр. представител- адвокат, който заявява, че поддържа жалбата, както и искането
по същество.
Ответната страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител,
оспорва жалбата.
След съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните и
като извърши служебна проверка за законосъобразност, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Й.Р.И.
е пенсионер, с пенсия за инвалидност поради общо заболяване от 2107г. до
01.11.2019г. На 26.05.2020г. Й.И. *** е подала Заявление с
вх.№Ц2113-07-297/26.05.2020г. за отпускане на лична пенсия за ОСВ, като към
него е приложила необходимите документи за осигурителен стаж и възраст. Като е
приел, че не са налице предпоставките на чл. 68 КСО и чл. 168, ал. 1 от КСО за
придобиване право на пенсия, с Разпореждане №**********/21.12.2020г. пенсионния
орган е отказал отпускането й. Й.И. е обжалвала така постановеното
Разпореждане, като е изложила мотиви защо констатацията на административния
орган относно положения от нея трудов стаж за периода 12.09.1983г. до
01.10.1989г. в завод ”***” Габрово е неправилна. С посоченото по- горе Решение
№5/26.02.2021г. Директор на ТП на НОИ Габрово е оставил в сила обжалваното
Разпореждане.
Спорният
момент в настоящото съдебно оспорване е като каква категория следва да бъде
зачетен положения от жалбоподателя трудов стаж за периода 12.09.1983г. до
01.10.1989г. в завод ”***” Габрово.
Правилно
в Решението си административния орган е отбелязал, че съгласно чл. 70 от
Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /отм./ при подготовка на
документите за пенсиониране предприятията посочват съответната точка от ПКТП,
по която следва да се зачете трудът, но така направените вписвания нямат
задължителен характер и преценката на категорията труд се прави от ТП на НОИ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 31б от Правилника за категоризиране на труда при
пенсиониране /отм./ следва да се зачете като втора категория труд положения от
работници и инженерно-технически работници до началник цех включително
при суха обработка, боядисване и апретиране на кожи в кожарските и кожухарските
предприятия и пречиствателните станции към тях; работници в обувната и
коженогалантерийната промишленост при работа с лепила на база органични
разтворители: конфекционери-ръчници, конфекционери на машини, саяджии, кроячи
на ходилни детайли, машинници, ръчници, шприцьори на директно и индиректно леене
на ходилни детайли, ръчници - финишна обработка на ходилни детайли; работници в
каучуково-обувната промишленост: бемберисти, каландристи, валцьори, пресьори,
работници ситопечат, вулканизатори на каучукови плондери; лепилобъркачи на
лепила с органични разтворители.
Безспорно установено е, че
Й.И. е работила в предприятие от обувната промишленост- завод „***“ Габрово,
впоследствие фирма „***“АД. Следва да се изясни характера и условията на труд,
полаган от И. при посочения работодател, а именно дали работата е с лепила на
база органични разтрорители, т.е. на коя от посочените длъжности-
конфекционери- ръчници, конфекционери на машини, саяджии, кроячи на ходилни
детайли, машинници, ръчници, шприцьори на директно и индиректно леене на
ходилни детайли, ръчници- финишна обработка на ходилни детайли, като посочените
длъжности са допълнително уточнени в посочената норма от Правилника.
Видно от приложените по преписката документи
спорният стаж, положен от Й.И. в завод „***“ /“***“АД/ гр. Габрово се
установява от трудови книжки, удостоверения за осигурителен стаж и доход и
данните по чл. 5, ал. 4 от КСО.
За периода 1983г.- 1989г. се установява трудов
стаж на Й.И. както следва:
В приложено Удостоверение за осигурителен доход
УП15, изх. №ЕУП5506-07-1122-1/03.01.2018г. е посочено, че Й.И. е получила
съответните й възнаграждения и обезщетения от м. 09.1983г. до м.12.1983г. за
изпълняваната от нея длъжност „обущар“ в зв. 40303, а от м.03.1989г. до м.
07.1989г. за длъжността „обущар“ в зв. 07140, като във ведомостите е за
жалбоподателката посочено име Й.Р. П.. В Удостоверение за осигурителен стаж
УП15, изх. №5509-10571/26.02.2018г. е посочено, че тя е получила съответните й
възнаграждения от 01.07.1997г. до 31.07.1997г. и за м. 12.1998г. за
изпълняваната от нея длъжност „саяджия“ в IV цех, зв. 07140.
Посочените по- горе данни кореспондират с
вписванията в трудови книжки №4726 и №380, изд. От завод „***“ и „***“АД. Според
тях от 12.09.1983г. до 01.10.1989г. Й.И. е заемала длъжността „обущар“, а от
01.10.1989г. длъжността „саяджийка“, с шифър :**********. От 01.04.1993г. до
напускането си на 22.11.1994г. е на длъжност „работник за изготвяне на
производстевни образци“ с шифър :10010 17001. От 07.10.1996г. отново е
назначена при същия работодател на длъжност „саяджийка“, „работник по изготвяне
на производствени образци“ и „Изготвител на производствени образци“, с шифър :
10010 17001 и шифър: 7454, като заема тази длъжност до напускането си, вкл. и
към 1998г.
По отношение на спорния стаж за периода м.
08.1999г.- 01.01.2000г. са налице следните данни и обстоятелства:
Според персоналния регистър на НОИ за
осигурителните периоди от 1997г. до м. 07.1999г. вкл. Й.И. е осигурена за втора
категория, а от м. 08.1999г.- за трета категория. С удостоверение за
осигурителен стаж УП13, изх. №5507-10-519/17.09.2020г. е удостоверен
осигурителен стаж за м. 08.- м.12.1999г. на длъжност „Работник в зв.
експериментален участък-07140“.
Тези данни не кореспондират с вписванията в
трудовата книжка, според които няма промяна в заеманата длъжност, като до
прекратяване на тродовото правоотношение на 22.06.2000г. е посочена длъжност
„Изготвител на производствени образци“ с шифър 7454.
По данни от съхранявани в НОИ ведомости,
информация от отдел ООА, при ТП на НОИ Ловеч, заповеди за прекратяване на
трудово правоотношение и данни от ДА“Архиви“ Габрово за двата спорни периода се
установява следното:
Въ ведомостите за заплати за периода 1983г.-
1989г. Й.И. /***/ фигурира като „Обущар“. Във ведомостите за премии и награди
за календарните 1984, 1985, 1986, 1988г. е посочено, че й.И. е в бригада „****“,
но към списъчния състав на работниците не са посочени длъжности, вкл. и за И..
От 1989г. Й.И. фигурира във ведомостите за премии на „Пробна бригада“ но без
длъжност. Във ведомостите няма информация каква е дейноста на тази бригада. От
ведомостите за премии и награди може да се направи извода, че Й.И. е преминала
от едно работно място на друго, както е отразено и в трудовата й книжка.
По данни
от ДА“Архиви“ гр. Габрово /фонд 48, опис 8, арх.ед.78-82, 87 и опис 9,
арх.ед.47,76/ се установява, че през 80-те години на ХХ в. производствената
структура на завод „***“ се състои от I цех, II цех, III цех, IV цех- конфекционен и V цех, цех Шивачи, цех Димитровград, цех Градница. В цеховете са били
обособени бригади. Видно от „Анализ на изпълнене на трудовите норми“ /ф.48,
оп.8, а.е.87, л.22/ бригадата „***“ е част от III цех, заедно с няколко други бригади. Няма информация за длъжностите в
цеховете, нито за бригадите. Последните не са посочени в щатните разписания. За
периода, в щатните разписания цехът фигурира само като „III цех“, но без име или друга информация сочеща
дейността му. За разлика от IV-ти цех, който
фигурира като IV-ти цех- конфекционен, а от документите е
видно, че в него работата е организирана на конвейри- I-ви, II-ри, III- ти и др. конвейер. В „Програма за бригадната организация“ /ф.48, оп.8,
а.е.87, л.28-29/ се посочва наличието на 10бр. специалиризани бригади за шиене
на сая, които са в III цех, като на територията на завода са 4
от бригадите и извън завода- 6 бригади в гр. Димитровград, с. Ловни дол и с.
Градница, но няма данни дали григадата „***“ е сред посочените.
Така събраните и посочени по- горе данни са дали
основание на административният орган да приеме, че за процесния период от
12.09.1983г.- 01.10.1983г. Й.И. е работила в обувното производство, но няма
данни за бригадата в която тя е работила, за заеманата от нея длъжност пораки
което трудът положен от нея за този период е преценен като такъв от трета
категория.
От данните по административната преписка е
установено, че от назначаването на Й.И. на длъжността „Изготвител на образци“
до прекратяването на трудовото й правоотношение е изпълнявала именно тази
дейност, като тази длъжност е съобразно т. 31б от ПКТП /отм/ е в групата на
конфекционерите, а това е мотивирало административния орган да зачете трудовия
стаж за този период от 01.08.1999г.- 31.12.1999г. като втора категория труд.
След 01.01.2000г. съгласно Правилника за категоризиране и Наредба за
кетегоризиране тази заемана от И. длужност „Изготвител на производствени
образци“ не попада в техния обхват и поради това трудът, положен от Й.И. след
тази дата е зачетен като такъв от трета категория.
Съгласно чл. 69б, ал. 2 от КСО, лицата, които са
работили 15 години при условията на втора категория труд, придобиват право на
пенсия при следните условия: 1. навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 52
години и 8 месеца за жените и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за
жените; 2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден
на всяка следваща календарна година с по 4 месеца за жените до достигане на
60-годишна възраст. При подаване на заявлението възрастта на И. е била
достатъчна за придобиване право на пенсия на това основание. Не е спорно и че тя все още няма право на
пенсия на основание чл. 68 и чл. 168 от КСО. Според пенсионните органи тя не
отговаря единствено на изискването за 15 г. трудов стаж при условията на втора
категория труд. Други основания за постановения отказ не се сочат. Съдът е
обвързан с така очертания предмет на правния спор.
От заключението на назначеното по делото вещо лице става ясно, че трудовото
досие и длъжностна характеристика на жалбоподателката за процесния период не са
запазени в „Държавен архив“, нито при работодателя. През този период
12.09.1983г.- 01.10.1989г. И. работила на длъжност „Обущар“ в посоченото по-
горе предприятие. Вещото лице заявява че при направена проверка в документите
/ТП на НОИ Ловеч/Регионален архивен център Тетевен/ не е установена длъжностна
характеристика на тази длъжност, като по този начин не може да се установи
какви точно задължения е изпълнявала Й.И. през процесния период на въпросната
длъжност. Усатановена е, че за този период в завод „***“/“***“АД/ като форма на
организация на производството е възприета цехова/групова/ форма, като в едно
помещение /цех/ са работили няколко обособени бригади с различна численост.
Производственият процес е бил организиран на конвейрен принцип. На базата на
наличната документация не може да се установи какви лепила са използвани при
производството на обувки. При направена допълнителна проверка в ДА“Архиви“
Габрово вещото лице установява и описва технологията и използваните материали
за производство на обувки в завод „***“ Габрово, като в наличните документи,
установяващи технологията на производство се споменава използването на лепила
на база естествен каучук и разтворител. Експерта пояснява също за наличие на
данни свързани с Националната програма по безопасността, хигиената на труда и
противопожарната охрана, при които са провеждани различни мероприятия з
подобряване условията на труд в завод „***“ Габрово, включително раздаване на
кисело мляко. Ежегодно е предвиждано и подобряване на микроклимата в помещенията
чрез извършване на ремонти и поддръжка на климатичните и вентилационни
инсталации, като средствата за тези дейности са заложени като разход във фонд
СБКМ.
От методиката за изработване на обувки е видно, че производството им се
извършва на конвейр и включва различни на брой операции, като за някои от тях
се използват различни видове лепила, бензин и ацетон. По такъв начин са се
произвеждали и всички артикули /обувки/ в предприятието – мъжки и юношески
обувки, мъжки половинки и т. н.
От така изложените данни вещото лице прави заключение, че производството на
обувки става в общи производствени помещения, на конвейр, на който работят
група работници, изпълняващи различни операции в определена технологична
последователност.
По делото са разпитани двама свидетели- Й. Ф. и Д. Д., работили през
процесния период в завод „***“ гр. Габрово. Св. Ф. заявява, че работила заедно
с Й.И. като двете били една до друга. Свидетелката заявява, че при работата си
използвали лепила- хелметекст, латексово лепило и други. Поради естеството на
работата им давали кисело мляко, провеждали медицински прегледи и им се
полагали два дни допълнително отпуск. Свидетелката избаботвала саите на
обувката, което било част от цялостния процес по изработване на обувките.
Заедно с нея работеля и й.И., които извършвала други дейности по изработването
на обувките. Изложеното от св. Ф. се подкрепя от св. Д. която също заявява, че
при производството на обувките заедно с И. използвали лепила, което било част
от технологичния процес на изработка. Работела е и с лепилата, такива, на база
ацетонови разтворители, с бензин.
Съдът намира, че работата на жалбоподателката като обущар през процесния
период е била свързана с ползването на органични разтворители, вкл. ацетон,
бензин, лепила или като цяло дейността е свързана с работа във вредна за
здравето среда. Дори и някоя от операциите по направата на обувки да не е
свързана конкретно с боравене с тези химикали, то именно колективната работа на
конвейр в едно общо помещение не позволява да се обособят с някаква степен на
точност по-вредни и по-малко вредни операции. Освен това всички работници от
съответната бригада изпълняват всички операции по производство на обувки,
съгласно съответните нужди. Цялата работеща на конвейра група работи при едни и
същи нездравословни условия на труд. Всички работещи на такъв конвейр заемат
една и съща длъжност – било „обущар“, било „конфекционер“, като в трудовите
операции на двете длъжности, както и в условията, при които е полаган трудът
при тях, разлики не са установени. По тази причина и не е налице основание
трудът в двата случая да се третира различно и да се окачествява по различен
начин – конкретно като такъв от трета категория при длъжността „обущар“ и от
втора категория при длъжността „конфекционер“, когато става въпрос за работа в
едно и също предприятие, една и съща по своя характер и условия.
Съгласно чл. 31б от ПКТП /отм./ втора категория труд е полаганият такъв от работници
в обувната и коженогалантерийната промишленост при работа с лепила на база
органични разтворители: конфекционери-ръчници, конфекционери на машини,
саяджии, кроячи на ходилни детайли, машинници, ръчници, шприцьори на директно и
индиректно леене на ходилни детайли, ръчници - финишна обработка на ходилни
детайли. Разпоредбата на чл. 68 от същия
Правилник предвижда, че при изменения в наименованията на извършваната
работа, но без промяна на характера й, работниците и служителите запазва
категорията си – т. е. следва да се третират еднакво. В тази
връзка АС Габрово също намира, че точното наименование на заеманата длъжност е
без значение за определяне на категорията труд. Изброяването в т.31б не е
изчерпателно и по точно дефинирани длъжности. За категоризирането на труда от
значение е вида труд, който се полага /производство на обувки/, типа
производство, в който се полага /обувно, на конвейр, на бригаден принцип в общо
помещение, при взаимна заменяемост на трудовите операции на членовете на
бригадата/ и вредностите, с които се работи /работа на база органични
разтворители – ацетон, бензин, лепила на такава основа/. Като не е признал
трудът, полаган като „обущар“ в обувно предприятие „***“/“***“ АД/ Габрово за
такъв от втора категория и не е взел предвид същия при установяване придобиване
правото на ПОСВ и изчисляване на стажа при по-благоприятната втора категория в
процесния период, пенсионният орган е допуснал нарушение на материалния закон,
поради което процесното Решение следва да бъде отменено в едно с потвърденото с
него Разпореждане и делото да се върне на ответната страна за ново произнасяне,
като се вземат предвид мотивите на настоящия съдебен акт.
С оглед изхода от правния спор и като взе предвид, че процесуалният
представител на жалбоподателката е направил своевременно искане за заплащане на
направените по делото разноски, АС Габрово следва да присъди в полза на Й.Р.И.
такива на обща стойност 860.00 /осемстотин и шестдесет/ лв. от които 500 лева
договорено и изплатено адвокатско възнаграждение по ДПЗС по Адм. д. №63 от
2021г. по описа на ГАС; 350.00 /триста и петдесет/ лв. заплатен хонорар за вещо
лице и ДТ в размер на 10 лева.
С оглед на така изложеното и на посочените фактически и правни основания,
както и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 173, ал. 1
от АПК, Административен съд Габрово
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №5 от 26.02.2021г. на Директор на
Териториално поделение /ТП/ на Национален осигурителен институт /НОИ/ гр.
Габрово и потвърденото с него Разпореждане №**********
от 21.12.2020г. на Ръководител на "Пенсионното осигуряване"
при ТП на НОИ гр. Габрово.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при
ТП на НОИ - гр. Габрово, за ново произнасяне относно правото на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст на Й.Р.И. с ЕГН**********, по нейно Заявление №
Ц2113-07-297 от 26.05.2020г., при съблюдаване на дадените с настоящото
решение указания по тълкуването и прилагането на закона – признаване като
стаж от втора категория на прослуженото време от същата в завод „***“ /“***“
АД/ - Габрово за периода от 12.09.1983г. до 01.10.1989г. на длъжност „обущар“.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Габрово, да
заплати на Й.Р.И. с ЕГН**********, сума в размер
на 860.00 /осемстотин и шестдесет/ лв., от които: 500.00 /петстотин/ лв.
договорено и изплатено адвокатско възнаграждение по Адм. д. № 63 от 2021 г. по
описа на АС Габрово; 350.00 /триста и петдесет/ лв. заплатен хонорар за вещо
лице, и 10 /десет/ лева ДТ - представляваща сторените от жалбоподателката
разноски по производството за разглеждане на делото пред настоящата съдебна
инстанция.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му чрез касационна жалба, подадена чрез
Административен съд Габрово до Върховен административен съд.
Препис от Решението да се връчи на страните в едно със съобщенията за
изготвянето му.
СЪДИЯ:
/ГАЛИН КОСЕВ
/