ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 525
гр. Пловдив , 09.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в закрито заседание на
девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Костадин Б. Иванов
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501661 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 сл. от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна частна жалба от „Теленор България” ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв. З.Ц., против
определение № 3614/03.06.2021 г., постановено по гр. д. № 2523/2021 г. по
описа на РС Пловдив, III гр. състав, с което е оставено без уважение искането
на жалбоподателя за възстановяване на заплатената за образуване на
исковото производство държавна такса.
С жалбата се иска атакуваното определение да се отмени като
незаконосъобразно и да постанови възстановяване на заплатената от
дружеството държавна такса. Излагат се съображения за основателността на
жалбата и се цитира съдебна практика.
Окръжен съд – Пловдив, след като обсъди доводите на жалбоподателя и
взе предвид данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и
против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията за
това са следните:
Производството по гр. д. № 2523/2021 г. на РС Пловдив, III гр. състав, е
образувано по обективно съединени установителни искове на „Теленор
България” ЕАД, предявени по реда на чл. 422 ГПК, за установяване
1
дължимостта на вземания, за които е издадена по ч. гр. д. № 10649/2021 г. на
РС Пловдив заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
С определение № 1194/04.03.2021 г. производството по гражданското
дело е прекратено поради недопустимост на предявените установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК и исковата молба – върната. Районният съд е
приел, че не била спазена процедурата по чл. 47, ал. 5 ГПК за връчване на
заповедта за изпълнение чрез залепване. В тази насока е прието, че не са били
налице предпоставките за даване на указания по реда на чл. 415, ал. 2 ГПК, а
установителните искове били преждевременно заявени, респ. недопустими.
Определението за прекратяване не е обжалвано и е влязло в сила.
С молба вх. № 27958/31.05.2021 г. ищецът, настоящ жалбоподател, е
поискал да му бъде възстановена държавната такса от 58,14 лв., заплатена за
исковото производство. Съображения му за това са, че държавната такса е
внесена и исковете по реда на чл. 422 от ГПК са предявени с оглед на дадени
му неправилни указания от заповедния съд. В тази насока счита таксата за
недължимо платена.
С обжалваното определение РС Пловдив е оставил искането за
възстановяване на държавната такса без уважение, като е приел, че
заплащането на държавна такса се дължи за предявяване на искането, а не за
извършване на определено съдопроизводствено действие от страна на съда,
респ. за постигане на очаквания от вносителя правен резултат от същото.
Освен това въз основа на депозираната искова било образувано гражданско
производство, т.е. съдът бил изпълнил задълженията си по чл. 2 ГПК. По тези
съображение е заключил, че таксата се явява дължимо платена.
Настоящата инстанция напълно споделя горните изводите на районния
съд и застъпва становището, че държавната такса се дължи за предявяване на
искането към съда, като ищецът е сам преценява дали да депозира искова
молба с оглед данните по заповедното дело и своя интерес. Според
разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ГПК, по водене на делото се събират държавни
такси върху цената на иска и разноски за производството. Държавната такса,
според нормата на чл. 73, ал. 3 ГПК, се събира при предявяване на искането
за защита и съдействие и при издаване на документа, за който се плаща такса.
В същия смисъл са и разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и чл. 4, б. „а“ от ЗДТ. На
основание чл. 2 ГПК съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка
подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права.
Следователно държавната такса се дължи за образуване на производство по
разглеждане на исковете и се заплаща при предявяването им, като преценката
на решаващия съд относно допустимост на исковете е част от задължението
му по чл. 2 ГПК.
В случая въз основа на предявените искове е образувано съдебно
производство и е извършена преценка относно неговата допустимост, т.е.
съдът е изпълнил задължението си по процесуалния закон. Следователно
държавната такса се намира да е дължимо заплатена и не подлежи на
2
възстановяване.
Оплакването на жалбоподателя, че исковете са предявени в изпълнение
на неправилни указания на заповедния съд, не води до различен извод.
Предявяването на исковата молба по чл. 422 ГПК е резултат от процесуални
действия на ищеца, при извършването на които той се ръководи от една
страна от указанията на заповедния съд, но от друга разполага и с
възможността за самостоятелна преценка и избор на процесуално поведение в
защита на правата си. Същият е могъл да извърши справка по заповедното
дело и да формира самостоятелен извод относно спазването на процедурата
по връчване на заповедта по реда на чл. 47 ГПК. При това положение не би
могло да се възприеме изложеното в частната жалба становище, че исковете
са предявени "под страх" от обезсилване на заповедта, тъй като на
разположение на кредитора е възможността да се защити от евентуално
незаконосъобразно обезсилване на заповедта чрез обжалване на
определението по чл. 415, ал. 5 ГПК.
По горните съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3614/03.06.2021 г., постановено по гр. д.
№ 2523/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, III гр. състав.
Въззивното определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3