РЕШЕНИЕ
№ 1728
гр. Пловдив, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20215330105121 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по иск по чл. чл. 26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11 от
ЗПК на Н. А. А., ЕГН **********, с адрес гр.*******, ул. ***** № *** против „Вива
Кредит” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. Люлин,
бул. „Джавахарлал Неру“ №28, бл.АТЦ, „Силвър център“ ет.2, офис 73Г, за признаване за
установено, че сключеният между страните договор за заем *******от 04.04.2019г. е
недействителен.
В хода на производството като трето лице помагач на ответника е конституирано „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ООД с ЕИК *********.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем №
******* от 04.04.2019г., по силата на който на ищеца била отпусната сума в размер на
1150,00 лева. Заплатена е от ищецът еднократно сумата от 150 лева-такса за експресно
разглеждане на документи за отпускането на кредит. Същата е свързана с усвояването и
управлението на кредита и не е включена в ГПР. ГЛП е 40,05%, а ГПР от 49,93%. При
сключването на договора на ищеца не бил предоставен екземпляр от него, а при поискване
на такъв през месец март 2021г. получил отказ. Договора нарушава разпоредбите на ЗПК.
На ищеца не е предоставена в пълен и разбираем начин преддоговорната информация, в
писмен вид под формата на стандартен европейски формуляр, което е задължително условие
за действителността на направеното от него волеизявление. В договора не се съдържат
конкретни параметри на общата дължима сума, нито какъв е размера на възнаградителната
лихва. Не са упоменати условията за прилагането на лихвения процент, индекс или
референтен лихвен процент, каква част от месечната погасителна вноска представлява
1
главница и каква лихва. Липсва погасител план към договора за кредит. Не е отразена
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Не
е посочена годишната база за изчисляване на възнаградителна лихва, от която би зависил
нейния размер и частта на главницата от всяка вноска. Налице е изначална
недействителност на договора. Таксата за експресно разглеждане на документи за
отпускането на кредит, в размер на 150 лева, е недължима на основание чл.10, ал.2 от ЗПК.
В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Признава сключването на
договора, усвояването на заемната сума и дължимостта и на 30 равни двуседмични вноски
по 75,49 лева, съдържащи главница, лихва и такса за еднократно разглеждане на документи.
Вземането е цедирано на 01.04.2019г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД. Заявява предоставяне на стандартен европейски формуляр /СЕФ/, описващ всички
условия по договора съгласно изискванията на ЗПК, както и екземпляр от сключения между
страните договор за кредит. Оспорва наличието на нарушения на ЗПК. Има информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Ясно е
посочен размера на възнаградителната лихва, както и размера на всяка вноска и включените
в нея компоненти. Погасителния план е инкорпориран в самия договор. Таксата експресно
разглеждане на документи е допълнително избрана услуга преди сключването на договора,
затова единственият компонент определящ ГПР е възнаградителната лихва. Таксата
предоставя услуга за експресно разглеждане на заявка за кредит, а не при стандартния срок
от 10 дни. Същата не може да се разглежда като такава по управление или усвояване на
кредита.
В предоставения срок за отвор третото лице „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, признава сключения между ответника и ищеца договор за кредит и
прехвърляне на вземането. Оспорва възраженията за недействителност на договора и
нарушения на ЗПК.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
От представените писмени доказателства- договор за паричен заем № ******* от
04.04.2019г.; РКО от 04.04.2019 г.; е видно, че на 04.04.2019 г. ищеца и ответника са
постигнали съгласие за предоставяне в заем на първия от втория на парична сума в размер
от 1200 лв. за срок от 60 седмици с погасителни вноски 30 от по 75,49 лв. при фиксиран
ГЛП е 40,32% и ГПР от 49,93%. В чл. 4 от договора се съдържа клауза за предоставяне на
обезпечение-поръчител отговарящ на определени условия или банкова гаранция. Съобразно
чл. 1, ал. 3 от договора заемополучателя дължи сумата от 754,80 лв. за такса за експресно
разглеждане на искането за кредита, която се заплаща разсрочено. При неизпълнение на това
задължение в тридневен срок се дължи неустойка в размер от 503,10 лв., която се разсрочва
на вноски. Заемната сума е усвоена лично от заемополучателя на каса на 04.04.2019 г.
От представения договор за цесия от 01.12.2016 г., приложение 1 към него е видно, че
ответника е прехвърлил на третото лице „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД вземането си от 2675,80 лв.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор
за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова
финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да
отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на
договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по
смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният
договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията
на специалния закон- ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-
12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и
липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото
последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и, когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и
връщане на лихвата и другите разходи.
В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски
кредит, свързано с изискването на ЗПК за посочване на общата дължима сума, размера на
възнаградителната лихва, условията за прилагане на лихвения процент, компоненти на
месечната погасителна вноска, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, годишната база за изчисляване на възнаградителна лихва, от
която би зависил нейния размер и частта на главницата от всяка вноска. Следва да се има
предвид, че тези изисквания са въведени за създаване яснота у потребителя относно начина
се формиране на неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР
представлява вид оскъпяване на кредита, защото в него са включени всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната
лихва. Това налага в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати
длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да
преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49,93%, а
възнаградителната лихва- 40,32% %, но от съдържанието на договора не може да се направи
извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е
ясноя какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него.
Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е
оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в
случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.
Макар и посочените по горе изводи да са достатъчна предпоставка за определяне на
процесния договор като недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, съдът намира, че за
пълнота на изложението следва да се посочи, че наличната в договора клауза за плащане на
неустойка от заемополучателя при непредставяне на надлежно обезпечение противоречи на
3
принципа на справедливост и добросъвестност и съответно като нарушение на добрите
нрави се явява нищожна и въведеното с нея задължение не поражда правни последици.
По отношение клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на документите в
размер от 754,80 лв. съдът счита същата за нищожна поради противоречие с добрите нрави,
доколкото размерът й е необосновано висок и не е еквивалентна на насрещната престация
на кредитора. Опциите при сключване на договора за паричен заем са или избиране
приоритетно разглеждане и плащане такса за това при разглеждане на заявката и получаване
на становище до 20 минути след подаване на предложението за сключване на договор за
заем или обикновена заявка без такса. Обикновената заявка означава заемодателят да вземе
становище в срок от 10 дни. Следователно при необходимост от разглеждане на заявката в
по-кратък срок заемателят е принуден да избере опция приоритетно разглеждане. Тази такса
е уговорена в договора, едва след като е направена заявката, като потребителят преди
подписване на договора се задължава да плати такса, за която не му е известно в какъв
размер ще бъде и как ще бъде платена. Таксата е във фиксиран размер – 754,80 лв. или в
случая приблизително 1/2 от размера на получения заем. Липсва каквато и да е
еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Съгласно чл. 144, т. 9
ЗЗП неравноправни са клаузи, които налагат на потребителя приемането на клаузи, с които
той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. В чл. 146, ал. 1
ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал. 2 ЗЗП – клаузи, изготвени
предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието
им. Ищецът не доказва, а и не твърди индивидуално уговаряне на клаузата за заплащане на
такса за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит на документи в
предвидения в договора размер. С оглед изложеното съдът намира, че така предвидената
клауза има неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП, както и с нея се цели
неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена
конкретна услуга, тази такса, представлява и скрит разход по договора за кредит, който
привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели
реално заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск за недействителност договора за
кредит е основателен и следва да бъде уважен.
Предвид изхода на делото на ищеца се дължат разноски съобразно представения списък и
ангажирани доказателства в размер от 110 лв. за държавна такса.
Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл.
38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, на адвокат С.П. следва да се определи възнаграждение
съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т. 3 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действали към момента на
сключване на договора, и отправеното искане или в размер от 422,50 лв.
На ответника разноски не се дължат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Н. А. А., ЕГН **********, с адрес
гр. *****, ул. ******** № *** и „Вива Кредит” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ж.к. Люлин, бул. „Джавахарлал Неру“ №28, бл.АТЦ, „Силвър
център“ ет.2, офис 73Г, че сключеният между тях договор за заем *******от 04.04.2019г. е
недействителен поради нарушение на чл. 22 от ЗПК.
ОСЪЖДА „Вива Кредит” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к. Люлин, бул. „Джавахарлал Неру“ №28, бл.АТЦ, „Силвър център“ ет.2, офис
73Г,да заплати на Н. А. А., ЕГН **********, с адрес гр.*******, ул. ***** № ***, сумата от
110 лв. (сто и десет лева) за разноски за производството.
ОСЪЖДА „Вива Кредит” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к. Люлин, бул. „Джавахарлал Неру“ №28, бл.АТЦ, „Силвър център“ ет.2, офис
73Г да заплати на адвокат С.Ж. П. с адрес гр. ********, пл. ******** № ***, ет. ***, оф. ***
сумата от 422,50 лв /четиристотин двадесет и два лева и 50 ст./ за адвокатско
възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на третото лице „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД с ЕИК *********.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п./_____________
5