Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 645
06.08.2018 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на десети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария
Койнова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 1134 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от Ц.Д.А. ***, подадена чрез
пълномощник, срещу Заповед УРИ 4536з-515/25.09.2017г., издадена от Началник на
ГПУ – Свиленград.
В първоначално подадената жалба и в последваща такава
се твърди, че оспорената заповед била незаконосъобразна. Навеждат се доводи, че
в заповедта не била спазена установената форма, нарушени били
административнопроизводствените правила, налице било противоречие с
материалноправните разпоредби и имало несъответствие с целта на закона.
Заповедта била немотивирана и съвсем декларативно административният орган
приемал, че следва да върне собствения на оспорващата автомобил и да се
разпореди с него в противоречие със закона. Във връзка с твърденията, че
оспорената заповед страда от абсолютна липса на мотиви, оспорващата сочи, че
административният орган се задоволил да посочи само кой според него е
собственик на автомобила и на кого следва да го предаде, като никъде не било
посочено дали въобще дружеството „ALPHABET GB LTD 037886“ е собственик и какви
документи представя за собственост. Автомобила бил регистриран, без каквито и
да било проблеми в ПП-КАТ Смолян и след това в ПП – КАТ гр. Пловдив. Отделно от
всичко изложено, заповедта била издадена при нарушение на
административнопроизводствените правила, тъй като нямало нито един оригинален
документ за собственост от страна на дружеството „ALPHABET GB LTD 037886“.
Излагат се и твърдения, че заповедта страдала от изключително много пороци,
като един от тях била липсата на пояснение от страна на органа къде и как може
да се обжалва този административен акт. Категорично се твърди, че не била
спазена установената форма и съдържание. В нито един момент от предаване на
автомобила си жалбоподателката не била потърсена или уведомена за движението на
казуса. По подробно изложените съображения се моли за отмяна на оспорената
заповед. Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание процесуалният представител на
оспорващата навежда допълнителни съображения за отмяна на обжалваната заповед.
Ответникът, Началник на ГПУ – Свиленград, не ангажира
становище по делото.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията
на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
На 27.02.2017г. Ц.Д.А. с ЕГН ********** е закупила от Ю.
И. В.с ЕГН ********** лек автомобил , марка „***“ модел *** с рег. №., рама ., двигател №..
На 09.08.2017г. жалбоподателката е пристигнала на ГКПП
„Капитан Андреево“, гише „излизане от
страната“, с лек автомобил „***“ с №.и рама .. При извършената от
митническите органи проверка на автомобила било установено ХИТ по чл. 38б от
КПШС с шенгенски идентификационен № GB P170000228269 0000 02 от Великобритания
за лек автомобил марка “BMW“ с великобритански рег. №*** и рама № ***. При извършена справка било
установено, че сигнала за ХИТ е въведен на 12.07.2017г. От жалбоподателката Ц.Д.А.
били снети обяснения. Последната с протокол за доброволно предаване с № УРИ
4536р-18478/09.08.2017г. и на основание
чл. 84, ал.2 от ЗМВР е предала процесния автомобил на ст. инспектор С. Т.–
началник 01 група на ГКПП „ Капитан Андреево“ при ГПУ Свиленград. Автомобилът е
бил оставен на съхранение в ГПУ Свиленград. С формуляр 38б – рег № УРИ 4536р-
18479/09.08.2017г. е информирано националното бюро SIRENE при ДМОС за
установяване на съвпадение на издирвана вещ. Националното бюро SIRENE при ДМОС,
видно от писмо с рег. № А – 25248/07.09.2017г. е уведомило бюро СИРЕНЕ – Великобритания за изземането на
горепосочения автомобил в България, както и че съгласно заповед №
8121з-529/31.03.2017г. на министъра на вътрешните работи, ако в срок до 60 дни
не постъпи молба за правна помощ или изрично искане за връщане на вещта от компетентните
британски власти, вещта ще бъде върната на лицето от което е приета или иззета,
освен ако не е необходима за целите на наказателно производство съгласно
българския НПК.
В отговор в бюро „СИРЕНЕ“- ДМОС било получено
съобщение от бюро „СИРЕНЕ“- Великобритания, с което се уведомяват българските
власти, че собственик на процесното МПС е фирма ALPHABET GB LTD 037886, като
същият е упълномощил компания TONY CLARKE, LEGATE GROUP LIMITED, за репатрирането на
автомобила, а последното дружество е упълномощило да стори това К.И.К.,
управител на „Плам“ЕООД.
Била изготвена и експертна справка с №351/2017г. от
специалист в областта на криминалистиката при ГКПП „Капитан Андреево“, видно от
която при извършената проверка на лек
автомобил „***“ с ДКН ***, номерът на рамата е открит на
предния десен калник на автомобила, което съответствало на изискванията за тази
марка и модел, като същият бил във вида W***, без следи за манипулация.
С молба вх.№ 453600-1200 от 15.08.2017г. Ц.А., чрез
упълномощен адвокат Д. Т., е поискала информация относно лицето, подало сигнала
в ШИС/Интерпол.
От „Плам“ ЕООД е постъпило искане за връщане и
предаване на МПС с вх. № 453600-1306/05.09.2017г., в отговор на което е
издадена оспорената Заповед УРИ 4536з-515/25.09.2017г. с която Началник ГПУ
Свиленград разпорежда да бъде върнат лек автомобил „***, с номер на рама . с рег № . на
българския гражданин К.И.К.. На 25.09.2017г. бил съставен протокол за връщане
на вещ, иззета по чл. 84, ал.1 от ЗМВР, с който мл. експерт В. П.при ГПУ
Свиленград е предал на К. К. лек автомобил „***, с номер на рама . с рег. № ..
Жалбата, във връзка с която е образувано настоящото
производство, е подадена на 20.10.2017г. директно пред Административен съд –
Хасково.
При така установената фактическа обстановка се налагат
следните изводи:
С Определение от 23.11.2017г. по адм. д. №1134/2017г.
по описа на Административен съд – Хасково жалбата, ведно с искане по чл.166 от АПК, е била оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено
поради липса на правен интерес от оспорване на процесния индивидуален
административен акт. С Определение №4012/28.03.2018г. по адм. д. №2298/2018г.
на ВАС, посоченото определение е отменено, а делото върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия, със задължителни за настоящата инстанция
указания, относно наличието на правен интерес у жалбоподателката за оспорване
на процесния акт.
Предвид изложеното, съдът намира, жалбата за допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес,
срещу подлежащ на оспорване административен акт, в предвидените от закона
срокове, доколкото по делото липсват данни за датата, на която процесната
заповед е връчена на оспорващата.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С оглед описаната по- горе фактическа обстановка и
съгласно задължителната проверка, предвидена в чл.168, ал.1 от АПК за наличие
на отменителни основания по чл.146 от АПК, на първо място съдът намира оспорената
заповед за издадена от материално и териториално компетентен орган, съгласно заповед
рег.№ 8121з-529/31.02.2017г. на Министъра на вътрешните работи за създаване на
организация за прилагане на чл. 84 от ЗМВР и предвид изложеното в мотивите на
Решение №4 от 16.03.2017г. на Конституционен съд по конституционно дело №16/2016г., че: „…След отпадане на установените в закона функции на
прокурора от окръжната прокуратура в хипотезата на чл.84, ал.8 ЗМВР занапред връщането на вещта ще следва да се
осъществява непосредствено от органите на МВР, които са я иззели или приели на съхранение в резултат на доброволно
предаване.“,
в какъвто смисъл е и приетото с ДВ бр. 97/05.12.2017г. изменение на чл. 84,
ал.8 от ЗМВР.
Независимо от изложеното съдът намира, оспорения
административен акт за издаден в противоречие с установената за това форма.
Съгласно
разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, един от задължителните реквизити на
административния акт е посочването на фактическите и правни основания,
послужили за издаването му. Разпоредбата е императивна и нейното неспазване
води до незаконосъобразност на акта. Фактическото мотивиране на акта, както и
посочването на правното основание за издаването му, е задължение на
административния орган и следва да се съдържа в акта или в преписката по
издаването му. В случая това задължение не е изпълнено.
В оспорената заповед не се съдържат правни основания
за издаването й. Посочено е само, че същата се издава във връзка с постъпила
молба вх. №453600-1306/05.09.2017г. по описа на ГПУ – Свиленград от К.И.К.ЕГН **********,***,
постоянен и настоящ адрес:***, управител и собственик на фирма „ПЛАМ“ ЕООД с
ЕИК ****. Не е
посочено обаче правното основание за връщане на МПС, установено за издирване по
ШИС преписка рег. №4536р-18951/15.08.2017г., в какъвто смисъл е оспорената заповед.
Следва да се посочи, че правното основание за издаване на заповедта се явява
изключително важно, тъй като именно спрямо него се определя и предмета на
производството. Основанията за връщане на временно иззета от полицейските
органи вещ, за която има сигнал за издирване в ШИС и/или в информационните
фондове на Международната организация на криминалната полиция (Интерпол), са
посочени в разпоредбите на чл.84 от ЗМВР, като са предвидени различни хипотези,
обвързани със съответни срокове и наличие на определени предпоставки, но в
оспорената заповед не е посочена конкретната хипотеза, при наличието на която е
прието, че следва да се издаде. В заповедта не са посочени и конкретните фактически
основания за издаването й. Спазването на изискването за мотивировка на акта е
гаранция за законосъобразност на същия, тъй като неизлагането на конкретни съображения
защо административния орган е издал съответния акт от една страна не дава
възможност на засегнатите от акта лица да разберат по каква причина срещу тях
са въведени неблагоприятните последици на акта и оттук да осъществят адекватно
защитата си срещу него, а от друга страна препятства възможността съда да
осъществи необходимия контрол за законосъобразност на заповедта. Изискването за
мотивировка не е самоцелно. Фактическите основания за издаване на акта следва
да са конкретни и да са относими към приложимото материално право, а когато
акта е издаден по искане на адресата, т.е. издаването му не е предоставено на
преценката на административния орган, то мотивите следва да кореспондират с
искането, поради което в тях трябва да е ясно изразено становището на
административния орган, по основателността на отправената претенция на
съответното лице.
В производството по съдебен контрол върху
административния акт се проверява дали изложените фактически основания
отговарят на действителното фактическо положение и съответстват ли на
посоченото правно основание. Липсата на конкретни мотиви и на правни основания
за издаването на административния акт лишава съда от възможността да прецени
неговата законосъобразност, а това винаги води до неговата отмяна.
Домотивиране,
заместване и попълване в обжалвания административен акт на липсващи части, вкл.
мотиви, от съда е недопустимо, тъй като обосновката от фактическа страна и
правната квалификация е изцяло в прерогативите на издаващия акта орган,
определя обхвата на съдебния контрол за законосъобразност и рефлектира пряко
върху процесуалното право на защита на страните. Именно поради това се касае за
съществен порок на обжалваната заповед, водещ до незаконосъобразността й на
това формално основание.
В тази
насока е и практиката на Върховен административен съд на Република България,
изразена в Решение №4031 от 28.03.2018г. по адм. д. №6458/2017г., II о.; Решение
№6243 от 28.05.2015г. по адм. д. № 3714/2015г., II о. и др.
Отделно от
изложеното, настоящата инстанция намира, че оспорената заповед е издадена в
нарушение както на административнопроизводствените правила, така и в нарушение
на материалния закон.
Редът, по който се изземват вещите, посочени в чл.100 от Конвенцията за
прилагане на Споразумението от Шенген, е уреден в чл.84 от ЗМВР. Съгласно чл.84
ал.1 от ЗМВР, полицейските органи могат да изземват временно вещ, за която има
сигнал за издирване в ШИС и/или в информационните фондове на Международната
организация на криминалната полиция (Интерпол). Такъв сигнал, както се констатира от наличните
по делото доказателства (л.84), е налице.
Съгласно чл.84, ал.2 от ЗМВР, лицето, в което се
намира издирваната по ал.1 вещ, се поканва да я предаде доброволно. За
доброволното предаване на вещта се съставя протокол, който се подписва от
лицето, което предава откритата вещ. Копие от протокола се предоставя на
лицето. Няма спор, че Ц.Д.А. доброволно е предала въпросния автомобил. Горното
се потвърждава и от приложените екземпляри от Протокол за доброволно предаване
на вещи по чл.84, ал.2 от ЗМВР (л.77). Спазена е и разпоредбата на чл.84, ал.5
от ЗМВР.
Констатира се също така, че в
съответствие с чл.84, ал.7 от ЗМВР, Великобритания, явяваща се държавата
членка, въвела сигнала за издирване в ШИС и/или в Интерпол, е надлежно
уведомена от компетентната специализирана структура на МВР на Република
България, като за целта е изпратен Формуляр 38б (л.80). По делото, обаче, не са
налице безспорни доказателства, от които да е видно, че британските власти са
подали формуляр по надлежния ред,
съдържащ изрично искане за връщане на автомобила. В тази връзка, следва да
бъдат съобразени разпоредбите на т.1.13 от Решение за изпълнение (ЕС) 2015/219
на Комисията от 29 януари 2015 година за замяна на приложението към Решение за
изпълнение 2013/115/ЕС относно наръчника за SIRENE и други мерки за прилагане
на Шенгенската информационна система от второ поколение (ШИС II) (нотифицирано под номер С(2015) 326) -
приложимо към момента на издаване на процесната заповед, съгласно която, бюрото
SIRENE отговаря възможно най-бързо на всички искания за информация по сигнали и
процедури при намиране на съответствия, отправени от другите държави членки
чрез техните бюра SIRENE, като при всички случаи се дава отговор в рамките на
12 часа, а съгласно т.2.3,б.“г“ от същото решение, при необходимост бюрото
SIRENE на подаващата сигнала държава членка изпраща след това всяка свързана с
него специфична информация и посочва конкретните мерки, които желае да бъдат
предприети от бюрото SIRENE на изпълняващата държава членка.
В изпратените от началник на Сектор СИРЕНЕ писма (л.88
и л.89), макар и да се съдържа информация за получени съобщения от бюрото
СИРЕНЕ - Великобритания, отново не се сочи да е подаден надлежен формуляр, съдържащ изрично искане за
връщане на автомобила, нито се представя такъв към административната
преписка.
Горното води на извод за постановяване на процесния
акт при нарушение правило по чл.35 от АПК, според което индивидуалният
административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата
от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на
заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно
направени, както и правилата по чл.36, ал.1 и ал.3 от АПК за служебно събиране,
проверка и преценка на доказателствата от административния орган. В този смисъл
в хода на административното производство, жалбоподателката не е била уведомена
за стартирала процедура по издаване на акт с подобно съдържание, нито й е били
предоставена възможността да вземе участие в процесното производство с
представяне на доказателства или отправяне на конкретни възражения. Доколкото
производството по издаване на акт с процесното съдържание е стартирало по
инициатива на административният орган, спазването на тези основни принципи се
явява гаранция за протичането му при напълно изяснена фактическа обстановка. При
положение, че посочените процесуални правила бяха спазени, административният
орган можеше да достигне до други изводи от фактическа и правна страна, а това
да доведе до издаването на акт с различно съдържание. При това положение, така
констатираните нарушения на административно-производствените правила следва да
бъдат квалифицирани като съществени.
При тези данни, оспорената заповед се явява постановена и при съществено
нарушение и на принципите по чл.6, ал.1 и ал.5 от АПК, според които норми
административните органи упражняват правомощията си по разумен начин,
добросъвестно и справедливо, като се въздържат от актове и действия, които
могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Следва да се
добави, че преди да бъде издадено процесната заповед, е следвало по безспорен
начин да се установи наличието на предпоставките за издаване на същата.
По изложените съображения съдът намира, процесната заповед за постановена в
нарушение на административно производствените правила, при неспазване на
установената форма и в противоречие със закона, ето защо жалбата се явява основателна, предвид което
обжалваната заповед следва да бъде отменена.
С оглед резултата по делото, основателна се явява
претенцията на жалбоподателката за присъждане на разноски. Съгласно дадените в т. 1
от ТР 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешения, вр. чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл.
144 от АПК разноските следва да се присъдят до размера на доказаните такива, а именно 10 лв. за
заплатена ДТ и 5 лв. за съдебно удостоверение. Макар и представлявана в
съдебното производство от адвокат, жалбоподателката не представя доказателства
за заплатено адвокатско възнаграждение предвид, което претенцията за присъждане
на разноски за заплатено такова се явява недоказана.
Водим от
горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед УРИ 4536з-515/25.09.2017г.,
издадена от Началник на ГПУ – Свиленград.
ОСЪЖДА Регионална Дирекция „Гранична
полиция“ Елхово да заплати на Ц.Д.А. *** сторените по делото разноски в размер
на 15 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ: