Решение по дело №132/2025 на Административен съд - Велико Търново

 

Производството е по реда на чл. 208, и сл. От Административно- процесуалния кодекс АПК вр. С чл. 72, ал. 4 от Закон за министерство на вътрешните работи – ЗМВР.

 

Образувано е по касационна жалба на П. П. В. чрез .... И. Т., гр. В. Търново,ул. „Възрожденска“ №2а,ет.3 против Решение № 153/28.10.2024г. постановено по НАХД 390/2024г. по описа на Районен съд Горна Оряховица, с което е отхвърлена жалбата на касатора против Заповед за задържане на лице рег. № 350зз-49/20.7.2024г. издадена от младши полицейски инспектор в РУ Стражица като неоснователна .

Касаторът счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано, което представлява касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага подробно следните доводи за неправилност на оспореното решение: необоснованост, която се дължи на неправилна преценка на събраните доказателства, в нарушение на процесуалните норми на АПК чл. 168 и сл. ГОРС е преквалифицирал правното основание за издаване на Заповедта, като е намерил, че са налице фактическите основания, визирани в чл. 72, ал.1 т. 2 от ЗМВР в противоречие на фактите, установени със записите от 2 видеокамери. В противоречие на нормите на АПК е дал вяра на докладната записка, в която неправилно са отразени фактите. Другите процесуални нарушения на съда се изразяват в липсата на активно поведение за установяване на обективната истина, тъй като съдът не е извършил съпоставка между видяното в записите на камерите и съответната докладна записка. От тези веществени доказателства се установява, че задържаното лице не е предприемало никакви действия, с които да пречи на органите на МВР да изпълняват функциите си. На следващо място съдът не е изискал писмени доказателства, представляващи ИНСТРУКЦИЯ № 8121з-78 /24.1.2015г. за реда за осъществяване на задържане , оборудването на помещенията за настаняване на задържаните лице и реда в тях на МВР както и Заповед на Началник РУ на МВР Стражица за охраната и достъп до помещенията на РУ. С помощта на тези две доказателства безспорно би се установило, че касаторът неправомерно е допуснат в сградата на РУ след 12,00 часа, а не както се твърди от полицейските органи, че е влязъл със сила и е започнал да дърпа белезниците на бащи си. Следователно не е направена съпоставка на тези две групи доказателства. Видно от приложения по делото запис е, че касаторът е бил допуснат до помещенията от полицаите С. и Ч., които му отварят вратата в нарушение на Заповедта за вътрешния ред и охрана, липсват каквито и да е действия на задържаното лице от обективна и субективна страна, които да сочат на извършвано от него престъпление. Напротив такова е извършено от страна на полицаите, които неуспешно са се опитали да му припишат престъпление по чл. 170, ал.1 от НК. На следващо място намира, че процесното Решение е постановено при неправилно приложение и на материалния закон, тъй като незаконосъобразно съдът е приел, че в производството по обжалване на полицейска Заповед за задържане не е необходимо да се доказват обстоятелствата, представляващи фактическите основания по чл. 71, ал.1 т. 2 от ЗМВР , а да са налице само данни за извършено престъпление. Цитираните решения на ВАС касаят Заповеди за задържане по чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, а не такава по чл. 72, ал.1 ,т.2 от ЗМВР. Освен това касаторът е направил разграничение във фактическите основания за издаване заповед за задържане на лице, за което има данни за извършено престъпление и спрямо лице, което пречи на полицейския орган да осъществява законовите си правомощия. В конкретния казус е налице втората хипотеза, при което е следвало в мотивите на Заповедта да се посочи кои са точно фактическите действия на касатора, които са попречили на органите на реда да осъществят функциите си. По тези съображения от съда се иска да отмени обжалваното Решение и се постанови друго по съществото на спора, с което се отмени Заповедта за задържане като незаконосъобразна.

В о.з. се представлява от .... Т. , който поддържа така подадената касационна жалба с направените в нея оплаквания.

 

 

Ответник жалба –издател на Заповедта заема становище за неоснователност на така подадената жалба. Намира, че Решението на ГОРС е правилно и законосъобразно. Посочва, че вратата на РУ е била заключена, тъй като със задържаното лице П. В. са били още пет- шест човека, които са искали също да влязат. След като е дошъл синът му – касатор в настоящото производство, е бил пуснат в помещенията на РУ, но същият е влязъл в стаята на задържаните, където достъпът е забранен. След това е започнал да дърпа баща си, станал е агресивен, полицаите са го предупредили да напусне помещението, но същият е отказал да се подчини. Започнало е боричкане и трима полицаи са успели да го задържат. За това фактическо действие е била издадена и процесната пред ГОРС Заповед за задържане.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът правилно е установил фактическата обстановка при спазване процесуалните правила за анализ и оценка на доказателствата и правилно е приложил материалния закон, противно на твърденията в жалбата. Очевидно в случая са били налице данни за извършено престъпление, за което е задържан касаторът, поради което счита, че съдът правилно е приел, че Заповедта е законосъобразна. Предлага Решението на ГОРС да бъде оставено в сила.

 

 

Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

 

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

 

Предмет на настоящото производство е Решение № 153/28.10.2024г. постановено по НАХД 390/2024г. по описа на Районен съд Горна Оряховица, с което е отхвърлена жалбата на касатора против Заповед за задържане на лице рег. № 350зз-49/20.7.2024г. издадена от младши полицейски инспектор в РУ Стражица като неоснователна .

 

За да постанови този съдебен акт ГОРС е приел, за установена следната фактическа обстановка: На 20.7.2024г е бил задържан П. П. – баща на касатора, като е бил въдворен в сградата на РУ [населено място] в помещението за работа със задържани лица, с поставени белезници, предвид факта, че при задържането е буйствал в следствие употреба с алкохол и е бил агресивен към полицейските служители. Около 1,00 часа в РУ се появил синът П. В., който бил допуснат до помещенията на управлението от св. С.. Същият обаче се запътил към помещението, в което се е намирал баща му и въпреки отправените към него предупреждения от св. С., същият не напуснал мястото на задържане на последния. Към 1,09 часа, когато касаторът отново влязъл в помещението с ограничен достъп, баща му станал агресивен, скочил от стола, започнал да крещи, насочил се към св. С., когото ритнал и ударил с глава. Касаторът застанал зад гърба на полицейския служител, като със своите действия пречел да се изпълнят служебните задължения. Трима служители са успели да преустановят съпротивата на В., като му поставят белезници и го разделят с баща му. В резултат на което е била издадена и Заповед за 24 часово полицейско задържане на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР. В административната преписка се съдържат още: Протокол за обиск на лице стр. 14 от въззивното дело, медицинска бележка от 20.7.2024г. Сигнал за повикване до местопроизшествие стр. 16 от делото, Декларация за правата на задържаното лице, Декларация за право на адвокатска защита стр. 19 от делото, Декларация, че са му разяснени правата за ползване на медицинска помощ, разписка за върнати вещи и пари на задържаното лице докладна записка и два броя сведения, от които е видно, че касаторът не желае да дава обяснения. От разписката към Заповедта за задържане се установява, че на касатора е връчен препис от Заповедта, същият е бил задържан на 20.7.2024г. в 1,20 часа, а е пуснат на същата дата в 17,40 часа, т.е. фактическото задържане не е над предвидения от закона срок от 24 часа.

 

В срок е подадена жалба до ГОРС, който е установил горната фактическа обстановка след задълбочен анализ на писмените доказателства, съдържащи се в административната преписка, събраните веществени доказателства- записи от две камери, обяснения на ответник жалба дадени в о.з. на 12.9.2024г. по настоящото дело и събраните гласни доказателства чрез разпит на лицето св. С.. От .... Т. са изискани горепосочената ИНСТРУКЦИЯ № 8121з-78 / 24.1.2015г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържаните лице и реда в тях на МВР и Заповед на Началник РУ на МВР Стражица за охраната и достъп до помещенията на РУ, което доказателствено искане е оставено без уважение като неоснователно.

 

ГОРС след като е установил горната фактическа обстановка е направил извод за неоснователност и недоказаност на подадената въззивна жалба. Мотивите на съда са следните: Заповедта е издадена от младши полицейски инспектор, т.е. от компетентен орган по смисъла на чл. 72, ал.1 от ЗМВР, спазени са изискванията за форма, визирани в чл. 59, ал.2 от АПК, доколкото са изложени фактически установявания и правни изводи на АО като в този случай съдът се е позовал на приложената по делото докладна записка. ГОРС е приел, че не са налице съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правата на касатора и които да представляват самостоятелно основание за отмяна на Заповедта. Намерил е, че правилно е приложен и материалния закон , тъй като по делото са били налице данни за извършено престъпление по чл. 270, ал.1 от НК, поради което наличието на правно основание за задържане по чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР се явява доказано. Съдът е изложил и подробни мотиви, че в случая тази норма на ЗМВР не изисква престъплението да се явява доказано, или да са налице достатъчно данни за образуване на досъдебно производство за престъпление по чл. 270, ал.1 от НК, а е достатъчно само наличието на данни за това. Съдът е посочил, че издадената Заповед съответства и на целта на закона, наложената Принудителна административна мярка ПАМ е послужила за преустановяване на деянието и след като е изпълнила своето предназначение, касаторът е бил освободен.

 

Решението е правилно, а подадената срещу него касационна жалба – неоснователна и недоказана.

 

Правната рамка, защитаваща правото на свобода е установена в чл. 5 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основаните свободи- КЗПЧОС, при което винаги следва да се преценява необходимостта от задържането на лицето в името на обществения интерес, който е следвало да бъде предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода и при спазване на принципа за пропорционалност, визиран в чл. 6 от АПК. Съгласно чл. 5, §1 от КЗПЧОС, никой не може да бъде лишен от свобода, освен в изброените случаи и в съответствие с процедури, предвидени от закона. В чл. 5 §б от КЗПЧОС е посочено, че това са случаите на законен арест или лишаване от свобода на лице за неизпълнение на законно съдебно решение или с цел осигуряване на изпълнение на задължение, предписано от закона. Приета е и Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство в сила от 21.06.2012 г. , която установява общи минимални стандарти за държавите членки в ЕС по отношение на правото на информация в наказателното производство. Същата е транспонирана в националното законодателство чрез разпоредби на §1а, ал.2 от НПК и съответно е приложима и досежно мярката – полицейско задържане за 24 часа.

Националната рамка е предвидена в ЗМВР чл. 72, ал.1 от ЗМВР т. нар. полицейско задържане и в ЗИНЗС- Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража, т. нар. мярка за неотклонение по НПК.

 

Правилно и в противоречие на твърденията в касационната жалба правното основание за издаване на оспорената заповедта е чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВ,Р при което задържането под стража за срок, не по-дълъг от 24 часа представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от Закон за административните нарушения и наказания -ЗАНН, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. Неправилно в касационната жалба е посочено, че съдът е преквалифицирал правното основание за задържането от това по чл. 72, ал.1, т. 2 от ЗМВР в чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Както се установява от самата Заповед и постановеното от ГОРС Решение е обсъждано единствено приложението на чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, поради което не е налице твърдяната промяна в правната квалификация на индивидуалния административен акт – ИАА.

 

Основното касационно оплакване е за нарушение на процесуалните правила на АПК от страна на ГОРС, тъй като съдът служебно не е изяснил фактическата обстановка по спора, не е събрал необходимите за това доказателства, а събраните ги е ценил едностранчиво, а не в тяхната съвкупност. Настоящата инстанция намира, че съдът е изпълнил процесуалните си задължения, събрал е допустимите и относими доказателствени средства- писмени, свидетелски показания, веществени доказателства, ценил ги е в тяхната съвкупност и поотделно. Твърденията на касатора, че същият не е осъществявал никакви противоправни действия са оборени от така посочените доказателствени средства. Не е налице и твърдяната от касатора непълнота на доказателствата, напр. не са били изискани горепосочената Инструкция и Заповед за дежурствата и вътрешен ред, тъй като правилно съдът е преценил, че същите са неотносими. Посоченото в Заповедта фактическо основание за издаването е неправомерното влизане в стаята за задържани лица, неподчинение на полицейското предупреждения да ги напусне, които се субсумират под състав на престъпление по чл. 270, ал.1 от НК, а не такова, представляващо фактическо основание по чл. 71, ал.1 ,т.2 от ЗМВР- която сочи възможността за задържане на лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Освен това дори да се налице допуснати дисциплинарни опущения от страна на полицейските органи, тези обстоятелства са ирелевантни, тъй като те не променят вида и характера на извършените умишлено действия от страна на касатора, които са били квалифицирани като данни за престъпление по чл. 270, ал.1 от НК.

Настоящата инстанция споделя изцяло изводите на съда, че оспореният административен акт е постановен от оправомощен за това орган, в пределите на материалната му компетентност, съгласно служебно известна на съда - Заповед № 366з-1996/ 06.07.2018 г. и писмо с рег. № 350-6898/ 17.08.2018 г., които оправомощават инспектори в РУ при ОД на МВР, представляващ полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал.1 от ЗМВР, към него момент изпълняващ служебните си задължения и по силата на чл. 72, ал.1 от ЗМВР, имащ право да постановява задържане на лице за срок от 24 часа.

 

Правилен е извода на ГОРС, че е спазено изискването за форма по чл. 59, ал.2 от АПК, неспазването на което е самостоятелно основание за отмяна на ИАА. Изводът на настоящата инстанция е, че оспорената заповед е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа законово определените в чл. 74, ал.2, т.1-т.6 от ЗМВР реквизити, вкл. посочване на правно основание за издаването й – чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, както и фактическо описание на основанието за задържане, формулирано като "има данни за извършено престъпление по чл. 270, ал.1 от НК". Според трайната съдебна практика е допустимо мотивите, т. е. фактическите основания за издаване на акта, да се съдържат в друг документ, част от административната преписка, предхождащ и/или съпътстващ издаването на акта -. ТР № 16/31.03.1975 г. на ВС и ТР № 1/2006 г. на ОС на ВАС, а именно докладна записка. В заповедта е описан подробно фактическия състав на извършеното престъпление- неподчинение на полицейско разпореждане, а не само - законовия текст. Или с други думи заповедта за задържане отговаря и на останалите изисквания за форма, установени в чл.. 74, ал.2 от ЗМВР, като от приложените подписани от него декларации се установява, че задържаното лице е уведомено за правата си по чл. 72, ал.2, т. 6 от ЗМВР.

 

Заповедта не противоречи и на Решение на СЕС по дело С-608/21г, в което посочено, че чл. 6§2 от Директива 2012/13/ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска прилагането на национална правна уредба, според която основанията за задържане на лицата, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, включително информацията за престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени, могат да бъдат изложени в документи, различни от акта за задържане, но същите трябва да са съобщени на лицата още в момента на лишаването от свобода или в кратък срок след началото на задържането.

 

Съдът намира, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствени правила, при отчитане спецификата на този вид индивидуални административни актове с оглед тяхната цел и обусловеното от това съответно приложение на разпоредбите на АПК. До този извод е стигнал и самият ГОРС, който допълнително е посочил, че фактическото задържане не е повече от 24 часа, Заповедта е била предявена на касатора, спазени са всички процесуални изисквания по даване възможност на задържаното лице да вземе становище, разяснени са правата му вкл. На правна помощ и достъп до медицинска помощ, което то собственоръчно е потвърдило. С оглед на така изложеното, правото на защита на касатора не е било съществено ограничена, което да се явява самостоятелно основание за отмяна на Заповедта.

 

По приложението на материалния закон съдът намира следното. За прилагане на нормата е достатъчно наличието на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без да е необходимо да се уточнява характерът на престъплението. Понятието "данни" по смисъла ЗМВР е с различно съдържанието от понятието "достатъчно данни" по смисъла на чл. 207, ал.1 от НПК, като при налагането на принудителната административна мярка "задържане до 24 часа" по чл. 72, ал.1,т.1 от ЗМВР е необходимо наличните данни да са достатъчни за извод, че задържаното лице има вероятност да е извършило престъпление. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление, каквито ЗМВР не изисква в горепосочената норма. Както се посочва и в трайната съдебна практика за прилагане на процесната принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, сочено, че е извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи извод, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Въпросът, дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват лицето със соченото нарушение не са задължителни, като то се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване. В случая данни, обосноваващи предположение, че адресатът на ИАА е извършител на престъпление по чл. 270, ал.1 от НК безспорно се съдържат в докладната записка, показанията на св. С. и посочените записи. В този смисъл е и практиката на ВАС напр. Решение № 8372 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12237/2018 Решение № 11010 от 15.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6562/2018 г., Решение № 8136 от 31.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1313/2019 г и други. Или може да бъде направен извод, че са налице материално- правните предпоставки за издаване на процесната заповед като в този смисъл е актуалната практика на ВАС. В същия смисъл – решение № 16776 от 10.12.2019 г. по адм. дело № 3391/2018 г. на ВАС, V о., решение № 15949 от 25.11.2019 г. по адм. дело № 5378/2019 г. на ВАС, VIII о., решение № 14059 от 22.10.2019 г. по адм. дело № 5533/2019 г. на ВАС, VIII о.

 

Настоящата инстанция не споделя становището на касатора, че са налице две различни хипотези по текста на чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР – една, при която е извършено престъпление по НК и друга, при която лицето препятства упражняването на правомощията на полицейски орган. Напротив, законът явно ги разграничава в два отделни текста: този по чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР и чл. 72, ал.1,т. 2 от ЗМВР. Именно наличието на фактически действия, извършени умишлено, които са препятствали полицейските органи да осъществяват възложените от закона им функции, правилно от страна на АО са приети като данни за престъпление по чл. 270, ал.1 от НК, и това е наложило издаването на Заповедта.

Прилагането на принудителната административна мярка е съобразено и с целта на закона - да се даде възможност на органите на МВР и прокуратурата да разкрият извършено престъпление. Законодателят е предвидил възможност за ограничаване правото на свободно придвижване на лице, за което има наличие на данни за извършено престъпление. Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" в случая е оправдано, с оглед наличните данни за възможност лицето да е извършило престъпление.

Към момента на ограничаване правото на свободно придвижване на лицето са съществували обективни данни за извършено правонарушение и предприетите процесуални действия са били необходими за изясняване на фактическите и правни аспекти на случая. Поради това настоящата инстанция намира, че не е налице непропорционалност на приложената принудителна административна мярка. Не е допуснато нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), защото задържането е "законосъобразно", спазен е редът, предписан от националния закон. Не е нарушен принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на административния орган. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал.2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал.2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. В случая "задържането за срок от 24 часа" е оправдано, тъй като полицейският орган е имал конкретни данни, че задържането ще е в защита на обществения интерес, който надделява над правилото за зачитане на личната свобода.

Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, тъй като не са налице касационни основания по чл. 209 от АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК втори касационен състав на Административен съд Велико Търново

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 153/28.10.2024г. постановено по НАХД 390/2024г. по описа на Районен съд Горна Оряховица

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.