РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2010
гр. Пловдив, 11 ноември 2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХII с., в открито заседание на дванадесети
октомври през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при
секретаря Д. Й. и с участието на прокурора Г. Л., като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 1038 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ във връзка
с чл.1, ал.1 от Закона за отговорност
на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ и чл.284, ал.1 и сл. от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано
е по предявен иск от О.А.К., ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода“ в Затвор Пловдив, чрез адв.Д., против Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията" (ГДИН) – гр. София за присъждане на обезщетение в размер
на 100 000 (сто хиляди) лв. за понесени от ищеца неимуществени вреди от
бездействията на затворническата администрация, за времето на пребиваване на
ищеца в Затвора Пловдив от 2014г. до датата на подаване на исковата молба –
18.04.2022г.
В
исковата молба се твърди, че за посочения период ищецът е претърпял
неимуществени вреди при престоя му в Затвора Пловдив, изразяващи се в болки,
страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство за малоценност в
резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване наказанието
„лишаване от свобода“: липса на
достатъчна жилищна площ /пренаселеност на килиите - падат се под 3 кв. м. нетна
площ на човек/ като се сочи конкретно, че при пребиваването на ищеца в килия №
39 били общо около тридесет човека; липсвал въздух и пространство; прекалено
горещо през летния сезон и студено през зимния; без санитарен възел на
определените и задължителни места; лоша хигиена - наличие на хлебарки,
дървеници и гризачи и други; липсвали баня и тоалетна в коридора, общата баня
се намирала на двора. Посочва се още, че в Затвора Пловдив липсвал лекар (към
момента на подаване на ИМ) и не са оказвани медицински грижи за л.св. Ищецът
сочи, че когато се разболял от Covid 19 не е бил изолиран и лекуван, както и че му отказано настаняване в лечебно
заведение. Сочи се също от страна на К., че в 24-та килия е пребивавал с лице с
психично заболяване – И.С.М., което не се къпе, напикава се, маже стените на
килията с изпражнения, вие през нощта, а управата на затвора отказва да го настани за
лечение. В 3-та килия на шести пост ищецът твърди, че около година и половина е
пребивавал с друго лице с психично заболяване - К.П.Г., който също не се къпе,
проявява агресия през нощта и с това си поведение предизвиква изключителен
стрес, погнуса, безпокойство, напрежение и тормоз у К.. В 4-та килия на трети
пост ищецът сочи, че е пребивавал с М.Н.А., болен от ХИВ и страдащ от болки,
причинени от заболяването му, което депресирало и потискало К.. Често му прилошавало
от гледката. В периода 2020 г. - 2021 г. в килия № 4 (преходна на килия № 3),
били настанени лишените от свобода В.Ч.и л.св. Д.(Л.), които извършвали
сексуални контакти помежду си пред останалите лишени от свобода, поради което
ищецът изпитвал погнуса и отвращение. Същият сочи, че л.св. Чобанов имал
краста, и поради общо ползване на
мивката, имало опасност от заразяване.
Излагат
се твърдения, че докато К. работил (за една година като домакин и за две години
като работник в пералнята на Затвора) не му е разрешавано да ползва „каре“. Към
момента на подаване на ИМ се посочва, че в Затвора няма пералня и лишените от
свобода перат дрехите си на ръка като и простират в килиите, в резултата на
което в същите има влага, мухъл и плесен. Отделно от това килия № 3 на шести
пост, се сочи да е обгоряла при пожар, небоядисвана и с лоша миризма, което
допълнително потискало ищеца и създавало неблагоприятни условия за пребиваването
му.
В
с.з. жалбоподателят, редовно призован, се явява лично чрез видеоконферентна
връзка със Затвора гр.Пловдив и се представлява от адв. Д.. Поддържа иска и
моли същият да бъде уважен. Претендират се разноски в размер на 10 (десет) лева
за държавна такса.
Ответникът
- Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“– гр. София, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Ч., в с.з. и в писмен отговор оспорва предявената
искова претенция по основание и размер и моли същата да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прокурор
от ОП – Пловдив изразява становище, че исковата претенция не е доказана в
размера, в който е претендирана. Сочи, че са налице противоречия между изложеното в исковата молба и събраните
по делото доказателства.
Искът
е процесуално допустим, а разгледан по същество е частично основателен.
На
първо място, ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди от бездействията
на затворническата администрация, за периода от 2014г. до 18.04.2022г. (датата
на подаване на ИМ), когато е пребивавал в Затвора гр. Пловдив.
От
представените по делото неоспорени становища /л.79, 80 и л.94/ от Затвора
Пловдив се установява, че О.А.К. *** на 17.12.2014г. като няма запазени данни
относно стаята в Приемно отделение и условията, при които е пребивавал до
разпределянето му в група осъдени - становище на л.79. В Затвора л.св. и до момента изтърпява едно
общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на 20г. по присъди по НОХД
45/2010г. и НОХД 305/2012г. по описа на ОС Стара Загора. В посочения период
(17.12.2014г. – 18.04.2022г.) за пребиваването на л.св. К. *** се установява
следното: за периода 17.12.2014г. до 31.12.2018г. (вкл.) не е налична, респ. не
е представена от страна на ГДИН информация за настаняването на К. ***; през
периода от 01.01.2019г. до 17.03.2020г. (вкл.) лицето е обитавало спално
помещение № 24 на пост № 3 (в трета група), което е с площ 30.95 кв.м., с два
отваряеми прозореца и санитарен възел. В посоченото помещение в периода на
пребиваване на ищеца, заедно с него са били настанени още от 6 до 10 лишени от
свобода, като подробни данни за броя на тези лица са представени в табличен вид
в становище на л.94. На 17.03.2020г. л.св. К. е преместен на 6-ти пост в спално
помещение № 18, което е с два отваряеми прозореца и с площ 26,32 кв.м. В
посоченото помещение от 17.03.2020г. до 26.03.2020г. (вкл.) са били настанени
общо шестима лишени от свобода. На 27.03.2020г. К. е преместен в стая № 3 на
6-ти пост, където пребивава до момента на подаване на ИМ. Стая № 3, според
данните представени от ГДИН е с площ 15,81 кв.м., представлява преходно
помещение към стая № 4, където е позициониран санитарния възел. Помещението има
прозорец за достъп до дневна светлина. В същото за периода от 27.03.2020г. до
18.04.2022г. са пребивавали от 1 до 4 лишени от свобода, като подробни данни са
представени в становище на л.80.
С оглед на така посочените данни, съдът
намира за неоснователно възражението на ответника за изтекла погасителна
давност като в тази насока се
позовава на Тълкувателно решение № 3/2005 г. по
т.д. № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК относно началния момент на погасителната давност
за предявяване на иска за обезщетяване на вреди, произтекли от незаконни
действия и бездействия на администрацията, а именно – от преустановяването им.
В случая пребиваването на лицето в Затвора в гр.Пловдив не е прекъсвало,
считано от постъпването му там, т.е. към момента на предявяване на иска
давността не е изтекла.
По
отношение твърденията за липса на достатъчно жилищна площ, както се посочи
по-горе, администрацията на Затвора Пловдив не е представила доказателства за
времето от 17.12.2014г. до 31.12.2018г. (вкл.) или общо 1476 дни, тъй като
последната не разполага с тази информация (същата се съхранява за срок от три
години), поради което следва да се приеме, че до този момент претенцията на
ищеца е доказана.
За
периода от 01.01.2019 г. до 18.04.2022 г. от представените от страна на
ответника данни /л.81 и л.94/ се установява, че л.св. К. е пребивавал на 3-ти
пост в стая № 24 за 428 дни и на 6-ти пост в стая № 3 за 239 дни с повече от
допустимия брой лица, при което не е било спазено изискването за минимална
жилищна площ от 4 кв.м. на човек за общо 667 дни в посочения период, поради
което претенецията на ищеца в тази част ще следва да се уважи. През същия
период К. е пребивавал и в стая № 18, за която се установява, че от страна на
затворническата администрация е била осигурена минималната изискуема площ от 4
кв.м., т.е. оплакванията му за пренаселеност, в този случай, се явяват
неоснователни.
По
отношение на останалите оплаквания за времето на пребиваване в Затвора – Пловдив,
съдът намира, че те са неоснователни, тъй като, видно от представените и
неоспорени по делото писмени доказателства в помещенията, в които е пребивавал
ищеца са извършвани текущи ремонти и боядисване през 2017г. Дограмата е
подменена с нова ПВЦ. Поставен е гранитогрес в общите умивални. Банята се
ползва по утвърден график за разпределение на времето на л.св. /л.84 и л. 96/
като на работещите лишени от свобода, какъвто е К., е осигурена възможност да
ползват баня след приключване на всеки работен ден. Прането става по усмотрение
на лишените от свобода – в пералнята на Затвора, ръчно или чрез изнасяне за
пране от близките. В тази връзка по делото е представен седмичен график за
ползване на пералнята на Затвора Пловдив /л.90/. Тези данни опровергават
твърденията на ищеца, че в Затвора нямало пералня. Освен това самият К. е
работил в пералнята на затвора, видно от събраните писмени и гласни
доказателства по делото.
Твърдението
в исковата молба за липса на въздух в килии № 39 и № 24 също не се доказа като
основателно. Посочените помещения са разполагали с отваряем прозорец за
естествена вентилация, проветряването се извършва от лишените от свобода и няма
данни помещението де е имало проблем с проветряването и да има мухъл. В тази
връзка се установява от представените от страна на ответника доказателства, че
са осигурени условия за естествено проветрение, съобразно изискванията на
ППЗИНЗС.
По
отношение на оплакванията за липса на отопление на килията през зимата и много
високи температури в същата през лятото, не се подкрепи и това твърдение на
ищеца, тъй като пак от представените и неоспорени по делото справки, се
установява, че отоплението на Затвора Пловдив се осъществява през централно
парно, а и няма и данни, лицето да е искало от администрацията на затвора
допълнителни одеяла.
Относно
оплакванията в ИМ, че липсвал санитарен възел и банята била отвън и обща, не са
ангажирани никакви доказателства от страна на ищеца, които да сочат нарушения
по чл.3 от ЗИНЗС, а за наличието на санитарен възел са представени данни в становището
на л.97, което не е оспорено. Там е посочено, че тоалетната е преградена и изолирана
от спалното помещение, т.е. се установява, че действителното положение на
отговаря на описаното в исковата молба.
Оплакванията
на ищеца за лош вид на килията – небоядисани стени и лоша миризма също не са
доказани, а се касае единствено до твърдения на ищеца. Посочено е, както се
каза по-горе, че в Затвора Пловдив са извършвани текущи ремонти, както и че за
чистотата на спалните помещения се грижат и имат отговорност лишените от
свобода.
Твърденията
и оплакванията за бездействие по отношение наличието на хлебарки, дървеници и
плъхове са оборени от представените от администрацията сключени договори и протоколи
за извършена ДДД обработка на спалните помещенията в затвора, за периода на
пребиваването на ищеца в същия, считано от 17.12.2014г. до 18.04.2022г.
Що
се отнася до твърденията за липса на лекар в затвора, по делото е представена докладна
записка от Д-р Р.Д./л.77/, относно график за амбулаторни прегледи в МЦ на
Затвор Пловдив /л.78/, като в същия е посочено, че при необходимост от издаване
на медицински документи и други неотложни дейности, медицинските специалисти
реагират извън утвърдения график. В този смисъл остават недоказани твърденията
на ищеца, че при боледуването му от Covid 19 не са му предоставени адекватни медицински грижи,
напротив по делото са представени писмени доказателства, от които е видно, че
за К. са полагани достатъчно и адекватни мерки при боледуването му. Видно от
съдържанието на представената от самия ищец епикриза от Клиника по инфекциозни
болести към УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, при постъпването си в същата, К. сам е
съобщил за назначено и започнато АБ лечение от лекар в затвора, като са му
сменени общо три медикамента, предписани за заболяването му. Изслушаните по делото
свидетели нямат преки впечатления от боледуването на К. в затвора и свързаните
с него оплаквания, посочени в ИМ, поради което съдът не кредитира показанията
им в тази връзка.
Тук следва да се
посочи, че съдът кредитира показанията на тримата излушани по делото свидетели,
доколкото не противоречат на събраните по делото писмени доказателства, имайки
предвид, че и тримата са лишени от свобода, които не са пребивавали в общо
помещение заедно с К. през целия исков период и нямат преки впечатления за
всяко едно от твърдените обстоятелства. В този смисъл съдът намира, че е налице
противоречие между изложените в исковата молба твърдения и свидетелските
показания като последните съдът кредитира доколкото са във връзка с останалия
доказателствен материал по делото и не му противоречат.
С оглед така
посоченото, следва да се разгледат и оплакванията на К. за причинените му неимуществени
вреди от пребиваването му в една килия с конкретно посочените в ИМ лица – И.М.,
К.Г., М.А., В.Ч.и Д.Н..
От страна на ГДИН
се сочи, че не се установява К. да е съжителствал в едно спално помещение с И.С.М..
Последният многократно е изпращан за лечение в затворническа болница в Ловеч,
но не е насочван директно от съдебен орган за изтърпяване на наказанието си в
специализирано здравно заведение. К.П.Г. е съжителствал в едно помещение с
ищеца, създавал е проблеми, но е изпращан за лечение в горепосочената затворническа болница и съжителството му с
ищеца в стая № 3, към момента на изготвяне на справката е прекратено. По
отношение на М.Н.А. се сочи от администрацията на Затвора – Пловдив, че също не
е съжителствал с К.. В тази връзка, с оглед така представените данни от
ответника, които не се оспориха в производството, съдът не приема оплакванията
на ищеца за причинени му от поведението на посочените лица страдания, подробно
описани в ИМ. Доказателства, че по отношение на ищеца е оказван натиск,
посегателство или друг вид противоправно поведение от страна на горепосочените
лица не са събрани в производството. Действия в такъв аспект спрямо К. не се
сочат и от изслушаните по делото свидетели. Действително същите сочат, че са
запознати с поведението на посочените лица и че същото предизвиква негативни
реакции у лишените от свобода, но в конкретиката на случая никой от свидетелите
не посочва от това поведение да е причинена вреда на ищеца от вида на описаните
в ИМ. Още повече, че И.С.М. и М.Н.А., както се установи, не са съжителствали в
едно помещение с К.. По отношение на оплакванията на ищеца за непристойно
поведение от страна на лишени от свобода, с които е пребивавал при престоя си в
стая № 3, което предизвиквало отвращение у К., от страна на ответника се сочи,
че лицата Д.Н. и В.Ч.не пребивават в едно спално помещение. Отделно от това се
сочи, че никой не си позволява да ги дискриминира или проявява грубо, агресивно
и неглежиращо поведение спрямо тях, поради различната им сексуална ориентация.
По отношение на проявите на тези две лица, свидетелите също не дават сведения
как точно от поведението им на ищеца са причинени изброените в ИМ вреди. В този
смисъл, след като твърденията на К. не се подкрепят от доказателствата по
делото претенцията му се явява неоснователна и в тази ѝ част.
По отношение на
посоченото в ИМ, че докато работил (в рамките на 1г. като домакин и 2 г. в
пералнята на Затвора), на ищеца не му е осигурявано ползване на каре, съдът
намира следното:
От представените по делото и неоспорени
заповеди за назначаване и преназначаване на работа (л.91 и 92) се установява,
че за част от исковия период К. е бил назначен на работа като социален
асистент, домакин на вещеви склад и като перач. Като работещ л.св. следва да
спазва разпоредбите в ЗИНЗС и ППЗИНЗС, досежно работещите. Така, съгласно
чл.16а т.1 ППЗИНЗС, по време на работа на лишените от свобода не се разрешава
да напускат определените от администрацията работни места. Т.е. дори и същият,
съгласно чл.86, ал.1 ЗИНЗС, да има право на престой на открито не по-малко от
един час на ден, с приемането да упражнява трудова дейност, доброволно се
отказва от това си право и няма основание да претендира обезщетение за тези
обстоятелства, за които предварително е имал знание и се е съгласил, че ще са
част от трудовото му правоотношение със Затвор Пловдив. В този смисъл не
намират основание оплакванията на ищеца за неизвеждането му на каре в
периодите, в които е работил.
При
така изложеното действително се установяват част от твърдените нарушения по чл.3 от ЗИНЗС, както са описани по-горе, при което
на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди. Доколкото
осъщественото доказване е за част от исковия период, както е посочено по-горе, както
и поради това, че са доказани само част от твърдените нарушения, а именно
поставянето на ищеца в неблагоприятни условия, изразяваши се в обитаване на
помещения, без да му е осигурена законоустановената жилишан площ от 4 кв.м., обезщетението следва да бъде определено, като
се вземе предвид частично успешното доказване, както и размерът на
претендираното обезщетение така, както е оценен и заявен от ищеца в размер на 100
000 лв. за исковия период от 17.12.2014г. до 18.04.2022г. за престоя му в
Затвора – Пловдив. В тази връзка, справедливият размер на обезщетение, според
настоящия съдебен състав, възлиза на сумата от 8380 лв. за посочения исков
период, в който ищецът К. е пребивавал в Затвора гр.Пловдив.
С оглед направеното от ищеца искане, което съдът намира за основателно, към
тази сума ще следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на спора, и с оглед
заявената претенция за присъждане на сторените разноски за ДТ, на основание
чл. 286, ал. 3, изр. 1 от ЗИНЗС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца внесената държавна
такса в размер на 10 лв.
По
отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита
от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като
производството по делото е водено по специалния ред по чл.286 ЗИНЗС, а в ал.2
от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбите на чл.286 ал.2 и ал.3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната
взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл.10,
ал.4 от ЗОДОВ и чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК и чл.143 от АПК.
Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за
заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично
отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Или, искането
на ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.
Мотивиран
от горното, съдът
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА
Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, ул. „Н. Столетов“ № 21, да
заплати на О.А.К., ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване
от свобода“ в Затвор Пловдив, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер на 8 380 (осем хиляди триста и осемдесет) лева, за периода от
17.12.2014г. до 18.04.2018г. вкл., ведно със законната лихва върху цялата сума,
считано от датата на завеждане на исковата молба - 18.04.2018г. до окончателното
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата част за разликата до пълния му предявен размер от 100 000 лв.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ - София да заплати на О.А.К., ЕГН **********
сума в размер на 10 (десет) лева, представляваща
сторените по делото разноски за държавна такса.
ОТХВЪРЛЯ направеното искане за
присъждане на разноски в полза на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ -
София.
Решението
подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в 14–дневен срок от съобщението пред
тричленен състав на Административен съд – Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: