№ 2321
гр. София, 23.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
засеД.е на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Йоана Генжова
МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Въззивно
гражданско дело № 20221100500033 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20177217 от 26.08.2021 г., допълнено по реда на чл. 250 ГПК с
решение № 20205320 от 30.10.2021 г., постановено по гр. д. № 18655 по описа за 2020
г. на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 151 състав, е уважен
предявеният от В. АНТ. М. срещу „Х.А.“ ООД осъдителен иск с правно основание чл.
49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от публикация от 28.04.2020 г. на интернет сайт с домейн
www.hotarena.net, ведно със законната лихва от датата на увреждането /28.04.2020 г./
до окончателното плащане. Предявеният иск е отхвърлен за разликата над уважения до
пълния предявен размер от 25 000 лева. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е
осъден да заплати на ищеца сумата от 140 лева, представляваща разноски за
производството.
Срещу решението в частта, с която предявеният иск е уважен за сумата от 1000
лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането /28.04.2020 г./ до
окончателното плащане, е подадена въззивна жалба от „Х.А.“ ООД /ответник по
делото/. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно, тъй като съдът е
уважил частично предявения иск без да са налице предпоставките за това. Счита, че не
следва да носи отговорност за причинени на ищеца неимуществени вреди, тъй като в
статията източникът на информация е бил коректно цитиран и дословно са били
1
възпроизведени изнесените от друг твърдения. В тази връзка се поддържа, че в
случаите, в които журналист е пресъздал чужди твърдения, без значение дали същите
отговарят на истината, ако е посочил източника на информация, не следва да носи
отговорност за вреди от публикацията. Искането до въззивния съд, заявено с жалбата, е
да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявения иск.
Ответникът по жалбата В. АНТ. М. /ищец в производството/ оспорва жалбата.
Поддържа, че решението в обжалваната от ответника част е правилно и моли за
потвърждаването му.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба оплаквания, приема за установено
следното от фактическа страна:
С исковата молба ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди от
процесната статия, съдържаща неверни, заблуждаващи обществеността и позорящи
самия него твърдения. Твърди, че статията е била публикувана на интернет страница,
собственост на ответното дружество, на 28.04.2020 г. Поддържа, че се е почувствал
дискредитиран от изнесената със статията невярна информация, засегнати са били
честта и достойнството му. Изпитвал е неудобство и притеснение, а процесната
публикация е повлияла негативно на личния му живот. Претендира присъждането на
заместващо обезщетение за описаните вреди в размер на сумата от 25 000 лева, ведно
със законната лихва от датата на публикацията.
Ответникът е оспорил предявения иск с възражения за неговата неоснователност.
Посочил е, че ищецът не е възразил срещу публикацията, не е търсил опровержение,
нито е заявил желанието си статията да бъде премахната от интернет страницата на
ответника.
Не е спорно между страните, а и това се установява от приетия в хода на
производството пред първоинстанционния съд констативен протокол от 04.05.2020 г.,
съставен от нотариус В.Г., рег. № 340 в регистъра, воден от Нотариалната камара, че на
интернет сайт със следния електронен адрес: http://hotarena.net/goreshto-dampela-i-
gadje-na-azis-v-liubovna-afera, е била достъпна процесната публикация със заглавие
„ГОРЕЩО: Д. и гадже на А. в любовна афера /СНИМКИ/. В протокола е отразено
съдържанието на публикацията, както следва:
„Наркодилърът Д.С.-Д. има особено близка дружба с гаджето на А. В.М..
Наши източници от ъндърграунд средите разкриват, че Д. и В. по цял ден и нощ
са заедно, като гангстера дори се е превърнал и в шофьор на приятеля си. М. има
червено „Бентли” последен модел с пазарна цена от над 200 000 лв. Именно в тази
кола дилъра и В. са вижД. да се натискат.
Връзката между русенеца В. и краля на поп фолка А. стартира през 2013 г.
2
Двамата дълго време живяха на семейни начала. Преди 2 години при катастрофа
той помля баровския Мерцедес на звездата. Двойката често се караха и отново
събираха. Като А. дори беше публично признал, че М. го е бил.
Преди 2 години катастрофа преобръща живота на 180 градуса и на Д.С.. 17
февруари при жесток инцидент на пътя загина съпругата му А.М.. М., която е бивша
салонна управителка на столичната дискотека „Бедрум” катастрофира жестоко на
пътя София- Благоевград малко преди Дупница. Тя е карала джип „БМВ Х5” в посока
столицата, за да вземе пет месечната си дъщеря. Бащата е Д..
Обстоятелствата около катастрофата са мистериозни и до ден днешен.
Асиана не е успяла да вземе лек ляв завой с обратен вираж. Установено е, че е
шофирала със 140 км. в час. Там ограничението е 120. Но нямало никакви следи за
спирачен път. Тя притежавала свидетелство за управление повече от 10 години и е
била опитен шофьор. При мелето джипът излиза от пътя, реже мантинелата и се
преобръща три пъти, като не се е отворила нито една от въздушните възглавници.
Това е втория супер странен факт. Настилката на пътя е била суха.
Според полицейски разработки Д.С. се води като един оборотните дилъри в
столичния пазар на наркотици.
Между 2016 и 2018 г. той се криеше в Сърбия заради основателен страх, че в
България ще бъде убит. Причината беше, че преди 4 години Д. се беше навил да стане
защитен свидетел на прокуратурата срещу негови конкурентни банди.
Прокуратурата беше поела ангажимент С. да не бъде закачан от специалните
служби. В сделката е бил включен ангажимента бандита да даде имената на
действащи полицаи от столични районни управления, които са свързани с
наркомафията. Появил се обаче огромен проблем. Част от лицата нарочени за
предателство разбрали какво им се готви. През юли 2016 г. е била обявена цена от
100 000 евро за убийството на Д. Д.. Според нашите източници изтичането на
информация е станало от прокуратурата. С. не преценил добре, че и други фигури от
ъндърграунда имат отлични контакти в тези среди.
Заради обрата в плана Д. не дал показания срещу конкурентите си. И избяга в
Сърбия за две години. Преди да сключи сделка с прокуратурата С. работеше
неофициално с полицаи.
На фиксирано месечно възнаграждение от 4000 лв. към структурата му имало и
десетина столични ченгета. Корумпираните служители на реда имали задача да
пазят дилърите от проверки и да предупреждават предварително за акции. Другият
им ангажимент е бил да разчистват територията му от конкуренти. Така например
през 2016 г. С. беше причината да бъде атакувана от полицията бандата на Р.И.-
Р.Т..
3
Близки авери на Д. бяха пуснали в службите сигнал, в който с подробности се
описваха схемите на Р.Т., дясната му ръка А.Г.-Г. и останалите от групата И.С.-Т.,
В.Б., М.Д., К. и И.М.-К..
Д. получавал всеки понеделник кешови суми от продажбите на дрога.
Кинтите минавали през трима посредника. Самият той нямал никакъв досега с
лицата от по-ниските нива на организацията. Това е било от съображения за
сигурност.
Д., за който никой нищо не знаеше преди да намушка почти до сърцето с нож
спортиста Б.И.Б. на 26 февруари 2012 г. в бар „Домби” разполагаше и с 6 човека
лична охрана.
Като един от тях е бившия бодигард на А. ММА боеца Д.К..
Криминалната кариера на люлинския наркобос започва през 2008 г., когато е
арестуван заради изнудване, а година по-късно през 2009 г. е сгащен от МВР в
Дупница с 3 грама хероин и използване на фалшиви документи.
През 2010 г. Д. се опитва да стане част от групата на Й. от Костинброд. По
това време той въртял любов с момиче на име Д., която била сестра на един от
главорезите на Костинбродския. Заради въпросната мадама Д.ел изял бой в известна
столична дискотека.
През пролетта на 2011 г. Д. започнал сам да разпространява слухове, че е част
от групировката на З.Б. и дори се ползвал с неговата лична подкрепа.
Малко след това започва работа като охрана на енергийния бос Х.К.. Получавал
заплата от 2000 лв., като в тези пари не влизали парите за тренировки и храна.
Нападателят на Б.И.-Б. е постъпил на служба при К., след като на бизнесмена му се
наложило да съкрати чувствително разходите си. Баровецът се отказал от скъпата
си охрана и наел евтини момчета като Д..
Д.ел не се задържа обаче дълго при К. и сменя работодателя. В края на 2011 г. е
използван като наркодилър от дясната ръка на С.М.Д.-К. и К.Р.. Ролята на С. е била
да продава кокаин в няколко столични нощни заведения. В дискотеките са и 90% от
клиентите на белия прах. Като такъв Д. е засичан в различни клубове в Студентски
град.“.
Не е спорно между страните, че интернет сайтът www.hotarena.net е собственост
на ответното дружество.
В производството пред първоинстанционния съд са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетелите В.И.Т., колега и приятел на
ищеца, и Ц.К.Ц., приятел на ищеца.
От показанията на свидетеля Т. се установява, че е узнал за процесната
4
публикация от ищеца, който му я показал. Споделил му е, че не се чувства добре от
написаното. От показанията се установява, че е настъпила промяна у ищеца, която се е
отразила негативно на социалния му живот. Станал е по-затворен, а типично за него е
било да общува с много хора.
От показанията на свидетеля Ц. се установява, че след процесната публикация
ищецът се е затворил в себе си. Не е искал да излиза, да тренира, не отговарял на
телефонни повиквания. Избягвал да говори за статията.
Настоящият състав на съда дава вяра на показанията и на разпитаните пред
първоинстанционния съд свидетели, като намира, че същите пресъздават личните им
впечатления във времето непосредствено след публикуване на процесната статия на
интернет сайта на ответника. Показанията са ясни и последователни, кореспондират
помежду си, с оглед което не е налице основание съдът да не кредитира същите.
При така установеното от фактическа страната въззивният съд достигна до
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Решението на първоинстанционния съд е валидно и е допустимо в обжалваната от
ответника част. С него правният спор между страните е разрешен правилно, като
съображенията на въззивния съд да достигне до този извод са следните:
Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Публикувалият журналистическа статия носи отговорност по чл. 49 ЗЗД като
възложител на друго лице на работата по съставяне на печатни материали, за вредите,
причинени при изпълнението на тази работа. За ангажиране на отговорността на
издадателя следва да бъде установено също и че натовареният с тази работа чрез
противоправно деяние е увредил ищеца, като му е причинил неимуществени вреди,
които от своя страна са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното
поведение.
Съгласно разпоредбите на чл. 39, ал. 2, чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 от
Конституцията на Република България, както и съгласно чл. 10, § 2 от Европейската
конвенция за правата на човека свободата на словото не е абсолютна. Тя се
разпростира до предели, преминаването на които засяга други конституционно
защитени ценности, каквито са личното достойнство, репутацията и
неприкосновеността на личната сфера на гражД.те. В случаите, при които чрез
произведение са разпространени обидни, клеветнически или позорящи твърдения или
други данни с негативен подтекст, издателят на печатното произведение носи
отговорност за причинените вреди на основание чл. 49 ЗЗД, тъй като е възложител на
5
работата на лицата, определящи характера и съдържанието на публикуваните
материали. (в този смисъл Решение № 264 от 21.10.2013 г. на ВКС по гр. д. №
2161/2013 г., III г. о., ГК).
В светлината на изложеното и въз основа на анализа на събраните по делото
доказателства въззивният съд приема, че с публикуването на процесната статия не е
упражнено правото да се изразява мнение, да се получава и разпространява
информация, а авторът на публикацията е целял единствено да привлече вниманието
на аудиторията си върху личността на конкретни лица, разпознаваеми от определена
част от обществото. В публикацията за ищеца са изнесени твърдения, че поддържа
интимни отношения с Д.С. - Д., означен в същата статия като гангстер, наркодилър,
бандит, лице, укриващо се от правораздавателните органи. В статията е посочено, че
ищецът е имал интимни отношения и с А., като последният публично е признал, че М.
го е бил. Статията, публикувана на сайта на ответното дружество, не е насочена към
предизвикване на конструктивен дебат в обществото, нито има за цел да информира
обществеността по актуални или значими теми. Ето защо приоритет следва да бъде
отдаден на защитата на личната сфера на ищеца за сметка на свободата на изразяване
на мнение, на получаване и разпространяване на информация.
В конкретиката на казуса се установява, че по отношение на ищеца са изнесени
твърдения за поддържане на интимни отношения с лице, на което със статията се
приписва извършването на редица престъпни деяния. Тези твърдения по мнение на
въззивния състав на съда са позорящи и са от естество да засегнат честта,
достойноството и доброто име на едно лице в обществото. Разгласяването на
несъществуващо позорно обстоятелство е противоправно деяние – клевета (чл. 147, ал.
1 НК), а по смисъла на гражданския закон – непозволено увреждане (чл. 45, ал. 1 ЗЗД).
Позорящи са тези факти, които обективно накърняват доброто име на пострадалия
в обществото и са укорими от гледна точка на господстващия морал. Клеветата може
да бъде осъществена не само чрез пряко изнасяне или внушаване на невярна и
позоряща информация за съответно лице, но и когато неистинските и позорящи
обстоятелства се излагат като слух и съмнение (Решение № 51/ 1980 г. по н. д. № 26/
1980 г., ВС, II НО). Фактическите твърдения, за които се твърди, че са клевета,
подлежат на проверка за вярност, като доказателствената тежест да установи верността
им е на ответника.
Съдът приема, че доколкото по делото не са ангажирани доказателства за
верността на изнесените факти, нито че оповестяването им е резултат от добросъвестно
журналистическо проучване, то по делото не е установено, че изнесената информация
е вярна. Ответникът не е ангажирал доказателства, от които да може да се направи
извод, че твърденията в публикацията не са голословни. С въззивната жалба не са
наведени оплаквания срещу решението в частта, с която е прието, че тези факти са
6
злепоставящи, то съдът приема, че по делото е установено виновно противоправно
поведение на журналиста, автор на статията.
Тук е мястото да се посочи, че възражението на жалбоподателя, че на интернет
сайта на ответника е бил публикуван чужд труд, като надлежно в публикацията е бил
отразен източникът на информацията, е заявено за първи път едва с въззивната жалба.
Следователно за въвеждането му в производството е настъпила преклузия по арг. от
разпоредбите на чл. 131, ал. 2, вр. чл. 133 ГПК, чр. чл. 143, ал. 3 ГПК и по арг. за
противното от разпоредбата на чл. 147 ГПК. Независимо от последното, това
възражение е напълно неоснователно, тъй като в процесната статия не се съдържа
препратка към конкретен източник на информация относно изнесените със същата
твърдения. В случая не се касае за коректно предадена от страна на лице, на което
ответникът е възложил работа, информация, изхождаща от трето лице. В статията не е
посочено, че се касае за препредаване чрез публикувания материал на изявления на
конкретно трето лице. В процесната публикация авторът е посочил, че същата се
основава на информация от собствени източници от „ъндърграунд средите“, а също и
на „полицейски разработки“, но липсва идентифицируем източник на информация или
автор на изнесените твърдения, който да е коректно цитиран. Ето защо ответникът не
може да изключи отговорността си с обстоятелството, че статията е написана като
преразказваща твърдения на други лица, след като такива не са посочени в нея.
По изложените съображения въззивният съд приема, че са налице предпоставките
за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Налице е неправомерно поведение на лице, което ответникът е натоварил с
изготвянето и публикуването на статия на неговия сайт. В публикацията е използвано
името на ищеца, като му е приписано поведение на интимна близост с лице, по
отношение на което се твърди да е извършило редица престъпни деяния. Изнесени са
твърдения за нанасянето на побой от страна на ищеца над друго лице. Субективната
съставомерност на деликта се презумира, доколкото съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД във
всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното. От показанията на разпитаните свидетели е установено настъпването на
неимуществени вреди за ищеца, както и причинната връзка между тях и процесната
статия. В тази насока с въззивната жалба не са въведени оплаквания. Жалбоподателят
не е възразил и срещу присъдения с първоинстанционното решение размер на
обезщетението за неимуществените вреди, като с оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд е ограничен от изложеното с жалбата. Следователно не е налице
основание въззивният съд да обсъжда приложението на чл. 52 ЗЗД относно размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Поради съвпадение на крайните изводи на двете съдебни инстанции по
основателността на предявения иск, решението в обжалваната от ответника част следва
7
да бъде потвърдено.
По разноските:
За въззивното производство разноски се следват на ответника по жалбата. Искане
за присъждане на такива е заявено, а съгласно представения договор за правна защита
и съдействие № 00029/14.12.2021 г. е заплатено адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на страната в размер на 400 лева. На основание чл. 78, ал.
3 ГПК сума в посочения размер следва да се възложи в тежест на жалбоподателя.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20177217 от 26.08.2021 г., допълнено по реда на
чл. 250 ГПК с решение № 20205320 от 30.10.2021 г., постановено по гр. д. № 18655 по
описа за 2020 г. на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 151 състав, в
частта, с която е уважен предявеният от В. АНТ. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, бул. **** срещу „Х.А.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. **** иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от
1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от публикация от
28.04.2020 г. на интернет сайт с домейн www.hotarena.net, ведно със законната лихва от
датата на увреждането /28.04.2020 г./ до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Х.А.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. ****, да заплати на В. АНТ. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул.
****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 400 лева, представляваща разноски за
въззивното производство.
Решение № 20177217 от 26.08.2021 г., допълнено по реда на чл. 250 ГПК с
решение № 20205320 от 30.10.2021 г., постановено по гр. д. № 18655 по описа за 2020
г. на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 151 състав, е влязло в сила в
частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1
ЗЗД за разликата над сумата от 1000 лева до пълния размер от 25 000 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8