Р Е Ш Е Н И Е №
260446
гр. Хасково, 09.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Хасково, ГО, 7–ми граждански състав, в публично съдебно заседание на трети ноември две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христина Жисова
при участието на секретаря Елена Стефанова, като разгледа докладваното от съдия Жисова гр. д. № 643 по описа за 2021г. на Районен съд - Хасково, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ЮБЦ” ЕООД с ЕИК *********, представлявано от Ю. Б. Ц., с предявен иск по реда на чл. 422 ал. 1, вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92 ал.1, вр. чл.99 и следв. от ЗЗД, за признаване за установено съществуването на вземания против А. И. А.. За претендираните суми е издадена заповед № 260445 от 07.12.2020г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2855 по описа за 2020г. на Районен съд – Хасково, Първи граждански състав.
Ищецът твърди, че е подал заявление по чл. 410 ГПК против ответника, по което било образувано ч.гр.дело № 2855/2020г. на Районен съд - Хасково. В срок предявявал настоящия си иск. Ищецът предявявал иска си против ответника, въз основа на договор за цесия от 01.10.2019г., с прехвърлител на вземанията "С.Г. Груп" ООД, ЕИК *********, което дружество, от своя страна, било цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания" /БТК/ ЕАД, подробно описани в Приложение № 1 към договора. Така ищецът встъпил в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание за цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива, и други.
Въз основа на
договор с мобилния оператор, ответникът ползвал предоставяните от дружеството
мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер на
абоната № **********. Приложение намирал чл.29 от Общите условия /ОУ/ на
мобилния оператор относно сроковете за отчитане и заплащане на предоставените
услуги. Между „БТК“ ЕАД и ответника бил сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16750603001 от 19.08.2017г., с който
му били предоставени за ползване мобилна услуга за мобилен номер ********** с
избран тарифен план Smart L+ с месечна абонаментна такса 24.49 лева /без ДДС/.
Срокът на договора бил за 24 месеца, тоест до 19.08.2019г. На 28.08.2017г.
ответникът сключил Допълнително споразумение, с което продължил срока на
договора с още 24 месеца. Въз основа на сключените договори за предоставянето
на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер 16750603001 от 19.08.2017.,
между ответника и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК: *********,
били издадени фактури № **********/22.10.2017г.; **********/22.11.2017г.;
**********/23.12.2017г. за периода от 22.09.2017г. до 22.12.2017 г. на стойност 95.79 лв. Според ищеца, ответникът
потребил и не заплатил мобилни услуги, фактурирани за три последователни
отчетни месеца - за месец 10/2017г., 11/2017г., 12/2017г. и за месец 09/2017г. Към всяка от фактурите имало
приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
Незаплащането
в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни
услуги обусловило правото на БТК /чл.50, вр. чл.43 т.1 от ОУ/ да прекрати
едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и да е
задължение в т.43 от ОУ или в случай, че е налице неизпълнение на някое от
другите задължения на потребителя, БТК имал право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. След едностранното
прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилният оператор издал
по клиентски номер № 16750603001 на 22.01.2018г. крайна
фактура № **********. В издадената крайна фактура била
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за електронни
съобщителни услуги в размер на 324.55 лв., от които за ищеца
интерес представлявала част от сумата до размер на 67.47лв. като била включена сумата
за потребените мобилни услуги от предходните два отчетни периода. Датата на
деактивация на процесния абонамент била 28.12.2017г., като същата се
генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения
краен срок на действие на ползвания абонамент. Така, абонатът бил в
неизпълнение на договорите си, заведени под клиентски номер 16750603001, като същият не спазил крайния срок за ползване на абонаментите Smart L+
съответно до 28.08.2019 г.
Неизпълнението
на ответника обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната му
отговорност, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.2 от Договора „С прекратяване на споразумението се
прекратяват и всички допълнителни споразумения към него, включително и за
допълнителни услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди изтичането на
уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при неплащане на
дължими суми, абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка равна на оставащите до края
на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите
на срочен абонамент, за които договорът се прекратява, включително за
допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка. Освен
неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на БТК ЕАД и
възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и
от пазарните цени на устройствата (закупени или предоставени на лизинг)". Цената на иска
представлявала сума, за която била издадена фактура от доставчика на мобилната
услуга/и цедент по първия договор за цесия/, начислена била и мораторна лихва
за забава като бил посочен периодът й /иск по чл.86 ЗЗД/ и действителният
активно легитимиран в процеса бил кредиторът-ищец в производството - цесионерът
по втория договор/заявител по чл.410 ГПК/. Представената/те
фактура/ри сама/и по себе си, не били основание за плащане, но
длъжникът-ответник сключил договор ползвал съответната далекосъобщителна
услуга, които не заплатил в указания срок, респ. същият бил в неизпълнение на
договора си. Неизпълнението на ответника обусловило правото на „БТК" ЕАД
да начисли обезщетение за неизпълнение, съгласно изрична клауза във всеки един
от договорите.
Ищецът твърди, че между
ответника и „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, гореописаните
договори са действали валидно. По тях длъжникът не изпълнил задължението си да
заплати в срок издадените му фактури за потребените от него услуги.
Неизпълнението на задълженията на абоната-длъжник обусловило правото на мобилния
оператор „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, да прекрати
предсрочно гореописания договор на 28.12.2017г.
/като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на
Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след
изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно
уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент/ и да претендира неустойка в размер на 67.47 лева, уговорена в т.2 от договора: „С прекратяване
на споразумението се прекратяват и всички допълнителни споразумения към него,
включително и за допълнителни услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди
изтичането на уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при
неплащане на дължими суми, абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка равна на
оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни
абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява,
включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка.
Освен неустойката за предсрочно прекратяване, ответникът дължал на БТК ЕАД и
възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и
от пазарните цени на устройствата (закупени или предоставени на лизинг),
представляващо сбор от трикратния размер за месечните такси на всяка
абонаментна услуга от сключения договор, както следва: - 67.47 лв за
абонаментен план Smart L + (3x22.49 лв);
Незаплащането в срок на издадените от Оператора
на абоната фактури за ползваните мобилни услуги обусловило правото на „БТК“ЕАД да прекрати едностранно индивидуалния договор на
ответника. Приложение намирали чл.50, чл.43.1, чл.25,
чл.35, чл.29 от ОУ. Точното изпълнение от страна на длъжника било цел, която
стояла в основата на всяко облигационно отношение. Според чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. С
неустоечната клауза предварително се определял размерът на обезщетението, което
ще дължи неизправната страна в случай на даден вид виновно неизпълнение, без да
е налице пряка обвързаност между размера на неустойката и действително
причинените от неизпълнението вреди. Освен обезпечителна и обезщетителна
функция неустойката изпълнявала и наказателна функция. Това било така, защото
кредиторът можел да претендира неустойката и когато вреди изобщо не са
настъпили, или не са настъпили в предвидения размер. От тук следвало, че
длъжникът ще заплати неустойка, която ще бъде санкция за неговото неизпълнение.
Неизпълнение на основното задължение на потребителя да заплаща в уговорения
срок месечната абонаментна такса за ползваните услуги, от една страна дало
основание на оператора да прекъсне достъпа до мрежата си, съответно да
преустанови начисляването на месечна абонаментна такса и да начисли и
претендира неустойка за прекратяване ползването на услугите. Когато прехвърлял
вземанията си, цедентът го извършил в размер и спрямо длъжници, съществуващи
към датата на прехвърлянето им, ведно с всички обезпечения и привилегии по тях,
ако е имало такива. Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните
имали права и задължения, описани в него и ОУ на доставчика на мобилни услуги.
Към индивидуалния договор се прилагали клаузите на публикуваните ОУ и те били
неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влизал в
сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в него
били в сила ОУ на договора за предоставяне на мобилни услуги. В случая
ответникът подписал договор за далекосъобщителна услуга, не изпълнил
задължението си по договора да заплаща стойността на услугите, като с това си
поведение изпаднал в забава. Издадени му били фактури, които не заплатил в
срок. Изпълнен бил фактическия състав по чл.79 от ЗЗД, за което ответникът
следвало да понесе отговорността си.
В случая
ищецът извеждал своето материално и процесуално право от два договора за цесия
с предмет съвкупност от индивидуални вземания /подробно изброени в приложение/
срещу много физически и юридически лица на посочена в договора обща цена за
цялата съвкупност. Към исковата молба било приложено уведомление за двете
цесии, подписано от законния представител на „С.Г. Груп" ООД, което
дружество уведомявало длъжника от името на мобилния оператор за цесията от
16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019 г.
Връчването на исковата молба на длъжника, към която са приложени и документи
удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера било
възприето като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл.99 ал.4 от ЗЗД
и в практиката на ВКС. В чл.6 от договора от 01.10.2019 г. било уговорено между
страните, че цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжниците за
извършено прехвърляне. Нямало законова пречка c едно изявление да се уведоми
неизправен длъжник и за двете цесии, предвид факта, че ответницата не изпълнила
нито на мобилния оператор, нито на „С.Г. Груп" ООД към датата на
връчването на препис от исковата молба. В случая ответникът не изпълнил задълженията
си до датата на подаването на заявлението по чл.410 ГПК към кредитора, както и
към датата на предявяване на иска, което обуславяло правния интерес на ищеца,
да предяви иска си.
Предвид
изложеното, ищецът иска съдът да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от общо 67.47 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер 16750603001,
сключен между ответника и мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания"
ЕАД, ЕИК: *********, представляващо сбор от
трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключения
договор, за което е издадена фактура № **********/22.01.2018 г., за периода от
22.12.2017 г. до 21.01.2018 г., като го осъди да заплати на ищеца деловодни разноски за
заповедното и за настоящото производства.
Назначеният особен представител
на ответника оспорва предявения иск. На първо място оспорва уведомяването на
ответника за извършените цесии, вкл. за
извършеното прехвърляне на вземането от „БТК" АД на „С.Г.Груп" ЕАД и
последващото му прехвърляне към ищцовото дружество. По делото не били
представени доказателства ответникът да е бил уведомен за която и да е от двете
цесии преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Към исковата молба било
представено уведомление за цесия, което обаче не съдържало отбелязване за
връчването му на длъжника. Не можела да се възприеме тезата на ищеца, че
уведомлението било редовно връчено с връчване на исковата молба и приложенията
към нея на ответника. Принципно било допустимо връчването на уведомлението за
цесията да се осъществи в хода на процеса, като приложение към исковата молба,
но не и когато ответникът се представлявал от особен представител. Връчването
на особен представител не можело да се приравни нито на връчване на ответника
(поради обективна невъзможност за извършване на фактически действия от страна
на особения представител, които да доведат извършената цесия до знанието на
длъжника), нито на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези
фактически действия, доколкото връзката с клиента му се предполагала.
Представителната власт на особения представител спрямо отсъстващата страна
произтичала от акт на съда за неговото назначаване. Тази представителна власт
била ограничена /арг. чл. 29, ал. 5 ГПК/, което водело до извода, че особеният
представител не притежавал представителна власт да приема волеизявления,
свързани с промяна в материалното правоотношение между страните. Особеният
представител бил овластен да извършва „процесуално“ представителство на
отсъстващия ответник, но не можел да засяга материалноправната сфера на
представляваното лице. Същият не можел да прави признание на иска, да сключва
спогодби, да извършва отказ от право. От невъзможността особеният представител
да ангажира материалноправната сфера на ответника следвало и че не е пасивно
легитимиран да получава от името на ответника изявления, в резултат от които в
патримониума на представлявания биха възникнали задължения спрямо дадено лице,
включително такива по чл. 99, ал.3 ЗЗД. Така е аргументиран изводът, че
ответникът не е бил надлежно уведомен за извършените две цесии на вземането,
което обуславяло извод, че същите не са произвели действие спрямо ответника и
предявеният иск бил неоснователен.
Ответникът
посочва, че било допустимо старият кредитор да упълномощи новия кредитор за
извършване на уведомяването за цесията. Към исковата молба било приложено
пълномощно от законния представител на „БТК" АД, с което упълномощавал „С.
Г. Груп" ЕАД да го представлява, като изпраща уведомления за цесия от
негово име. Същевременно обаче към исковата молба се прилагало уведомление за
цесия от името на „БТК" ЕАД, действащо чрез пълномощника „С. Г. Груп"
ЕАД и от името на ищеца „ЮБЦ" ЕООД. Уведомлението било подписано само от
едно лице, посочено като управител без посочено име и без конкретизация на кое
именно дружество е управител, което обстоятелство било от съществено значение,
доколкото цесията следвало да се съобщи на длъжника именно от стария кредитор
или от упълномощено от него лице. Дори и това уведомление да било достигнало до
ответника, чрез него последният не можел да бъде уведомен надлежно за двете
извършени цесии. В допълнение се сочи и това, че „С. Г. Груп" ЕАД можело
да уведоми ответника за първата цесия, в качеството на пълномощник на
първоначалния кредитор, както и за втората цесия, по която имало качеството на
цедент. В случая обаче не било ясно кой е подписал уведомлението за цесия, а
освен това уведомлението било предназначено за връчване именно с исковата молба,
която изхождала от ищцовото дружество. То нямало как надлежно да съобщи която и
да е от двете цесии на ответника, доколкото не бил упълномощен за такива
действия от предходните двама кредитори.
Особеният
представител на ответника счита, че от представените към исковата молба
доказателства не се установявало, че именно процесното вземане за неустойка
било придобито от ищеца по силата на двата договора за цесия. В договора за
цесия от 16.10.2018 г., сключен между „БТК" ЕАД и „С. Г. Груп" ЕАД,
се посочвало в т.1.1.1., че предмет на договора са вземания, описани в
Приложение № 1, което приложение не било представено по делото. Вместо него се
представяло Потвърждение от „БТК" ЕАД, че „С. Г. Груп" ЕАД по силата
на договора е придобил вземане от ответника в размер на 67,47 лв. По същия
начин чл. 1 от последващия договор за цесия от 01.10.2019г., сключен между „С.
Г. Груп" ЕАД и ищеца „ЮБЦ" ЕООД, препращал към Приложение № 1, с
което се индивидуализирали прехвърлените вземания. По делото било представено
извлечение от това приложение, съгласно което по силата на втория договор за
цесия, „ЮБЦ" ЕООД е придобило вземане към ответника, произтичащо от
договор за мобилни услуги и в размер на 67,47 лв. От така приложените към
исковата молба доказателства не можело да се установи конкретно какво вземане е
придобил ищецът, дали то произтича от предоставени мобилни услуги или
представлява лихва за забава, неустойка или друго. Предвид гореизложеното, не
се установявало ищецът да е придобил качеството на титуляр именно върху процесното
вземане за неустойка въз основа на двата сключени договора за цесия, което се
явявало самостоятелно основание за отхвърляне на предявения иск. В подкрепа на
горните изводи се сочат окончателни съдебни решения, постановени от различни
състави на Окръжен съд - Хасково: Решение № 456/03.12.2019г. по в.гр.д. №
656/2019 г.;Решение № 339/04.10.2019г. по в.гр.д. № 481/2019 г. и Решение №
226/18.06.2019 г. по в. гр. д. № 331/2019 г.;
Оспорва се
от ответника, при условията на евентуалност и клаузата за неустойка при
предсрочно прекратяване на договора по искане или по вина на потребителя, като
същата последният счита за нищожна на основание чл. 26, ал.1, предл. 3-то от ЗЗД. Същата противоречала на добрите нрави, т.к. създавала предпоставки за
неоснователно обогатяване на мобилния оператор, респ. неговите
правоприемници-цесионерите. Преценката за съответствието на клаузата с добрите
нрави следвало да се извърши към момента на сключване на договора, а не към
последващ момент. В случая предвидената в договора неустойка при предсрочно
прекратяване на договора надхвърляла присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция. В цитираната клауза била предвидена неустойка при предсрочно
прекратяване на договора в размер на всички оставащи по договора абонаментни
вноски до края на срока му, което означавало, че мобилният оператор ще получи
имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако
договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по
договора. Следователно, уговорената по този начин неустойка за предсрочно
прекратяване нарушавал принципа за справедливост, (в този смисъл било и Решение
№ 260375/26.07.2021 г. по ГД 687/2021г. на РС-Хасково). В клаузата било
посочено, че неустойката е в размер на всички оставащи по договора абонаментни
вноски до края на срока му, но не повече от трикратния им размер. Т.е. така
предвиденият максимум визира трикратния размер на всчики абонаментни вноски до
края на срока на договора, а не както се опитва да обоснове ищецът - трикратния
размер на една абонамента вноска. Начисляването, респ. претендирането на
неустойката в по-малък размер от предвидената в договора и то по преценка на
мобилния оператор, респ. неговите правоприемници по силата на договорите за
цесия, не можело да санира порока на неустоечната клауза, тъй като нищожните
сделки не подлежали на саниране/потвърждаване. В тази връка се депозира изрично
възражение за нищожност на клаузата за неустойка при предсрочно прекратяване на
договора. Последното също било достатъчно основание за отхвърляне на предявения
иск.
На следващо
място се оспорва наличието въобще на предпоставките за начисляване на
претендираната неустойка съгласно ОУ на „БТК" ЕАД, приложими към договора
за мобилни услуги, подписан от ответника. Съгласно изложеното в исковата молба,
процесната неустойка се претендирала от ищеца на основание прекратяване на
договора съгласно чл. 50 във вр. с чл. 43, т. 1 от ОУ, т.е. поради неплащане в
срок на дължимите суми по договора за предоставени мобилни услуги от страна на
потребителя-ответник. Възможностите за едностранно прекратяване на договора от
страна на мобилния оператор поради неплащане на дължимите суми по договора от
потребителя била уредена в чл. 50.6, б. „в" от ОУ, съгласно която
договорът по ОУ се прекратява: „50.6. едностранно от БТК с 30 (тридесет) дневно
предизвестие при: ... В) при неплащане в срок, като при ползване на универсална
услуга прекратяването се извършва при системно закъснение в плащанията на
дължимите суми;" В случая обаче нямало данни „БТК" ЕАД да е упражнило
правото си да прекрати предсрочно договора, като е изпратило 30-дневно
предизвестие до ответника, поради което това обстоятелство се оспорва.
Претендираната неустойка била предвидена в договора като дължима в случай
именно на предсрочно прекратяване на договора по вина на ответника. Щом не се
установявало надлежното прекратяване на договора от страна на мобилния
оператор, то това означавало, че не е било налице основание за възникване на
вземането за неустойка, респ. това вземане нямало как да е прехвърлено по
силата на двата на договора за цесия. Щом вземането за неустойка не било
възникнало, то не е имало и основание за нейното начисляване от страна на
„БТК" ЕАД по фактура № **********/22.01.2018г. Основание за възникване на
вземането не било фактурата, а договора и осъществяване на предвидените в него
предпоставки за възникване на вземането. Предвид горното, следвало, че
претендираното вземане за неустойка не е преминало в патримониума на цесионера
- ищец и същият не можел да се легитимира като негов носител. Последното
обосновавало също извод за неоснователност на предявения иск.
Релевират се и възражение за погасяване по давност на претендираното вземане за
неустойка, както и за недължимост на претендираната сума поради
погасяването й чрез плащане. В съответствие с разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК следвало да се отчетат и извършените в хода на делото плащания от
ответника, в случай че има такива.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16750603001 от 19.08.2017г., на ответника са предоставени за ползване мобилна услуга за мобилен номер ********** с избран тарифен план Smart L+ с месечна абонаментна такса 24.49 лева /без ДДС/. Към исковата молба е приложено и Допълнително споразумение от 28.08.2017г., към същия договор, с което срокът му е продължен с 24 месеца.
Приложени са и фактури с посочен издател „Бълграска телекомуникационна компания“ ЕАД и получател А.И.А. с № **********/22.10.2017г. за 85.56 лева; № **********/22.11.2017г. за 113.07 лева; **********/23.12.2017г. за 95.79 лева и № **********/22.01.2018г. за 421.07 лева ведно с извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
По делото са представени Общите условия на договора между „Българска Телекомуникационна Компания“ АД и абонатите на услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството, както и декларация от 19.08.2017г., носеща подписа на А.И.А., с която последният е декларирал, че е получил екземпляр от Общите условия, приема ги е съгласен с тях.
С договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018г. „Българска телекомуникационна компания" ЕАД е прехвърлило на „С.Г.Груп“ ООД вземания, посочени в Приложение № 1, представляващи неразделна част от договора.
С договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019г. "С.Г.Груп" ООД е прехвърлило на „ЮБЦ" ЕООД вземания от трети лица, описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора.
С пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 27707/24.10.2018 г. на нотариус М. Г. „Българска телекомуникационна компания" ЕАД е упълномощило "С.Г.Груп" ООД да го представлява пред лицата, чиито задължения са предмет на прехвърляне по договора за цесия от 16.10.2018 г. при и по повод изпращане на уведомителни съобщения по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и да подписва същите.
Според извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия от 01.10.2019 г. процесните вземания спрямо ответника са прехвърлени на ищеца.
С писмо към същия договор „Българска телекомуникационна компания" ЕАД е потвърдило извършената цесия съгласно горепосочения договор.
По делото е представено и уведомление без номер, дата и данни за получаването им, от „Българска телекомуникационна компания" ЕАД чрез "С.Г.Груп" ООД и от „ЮБЦ" ЕООД до ответника, с което го уведомяват за сключените договори за цесия от 16.10.2018г. и от 01.10.2019г.
От материалите,
съдържащи се в ч. гр. д. № 2855/2020г. по описа на РС-Хасково, приложено по
настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление с вх. № 266496/04.12.2020
г. е издадена Заповед № 260445/07.12.2020г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК в полза на ищеца срещу ответника за процесното вземане, както и разноски
по делото в размер на 25.00 лв. за платена държавна такса и 180.00 лв. адвокатско
възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на
чл.47, ал. 5 от ГПК. В срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът е предявил против
ответника настоящия иск за установяване на част от вземанията, предмет на
заповедта.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ГПК, вр. чл. 92 ал.1, вр. чл.99 и следв. от ЗЗД, който е процесуално допустим, доколкото изхожда от заявител по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за връчването на издадената заповед за изпълнение относно процесните вземания при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Разгледан по същество, искът е неоснователен поради следните съображения:
По делото не се спори, а и от събраните писмени доказателства, в т.ч. и договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16750603001 от 19.08.2017г. и декларация от същата дата, както и Допълнително споразумение, с което е продължен срока на договора с още 24 месеца от 28.08.2017г., по силата на които на ответника е следвало да бъде предоставяна мобилна услуга за мобилен номер ********** с избран тарифен план Smart L+ с месечна абонаментна такса 24.49 лева /без ДДС/ за срок от 24 месеца, по несъмнен начин се установява, че между него и „Българска телекомуникационна компания" ЕАД е съществувало валидно облигационно правоотношение, по силата на което дружеството - оператор е трябвало да предоставя далекосъобщителни услуги срещу задължението от страна на абоната да заплаща дължимото възнаграждение за това. Вземането по този договор е било валидно цедирано от „БТК“ ЕАД на „С.Г.Груп“ ООД по силата на Приложение № 1 към Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018г, и съответно от „С.Г.Груп“ ООД на „ЮБЦ“ ЕООД по силата на Приложение № 1 към Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019г.
Тук следва да се посочи, вкл. и във връзка с ответните възражения, че съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД, цесията има действие спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор. Такова уведомяване в случая не се установява да е налице, нито към датата на подаване заявлението по чл.410 от ГПК, нито до приключване на устните състезания в настоящото производство. В действителност, съобразно утвърдената съдебна практика, няма пречка предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, а длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице, като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор. За да има обаче цесията действие спрямо длъжника, уведомлението за нея трябва да е достигнало до знанието му. Както се посочи, в случая такъв факт не е осъществен, нито към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, нито към датата на предявяване на настоящия иск и към датата на приключване на устните състезания по делото. До ответника е било изпратено уведомително писмо за извършените, коментирани по-горе, прехвърляния на вземания, но то не е достигнало до знанието му. Не може да се възприеме и становището на ищеца, че длъжникът е бил уведомен за цесията със самата искова молба. Действително, няма пречка, поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията да се счете за надлежно съобщена на длъжника тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане, като получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане следва да бъде съобразено по правилото на чл.235, ал.3 от ГПК. В случая обаче длъжникът не е получил препис от исковата молба и приложенията, тъй като връчването е извършено надлежно по реда на чл.47 ГПК. Ето защо, тъй като ответникът не е получил и в хода на съдебното производство процесното уведомление, следва извод, че извършената цесия все още не е произвела спрямо него своето действие по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД. Освен това, макар и уведомлението да е било връчено на особения представител на ответника, назначен му от съда по реда на чл.47, ал.6 ГПК, уведомяването му за цесията не би могло да произведе действие, тъй като се касае за представителство по закон, а не за договорно упълномощаване. При това положение, съдът приема, че процесната цесия не е породила действие спрямо ответника, респ. същият не дължи плащане на задълженията, произтичащи от процесния договор, в полза на цесионера. Това води до неоснователност и недоказаност на предявения иск.
Искът следва да бъде отвхвърлен като неоснователен и на още едно основание, а именно, според настоящия съдебен състав, неустоечната клауза, служеща като основание за претендираната сума, е нищожна поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следва да следи служебно, а преценката се извършва към момента на сключване на договора - т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да се изхожда преди всичко от характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации: мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят - да я заплати, но само срещу предоставената му услуга. От друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му, мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора. Следователно, уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, създава условия за неоснователно обогатяване на едната страна за сметка на другата и нарушава принципа за справедливост. В този смисъл са Решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т.о. и Решение № 219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. на ВКС, I т.о. Както бе посочено, съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателствата по делото, каквато е настоящата хипотеза. В този смисъл е и цитираното вече Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
На следващо
място, основателни се явават и възраженията на особения представител на
ответника за липсата на доказателства за прекратяване на договорите за мобилни
услуги, респ. за наличие на предпоставките за начисляване на претендираната
неустойка съгласно ОУ на „БТК“ ЕАД, приложими към договора за мобилни услуги. Процесната
неустойка се претендира на основание едностранно прекратяване на договора
съгласно чл. 50 във вр. с чл. 43, т. 1 от ОУ, т.е. поради неплащане в срок на дължимите суми по
договора за предоставени мобилни услуги от страна на потребителя. Съгласно чл.
50.6, б. „в“ от приложените ОУ, договорът се прекратява: „50.6. едностранно от
БТК с 30 (тридесет) дневно предизвестие при: ... в) при неплащане в срок, като
при ползване на универсална услуга прекратяването се извършва при системно
закъснение в плащанията на дължимите суми.“ В случая липсват доказателства „БТК“
ЕАД да е упражнило правото си да прекрати предсрочно договора, като е изпратило
30-дневно предизвестие до ответника, поради което претенцията за неустойка, предвидена
в договора като дължима в случай именно на предсрочно прекратяване на договора
по вина на ответника, не намира своето основание. Щом не се установява
надлежното прекратяване на договора от страна на мобилния оператор, то това
означава, че не е било налице основание за възникване на вземането за неустойка.
За пълнота на изложението и във връзка с ответните оспорвания, следва да се посочи, че в принципен план, според настоящия съдебен състав, вземането за неустойка не е погасено по давност. От приложените по делото писмени доказателства се установява, че падежът на вземането за неустойка, което е обективирано във фактура № **********/22.01.2018г., е настъпил на дата 08.02.2018г., а давността за изпълнение на вземането за неустойка, съобразно чл.111 ал.1 б.“Б“, настъпва с изтичане на 3-годишен срок. Безспорен и и фактът, че ищецът е предявил претенциите си по заповедното производство на 03.12.2020г., видно от заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2855/2020г., тоест преди изтичане на този срок.
В заключение може да се обобщи, че по делото не се установява по безспорен начин възникването, респ. съществуването на паричното вземане в претендирания размер, както и факта, процесната цесия да е породила действие спрямо ответника, за което вземане в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по развилото се заповедно производството по ч.гр.д. № 2855/2020г. по описа на РС Хасково. По така изложените съображения предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. Предвид изхода по спора и претенцията само от негова страна на такива, на ищеца не се следват разноски.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8, срещу А. И. А., ЕГН ********** , постоянен и настоящ адрес: ***, иск с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ГПК, вр. чл. 92 ал.1, вр. чл.99 и следв. от ЗЗД, за приемане на установено, че А. И. А. дължи на “ЮБЦ” ЕООД сумата от 67.47 лв., представляваща дължима неустойка за предсрочно прекратяване на сключен между А. И. А. и „Българска телекомуникационна компания" ЕАД Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16750603001 от 19.08.2017г., с подновени условия с допълнително споразумение от 28.08.2017г., по фактура № **********/22.01.2018г., прехвърлена на „С.Г.Груп“ ООД по силата на договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018г. между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД, а впоследствие - на “ЮБЦ” ЕООД по силата на договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2019 г. между “ЮБЦ” ЕООД и „С.Г.Груп“ ООД, по Заповед № 260445 от 07.12.2020г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2855 по описа за 2020г. на Районен съд – Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се
чете
/Хр. Жисова/
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.