№ 527
гр. Русе , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Десислава Н. Великова
при участието на секретаря Светла К. Георгиева
като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело №
20214520100596 по описа за 2021 година
Ищецът П. АНГ. Т. твърди, че с ответника ЗДР. ИВ. М. били страни по
гр. дело № 2821 по описа за 2020 г. на Районен съд – Русе, като предмет на
делото бил три претенции за обезщетение на неимуществени вреди от
непозволено увреждане по отделни, самостоятелни деяния, извършени от
ответника, обективирани в изходящи от него жалби до Районен съд – Русе,
респективно срещу НП № 19-3393-000334 от 13.08.2019 г., НП № 19-3393-
000335 от 13.08.2019 г. и НП № 19-3393-000336 от 13.08.2019 г., издадени от
началника на Второ РУ при ОД на МВР – Русе, където ищецът бил
полицейски служител. Производството по делото приключило с одобрена в
съдебно заседание на 22.10.2020 г. съдебна спогодба, с която ответникът се
задължил в тримесечен срок да му заплати общо сумата от 1500 лева –
обезщетение за вреди, както и сумата от 1000 лева – разноски. Срокът за
задължението изтекъл на 22.01.2021 г., поради което поискал издаване на
изпълнителен лист, който получил чрез пълномощник на 27.01.2021 г. и той
бил предявен за предприемане на изпълнителни действия пред ЧСИ Васил
Николов, с район на действие Окръжен съд – Русе. При получаване на акта,
му били връчени указания на съда, във връзка с подадена от ответника молба
от 26.01.2021 г., в която се твърдяло, че ищецът П. АНГ. Т. не изпълнил
задължението си, вменено му с императивната правна норма на чл.127, ал.4 от
1
ГПК, а именно да посочи банкова сметка или друг начин на плащане на
исканото обезщетение, което бил длъжен да направи още с подаването на
исковата молба, като неразделна част от нея. В искането си до съда заявил, че
въпреки, че предвиденият в спогодбата срок изтекъл, желаел да не се издавате
изпълнителен лист в полза на ищеца, докато той не изпълни императивно
вмененото му задължени от правната норма на чл. 127, ал.4 от ГПК – да
посочи банкова сметка или друг начин на плащане. Тези твърдения на
ответника за бездействието на ищеца дело били неверни и клеветнически,
уронващи доброто му име и представящи го като нарушител на конкретно
правно задължение по чл. 127, ал. 4 от ГПК. Невярно било и твърдението в
молбата, че в края на 2020 г. го посетил в дома му. След като на 27.01.2021 г.
прочел молбата, тези твърдения предизвикали негативното емоционално
състояние, тъй като на страница шеста в исковата молба, по която било
образувано гр. дело № 2821/2020 г. по описа на РРС, бил посочен начин на
плащане на претендираното парично обезщетение, чрез пощенски запис до
адреса му. В края на годината бил във временна нетрудоспособност в дома си,
но ответникът не го бил посещавал. Почувствал се отново оклеветен с
продължаващите лъжливите твърдения на ответника за него пред съд, явно
това било трайно и целенасочено негово поведение при всяка възможност и
начин да уронва престижа и доброто му име. В подкрепа на тези твърдения
бил и удебеленият шрифт на текста на цитираните негови твърдения.
Притесненията му и вътрешното му напрежение поради злоупотребата от
страна на ответника продължавали и към настоящия момент, поради което
решил отново да защити правата и законните си интереси. Злоупотребата с
правото в случая била налице, тъй като ответникът незаконосъобразно искал
от съда да не се издава изпълнителен лист по делото, нарушил основни
положения от ГПК, а именно принципа на добросъвестност и задължението
да изнася пред съда само истината. Първата му реакция била да помоли
адвоката писмено да възрази по молбата, което той сторил с отговор по
делото. Ответникът знаел, че цитираните от него в молбата обстоятелства са
неверни, тъй като бил получил книжата по делото и не бил посещавал дома
му. Счита, че целта му била да му вреди като забави още изпълнението на
прието доброволно задължение, ответникът бил разгласил неверни относно
личността му обстоятелства в молбата си до РРС, а те станали достояние на
неограничен кръг лица при администрирането на молбата му. Отрицателните
2
му душевни преживявания продължавали в дома и по месторабота,
продължавал да търпи отрицателно психическо натоварване, търсейки
обяснение за желанието да му вреди.
Иска да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 300 лева,
представляващи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в
резултат от съдържанието на молба от ЗДР. ИВ. М., внесена в Районен съд –
Русе по гр.дело № 2821/2020 г., изразяващи се в неверни клеветнически
твърдения, уронващи доброто му име, негативно емоционално състояние,
ведно със законната лихва, считано от 01.02.2021 г. до окончателното му
изплащане.
Ответникът ЗДР. ИВ. М. счита предявения иск за неоснователен.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема
за установено следното:
Видно от постигната Спогодба в съдебно заседание проведено на
22.10.2020 г. по гр. д. № 2821/2020 г. на РРС ответникът по настоящото дело
се задължил в тримесечен срок да заплати на ищеца П. АНГ. Т., сумата от
1500,00 лева – обезщетение за неимуществени и имуществени вреди
претърпени от ищеца във връзка с противоправно поведение на ответника
изразяващо се в неверни клеветнически твърдения отправени от М. към Т. по
АНД № 1704/2019, 1703/2019 и 1705/2019 г. и трите по описа на РРС, както и
сумата от 1000,00 лева – разноски по настоящото производство, като било
уговорено, ако ответникът не заплатил посочените суми в срок, ищецът имал
право да се сдобие с изпълнителен лист.
По молба на ищеца от 22.01.2021 г. съдът с Разпореждане от 25.01.2021 г.
гр. д. № 2821/2020 г. на РРС по разпоредил да се издаде изпълнителен лист
въз основа на постигната спогодба. С молба от 26.01.2021 г. ответникът
поискал да не се издава изпълнителен лист в полза на ищеца , докато той не
изпълнел задължението си по чл. 127, ал. 4 от ГПК - да посочи банкова
сметка или друг начин на плащане, за да не бъдел натоварен с допълнителни
разноски по изпълнението.
В отговор на тази молба ищецът заявил, че в исковата молба бил посочен
конкретен начин за плащане – пощенски запис на посочения в исковата молба
3
адрес.
По настоящото дело ищецът в изпълнение на разпореждането на съда
отново не посочил конкретна банкова сметка, а посочил друг начин на
плащане- чрез пощенски запис на посочения в исковата молба адрес или чрез
внасяне на сумата чрез Изипей АД.
Двете страни в съдебно заседание са дали обяснения по реда на чл.176 от
ГПК като са заявили, че не знаят какво разпорежда текста на чл.127, ал.4 от
ГПК. Ищецът има завършено висше образувание, а ответникът основно
образfвание до 8 клас в с. Острец.
Разпитания по делото свидетел СТ. Н. СТ., колега на ищеца - работи
заедно с него в гр. Мартен към Второ РУ на МВР-Русе, изнася данни, че
познава и ответника, тъй като го бил спирал за нарушения на ЗДвП. В края на
м. януари 2021 г., ищецът бил ядосан от факта, че при адвоката му била
постъпила молба от ответника, която гласяла, че делото за обезщетението,
което той трябвало да заплати за нанесени морални щети не било
законосъобразно и не били изпълнени законови уредби. Било споменато, че в
края на м. декември 2020 г., ответникът отишъл в дома на г-н Т. и същия го
бил изгонил, ответникът твърдял, че отишъл да му даде парите. Ищецът се
чувствал обиден и един вид му е бил уронен авторитета. Бил
ядосан,свидетелят разбрал това защото ищецът мълчал, не отговарял на
неговите въпросите.
Според св. М.Й. Д., познат на ответника, който ходил при него и за други
дела да се съветва, тъй като свидетелят бил завършил право семестриално,
ответникът нямал никаква правна грамотност. Процесната молбата,
свидетелят я бил изготвил, тъй като ответникът му звъннал и казал, че искал
да плати по предното дело, но не могъл, защото ходил два пъти при ищеца и
той го бил изгонил. Изготвил молбата, за да посочи ищецът банкова сметка,
по която ответникът да му преведе дължимите суми. Знае, че ответникът бил
роднина на съпругата на ищца и спорели за някакви земи. Ищецът не бил чел
процесната молбата, той само я бил подписал. Свидетелят взел молбата и я
входирал в съда, като в регистратурата имало само един служител.
Съгласно писмо на ОД на МВР – Русе, в периода от 01.02.2021 г. до
13.05.2021 г., ищецът бил спазвал разпореденото работно време и изпълнявал
4
съвестно, отговорно и срочно служебните си задължения, като не бил
показвал признаци на отклонения в душевното си състояние.
При така установената фактическа обстановка , съдът прави
следните правни изводи:
Според текста на 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. За да бъде уважен такъв иск, е необходимо да
бъдат налице всички елементи от сложния юридически факт на
непозволеното увреждане, които са съответно: противоправно деяние, вреда,
причинна връзка между вредите и противоправното деяние, както и
наличието на вина. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, вината се
предполага до доказване на противното.
Съществуват различни виждания относно противоправността в областта
на деликтите, но най-общо в доктрината и практиката противоправността се
определя като ефективно накърняване на благо, за което императивните
правни норми налагат забрана. Специалният състав на чл. 3 ГПК предвижда
отговорност за противоправно поведение, изразяващо се в превратно
упражняване на процесуални права, в нарушение на принципите за
добросъвестност и спазване на добрите нрави. Тоест процесуалният закон
урежда своеобразен процесуален деликт.
Злоупотребата с право е налице, когато правото се упражнява с цел да
бъдат увредени права и законни интереси на други (в нарушение на чл. 57, ал.
2 КРБ). За да възникне обаче в полза на пострадалия вземане за обезщетение,
същият следва да докаже както деянието, вредата и причинната връзка между
тях, така и противоправността на поведението на насрещната страна (неговата
недобросъвестност), като вината на дееца се предполага до доказване на
противното. В този смисъл – постановените по реда на чл. 290 ГПК (преди
отмяната на чл. 291 ГПК) Решение № 189/20.06.2014 г. по гр.д. № 5193/2013 г.
по описа на ВКС, IV г.о., Определение № 942/20.07.2015 г. по гр.д. №
1282/2015 г. по описа на ВКС, IV г.о., Решение № 257/14.07.2011 г. по описа
на гр.д. № 1149/2009 г. по описа на ВКС, IV г.о., Решение № 758/11.02.2011 г.
по описа на гр.д. № 1243/2009 г. по описа на ВКС, IV г.о.
Превратното упражнение на субективните права е укоримо с оглед
обществения интерес и правните последици са отказ от защитата им, като в
5
зависимост от естеството на действията, чрез които злоупотребата на правото
се извършва, увреденият може да иска съответно и обезщетение, и
преустановяване на увреждащата злоупотреба.
Добросъвестността е налице, когато процесуалното право се упражнява с
убеждението, че то съществува.
В случая твърденията на ищеца са за злоупотреба с процесуални права.
Забраната за злоупотреба с процесуални права е предвидена с чл. 3 от ГПК.
Съгласно чл. 3 от ГПК участващите в съдебните производства лица и техните
представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват
предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите
нрави. Те са длъжни да изнасят пред съда само истината. Видно е от
цитираната разпоредба, че задължението за добросъвестно упражняване на
процесуалните права има за свои адресати участващите в делото
лица/страните/ и техните представители-законни или по пълномощие.
Съдът приема, че страните по делото не познават текста на чл.127, ал.4
от ГПК. Действието на ответника – подаване на молба от 26.01.2021 г. във
връзка с Разпореждане от 25.01.2021 г. на съда не е възпрепятствало ищеца да
получи издадения в него полза изпълнителен лист. Напротив ответникът е
искал да бъде посочена от ищеца банкова сметка, по която да извърши
должимото от него плащане. Това действие не е противоправно и е допустимо
само по себе си. То показва, че длъжникът желае и е готов за доброволно
плащане. Налице е добросъвестно потърсена защита, като ответникът има
готовност да бъде погасено доброволно задължението му чрез плащане по
посочена от ищеца банкова сметка. Ищецът е този който отказва съдействие
на ответника, включително по настоящото дело да посочи своя банкова
сметка. Действително той има право да посочи и друг начин на плащане, но
това не оправдава използвайки формално наличното основание да иска
плащане само чрез пощенски запис. Налице е недобросъвестно упражняване
на процесуално право от страна не на ответника,а на ищеца защото, въпреки
изявеното желание за доброволно плащане от страна на длъжника, той иска
да го натовари с по-големи разноски по образувано срещу него
изпълнителното производство.
В случая поведението на ответника не представлява злоупотреба с
6
процесуално право, което е противоправно. За пълнота на изложението
следва да се посочи, че не се установи по делото ищецът да е претърпял и
някакви неимуществени вреди.
С оглед изложеното предявения иск като неоснователен следва да се
отхвърли.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника ищеца
направените от него разноски в в размер на 300 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. АНГ. Т., ЕГН ********** от с. *********
срещу ЗДР. ИВ. М., ЕГН ********** от с. ********* за заплащане на сумата
от 300 лева, представляващи обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди в резултат от съдържанието на молба подадена на
26.01.2021 г. от ЗДР. ИВ. М., по гр.дело № 2821/2020 г. по описа на РРС,
ведно със законната лихва считано от 01.02.2021 г. до окончателно и
изплащане.
ОСЪЖДА П. АНГ. Т., ЕГН ********** от с. ********* да заплати на
ЗДР. ИВ. М., ЕГН ********** от с. ********* сумата от 300 лв.- разноски за
производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от решението до страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7