№ 167
гр. Габрово , 05.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II в закрито заседание на пети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Валентина Генжова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
като разгледа докладваното от Валентина Генжова Въззивно частно
гражданско дело № 20214200500138 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 83 ГПК.
Обжалвано е определение № 121/11.03.2021г., постановено по гр.д. № 402/2021г. на
Габровския районен съд в ЧАСТТА, с която на ищцата Н. В. В. е отказано освобождаване от
държавна такса за водене на предявеният иск за делба на недвижим имот.
Твърди се, че съдът неправилно отказал освобождаване на ищцата от такси тъй като
имало достатъчно доказателства, че тя няма доходи и не може да заплати същите.
Същевременно се поддържа, че съдът е пропуснал да се произнесе по искането й за
освобождаване от разноски.
Моли да се отмени определението на ГРС и въззивният съд да се произнесе по
същество, като освободи ищцата В. от такси и разноски в инициираното от нея
производство по съдебна делба или да отмени определението в тази част и върне делото за
произнасяне от първоинстанционния съд, като му се дадат указания за освобождаване на
Н.В. от такси и разноски.
Съдът, като взе предвид, че молбата е подадена от надлежна страна в предвидения от
закона срок, против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт я счете за процесуално
допустима. Разгледана по същество я намери за неоснователна по следните съображения:
Първоинстанционният съд е сезиран от Н.В. с иск за делба . Ищцата е поискала
освобождаване от заплащане на такси и разноски още с исковата молба, която е била
оставена без движение от първоинстанционния съд поради нередовност.
Искането на Н.В. е за освобождаване от заплащането държавна такса, на основание
чл. 83, ал. 2 ГПК, въз основа на представените писмени доказателства за имущественото й
състояние. Същото е неоснователно и правилно първоинстанционният съд в обжалваното
определение го е отхвърлил. Този извод се обуславя от същността на съдебното
производство за делба, в което се осъществява правото на делба на всеки от съделителите да
прекрати съществуващата съсобственост, при което трябва да понесе такава част от
разноските, съответствуваща на размера на неговия дял в имуществената общност върху
имотите, предмет на това производство. Законът разпорежда по водене на делото да се
събира държавна такса върху цената на иска, като за производството по съдебна делба
същата се определя при извършването й, съобразно стойността на дяловете на съделителите.
Всеки от тях има двойно качество в производството за делба - ищец относно своето право на
делба и ответник - относно правото на другите съделители, поради което и при
осъществяването на това субективно потестативно право понася и съответната дължима
1
държавна такса, определена съобразно дела му в прекратената съсобственост.
Освобождаване от тази държавна такса при предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК не може да
се иска, с оглед целта на този институт да се осигури осъществяване на съдебно
производство от лица, за които съдът е признал, че нямат достатъчно средства да заплатят
таксите и разноските по него при предвидените предпоставки. В случая на извършената
съдебна делба производството завършва осъществяването на правото на делба и дължимата
държавна такса следва да бъде заплатена от съделителя, реализирал правото си да иска
прекратяване на съсобствеността, т. е. притежаваният от него дял в нея се преобразува в
индивидуална собственост, за което дължи и държавната такса, съответствуваща на размера
на дела му.
Освен това, държавните такси в производството по делба се определят с решението
съобразно стойността на дела от съсобствените имоти на съделителя и се събират след
влизане в сила на решението. Към настоящият момент дължимите държавни такси не
могат да бъдат определени поради липса на данни дали имота предмет на иска ще бъде
допуснат до делба, липса на оценка на имота, а и предвид възможността страните да
постигнат спогодба, при която биха дължали такса в размер на 2 %, вместо 4%. Тъй като
към настоящия момент размера на държавната такса не може да бъде определен, то не може
да бъде извършена й преценка дали жалбоподателката може да я плати с оглед
материалното й състояние. Искането по чл. 83, ал. 2 ГПК може да бъде направено и по-
късно, като настоящото произнасяне не преклудира възможността за ново искане за
освобождаване от държавна такса, когато размерът на дължимата такава е определен или
поне определяем.
С оглед на изложеното, определението на първоинстанционния съд в частта, в която
е отказал на основание чл. 83, ал.2 ГПК да освободи жалбоподателката Н.В. от държавна
такса следва да бъде потвърдено.
В частната жалба се сочи, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по
искането на Н.В. за освобождаване от разноски по делото.
Въззивният съд констатира, че действително липсва произнасяне по това искане,
поради което в тази част въззивната жалба следва да се върне на първоинстанционния съд за
произнасяне по искането за освобождаване от разноски по делото.
Водим от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 121/11.03.2021г., постановено по гр.д. №
402/2021г. на Габровския районен съд в ЧАСТТА, с която на ищцата Н. В. В. е отказано
освобождаване от държавна такса по делото на осн. чл. 83,ал.2 ГПК.
ВРЪЩА жалбата на Н. В. В. на Габровския районен съд за произнасяне по искането
й за освобождаване от разноски по делото на осн чл. 83, ал.2 ГПК.
Настоящото определение в частта, в която е потвърдено определението на ГРС,
подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ, подадена в едноседмичен срок от
връчваното му на жалбоподателката, при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2
3