Решение по дело №180/2019 на Районен съд - Червен бряг

Номер на акта: 342
Дата: 11 октомври 2019 г. (в сила от 16 януари 2020 г.)
Съдия: Виолета Григорова Николова
Дело: 20194440100180
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Червен бряг, 11.10.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЧЕРВЕНОБРЕЖКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публичното заседание на  тринадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА

при секретаря Марияна Тодорова, като разгледа докладваното от съдия В.Николова гр. дело №180/2018 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „т.“ ЕАД, ЕИК ===, със седалище и адрес на управление: ., представлявано от й.в.– изпълнителен директор, чрез Ц.М. – юрисконсулт против В.Д. г. ЕГН **********, адрес: ***. Посочва се в молбата, че ответникът е собственик /ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен , както и е клиент на ответника относно топлинна енергия за битови нужди. Твърди се, че за консумирана и незаплатена топлинна енергия за негов топлоснабден имот – апартамент, аб.№13842, ответникът дължи сумата от 325, 60 лв. за периода 01.02.2017г.-30.04.2018г. и сумата от 26,38 лв. лихва за забава за периода 04.04.2017г.-16.10.2018г.  посочва се, че за посочените суми е подадено заявление по чл. 410 ГПК и било образувано ч.гр.д.№ 1114/2018г. по описа на РС Червен бряг. Твърди се, че по делото била издадена заповед за изпълнение срещу, която длъжникът подал възражение за недължимост на сумите. Твърди се, че правното основание за начисляване на тези суми е чл. 153, ал.1 и чл.150 , ал.1 Закона за енергетиката. Посочва се в исковата молба, че общите условия на „т.“ ЕАД  от 2007г. били публикувани във вестник „Нощен труд“ от дата 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“ бр. 239/13.12.2007г., като с тях се регламентирали търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди се в молбата, че реда и срока, по който купувачите на ТЕ/ в т.ч. и ответника/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ  е определен в  раздел VII от Общите условия  от 2007 г., а именно в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31 ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди се,  че            сградата, в която се намира апартамента, ползван от В.Д. г. с ЕГН **********, адрес: ***, представлявала етажна собственост и в нея се намирала абонатната станция, от която се доставя топлинна енергия до имота на ответника. Посочва се, че ищецът е сключил договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „***като сумите за топлинна енергия за периода за процесния имот са начислявани от *** по изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата фирма *** на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 16 ал.1 от Наредба №16-334 от 06.04.2007г. на топлоснабдяването. Твърди се, че до подаване на исковата молба длъжникът не е погасил задължението си. Иска се от съда  да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на В.Д. г., с ЕГН **********, адрес: ***, че последният дължи на „т.“ ЕАД сума за консумирана топлинна енергия на имота в общ размер на главница – 325.60 лв. за периода 01.02.2017г. до 30.04.2018г., сумата от  26.38 лв. – лихва за периода 04.04.2017г. до 16.10.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №1114/2018г. по описа на РС Червен бряг / 24.10.2018г./ до окончателното изплащане на сумите и направените деловодни разноски в размер на 75 лв., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 680/20.11.2018г. по ч.гр.д.№ 1114/2018.  по описа на РС Червен бряг. Претендират се и разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 150 лв. в исковото производство.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован,  не се представлява.

Ответникът, представляван от особения представител адв.Н.Н. ***, моли съда да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. 

Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното:

От твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени доказателства се установява активната и пасивната легитимация на страните в процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е заведен пред Районен съд гр. Червен бряг, като същия е родово, местно и функционално подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по гражданските производства.

По същество иска е ОСНОВАТЕЛЕН.

Безспорно по делото е и се установява от материалите по  ч.гр.д.№7600/2018г. описа на РС-Плевен, преобразувано в ч.гр.д.№ 1114/2018г. по описа на РС Червен бряг, че на 24.10.2018г. т.“ ЕАД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против В.Д. г. ЕГН **********, адрес: ***. В хода на производството била издадена Заповед за изпълнение №680/20.11.2018г., с която РС - Червен бряг разпоредил „ Длъжникът В.Д.И., с ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на кредитора „т.” ЕАД, с ЕИК ===, седалище и адрес на управление: гр.Плевен, Източна индустриална зона №128, представлявано от й.в.Василев- Изпълнителен директор сумата от 325,60 лв./триста двадесет и пет лева и 60 ст./- главница за периода 01.02.2017 г. до 30.04.2018,  сумата от 26,38 лева  /двадесет и шест лева и 38 ст. / - лихва за периода 04.04.2017г. до 16.10.2018г., законна лихва от датата на подаване на заявлението /24.10.2018г./ до окончателното изплащане на вземането, както и  направените деловодни разноски общо в размер на 75.00/седемдесет и пет/ лв. “.

Не се спори и се установява от материалите по  ч.гр.д.№1114/2018г. описа на РС-Червен бряг, че заповедта е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК и заявителят подал в едномесечен срок от получаване на разпореждане № 38/15.01.2019г. иск за установяване на правото си. С искова молба 827/14.02.2019г. е инициирано настоящото гражданско дело №180/2019г.

Спори се  между страните дължи ли  ответника и в какъв размер сумите по издадената заповед за изпълнение, налице ли е неизпълнение от негова страна на договора между страните и в какво се изразява то, от коя дата страната е просрочила задължението си, получена ли е поканата от длъжника.

            Съдът, като съобрази наведените в исковата молба твърдения приема, че е сезиран с  иск  по чл.422, ал.1  вр. чл.415, ал.1  вр. чл.124, ал.1 ГПК  за установяване съществуването на вземане в полза на ищеца на следните суми, дължими от ответника: сума за консумирана топлинна енергия на имота в общ размер на главница – 325.60 лв. за периода 01.02.2017г. до 30.04.2018г., сумата от  26.38 лв. – лихва за периода 04.04.2017г. до 16.10.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №1114/2018г. по описа на РС Червен бряг / 24.10.2018г./ до окончателното изплащане на сумите и направените деловодни разноски в размер на 75 лв., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 680/20.11.2018г. по ч.гр.д.№ 1114/2018.  по описа на РС Червен бряг.

За успешното провеждане на установителния иск, в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение.

 В конкретния случай ищецът доказа, че между  първоначалния кредитор и длъжника - ответник по делото е съществувало облигационно правоотношение,  по силата на договор за продажба и Общи условия  на топлопреносното дружество, в случая„т.“ ЕАД.  В тази насока са и представените заверени копия на договор №88/02.11.2001г. за дялово разпределение на топлинна енергия на етажна собственост  с „Техем Сървис“ ЕООД,  фактури  на л.68 – 77 от делото, молба декларация за откриване на партида от 28.02.2007г. от В.Д.И.  и заверено копие на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №32, том 5, рег.№ 404/2007г.

 Безспорно се установи, че Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на *** на потребители в град Плевен били публикувани  в средствата за масова информация  и са влезли в сила за клиентите на дружеството.

Не се спори по делото, че ответника е регистриран при ищцовото дружество като абонатен номер 13842 и имота на последния, находящ се в ***,  е бил захранван с топлинна енергия  от ищцовото дружество в периода 01.02.2017г.-30.04.2018г. В тази насока не са направени и възражения от страна на особения представител на ответника вкл. относно начина на дялово разпределение на топлинната енергия в сградата, етажна собственост.

В хода на производството за установяване на спорните по делото обстоятелства е назначена съдебно счетоводна експертиза. Видно от заключението на вещото лице по нея,  за периода 01.02.2017г. до 30.04.2018г. няма извършвани плащания по издадените фактури на абонатен номер №13842, както и дължимите суми за топлинна енергия за процесния период – главница, общо за отделните пера – сума за топлинна енергия за отопление, сума за топлинна енергия с отдадена от сградната инсталация , сума за топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, съобразно действащите цени на сума топлинна енергия през процесния период са следните:  за периода 01.02.2017г. – 30.04.2018г. общата дължима сума за топлинна енергия е 325.60 лв. – главница, от която сума за топлинна енергия отдадена от сградна инсталация е 312.09 лв. и сума за услуга дялово разпределение е 13.51 лв., а законната лихва за забава общо възлиза на 27,12 лв. /,  от които за вземането за периода 01.02.2017г. – 28.02.2017г. сумата от 6,42 лв.;  за вземането за период 01.03.2017г. – 31.03.2017г. – лихва в размер на 3,54 лв.; за вземането за периода 07.04.2017г. – 30.04.2017г. – 0,63 лв.;  за вземането за периода 01.11.2017г. – 30.11.2017г.- сумата от 3,05 лв.; за период 01.12.2017г. – 31.12.2017г.- 4,48 лв.; за период 01.01.2018г. – 31.01.2018г. - 3.97 лв.; За период 01.02.2018г. – 28.02.2018г. – 2,99 лв.; за период 01.03.2018г. – 31.03.2018г. - 2.09 лв.; За период 01.04.2018г. – 30.04.2018г. – 0,53 лв./. Съдът кредитира изцяло с доверие заключението на вещото лице като обективно и безпристрастно, съответстващо на писмените доказателства по делото.

 От доказателствения материал в неговата съвкупност съдът  приема за доказано, че ответникът  дължи на *** сумата от 325,60 лв. за консумирана топлинна енергия на собствения му имот за периода 01.02.2017г. – 30.04.2018г. и лихва в размер на 27,12 лв. Предвид диспозитивното начало в процеса съдът следва да уважи иска като признае за установено,  че ответника дължи сумата за лихва за забава, претендирана от ищеца, а именно 26,38 лв.  За тези суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 1114/2018г. по описа на РС-Червен бряг, поради което съдът следва да уважи изцяло предявения иск по чл.420 ГПК както и да присъди в тежест на ответника направените от ищеца разноски както в заповедното, така и в исковото производство / 50 лв. държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, както и 25 лв. държавна такса, 150 лв. в юрисконсултско възнаграждение, 200 лв. за възнаграждение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза  и 300 лв. за особен представител или общо сумата от 775  лв.

            Мотивиран от горното и на основание чл.235,ал.1 от ГПК, съдът

 

РЕШИ:

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „т.“ ЕАД, ЕИК ===, със седалище и адрес на управление: ., представлявано от й.в.– изпълнителен директор, чрез Ц.М. – юрисконсулт против В.Д. г. ЕГН **********, адрес: *** искове с правно основание чл.422, ал.1  вр. чл.415, ал.1  вр. чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД , че съществуват вземания  на дружеството към В.Д. г., за които има издадена Заповед за изпълнение №680/20.11.2018г.по ч.гр.д.№ 1114/2018г. по описа на Районен съд Червен бряг/, а  именно   за сумата от 325,60 лв./триста двадесет и пет лева и 60 ст./- главница за периода 01.02.2017 г. до 30.04.2018,  сумата от 26,38 лева  /двадесет и шест лева и 38 ст. / - лихва за периода 04.04.2017г. до 16.10.2018г., законна лихва от датата на подаване на заявлението /24.10.2018г./ до окончателното изплащане на вземането.

     ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 В.Д. г. ЕГН **********, адрес: ***   да заплати „т.“ ЕАД, ЕИК ===, със седалище и адрес на управление: ., представлявано от й.в.– изпълнителен директор  сумата от 775 / седемстотин и петдесет лева/ лв. общо направени деловодни разноски от заявителя в исковото и заповедното производство.

Решението  подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- гр.Плевен.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: