П
Р О Т
О К О
Л № 392
гр. Пловдив, 06.08.2020
година
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание, проведено
на шести август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИХАЕЛА
БУЮКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
съдебен секретар КАТЯ МИТЕВА,
прокурор БОЖИДАРКА ПОПОВА,
сложи за разглеждане докладваното
от съдия БУЮКЛИЕВА ВЧНД № 355 по описа за 2020 година.
На именното повикване
в 10:05 часа в залата
се явиха:
С
разпореждане № 758/05.08.2020 на съдията-докладчик, дадено въз основа на
Заповед № РД-55/14.05.2020 г. на Председателя на Апелативен съд – Пловдив,
настоящото производство се гледа чрез видеоконферентна връзка.
Обвиняемият Б.В.В. ***, при добър звук и картина на
линията по „Skype“.
В съдебната зала се явява неговите защитници
адвокат И. Ш. и адвокат К.Д., с пълномощни по делото.
За Апелативна прокуратура - Пловдив се явява
прокурор БОЖИДАРКА ПОПОВА.
В съдебната зала
присъства и системният
администратор на Апелативен съд –
Пловдив – В. Н..
ПРОКУРОРЪТ: Да се
даде ход на делото.
Адв. Ш.: Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ
Б.В.: Да се даде ход на делото.
Съдът, след съвещание, намира, че са налице
основанията за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото от
съдията-докладчик, с прочитане частната жалба на адв И. Ш. – защитник на
обвиняемия Б.В. по досъдебно
производство № 48/2020 г. по описа на отдел „К.П.“ при ОД на МВР – П., срещу
определението на Окръжен съд – П., постановено по ЧНД № 1419/2020 г., с което е
оставено без уважение искането за изменение на взетата спрямо този обвиняем
мярка за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека такава.
Съдебния акт се атакува като неправилен и незаконосъобразен, иска се
неговата отмяна и определяне на по-лека мярка за неотклонение по отношение на
обвиняемия Б.В..
Адв.
Ш.: Поддържам жалбата.
Адв. Д.: Поддържам
жалбата.
ОБВИНЯЕМИЯТ
Б.В.: Поддържам жалбата.
Разясниха се на страните правата по чл. 274
и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи към състава на
съда. Нямам нови искания и искания за
доказателства.
Адв.
Ш.: Нямам искания за
отводи. Нямам искания за нови доказателства.
Адв. Д.: Нямам искания за отводи. Нямам искания за
нови доказателства.
ОБВИНЯЕМИЯТ Б.В.: Нямам искания за отводи. Нямам искания за
нови доказателства.
Съдът с оглед изявленията на страните,
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да се даде ход по
същество, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ:
Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите без уважение въззивната
жалба на адвокат Ш. срещу определението на Окръжен съд – П., с което е отказано
изменението на взетата най-тежка мярка за неотклонение „задържане под стража“
по отношение на обвиняемия В.. Във въззивната жалба като довод се изтъква
липсата на опасност В. да извърши друго престъпление. Като ново обстоятелство
се сочи влошеното здравословното състояние на майка му и необходимостта именно
обвиняемият В. да полага грижи за нея, с оглед на нейното заболяване, поне това
видях в пледоарията пред първата инстанция.
На практика в това производство вие следва
да прецените доколко е законосъобразно взета мярката за неотклонение „Задържане
под стража“ и има ли нови обстоятелства и факти, които да говорят, че е
отпаднала една от кумулативно изискуемите предпоставки, за да продължи същата
мярка за неотклонение.
Считам, че към настоящия момент ново
обстоятелство и нови факти няма, като изключим разпита на един свидетел и
изготвяне заключението на балистичната експертиза. Те в никакъв случай, обаче,
не оборват обоснованото предположение, че именно обвиняемият В. е извършил
престъпленията, за които е привлечен в качеството на обвиняем, а и такова, за
което предстои привличането му, а именно за престъпление по чл.339 от НК.
Относно втората изискуема и кумулативна
предпоставка – опасност от извършване на ново престъпление, никой не спори, че
обвиняемият има адрес, тъй че опасност от укриване аз не намирам.
Опасността обаче от извършване на ново
престъпление се извлича не от тежестта на самото извършено деяние – така, както
е посочено във въззивната жалба, а следва да се извлича на плоскостта на
количеството наркотично вещество, което обвиняемият е разпространил – става
въпрос все пак за около 1 килограм
марихуана и забележете, аз обърнах внимание на колегата преди заседанието,
активното вещество никак не е малко, то варира от 11 до 16 тегловни процента
тетрахидроканабинол.
Налице са и данни, говорим още за тежестта
на извършеното деяние, за известна организираност и планираност. Вие виждате
как са се структурирани нещата между този обвиняем и обвиняемият Б.. – единият
взима, при другия се кара, за да може да се разпространи и то, на различни
клиенти.
Обществената опасност на обвиняемия – колегата
Ш. е посочил множество съдебни актове, за да обоснове, че такава висока
обществена опасност липсва, с оглед на
обстоятелството, че обвиняемият В. не е осъждан. Има приложена една
характеристика от Кмета на населеното място, но аз считам, че тази характеристика
е едностранна и самото обстоятелство, че липсва осъждане предходно, не сочи на
ниска степен на обществена опасност. Все пак инициатор за покупката на този 1
кг наркотично вещество, което следва да се продаде на множество клиенти, е
именно този обвиняем. Създал е стройна система, организирана на кой да го
занесе, как да се разпространи и т.н. Освен това, успоредно е извършил
престъпление по чл.338 от НК. За един такъв заклет ловец, като това е било
негово хоби, така, както сочат всички свидетелски показания, това е
недопустимо. Иска адв. Ш. във въззивната си жалба определяне на мярка за
неотклонение „Домашен арест“. Аз мисля, че това е абсолютно недопустимо, с
оглед на обстоятелството, че наркотичното вещество е било съхранявано именно в
тази къща, в тази къща е извършено престъплението по чл. 338 НК, а и такова по
чл.339 НК, за което ще бъде повдигнато обвинение.
Сега, относно семейното положение и най-вече
болестта на майката на обвиняемия В.. Уважаеми апелативни съдии, това тежко
положение, здравословно положение на майката на обвиняемия, то не датира от
вчера. То датира от 2016 г. Другото, което е, според обвиняемия в тази къща
съществуват и други ближни. Защо никой друг да не може да полага грижи спрямо нея. Аз прочетох, че искат 1200
лева, че съпругата му работи по 14 часа, че с оглед „Ковид-19“ не е назначена да й помага, защото има 100% инвалидност, но тези
повече от 3 месеца, в които той е с мярка за неотклонение, за тази жена са
полагани грижи и смятам, че това здравословно състояние, на фона на
обстоятелството, че обвиняемият В. има сестра, на фона на обстоятелството, че
обвиняемият има деца, които не са на 7 годишна възраст и могат да помагат, в
никакъв случай не може да изключи опасността от извършване на ново
престъпление.
С оглед на това считам, че към настоящия
момент най-адекватна мярка за
неотклонение е „Задържане под стража“.
Прави
се довод, че 3 месеца вече е бил задържан. Ами самото изготвяне на
експертизите, това е за мен един разумен срок, води на извода, че ние нямаме
неоснователно задържане. А пък НПК, както и Европейската конвенция за защита
правата на човека, сочат, че този срок трябва да бъде съобразен и със
спецификата, и с тежестта на самото дело, което се разследва. Аз считам, че
делото е към финала си, с оглед на обстоятелството, че е изготвена тази
експертиза и предстои привличане, изготвена е съответно на веществени
доказателства, така че ще моля да оставите без уважение въззивната жалба на обвиняемия В..
АДВ.
Ш.: Уважаеми дами
апелативни съдии, моля да отмените определението от 31.07.2020 г. на ОС – П., с
което се отказа изменение на мярката за неотклонение на обв. Б.В. от „задържане
под стража“ в „домашен арест“.
Посочил съм в жалбата си доводите ми по
отношение на наказателното производство
и причините, поради които искаме промяна на тази мярка. Лично ние, като
негови адвокати, го посъветвахме да изчакаме повторно привличане в качеството
на обвиняем за изменение на мярката, но първото, което започна, експертът,
който ще изготви експертизата за марихуана, излезе в отпуск 30 дни, след това
лекарите, които изготвят съдебно-медицинска експертиза на другия обвиняем по
делото Б.., единият излезе в отпуск, след това вторият. Това продължи месец и
половина. Имали проблеми с изготвянето на експертизата. Това продължи месец и
половина. Единственото, което ме кара и мотивира обвиняемият В. да подадем тази
жалба, това е рязкото влошаване на здравословното състояние на неговата майка. Представителят на
Апелативна прокуратура - Пловдив заяви, че обв. В. има и други деца, но не знае
какви са взаимоотношенията в това семейство. Единствено в къщата му ходи
голямата му дъщеря Е. В., която е и защитник по делото и то за малко. С жената,
с която живее на съпружески начала, която е описана в характеристиката от кмета
на с. М.К. - И. С., от нея има 7-годишна дъщеря и с нея живеят в М.К. на ул.
****, заедно с неговите родители. Изложили сме, че не съм съгласен с
тълкуването в определението на П. окръжен съд, тъй като Окръжен съд – П. прие,
че тежкото здравословно състояние на майката В. В., че същата подлежи на
лечение в болнично заведение. Заявихме, че само да я докарат в П., искат частните линейки по 160 лв. за курс в едната
посока, семейството му няма тази възможност и същата може да бъде настанена и
лекувана в болнично заведение. Но, уважаеми дами апелативни съдии, ноторно
известно е, че повече от 5-7 дни в болница в Б. не държат хора. В изключителен
случай, ако е някой депутат или от Министерски съвет, или политическо лице или
някакви бизнесмени. Абсурдно е жена с два катетъра да бъде настанена за
постоянно, непрекъснато лечение в болнично заведение. Близките роднини, молил
се е на братовчеди и познати да се грижат за майка му срещу минимално заплащане
- всички са отказали.
Другият проблем е, че сме представили
медицинска документация, че баща му има множество заболявания. Същият се е
опитвал и се опитва да се грижи за
съпругата си. Постоянно пука катетрите. По данни на жената, с която живее на
съпружески начала от 9 години, състоянието е възможно и непоносимо. Жена му и в
момента е на работа в магазина в с. М.К., работи по 12 – 14 часа на ден, с
оглед изплащане на заемите и кредите, за които представихме документация за
тях. Обвиняемият е дал над 25 000 лв. за лечението на майка си от 2016 г.,
откакто е открито заболяването. По негови данни и по данни на близките са
давали пари на ръка за всяка една операция за майка му. Тя повече от 4 месеца
няма никакво лъчелечение, тя не е водена на терапия, поради липса на финансова
възможност за организиране на самия транспорт.
Другото, което искам да кажа, че г-жа И. С.
също през този период, която е жената, с която живее на съпружески начала, тя
също получи здравословни проблеми – разширени вени, отичане, поради
многочасовото стоене права, но за това нещо не можем да представим медицинска
документация. Представителят на Апелативна прокуратура - Пловдив заяви, че има
сестра, която да се грижи за майка му. Представихме документация в
първоинстанционния съд, че сестра му е онкологично болна и с рак на гърдата,
която е отстранена. Сестра му е в изключително тежко психическо състояние,
както и състоянието на нейното семейство. Де факто единственият човек, който
може да помогне на майка си в този труден момент, е единствено обв. В..
Съгласен съм с казаното от представителя на
Апелативна прокуратура, че делото е към своя край, но не съм съгласен, че с
промяната на мярката за неотклонение в „домашен арест“, същият ще се отклони и
ще извърши друго престъпление. В периода, в който беше пуснат под „домашен
арест“ при първоначалното определяне на мярката за неотклонение, Б.В. беше 7
дни под домашен арест в тях, нито се е свързвал с когото и да е било, да оказва
давление върху свидетелски показания или да укрива веществени доказателства и
следи, от преди задържането му същия е постоянно наблюдаван от органите на МВР.
Пред П. окръжен съд единствено се коментираха от представителя на прокуратурата
показанията на свид. К.П., който заявява, че през м. февруари 2020 г. обв. Б.
му е дал един плик, като гаранция за взет от него заем от 1000 лв. и този плик
го съхранява в апартамента на майка си и единствено само двамата знаели за този
плик. В жилището на същия свидетел е намерена незаконна пушка (по негови думи), преработена, и боеприпаси за нея, която
също била на обв. Б.. Считаме, че по този начин на обвиняемия може да му се
припише и взривът в Б., който стана. По отношение на въпросното оръжие по чл.
339, което предстои да му се повдигне обвинение, самият експерт за въпросната
пушка М. от **** г., пуснах нарочна молба до ОП П., до г-н Т. П., при
извършването на съдебно-балистичната експертиза да се отговори произвеждани ли
са боеприпаси за въпросното оръжие и от
коя година е спряно производството им, тъй като въпросното оръжие е било на
въоръжение в турската армия до П. с. в., като запасите са пазени от Т. до ****
г., в т. складове. И в тази молба изрично бях помолил прокуратурата да отговори
на въпроса произвеждан ли е изстрел с въпросното оръжие. На такъв въпрос в
настоящия протокол няма отговорено и вече не може и да бъде отговорено. С
оръжието е произведен 1 изстрел, с разснаряден патрон – кал. 7/65/53, с оглед
безопасност на експерта, т.е. от самия представен протокол е видно, че самото
оръжие е опасно за употреба, но за същото ще му бъде повдигнато обвинение по
чл. 339 – за държане на огнестрелно оръжие не е произведен изстрел със
стандартен боен патрон кал 7/65/53, тъй като въпросното оръжие е на 137 години
и може да се пръсне и експертът е преценил, че съществува голяма опасност за
неговия живот и здраве.
Считам, че в определението на
първоинстанционния съд, поради коментиране практиката, която съм представил на
Върховен съд - на Върховен касационен съд, че обвиняемият Б. е лице с ниска
степен на обществена опасност, а Окръжният съд имаше коментар, че е лице с
висока степен на обществена опасност, защото извършил 2 или 3 престъпления –
тежки умишлени престъпления по смисъла на Закона. Степента на обществена
опасност, както е казал Върховният съд, е с оглед личностната характеристика на
извършителя, а не от квалификацията на деянията, които той е извършил. Обв. Б.
не е личност с висока степен на обществена опасност. Няма опасност да се укрие
или извърши друго престъпление, не е бил осъждан, няма висящи дела на
производство, не е наказван по Закона за домашното насилие, не е появявал
никаква агресия спрямо семейството си и други хора, не е наказван по УБДХ. От
характеристиката, която му е дал неговият политически противник и настоящ кмет
на с. М.К. е видно, че не е конфликтен, тих, скромен, честен, материалното
положение на семейството е незавидно, с оглед взетите заеми както от негова
страна, така и от жената, с която живее на съпружески начала И. С.
Имайки предвид тежкото здравословно
състояние на майката, за която може да се каже, че е на предсмъртен одър,
единственият човек, който може да й помага и има физическата сила за това, е
обв. Б., с оглед спазване на хигиена на съществуване на последните мигове от
живота на тази жена. Ето защо ви моля да измените мярката за неотклонение в
„домашен арест“. Обвиняемият не е в състояние да заплати каквато и да е било
парична гаранция.
Адв.
Д.: Уважаеми апелативни
съдии, поддържам изцяло развитата теория от колегата Ш..
Моля да уважите жалбата, като отмените
определението на първоинстанционния съд по следните съображения:
На първо място считам, че обоснованото
предположение за извършеното престъпление от подзащитния ми Б.В. за деянието по
чл. 354а ал. 1 пр. 1 НК, а именно да е разпространил въпросната марихуана на А.
Б.. и Т. А., е силно разколебано към настоящия момент. Прокурорът каза, че са
изтекли 3 месеца от задържането, но всъщност за изтекли почти 5. Б.В. е
задържан на 8 март, а днес сме 6 август.
Към първоначалния момент на задържането
законосъобразно съдебните състави са преценили наличието на обосновано
предположение за извършване на престъпление от клиента ми. Към момента обаче, 5
месеца по-късно, нито едно доказателство не е събрано в подкрепа на обвинението
по чл. 354а ал.1 НК, т.е. доказателствените събирания са такива, каквито са
били към момента на първоначалното му задържане. Обвинението по чл. 354а по
отношение на В. почива единствено на оговора на другия съпроцесник и обвиняем в
досъдебното производство – А. Б... Няма нито едно друго доказателство, което да
води до извода, че клиентът ми е съпричастен към това деяние, тъй като
единствено А.Б.. в обясненията си от 09.03.2020 г. твърди, че клиентът ми, в
деня на задържането му, е занесъл марихуаната в дома му в кожена чанта – черна,
в която имало черна найлонова торба с въпросната марихуана. Няма нито едно
друго доказателство в подкрепа на твърдението на този обвиняем.
Какви са доказателствата? Безспорно е
установено, че на въпросната дата – 8 март, клиентът ни е отишъл до дома на Б..
и е носил черна кожена чанта, с която е влезнал в дома му. Няма нито едно
доказателство обаче тази чанта пълна ли е била или празна. И ако е била пълна,
какво точно е имало в тази чанта. Няма дактилоскопни следи по найлоновата
торба, в която е открита марихуаната, а същата е открита в кашон с надпис на
латиница – R., в който картонен чувал, в найлонова торба, е била въпросната
марихуана. Същият такъв картонен чувал е открит в дома на Б.., което води до
извода категорично, че този кашон е негов. Доказателствата са такива, че
категорично полицейските служители сочат, че третото обвиняемо лице по делото,
а имено Т. А. е лицето, което е изнесло този
кашон на ****, и го е поставила на тротоара до лек автомобил *******.
Въпросът тук е съдът може ли да даде вяра
единствено и само на този обвиняем, за да прецени, че е налице обосновано
предположение за извършено деяние от подзащитния ми В.. Вече 5 месеца по-късно
от първоначалното вземане на мярката, трябва да се съобрази, че този обвиняем е
осъждан и друг път и то отново за наркотици, че в дома на този обвиняем, при
претърсването, е открито още едно количество наркотично вещество – пак марихуана,
в найлонов плик – 33 топчета, за които той има повдигнато друго обвинение. Тази
марихуана пак ли му е донесъл нашият клиент?
Тук моля да обърнете внимание на обясненията
на Б.., в които той казва, когато полицаите са влезли, „Само кожената чанта
остана в нас, найлоновата торба я взе мъжът и избяга с нея“, което противоречи
на събраните доказателства по делото. Доказателствата са такива, че сочат
жената, с която живее на семейни начала – Т.,
като лицето, което е изнесло найлоновата торба в картонен кашон на
улицата пред дома на Б.. и е оставила на тротоара до въпросния лек автомобил.
Обръщайки внимание и на нейните обяснения от
март 2020 г., прави впечатление, че те противоречат изцяло на това
обстоятелство на обясненията на мъжа, с когото живее – другия обв. Б.., тъй
като тя казва „Мъжът ми ми подаде едно кашонче и каза да бягам“, а не това,
което твърди мъжът й, че чувала с марихуана го е взел клиентът ми и е избягал.
Оттам нататък при претърсванията в дома и
автомобила на Б.В., при личния му обиск, няма намерена никаква марихуана или
някакво друго наркотично вещество. Намерени са единствено пушките и малко
патрони. И това, което твърди прокурорът, че искане за мярка за неотклонение
Домашен арест било недопустимо, тъй като В. държал тези пушки в дома си, за мен
е напълно несериозно, тъй като в 99% от случаите на лица с обвинение по чл. 338
и чл. 339 НК се налагат по-леки мерки за неотклонение от Задържане под стража.
Няма да се спирам повече на събраните
доказателства. Считам, че обоснованото предположение по чл. 354а е силно
разколебано и не може само на оговора на другия обвиняем в производството А. Б.
да приема съдът, че то все още е налично и тази мярка за неотклонение следва да
продължи.
На следващо място, ако все пак съдът не
сподели доводи, моля да обърнете внимание на начина, по който се е водело ДП и
разследването. Последните доказателствени събирания, вкл. и балистичната
експертиза е изготвена на 16 март, разпитите на свидетелите са приключили до 11
март. Т.е. от март до момента има изготвена единствено и само една
физико-химическа експертиза на наркотичното вещество. На 9 юни е разпитан един
свидетел – въпросният П., който няма никакво отношение към повдигнатото обвинение.
Нищо друго не е правено по производството, никакви други процесуално-следствени
действия. Константна е практиката на ВКС, че по делото, по които има задържани
лица, разследването трябва да се провежда ритмично и експедитивно. Само и
заради това тази мярка за неотклонение не бива да продължава. Дори
разследващите органи не са си направили труда да прецизират обвинението на
обвиняемите лица, макар че, както казах, експертизата още на 9 юни е била
готова. Два месеца по-късно нямаме прецизиране на обвинението.
Версията на Б.В., която той изложи затова,
че се познава с обвиняемия по делото А. Б.., по повод кучешка храна, която му е
продавал, по повод парфюми, които е купувал от него, по повод пушка, която е
искал да закупи от него, по повод, че техен общ познат Б. ги е запознал, въобще
не е разследвано. Разследващите органи не са си направи труда да установят
това, което е казал В. достоверно ли е, или не. Никакви процесуално-следствени
действия.
По отношение на обществената опасност
споделям казаното от адв. Ш., само ще добавя, че тежестта на обвинението,
според константната практика на съда, може да послужи за вземане на мярка за
неотклонение само към първоначалния момент на това вземане, за кратко време. С
всеки един изминал ден на задържане под стража, намалява интензитетът на
опасностите по чл. 63 ал. 1 НПК. Т.е. вече 5 месеца по-късно, дори и да е имало
някаква опасност клиентът ни да извърши друго престъпление, тази опасност
категорично е отпаднала. Още повече, че се касае за лице с чисто съдебно минало,
без никакви прояви, вкл. с отлични характеристики от кмета на с. М.К.. Какво
повече трябва да бъде събрано?
Именно поради тези съображения, моля да
прецените, за да не се превръща тази мярка в предварително наказание, всички
обстоятелства по законността на задържането на подзащитния ми В. и да промените
мярката му за неотклонение от Задържане под стража в по-лека.
ОБВИНЯЕМИЯТ
ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА:
ОБВИНЯЕМИЯТ Б.В.: Съгласен съм с
казаното от защитниците ми. Аз съм най-обикновен гражданин, който никога не се
е занимавал с наркотици. Ловец съм, обичам оръжията. Четири деца съм изгледал и
никога не съм бил обществено опасен, като терорист ме изкараха. Дадох на А. Б..
600 лв. и ме завлече, защото ми обеща пушка, която да купим за 2000 лв., която
по принцип струва около 30 000 лв., излъга ме. Влязох в магазина, даде ми
едни парфюми. Каза, че е купил куче от М.К. и да му взема храна от Г. К.,
полицай, който продава немски овчарки. Взех му храна и му я занесох и ме
изкараха, че аз съм наркобос, а аз не знам какъв е този наркотик. Всеки си
изтрива ръцете с мен, аз няма с кой да се изтрия. Аз не знам за какво става
въпрос.
Унищожават
семейството ми, майка ми, детето ми, няма кой да го прибере от улиците. Не мога
да си защитя семейството от тази пандемия.
Аз ли съм
терористът?
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
ОБВИНЯЕМИЯТ Б.В.: Искам да си видя
детето и да се погрижа за семейството си, просто да съм близо до тях.
Съдът се
оттегли на тайно съвещание.
След тайно
съвещание отново се осъществи видеоконферентна връзка с ареста.
Съдът, след
съвещание, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.65, ал.8 от НПК.
Образувано е
по частна жалба на адв.И.Ш., защитник на Б.В.В., обвиняем по досъдебно производство
№ 48/2020г. по описа на отдел „К.П.” при ОД на МВР гр.П., срещу протоколно
определение № 836/31.07.2020г. на Окръжен съд гр.П., постановено по ЧНД № 1419/2020г. по описа на същия съд, с
което е оставено без уважение искането за изменение на мярката
за неотклонение „задържане под стража”, взета спрямо неговия подзащитен.
Прави се искане за отмяна на съдебния
акт и определяне на по-лека мярка за неотклонение спрямо обвиняемия.
В съдебно
заседание защитниците на последния поддържат горното искане. Излагат доводи, че
не са налице основанията за продължаване на тази мярка на процесуална принуда,
както и такива за чисто съдебно минало, постоянен адрес, добри характеристични
данни, утежнено семейно положение, здравословни проблеми на родители, липса на
опасност от извършване на престъпление и укриване.
Обвиняемият В.
се присъединява към казаното от неговите защитници и иска мярката му за
неотклонение да се измени в по-лека.
Представителят
на Апелативна прокуратура гр.Пловдив намира, че жалбата, като неоснователна,
следва да се остави без уважение, а атакуваният съдебен акт, като
законосъобразен и обоснован, да се потвърди. Счита, че не са настъпили нови
обстоятелства, които да налагат промяна на взетата мярка за неотклонение
„задържане под стража” спрямо обвиняемия В..
Съдът, след
като анализира доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност,
изложеното в жалбата и заявеното от страните, намира за установено
следното:
Частната жалба
е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна в
процеса. Разгледана по същество е неоснователна.
За да
постанови определението си Окръжен съд гр.П. е приел, че първоначално взетата
мярка за неотклонение „задържане под стража” спрямо обвиняемия е
законосъобразна и не са настъпили нови обстоятелства, които да налагат нейното
изменение.
Този извод се
споделя изцяло от въззивния съд.
И към
настоящия момент са налице всички предпоставки на чл.63 от НПК за определяне на
мярка за неотклонение „задържане под стража”.
При преценка
на събраните по делото доказателства - гласни,
писмени и веществени, Окръжен съд гр.П. правилно е приел, че не може да
се направи извод, различен от първоначално направения, че е налице обосновано
предположение, че обвиняемият В. е съпричастен към престъпленията по чл.354а,
ал.1, пр.1 от НК, с предмет 995,71 гр. марихуана на стойност 5974,26 лв., и
чл.338, ал.1 от НК, за които е привлечен към наказателна отговорност.
Обосноваността на това подозрение, каквото понятие се използва в международни
актови, по които РБългария е страна, не само не е разколебано от събраните
доказателства след произнасянето на съда в производството по чл.64 от НПК, но е
и надградено с показанията на свидетеля К. П. и заключенията на експертизите.
На следващо
място, касае се за умишлени престъпления, за които се предвижда наказание
лишаване от свобода.
Правилно първоинстанционният съд е заключил,
че не е отпаднала реалната опасност обвиняемият да извърши престъпление, като
се вземат предвид обстоятелствата, при които е осъществена вменената
деятелност, нейният предмет, като вид, количество и стойност, характера на
засегнатите обществени отношения.
Срокът на
задържане /от 19.03.2020г./ е в рамките на разумните срокове. Мярката за
неотклонение не е придобила репресивен характер или такава на наказание
лишаване от свобода. С нея не се нарушават международните и вътрешни нормативни
атове, гарантиращи правата на личността.
Доводите на
защитата за чисто съдебно минало, постоянен адрес, добри характеристични данни,
утежнено семейно положение, здравословни проблеми на родители, не са
новонастъпили. Те са били налице и при първоначалното вземане на мярката за
неотклонение „задържане под стража”.
Здравословното
състояние на възходящите на обвиняемия
В. не са го възпрели да извърши
вменената му деятелност. Те, както и другите негови близки, търпят
негативи, но интересите на дадена група хора не могат да имат приоритет над
обществените.
Няма данни
обвиняемият да е обект на престъпления срещу личността.
Не се споделят
и доводите за т.нар. „престъпна среда в следствения арест“. Във визираното
помещение пребивават лица, които са невинни до доказване на противното.
Не се приемат
и възраженията за предмета на деянието по чл.354а от НК, че спада към групата
на т.нар „мека дрога“. Единственото деление, което се прави от законодателя
относно наркотичните вещества, е на рискови и високорискови. В случая не може
да се пренебрегне количеството на марихуаната и процентното съдържание на
активния компонент ТХК, който не е малък.
С оглед на
изложеното Пловдивският апелативен
съд намира, че определението на
първоинстанционния съд е законосъобразно и обосновано и като такова следва да
се потвърди, а частната жалба, като неоснователна, да се остави без уважение.
Поради горното съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 836/31.07.2020г. на
Окръжен съд гр.П., постановено по ЧНД №
1419/2020г. по описа на същия съд, с което е оставено без уважение искането за
изменение на мярката за неотклонение „задържане под стража”, взета
спрямо Б.В.В., ЕГН **********, обвиняем по досъдебно производство № 48/2020г.
по описа на отдел „К.П.” при ОД на МВР гр.П., в по-лека.
Определението
е окончателно.
Протоколът
изготвен в съдебно заседание.
Заседанието
се закри в 10:56 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
СЕКРЕТАР: