Р Е Ш Е Н И Е
№ 1349
Град Пловдив, 14, 06, 2018 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І
отделение, V състав, в открито заседание
на 16, 05, 2018 година в състав:
Административен съдия:
СТОИЛ БОТЕВ
при участието на секретаря П. К.,
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2669 по описа на
съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК,
във връзка с чл.215 ЗУТ.
Жалбоподателят
– С.М.Ш., ЕГН ********** и С.М.Ш., ЕГН ********** *** обжалват Заповед № РД-17-970/22.08.2017 г. на Кмета на Район
“Централен” Община Пловдив, с която на основание чл.225а, ал.1, във връзка
с чл. 225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж
“Четириетажна жилищна сграда с мансарден етаж”, находяща се в ПИ с
идентификатор 56784.520.683, УПИ ІІ-1392, кв.455А по плана на Първа градска
част, гр.Пловдив, с административен адрес: гр.***.
В жалбата се твърди, че са допуснати
съществени процесуални нарушения при образуването на административното
производство и конкретно по изготвянето на Констативен акт № 77/29.06.2017 г.
от служители при ответната община. Твърди се, че заповедта е издадена без да се
изяснят и обсъдят всички факти и обстоятелства в нарушение на чл.35 от АПК,
както и че бланкетно ответния орган е разгледал подаденото против него
възражение. В жалбата се твърди, че при издаването на заповедта не е съобразен
факта, че в конкретния случай е налице търпим строеж по смисъла на § 127, ал.1
от ПЗР ЗИД ЗУТ, като в заключение се счита, че следва да се отмени оспорената
заповед, предвид допуснатите редица съществени нарушение при издаването й.
Ответникът - Кмет на Район “Централен” при Община Пловдив, чрез юк. С. и Петров счита жалбата за неоснователна и моли тя да
бъде отхвърлена, като претендира и юрисконсултско възнаграждение. Със
становището е представена и заповед № РД-17-901 от 11.08.2017 г. на кмета на
район „Централен“ .
Съдът намира, че жалбата е подадена
от активно легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, чиито права и
законни интереси са неблагоприятно засегнати и в преклузивния 14-дневен срок от
съобщаването, извършено на 04.09.2017 г., лично, срещу подпис на
жалбоподателите , поради което жалбата е
процесуално допустима.
От фактическа страна въз основа на събраните по делото писмени доказателства се установява,
че жалбоподателите са извършили незаконен строеж на “Четириетажна жилищна
сграда с мансарден етаж”, находяща се в ПИ с идентификатор 56784.520.683, УПИ
ІІ-1392, кв.455А по плана на Първа градска част, гр.Пловдив, с административен
адрес в гр.***.
По делото са събирани доказателства,
като с молба за оттегляне на л. 60а, ответникът е направил искане по реда на
чл. 156, ал. 1 от АПК за оттегляне на
Заповед № РД-17-970/22.08.2017 г. на Зам.Кмета на район “Централен” - Община
Пловдив, въз основа на заповед № РД-18-44 от 10,01,2018г.
Със заявление / л. 71/ адв.С. не дава съгласието си за оттегляне
на Заповед № РД-17-970/22.08.2017 г. на
Зам.Кмета на район “Централен” - Община Пловдив и е направил искане съдът да
задължи ответника в 7-дневен срок от получаване на съобщението да представи по
делото Заповед № РД-17-901/11.08.2017 г. на Кмета на район “Централен” – Община
Пловдив, въз основа на която Д.В.е изпълнявал временно длъжността Кмет на район
“Централен” и в това си качество е подписал процесната заповед.
Законодателят в чл.156 от АПК е
допуснал възможността при всяко положение на делото ответникът да оттегли
изцяло или частично издаденият от него или оспореният индивидуален
административен акт. Същевременно законодателят в ал.2 на цитирания член
изрично заявява, че за оттегляне на акта след първото по делото съдебно
заседание е необходимо съгласие и от оспорващия. Видно от депозираното по
делото заявление на 24.01.2018 г. от адв.С. изрично се възразява на оттеглянето
и се заявява, че не се дава съгласие на основание чл.156, ал.2 от АПК за
оттегляне на процесната заповед, поради което съдът е продължил да събира
доказателства , като е приел и СТЕ на арх. В.-л.89-105.
Същевременно , съдът от събраните по
делото писмени доказателства установява,
че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган – зам.-кметът на район
„Централен”, който във връзка със заповед № РД-17-901 от 11.08.2017 г. на кмета
на района е бил упълномощен / л.115/ да замества кмета на района по време на
отсъствието му поради отпуск при временна неработоспособност.
На съдът му е служебно известно / по
ад.2670/2017г./, че болничен лист на
кмета на района е бил издаден за периода 14-18.08.2017 г. , през което време Д.В.е
изпълнявал всички правомощия на кмет поради отсъствието на титуляря и по
правило е имал правомощие да издаде заповед със съдържанието на оспорената, но
същата е издаде на 22.08.2017 г., т.е., след изтичане на времето, за което
заместникът е изпълнявал правомощията на титуляря.
Заместването се извършва в случаите,
когато титулярят на правомощията е в обективна невъзможност да ги изпълнява,
какъвто е настоящият случай. Предвид необходимостта от непрекъснато
функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед,
отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За
определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен
обем, като върши това от името на замествания орган. След завръщането на
титуляря заместникът повече не може да упражнява неговите правомощия, защото
няма кого да замества, защото титулярят не отсъства.
В настоящия случай зам.-кметът Вълчев
е можел да издава заповеди на основание чл.225а ЗУТ, тъй като това правомощие е
било предоставено на кмета на района, видно от заповед № 13ОА556 от 05.03.2013
г. на кмета на община Пловдив (л.27 от делото), но издаването на заповедта е
следвало да стане до 18.08.2017 г. и тъй
като оспорената заповед е издадена на 22.08.2017 г., то тя се явява издадена от
некомпетентен орган и нищожна, съответно
тази нищожност по силата на чл.168, ал.2 АПК следва да бъде обявена.
Предвид изхода на делото и направеното искане
от жалбоподателя за присъждане на разноски същото като основателно и доказано в
размер на 1420 лева /държавна такса, 1000 лева адвокатско възнаграждение и
400лева за СТЕ/ поради което следва да бъде осъдена община Пловдив, район
„Централен” да заплати тази сума на жалбоподателя.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, І отделение, V състав,
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВЯ по жалба на С.М.Ш., ЕГН ********** и
С.М.Ш., ЕГН ********** *** НИЩОЖНОСТТА
на Заповед № РД-17-970/22.08.2017 г. на Кмета на Район “Централен” - Община
Пловдив, с която е наредено да се премахне незаконен строеж представляващ
“Четириетажна жилищна сграда с мансарден етаж”, находяща се в ПИ с
идентификатор 56784.520.683, УПИ ІІ-1392, кв.455А по плана на Първа градска
част, гр.Пловдив, с административен адрес в гр.***.
ОСЪЖДА община Пловдив, район „Централен” да заплати
на С.М.Ш., ЕГН **********,*** сумата в размер на 1420 / хиляда четиристотин и двадесет/ лева
съдебни разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването.
Административен
съдия: