№ 563
гр. Варна, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20233100100202 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от К. В. обективно
кумулативно съединени искове, както следва:
1./ с правно осн. чл. 62, ал. 4 СК срещу Б. В. Д. и Д. С. за установяване, че Б. Д. не е
биологичен баща на К. В.;
2./ с правно осн. чл. 69 СК срещу К. К. и Д. С. за установяване, че К. К. е биологичен
баща на К. В.;
При уважаване на исковете, моли да бъде допусната промяна в бащиното и
фамилното име на ищеца като занапред се именува К. К.ва К.а.
В исковата молба, ищецът К. В. твърди, че е роден на 12.05.2004г. и в акта за раждане
като негови родители са записани Д. С. и Б. Д..
Поддържа се, че ответникът Б. Д. не е биологичен баща на ищеца, тъй като той и
неговата майка са били във фактическа раздяла към момента на зачеването му, но е записан
като такъв в акта за раждане, поради това, че брачната връзка помежду им, е разтрогната с
развод с решение, влязло в законна сила на 17.02.2004г. преди раждането й, но до триста
дни от прекратяване му, на осн. чл. 61, ал. 2 СК.
Посочва се, че баща на К. В. е К. К., който е живял на съпружески фактически начала
с нейната майка по време на зачеването и раждането й. Именно той е полагал преки и
непосредствени грижи за нея от раждането й до навършване на пълнолетие.
Изложеното е обусловило и интереса на ищеца от предявяване на исковете, които
настоява за да бъдат уважени, като се приеме за установено, че Б. Д. не е баща на К. В., а
1
такъв е К. К., както и да бъде допусната промяна в имената му и занапред се именува К.
К.ва К.а.
В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил писмен отговор от Б. Д., в който се признава, че
фактическата раздяла със съпругата му Д. С., е настъпила още през 2002г., след който
момент не са поддържали никакви отношение, вкл. и интимни. Едва с получаване на
исковата молба е узнал, че е вписан като баща на К. В., която не произхожда от него.
Настоява за уважаване на иска по чл. 62, ал. 4 СК.
В срока по чл. 131 ГПК, са постъпили писмени отговори от К. К. и Д. С..
Ответникът Д. С. твърди, че през месец септември 2002 г., е напуснал семейното
жилище, в което е живял със съпруга си Б. Д.. Заживял е а съпружески фактически начала с
К. К., който е баща на дъщеря й К. В.. Считано от месец септември 2002г. не е имала
никакви отношения със съпруга си, чиито брак е прекратен с решение за развод три месец
преди раждането на ищеца и преди изтичане на триста дни от разтрогването му.
Настоява за уважаване на предявените искове.
Ответникът К. К. твърди, че е баща на К. В.. Родена е по време на фактическото
съжителство между него и Д. С.. От ранна детска възраст, ищецът е запознат с
действителния си произход и дори се е представял с фамилното име на г-н К..
Моли за уважаване на предявените искове.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Между страните е безспорно, че с влязло на 17.02.2004г. в законна сила съдебно
решение по гр.д. № 1385/2003г. по описа на Районен съд – Варна, сключеният между Б. Д. и
Д. Д. граждански брак, е прекратен с развод, на осн. чл. 99, ал. 1 СК /отм./.
Родителските права по отношение на детето Ц. В. са предоставени за упражняване на
неговия баща.
От брака си, съпрузите имат и друга дъщеря Д. В., която към деня на прекратяването
му, вече е била пълнолетна.
Безспорно е, че преди влизане в сила на съдебно решение, съпрузите са били във
фактическа раздяла още от през 2002г.
Преди изтичане на триста дни от прекратяване на брака, на 12.05.2004г., е родено
детето К. В., като съгласно презумпцията на чл. 61, ал. 1 СК, за негов баща е записан Б. Д..
По иска по чл. 62, ал. 4 СК
Съгласно посочената разпоредба, детето може да оспори бащинството от навършване
на четиринадесетгодишна възраст до една година от навършване на пълнолетие.
В конкретния, случай, искът по чл. 62, ал. 4 СК е предявен от детето до една година
от навършване на пълнолетие, поради което искът следва да се счита допустим, предявен в
2
преклузивния срок.
Ангажираните гласни доказателства, чрез разпита на водените свидетели – Д. В.,
дъщеря на Б. Д. и Д. С., преценени при съблюдаване на разпоредбата на чл. 172 ГПК,
установяват следните релевантни за делото факти: фактическата раздяла между родителите
й, е настъпила през пролетта на 2002г. От този момент, нито баща й, нито децата на г-жа С.,
са имали информация за това къде се намира нейната майка, поради което не са общували с
нея под никаква форма. От различни хора са узнали, че тя живее на съпружески фактически
начала с друг мъж, а през 2004г., узнали, че тя е родила още едно дете. Преди няколко
години установили, че К. Б. В. носи бащиното име на Б. Д..
Преценени в съвкупност, така ангажираните доказателства установяват по безсъмнен
начин, че във вероятния период на зачеване – август 2003г., съпрузите Б. Д. и Д. Д. /С./ са
били във фактическа раздяла, което изключва половите контакти помежду им, а в следствие
и на това възможността детето да бъде заченато от Б. Д.. Този извод на съда се изгражда на
база показанията на Д. В., плод на преки и непосредствени впечатления досежно момента на
фактическата раздяла между родителите й, които показания подкрепят и изявленията на
страните.
Следователно, презумпцията за бащинство, установена в чл. 61, ал. 1 СК, следва да се
счита оборена, поради което предявеният от К. В. иск с правно осн. чл. 62, ал. 4 СК срещу Б.
В. Д. и Д. С. за установяване, че Б. Д. не е биологичен баща на К. В., следва да бъде уважен.
По иска с правно осн. чл. 69 СК
Искът по чл. 69 СК има за предмет установяването, че майката е заченала от
претендирания баща, който иск може да бъде предявен от детето в тригодишния срок от
навършване на пълнолетие и след като бъде оборен по исков ред наличния произход по чл.
71 СК.
В конкретния случай, установителният иск, е предявен в преклузивния тригодишен
срок от навършване на пълнолетие, след като установеният произход от бащата е успешно
оборен по исков ред, поради което същият е процесуално допустим.
От показанията на А. С.а, снаха на К. К., се установява, че към края на 2002г. Д. С. и
нейния свекър, са живели на съпружески фактически начала без да са се разделяли, считано
от този момент. От това съжителство през месец май 2004г. е родена К. В..
От събраните по делото гласни доказателства, безпротиворечиво се установява, че К.
К. и Д. С., са заживели на съпружески фактически начала най – рано през пролетта на
2002г., за който факт свидетелстват и показанията на Д. В.. Били са заедно, вкл. и към
момента на зачеване на детето К. В. без да се разделят и към настоящия момент.
Изложеното се подкрепя и от признанието на ответника К. К., че К. В. произхожда от него.
Посоченото признание съдържа неизгодни за него факти, което изявление е подкрепя от
показанията на всички свидетели и следва да се приеме, че пълнолетната К. В. произхожа от
3
К. К., а предявеният иск по чл. 69 СК, се явява основателен и следва да бъде уважен.
Отделно от изложеното, не е налице между страните и спор по въпроса с кого от
двамата мъже Д. С., е имала интимни контакти и от кого е заченала детето К., поради което
установяването на този факт, чрез ДНК експертиза, не е необходимо.
На осн. чл. 16, ал. 2 вр. чл. 13 вр. чл. 14, ал. 1 ЗГР, следва да бъде променено
бащиното и фамилното име на молителя, който следва да носи имената К.ва К.а.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на К. Б. В., ЕГН **********, гр. Варна,
ж.к.”Владислав Варненчик” № 406, вх. 2, ет. 6, ап. 42 срещу Б. В. Д., ЕГН **********, гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик” бл. 40, вх. Б, ет. 1, ап. 6 и Д. С. С., ЕГН **********, гр.
Варна, ж.к.”Владислав Варненчик” № 406, вх. 2, ет. 6, ап. 42, че Б. В. Д., ЕГН **********
НЕ Е БАЩА на К. Б. В., ЕГН **********, на осн. чл. 62, ал. 4 СК.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на К. Б. В., ЕГН **********, гр. Варна,
ж.к.”Владислав Варненчик” № 406, вх. 2, ет. 6, ап. 42 срещу Д. С. С., ЕГН ********** и К.
С. К., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. Варна, ж.к.”Владислав Варненчик” № 406, вх.
2, ет. 6, ап. 42, че К. С. К., ЕГН ********** Е БАЩА на К. Б. В., ЕГН **********, на осн.
чл. 69 СК.
ДОПУСКА промяна в бащиното и фамилно име на К. Б. В., ЕГН **********, както
следва: от Б. на К.ва и от В. на К.а, на осн. чл. 16, ал. 2 вр. чл. 13 вр. чл. 14, ал. 1 ЗГР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
След влизане в сила на решението заверен препис от него да се изпрати на
длъжностното лице по гражданското състояние при Община Варна за извършване на
поправки в съставения акт за раждане – заличаване на Б. В. Д., ЕГН **********, вписан като
баща на К. Б. В. и вписване на К. С. К., ЕГН ********** като баща на същата, както и в
бащиното и фамилното й имена, както следва: от Б. на К.ва и от В. на К.а.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4