РЕШЕНИЕ
№
………….2020 г., гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав
на четиринадесети
февруари през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в
състав:
Председател:
Секретар
като разгледа докладваното
от съдия Михайлова АНД №1255 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1
от ЗАНН.
Постъпила е жалба от А.В.Т., ЕГН ********** ***-адв.Ст.М. против
Наказателно постановление №19-0340-000634 от 20.05.2019 г. на Началника на РУ
гр.Септември, с което на същия за нарушение
на чл.150 от ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 300 лева.
Поддържа се, че обжалваното
постановление е необосновано и незаконосъобразно и се иска отмяната му, поради
допуснати нарушения на процесуалните и материалните норми.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез
пълномощника си поддържа жалбата. Сочи доказателства.
Ответникът по жалбата сектор РУ
Септември, не изпраща представител. Депозира писмено становище, в което излага
доводи за законосъобразност на НП, като иска същото да бъде потвърдено.
Съдът като провери основателността на
жалбата, прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, но по
същество ОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя е съставен акт за
установяване на административно нарушение за това, че на 10.05.2019 г. около 14,32
часа в гр.С., на паркинг на ЖП гара Септември, срещу частен дом, находящ се на
ул.“…“, като неправоспособен водач управлява л.а. “…” с ДК №… собственост на И.
Н. Д.а, като извършва маневра за да се включи в пътната отсечка.Водачът не
притежава СУМПС.
Въз основа на това е издадено обжалваното
наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка
съдът възприе въз основа на показанията на свидетелите Н.С.-актосъставител, З..
Т…и писмените доказателства приложени по делото.
Възраженията за допуснати
съществени процесуални нарушения по чл.57, ал.1, т.4, 5 и 6 от ЗАНН са неоснователни.
АУАН
и НП съответстват на изискванията на ЗАНН, тъй като в тях ясно и точно е
описано, дата, мястото на извършване на нарушението, начина на извършване и
обстоятелствата при които е извършено и по отношение на тези обстоятелства
двата акта са идентични. Отказът на нарушителя да подпише акта е удостоверен с
подписите на двама свидетели, като препис от същия е връчен лично на
жалбподателя, за което последният се е подписал.
От представената справка за
нарушител е видно, че жалбоподателят няма издадено СУМПС.
С оглед на това доказателство е
безспорно установено, че при извършената проверка жалбоподателят е управлявал
МПС без да притежава СУМПС, т.е. е неправоспособен водач.
Разпоредбата на чл.150 от ЗДвП задължаваща
водачите управляващи моторно превозно средство, което участват в движението по
пътищата, отворени за обществено ползване, да са правоспособни, т.е. да е
преминало успешно изпит пред
съответните органи за придобиване на такава правоспособност и да му е издадено свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното превозно
средство.
Спорният въпрос е дали
жалбоподателят е субект на вмененото нарушение, а именно дали е участвал в
движението по път отворен за обществено ползване.
От показанията на свидетеля С. се
установява, че проверката на контролните органи, във връзка с която е съставен
АУАН, е извършена на паркинг ЖП гара Септември.
Свидетелката Т.., майка на
жалбоподателя сочи, че площта на която жалбоподателят е извършвал маневри с МПС
е частна държавна собственост и представлява площ, която се ползва от
служителите на Национална компания пътна инфраструктура за паркиране на автомобилите
им, но нямал статут на паркинг.
В разпоредбата на чл.37, ал.2 от ЗДвП е направено непълно изброяване какво представлява понятието „крайпътна
територия“, като е посочено че крайпътна територия, представляват двор, предприятие, гараж, паркинг,
бензиностанция и други подобни.
Независимо какъв статут е
определен на въпросната площ, същата се ползва като паркинг и попада в
понятието крайпътна територия, по смисъла на чл.37, ал.2 от ЗДвП. В този смисъл
както и на пътя, движението в очертанията на „крайпътна територия“ е
организирано съобразно правилата за движение, кодифицирани в ЗДвП, т.е. и на
неговата територия важат правилата установени в чл.150 от ЗДвП, което се
извлича и от разпоредбата на чл.37, ал3 от ЗДвП.
При тези данни от правна страна
съдът приема, че жалбоподателят е осъществил фактическият състав на вмененото
нарушение.
При преценката
за малозначителността на деянието е необходимо да се изследва
обществената опасност и на дееца. Липсата на обществената опасност на дееца неизменно се
отразява и върху обществената опасност на деянието, извършено от него. Нарушителят не е осъждан, няма
налагани никакви наказания за нарушения по ЗДвП.
Тези обстоятелства, както и другите смекчаващите вината обстоятелства, а
именно, че не е
създадена опасност за движението, нарушението е извършено за първи път, както и младата възраст на нарушителя, дават
основание на съда да приеме, че извършеното деяние се характеризира с явно
незначителна обществена опасност и като такова представлява маловажен случай.
С оглед малозначителността на деянието, съдът счита, че в случая следва да намери приложение
разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК във връзка с чл.11 от ЗАНН.
Поради това наказващия орган е следвало на основание чл.28 от ЗАНН да не налага наказание, а да предупреди нарушителя, че при повторно
извършване на нарушение на ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за "маловажност
на случая" подлежи и на съдебен контрол, като в неговия обхват се включва
и проверка за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН от страна на
наказващия орган. С други думи, когато съдът констатира, че предпоставките на
чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е приложил, това е
основание за отмяна на наказателното постановление, като в този случай
преценката на съда е преценка за законосъобразност /ТР №1/12.12.2007 г. по
тълк. н. д. №1/2005 г. ОСНК - ВКС/.
Поради това, като не е съобразил
малозначителността на деянието наказващият орган е постановил незаконосъобразна
санкция не съответстваща на тежестта на нарушението.
В този смисъл обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно поради несъответствие на наложената
административнонаказателна санкция с ниската тежест на конкретно посоченото
вменено нарушение и следва да бъде отменено.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП
№19-0340-000634 от 20.05.2019 г. на Началника на РУ
гр.Септември, с което на А.В.Т., ЕГН **********
***-адв.Ст.М. за нарушение на чл.150 от ЗДвП, на основание чл.177, ал.1,
т.2 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в
размер на 300 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Пазарджишкия административен съд в 14 - дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: