№ 5368
гр. София, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ели Д. Анастасова
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Гражданско дело №
20221100109412 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Я. Е. Д. срещу ЗД „Е.“ АД, с
която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за
сумата от 500 000 лева /размерът на иска е изменен в хода на производството – л. 120/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /преживени болки и
страдания/ от настъпило застрахователно събитие по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, полица № BG/07/521002616985, със срок на действие от
21.09.2021г. до 20.09.2022г., ведно със законната лихва, считано от 24.11.2021г. /датата
на завеждане на претенцията пред ответника/ до окончателното й изплащане.
Ищцата твърди, че на 10.11.2021г., в с. Кокаляне се състоял пътен инцидент, в
който пострадала ищцата. Инцидентът се е развил при следната фактическа
обстановка: на 10.11.2021 г. около 13.05 часа в с. Кокаляне, л.а. „БМВ 118 Д“, с рег. №
**** с водач А. Г. П. се е движил по бул. „Самоковско шосе“ с посока от гр. Самоков
към гр. София и на около 500 метра преди с. Кокаляне, поради движение с
несъобразена скорост с релефа на местността остър завой на ляво, реализира ПТП като
самокатастрофира в ляво на платното за движение в скала, след което се завърта и се
удря в метална предпазна ограда- мантинела в дясно от платното за движение. Във
връзка с пътния инцидент е съставен Констативен протокол за ПТП № К
556/10.11.2021 г., от който било видно че виновен за настъпването на инцидента е
водачът на л.а. „БМВ 118Д“, който нарушава правилата за движение по пътищата,
реализирайки ПТП като самокатастрофира поради несъобразена скорост. Вследствие
на пътния инцидент е пострадала ищцата, която след като била прегледана, лекарите
установили, че е получила следните травматични увреждания: Мозъчно сътресение;
Контузия на меките тъкани в лява лицева половина, разкъсно-контузна рана на ляво
ухо; Разтежение на сухожилно- мускулните връзки на врата; Фрактура на Ц5 шиен
1
прешлен. След изписване от болничното заведение, ищцата продължила лечение в
домашни условия, където спазвала лечебно-хранителен режим за 3 седмици и носене
на шийна яка за 2 седмици. Поради контузията на главата и дисторзията на шийна
мускулатура и въпреки спазване на щадящ режим и носенето на шийна яка, ищцата
изпитвала напрежение в областта на врата с невъзможност за движение на същия в
пълен обем. Ето защо, на 10.05.2022 г. ищцата извършила образно изследване на шиен
отдел, от което било установена суспектна фрактура на шиен прешлен, като последица
от процесното ПТП. Ищцата изпитвала силно, нетърпимо главоболие, придружено със
силен световъртеж и трудно спазване на равновесие, за което състояние също й била
предписана медикаментозна терапия. За период от половин година след инцидента се
наложило ищцата да лежи поради силни болки и непрекъснати състояния на мигрена и
гадене. Извършването на елементарно движение й причинявало много силна болка и
всичко това водило до безсъние и приемане на сънотворни лекарства. Инцидентът дал
отражение и на психиката на ищцата, като към датата на исковата молба страдала от
нарушения на съня, понижено настроение, тревожност, нарушения на паметта и
вниманието, затруднена концентрация, страхувала се да управлява или да се вози в
автомобил. Гражданска отговорност на виновния за настъпилото ПТП водач А. Г. П.
била застрахована при ответника по силата на полица № BG/07/521002616985 г.,
валидна от 21.09.2021 г. до 20.09.2022 г. С молба с вх. № 9189/24.11.2021 г. ищцата
завела претенция пред ответника, с която поискала заплащането на обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди, но ответникът не заплатил претендираното
обезщетение. По изложените съображения ищцата моли съда да осъди ответника ЗД
„Е.И.“ АД да му заплати сумата в размер на 26000,00 лева, представляваща дължимо
застрахователнo обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди -
частична претенция при пълен заявен размер от 50 000,00 лв., ведно със законната
лихва от 24.11.2021 г. /датата на която била отправена доброволната покана до
застрахователя, по реда на чл. 380 КЗ/ до окончателното плащане на сумата.
Ответникът ЗД „Е.“ АД е депозирал отговор на исковата молба, с който
признава предявения иск до размер на 5600,00 лв., като оспорва претенцията за
горницата над 5600,00 лв. до пълния претендиран размер. Ответникът не оспорва
следните обстоятелства: механизма на процесното ПТП, че ищцата е пострадала като
пътник в процесния автомобил, отговорността на водача, който е реализирал виновно
поведение, в резултат на което е било причинено процесното ПТП, както и наличието
на валиден застрахователен договор по застраховка „гражданска отговорност” между
ответника и водача към момента на настъпването на процесното ПТП. Оспорва
обстоятелството, че всички посочени от ищцата травми са възникнали в резултат на
процесното ПТП, както и че същите са с посочения в исковата молба интензитет.
Оспорва твърденията за претърпени неимуществени вреди и тяхната продължителност,
в т. ч. че ищцата е имала нужда от съдействие за ежедневни нужди. Твърди, че по
предявената извънсъдебна претенция на ищцата, при застрахователя била образувана
преписка, по която било определено застрахователно обезщетение в размер на 5600,00
лв. Счита, че този размер е съответен и възмездява напълно и цялостно ищцата за
всички претърпени от нея неимуществени вреди. В този смисъл размерът на
претендираното обезщетение е прекомерен съобразно степента и характера на
уврежданията, социално- икономическите условия, както и съобразно присъжданите от
съдилищата обезщетения по сходни случаи. Ответникът релевира и евентуално
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от противоправното поведение
на пострадалата, а именно твърди, че пострадалата е пътувала в автомобила без
поставен предпазен колан – нарушение на чл. 137а ЗДвП. Оспорва акцесорната
2
претенция за лихва като неоснователна. Твърди, че ответникът не е дал повод за
завеждане на делото до размера на 5600,00 лв. /който признава в настоящото
производство/, тъй като ищцата не е представила лична банкова сметка и нотариално
заверено пълномощно за получаване на обезщетението.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-9 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ, вр. чл. 45, ал.1 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е допустим като в тази
връзка следва да изложи следните съображения: в разпоредбата на чл. 498 КЗ /в сила от
01.01.2016г./ се съдържа абсолютна положителна процесуална предпоставка за
допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие
срещу застраховател. В тази връзка увреденото лице, което желае да получи
застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е платил в
срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение пострадалият може да предяви
претенцията си пред съда. В случая е безспорно установено обстоятелството, че
ищецът е депозирал молба с вх. № 9189/24.11.2021г., с която е отправил писмена
застрахователна претенция към ответното дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 432 КЗ, увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя,
покрил риска „гражданска отговорност” на делинквента. Основателността на иска,
освен наличието на валидно застрахователно правоотношение, предполага да се
установи наличието на правопораждащ деликтната отговорност на водача, причинил
ПТП фактически състав, който включва елементите: поведение, противоправност на
поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и
противоправното, виновно поведение. Субективният елемент от състава – вината,
разбирана като конкретно психично отношение на лицето към собственото му
поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира, съгласно чл.45,
ал.2 ЗЗД. Обективните елементи от състава на деликта следва да се докажат от ищцата,
по аргумент от чл. 154, ал.1 ГПК, като субективният елемент се приема за доказан при
липсата на ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция от страна
на ответника.
При анализа на елементите от фактическия състав на предявените искове
следва да се посочи следното: с протоколно определение от 28.09.2023г. /л. 118/ е
отделено като безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията
между страните обстоятелството, че гражданската отговорност на делинквента е
застрахована при ответника по задължителна застраховка ГО.
От представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
10.11.2021г. /л. 7/, изготвен от Е.А., пол. инсп. при СДВР, се установява, че на
посочената дата – 10.11.2021г. около 13.05 часа е настъпило пътно транспортно
произшествие, при което ищцата, която е пътувала в лек автомобил „БМВ 118 Д“, с
рег. № **** е претърпяла телесна повреда.
3
Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ, поради което има
обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него
обстоятелства, пряко възприети от съставителя му – настъпилото ПТП, и
обстоятелството, че А. Г. П. – водачът на лек автомобил „БМВ 118 Д“, с рег. № **** е
представил полица за застраховка „Гражданска отговорност” № BG/07/521002616985г.,
валидна от 21.09.2021г. до 20.09.2022г., сключена с ответника. По отношение на
описания от съставителя механизъм на настъпване на ПТП, протоколът няма
материална доказателствена сила, тъй като представлява заключение на съставителя
му, поради което и съдът не е обвързан от извода на административния орган, а
механизмът е елемент от предмета на доказване в производството. Същевременно с с
протоколно определение от 28.09.2023г. /л. 118/ е отделено като безспорно установено
и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните наличието на валидно
сключено застрахователното правоотношение по застраховка ГО между ответника и
делинквента А. Г. П.. Механизмът на процесното ПТП е безспорно установен. В тази
връзка видно от депозирания отговор на исковата молба /л. 28/ се установява, че
ответникът признава следните обстоятелства: механизма на процесното ПТП;
обстоятелството, че ищцата е пострадала като пътник в процесния автомобил;
отговорността на водача, който е реализирал виновно поведение, в резултат на което е
било причинено процесното ПТП
Във връзка с гореизложеното следва да се посочи, че по делото са представени
писмени доказателства /наказателно постановление – л. 64; АУАН – л. 65/, от които се
установява, че на делинквента е съставен АУАН за нарушение на разпоредбата на чл.
20, ал. 2 ЗДвП и е издадено наказателно постановление, с което му е наложено
административно наказание глоба.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът счита, че ищецът е доказал
при условията на пълно и главно доказване, че механизмът на процесното ПТП
напълно съответства на описания в ИМ и в констативния протокол.
Възражението на ответника за наличие на съпричиняване е неоснователно,
поради следните съображения: Съгласно Решение №206/12.03.2010г. по т.д.№35/2009г.
на II т.о. на ВКС, Решение №59/10.06.2011г. по т.д.№286/2011г. на I т.о. на ВКС,
решение №98/24.06.2013г. по т.д.№596/12г. на II т.о. на ВКС и Решение
№99/08.10.2013г. по т.д.№44/2012г. на II т.о. на ВКС изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД предполага доказани по безспорен
начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за появата на вредоносния резултат, като е създал условия за настъпването
му или го е улеснил. В случая в производството по предявения иск е доказано, че
вредите са причинени в резултат от противоправното поведение на делинквента А. Г.
П.. По отношение на довода че ищецът е пътувал без поставен предпазен колан, следва
да се посочи, че от заключението на изготвената комплексна съдебно-медико-
автотехническа експертиза, кредитирано от съда като компетентно и обективно
изготвено се установява, че с оглед механизма на процесното ПТП тялото и главата на
ищцата са били подложени на различни по направление инерционни движения, при
които е получена и основната травма в лявата лицева и слепоочна област на главата
като тази травма не би била предотвратена от поставен предпазен колан /л. 113/.
С оглед гореизложените съображения следва да се обоснове извода, че не са
установени по надлежния ред, с ангажирани, съобразно въведената с чл.154 ал.1 от
ГПК доказателствена тежест, каквито и да било годни доказателствени средства, въз
основа на които настоящият състав да приеме, че е налице съпричиняване от страна на
ищеца.
Ищцата е представила медицински документи, които са взети предвид при
4
изготвяне на заключението на съдебно-медицинската експертиза, поради което и
съдът, който не разполага с необходимите специални знания, не ги обсъжда.
От заключението на комплексна съдебно-медико-автотехническа експертиза
/л. 105 и сл./ се установява още, че ищцата, в резултат на процесното ПТП е получила
следните травматични увреждания: контузия на мозъка; фрактура на основата на
черепа в областта на лявата средна черепна ямка; травматичен кръвоизлив средното
ухо; разтежение на сухожилно-мускулните връзки на врата /шийна дисторзия/.
Експертът, изготвил комплексната експертиза в медицинската й част е посочил, че
възстановяването на пострадалата от получените травматологични увреждания –
черепно-мозъчна травма и шийна гръбначна травма е продължило по представената
медицинска документация поне до м. септември 2022г.; в този възстановителен период
са описвани оплаквания от болки в шията, болки и слабост в двете ръце, главоболие,
виене на свят, залитане, трикратно падане, болки в дясно коляно, болки в гърба;
поставяни са диагнози: атипична лицева болка, увреждания на междупрешленовите
дискове в шиен отдел; пълно възстановяване все още не е настъпило; към момента на
изготвяне на експертизата ищцата се е оплаквала от „жестоко, почти ежедневно
главоболие“, болки във врата и схващане на ръцете, непостоянен шум в ушите и виене
на свят, болки и затруднени движения в дясното коляно. В резултат на посоченото
експертът е обосновал извода, че в резултат на получените травматични увреждания
ищцата е претърпяла интензивни болки и страдания за срок от 30 дни, значителни до 3
месеца и продължаващи в по-лека степен до момента на депозиране на заключението;
прогнозата за бъдещето е несигурна, част от оплакванията на ищцата към
момента на депозиране на заключението не са диагностицирани със сигурност,
доколкото е необходимо да се направят допълнителни изследвания. При разпита на
вещото лице в откритото съдебно заседание същото заявява, че в конкретния случай с
оглед уврежданията няма документирано нарушение на слуха и към момента на
депозиране на заключението го няма, поради което възстановителният процес е в
рамките на 20-30 дни /л. 119/.
По делото са събрани гласни доказателства, получени чрез разпита на
свидетеля на ищцата К.Й.В. /л. 119 и сл./, кредитирани от съда като добросъвестно
дадени и кореспондиращия на наличния по делото доказателствен материал, от които
се установя, че въз основа на процесното ПТП ищцата е получила неблагоприятни
физически и психически проблеми, изразяващи се във физически болки от получените
телесни наранявания и проведената операция на черепа, психически стрес,
напрежение, неприятни спомени за случилото се, главоболие, световъртеж, кошмари,
безсъние които са продължили около 1 месец. Свидетелят заявява, че към момента на
показанията ищцата не се е възстановила напълно като продължава да има главоболие,
затруднение със съня и притеснения за дребни неща.
Съдът приема, че от събраните доказателства: констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 10.11.2021г. /л. 7/; наказателно постановление /л. 64/; АУАН /л.
65/; заключението на комплексна съдебно-медико-автотехническа експертиза /л. 105 и
сл./; гласни доказателства, получени чрез разпита на свидетеля на ищцата К.Й.В. /л.
119 и сл./ се установява наличието на всички елементи от пораждащия съдебно
предявеното материално право на вземане, фактически състав, като спорен между
страните е единствено размерът на причинените от ПТП вреди. В тази връзка в ППВС
№4/68 на ВС е указано, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
5
на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. От
значение са и редица друго обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз
основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди.
Неимуществените вредите са неблагоприятни изменения в правната сфера на
ищеца и се изразяват в увреждане на неимуществено благо, обект на абсолютното
субективно право – здравето й – обект на правото на лична /физическа/
неприкосновеност, прогласено в чл. 28 КРБ.
Здравето е такова състояние на човешкия организъм, което го характеризира от
гледна точка физиологично функциониране на съвкупността от тъкани, органи и
системи. Обект на правна закрила е здравето на всяко физическо лице, независимо от
медицинското му състояние към момента на увреждането. Неблагоприятното засягане
на здравето на ищцата се изразява в получените от нея контузия на мозъка; фрактура
на основата на черепа в областта на лявата средна черепна ямка; травматичен
кръвоизлив средното ухо; разтежение на сухожилно-мускулните връзки на врата
/шийна дисторзия/, причинили на пострадалия временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Предвид обстоятелството, че увреденото благо – здраве е
неоценимо в пари, претърпените вреди са неимуществени – не подлежат на точна
парична оценка и съответно размерът на дължимото обезщетение, съгласно чл. 52 ЗЗД,
следва да бъде определен по справедливост от съда.
В настоящия случай следва да се вземат предвид следните специфични
особености: видно от изготвената по делото СМЕ, както и от гласните доказателства,
получени чрез разпита на свидетеля К.Й.В. се установява, че интензитетът на
причинените болки е продължил сравнително кратък период от време – около 1 месец
като действително и към момента на изготвяне на заключението и на даване на
показанията тези болки не са отшумели напълно, като в тази връзка експертът заявява,
че прогнозата за бъдещето е несигурна, част от оплакванията на ищцата към момента
на депозиране на заключението не са диагностицирани със сигурност, доколкото е
необходимо да се направят допълнителни изследвания.
Предвид обоснованото заключение на вещото лице, съдът приема, че за
справедливото възмездяване на неблагоприятното засягане на здравето, резултат от
настъпилото ПТП, с оглед посочените специфични особености, фактът, че
оплакванията на ищцата не са изчезнали напълно и че занапред ще има ужда от
допълнителни изследвания като същевременно следва да се отчете факта, че най-
високите по интензитет болки са изчезнали за период от 1 месец, няма доказателства за
наличие на доживотно заболяване, а напротив – за леки по степен болки, то
обезщетението следва да бъде определено в нормалния за такива случаи размер,
съответстващ на жизнения стандарт и конкретните икономически условия за живот в
страната и следва да бъде престирана сума в размер на 10000 лева, която би
съставлявала справедливо обезщетение за причинените от деянието вреди. Престиране
на сума над този размер би довела до неоснователно обогатяване на ищцата, тъй като
вреди, надхвърлящи този размер не са доказани. Следователно, предявеният иск за
възмездяване на неимуществените вреди е доказан за размера от 10000 лева, като за
разликата до пълния предявен размер от 50000 лева следва да бъде отхвърлен.
6
Основателно е и искането за присъждане на законна лихва, считано от считано
от 24.11.2021г. до окончателното изплащане на вземането като в тази връзка следва да
се отчете обстоятелството, че ищцата е представила банкова сметка /л. 15/, поради
което възражението на ответника в тази насока се явява неоснователно.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за всички страни по
делото. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв., вр. чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на адв. Г. Й. Й. следва да се присъди по съразмерност сумата от 930.00
лева, съразмерно с уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски в общ размер
от 720.00 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска /сумата от 300.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение и сумата от 600.00 лева – депозит за вещи лица/.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, съразмерно с уважената част от иска
ответникът следва да заплати в полза на бюджета на СГС сумата от 400 лева –
държавна такса.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е.” АД, с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. **** да заплати на Я. Е. Д., с ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. ****, на основание чл. 432 КЗ, вр. чл. 45
ЗЗД сума в размер на 10000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди /преживени болки и страдания/ от настъпило застрахователно
събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, полица №
BG/07/521002616985, със срок на действие от 21.09.2021г. до 20.09.2022г., ведно със
законната лихва, считано от 24.11.2021г. до окончателното й изплащане като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 10000 лева до пълния предявен размер от
50 000 лева.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е.” АД, с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. **** да заплати на адв. Г. Й. Й. от
Софийска адвокатска колегия, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1,
т. 2 ЗАдв., вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения сумата от 930.00 лева – адвокатско възнаграждение по
съразмерност за производството пред СГС.
ОСЪЖДА Я. Е. Д., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. ****
7
да заплати в полза на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е.” АД, с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 720.00 лева – разноски по съразмерност за производството пред СГС.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е.” АД, с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. **** да заплати, на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК в полза на бюджета на Софийски градски съд сумата от 400 лева – държавна
такса, съразмерно с уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8