Р Е Ш Е Н И Е
№ 331 / 22.5.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IХ-ти състав, в открито заседание на двадесет и пети април две
хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: М. КОЛЕВА
при секретаря Тодорка Стойнова и участието на
прокурора Станка Димитрова., като разгледа докладваното от съдията адм. дело
№ 469 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във вр. чл. 1,
ал. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова
молба на Г.С.К., ЕГН **********,***, подадена
чрез процесуален представител адвокат Т.Т., срещу Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ гр. София, като се
претендира обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 15 000 лв., вследствие на незаконосъобразни
действия и бездействия на ответника в периода 21.06.2007 г. - 04.05.2017 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане
на исковата молба до окончателното й изплащане.
В съдебно заседание, ищецът чрез
процесуалния си представител, поддържа иска, по заявените в него съображения. Претендира
разноски, съгласно представен списък.
Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, в представен писмен отговор и
в съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Р.Р., излага
становище за недопустимост на исковата молба, алтернативно за неината неоснователност. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки.
Представителят на Окръжна прокуратура-Пазарджик дава заключение за недопустимост, алтернативно за неоснователност
на исковата молба.
Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази
доводите на страните, приема за установено следното:
С Присъда № 77/2007 по НОХД 830/2007 г. на Окръжен
съд-Пазарджик, съпругата на ищеца М. К. била призната за виновна в извършването
на умишлено убийство и била осъдена на тринадесет години лишаване от свобода. С Решение № 111/02.07.2008 г.
на Апелативен съд-Пловдив по ВНОХД 605/2008 г., наказанието
на К. било намалено на 11 години лишаване от свобода. С Решение № 478/20.01.2009
на ВКС по нак. дело № 471/2008 г., решението на Апелативен съд Пловдив било
оставено в сила.
Осъдената постъпила в Затвора-гр. Сливен на
10.10.2007г. и престояла там до 19.10.2017 г. Ищецът твърди, че по време на
престоя си в затвора, К. била подложена на постоянен тормоз от други лишени от
свобода, а администрацията на затвора бездействала. Наричали я „убийца“,
казвали й, че е „убила брат си и тук няма никакви права“, а освен това почти
ежедневно я биели и й взимали храната. Ищецът твърди, че вследствие на тормоза,
съпругата му направила опит за самоубийство и впоследствие отключила параноидна
шизофрения. Същата молела да бъде прегледана от психиатър, но администрацията
на затвора дълго време не й обръщала внимание.
В последствие, психичното състояние на К. се
обострило. Тя станала неспокойна, конфликтна, крещяла по прозорците и отказвала
да приема предписаната й терапия. Била изготвена медицинска справка от
директора на МЦ при Затвора-гр. Сливен и лишената от свобода била насочена за
хоспитализация в периода 11.07.2012 г. - 12.09.2012 г. в СББАЛС- Ловеч, Психиатрично
отделение. Видно от представената по делото епикриза, същата е диагностицирана
с „остро полиморфно психотично разстройство с шизофренни симптоми. Състояние
след прекаран остър психотичен епизод“. К. била изписана с подобрение, с
поддържаща терапия и върната в Затвора-гр. Сливен. След освобождаването й от
затвора, с ЕР № 1427/13.05.2021 г. на МБАЛ-Пазарджик същата била
освидетелствана и й била призната 60% трайно намалена работоспособност,
вследствие на заболяване „параноидна шизофрения“.
Съгласно изложените в исковата молба твърдения,
след освобождаването й от затвора, К. била променена - поведението й станало
агресивно, била нервна, избухлива, почти ежедневно крещяла по съпруга си (ищеца).
Липсвали хармония и спокойствие. Ищецът отдава промененото състояние на
съпругата му на престоя й в Затвора-гр. Сливен и счита, че заболяването й е
вследствие на постоянния тормоз и страх, в резултат на побоите, нападенията и
обидите от другите затворнички и затворническата администрация, която не
предприемала мерки да я защити, а напротив, заедно с другите я наричали
„убийца“. Твърди се, че след изписването на К. от СББАЛС-Ловеч на 12.09.2012 г.
до освобождаването й от Затвора-гр. Сливен, затворническата администрация не
предприела адекватни мерки, за да предотврати влошаването на психичното й
състояние.
По делото е приложено медицинско свидетелство
изх.№ 22/16.03.2022 г. от МЦ на Затвора-гр. Сливен, с което К. била
освидетелствана по документи. Съгласно констатациите в същото, още на 07.01.2008
г., освидетелстваната е диагностицирана от д-р Н. с диагноза „Емоционално
нестабилна личност“ и отказва да приема терапия. На 25.03.2008 г. са
наблюдавани прояви характерни за „остро психотично разстройство“. Приложена е
терапия. След консултация с психиатър е издаден АЛ от 23.06.2008 с диагноза
„Параноидна шизофрения“, но освидетелстваната категорично отказва предложената
хоспитализация и лечение. След връщането й от СББАЛС-Ловеч са спазени
назначените препоръки и поддържаща терапия под контрола на Медицинския център.
Медикаментите за поддържаща терапия се изписват с рецептурна книжка, съгласно
изискванията на НЗОК, като доплащанията към периода на престоя в
пенитенциарното заведение са за сметка на Затвора-гр. Сливен.
По делото, в качеството на свидетели са разпитани св. К., св. Р. М., св. Д.Д.-В.,
св. Ф.Ф., св. Д.П., св. Н.Н., св. д-р Н.А. и св. Н.А.-М..
От показанията на св. К. - син на ищеца, се
установява какво е било психичното състояние на майка му преди влизането в
затвора и след освобождаването й. Влязла нормална, впоследствие се влошила, при
свиждане не ги познала със сестра му, не искала да ги вижда. След като излязла
от затвора станала избухлива, луда.
От показанията на св. М. - дъщеря на ищеца се
установяват сходни обстоятелства, както от показанията на св. К.. Преди
влизането в затвора майка й била нормален човек, в семейството им имало мир и
хармония. В затвора нервната й система се разрушила, станала избухлива и след
излизането й постоянно се карала с баща й.
Св. Д.-В. работела като общопрактикуващ лекар и
директор на МЦ на Затвора-гр. Сливен.Посочва, че медицинския център разполага с
хубава апаратура и когато се налагало канели съответния специалист, който да
извърши преглед на лишена от свобода. За К. са прибягвали до услугите на
психиатър, тъй като имала психотични епизоди. Тези епизоди нямало как да се
овладеят медикаментозно, защото самата К. приемала лекарствата избирателно. К.
ползвала рецептурна книжка, тя влязла в затвора с две телкови решения. Лично е
придружавала К. до затворническата болница в Ловеч, като не си спомня някаква
промяна в състоянието й, след изписването от лечебното заведение.
От показанията на св. Ф. *** се установява, че още
при влизането си в затвора, К. не изпитвала чувство за вина от извършеното
престъпление, не била критична, казвала, че отново би постъпила по същия начин,
ако й се отдаде възможност. Имала психиатричен проблем и преди влизането й в
затвора, което станало причина за намаляване на наказанието й от Апелативния
съд. Изготвила оценка за риска - бил в рамките на средния.
От показанията на св. П. - фелдшер в МЦ към Затвора-гр.
Сливен, се установява, че К. имала сърдечно заболяване, което налагало
консултацията с кардиолози. По преценката на психиатър била изпратена за
лечение в СБАЛЛС Ловеч. Медикаментите й се предоставяли редовно, но К. ги
приемала избирателно, а много рядко вземала тези, които й били предписани за
психиатричното заболяване. Медикаментите, изписани от психиатри не били
намалявани, но ако К. откаже приемането им, не може да бъде принудена да ги
взема на сила.
Св. Н. А., заявява, че е работила няколко пъти
като психиатър в Затвора-гр. Сливен, но не може да си спомни случая с М. К..
Св. М., работеща като ИСДВР в Затвора-гр. Сливен,
завява, че е работила с К. и няма спомен за агресивни действия от нейна страна.
К. имала повишена емоционалност, поради което се налагало да провежда беседи с
нея, за да се успокои.
Съдът кредитира показанията на разпитаните
свидетели, като логични, последователни и взаимодопълващи се, като всеки свидетел
пресъздава непосредствените си впечатления за различни факти, които лично е
възприел. Към показанията на св. К. и М., съдът се отнася критично, поради
близката им родствена връзка с ищеца, но въпреки това, не се откриват основания
за дискредитирането им. Доколко обаче показанията на св. К. и св. М. могат да
послужат за доказването на исковата претенция по основание и размер, съдът ще
обсъди по- долу.
Прието е по делото и заключение на
съдебно-психиатрична експертиза, която съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно изготвено, а и неоспорено от страните. Съгласно същото,
причините, които предизвикват заболяването параноидна шизофрения, все още не се
напълно изяснени, но генетичното предразположение има ключова роля. Вещото лице
посочва, че е изключително необичайно диагностициране на шизофрения след 45-годишна
възраст, или преди 16-годишна възраст. Преди постъпване в Затвора-гр. Сливен, К.
е нямала диагноза параноидна шизофрения. Не се събират данни в медицинската
документация и от декларацията на болната относно семейната анамнеза. След
12.09.2012 г., до прекратяване на наказанието лишаване от свобода е лекувана за
параноидна шизофрения. М. К. не е употребявала редовно и е отказвала предписаното
й лечение. Вещото лице посочва, че на този етап от развитието на медицината
няма заболяване което да се лекува напълно. В психиатрията се изписват основно
лекарства или се ползват други методи за създаване на комфорт на живот и
обикновено лечението е поддържащо до края на живота, като шизофренията не прави
изключение. Може да се води пълноценен социално-икономически живот, ако редовно
се употребяват предписаните лекарства и заболяването е в лека форма. В
исторически аспект има много примери на болни с параноидна шизофрения, които са
се справяли безупречно с личните си и служебни задължения. Подекспертната е
имала множество придружаващи соматични заболявания, но те не са оказали влияние
на отключването на параноидна шизофрения.
По делото са представени и множество писмени доказателства - основно медицински документи, като по-долу в решението ще бъдат обсъдени само
онези от тях, които са относими към процесния казус.
При така установеното от фактическа страна,
Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:
Исковата молба е допустима - същата е предявена от
лице, което е активно легитимирано да претендира обезвреда, срещу пасивно
легитимиран процесуален субект. Съгласно чл. 205 АПК, искът за
обезщетение е предявен срещу юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите – в случая срещу ГДИН-София. Не
може да се твърди, че е налице друг ред за защита - този по ЗИНЗС, тъй като
съгл. чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС той се прилага за претенции на осъдени или задържани
под стража. Въпросът
дали е налице причинно-следствена връзка между твърдените действия/бездействия
на служители на ответника и претърпените неимуществени вреди е по съществото на
спора и не следва да се обсъжда при преценката за допустимост на иска.
Разгледана по същество исковата молба е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за
вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени
за нищожни подзаконови нормативни актове. На основание чл. 4, ал. 1 ЗОДОВ, държавата и общините
дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се
характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на
обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни действия и/или
бездействия.
Във фактическия състав на отговорността на
държавата или общината за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се
включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод
изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от
такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на
който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се
реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
В конкретния случай, се твърди, че са налице незаконосъобразни действия и бездействия
на ответника - ежедневен психически и физически тормоз от други лишени от
свобода и надзиратели и бездействие на администрацията на Затвора-гр. Сливен да
ги преустанови. Доказателства за насилствени физически и психически действия,
извършени в затвора спрямо М. К. обаче по делото не са ангажирани от ищеца, а
негова е доказателствената тежест да стори това. Още по-малко може да се
твърди, че след изписването й от СБАЛЛС Ловеч, затворническата администрация не
е предприела адекватни мерки за предотвратяване на психичното здраве на
осъдената - на същата е била предписана съответната терапия, осигурявани са й
медикаменти, които тя не е приемала редовно. Но дори и да се приеме, че ответникът
е допуснал негови служители да извършат описаните в исковата молба незаконосъобразни
действия или бездействия, липсват доказателства, че именно те са станали
причината К. да отключи заболяването „параноидна шизофрения“. Напротив - от
заключението на изготвената по делото съдебно-психиатрична експертиза става
ясно, че все още не са известни напълно факторите, които отключват заболяването,
и че се смята, че в 70-85% от случаите тези фактори са генетични. Освен това,
много рядко заболяването се отключва на 60-годишна възраст и в случая с К. се
касае за казуистична рядкост.
Съдът намира още, че е налице самоувреждане от
страна на К., което е естество да изключи отговорността на ответника. Както се
посочи вече, на осъдената е била предписана терапия, която тя не е приемала
редовно. Отново от заключението на СПЕ се установи, че когато се приема редовно
предписаната й медикаментозна терапия, болният от параноидна шизофрения може да
води пълноценен личен и социален живот. Т.е. ако не беше прекъснала тази
терапия, К. нямаше да влоши отново психичното си състояние, което от своя
страна да доведе до негативните преживявания у ищеца след освобождаването й.
Все в тази насока следва да се посочи, че К. е
преживяла събитие, което няма как да не окаже някакви негативни последствия
върху психичното й състояние на по-късен етап. Същата е изтърпяла наказание
„лишаване от свобода“ за един значителен период от време - девет години и самия
факт на продължителна социална изолация, прекъсването или намаляването на
контактите с близките и роднините, откъсването й от естествената й социална
среда, невъзможността да се придвижва свободно в пространството през този
период, пряко рефлектира върху нейната личност и поведение. Всичко това обаче
се свързва с естеството на самото наказание „лишаване от свобода“, при
изпълнението на което човек търпи негативни последици, които следва след
излизането на свобода да направи опит с помощта на близките си да преодолее. За
„ефекта“ на наказанието „лишаване от свобода“ върху личността на осъдения и
неизбежните ограничения, които се свързват с изпълнението на това наказание
обаче ответникът няма как да носи отговорност.
Ето защо съдът приема, че не се доказа и причинно-следствена
връзка между твърдените незаконосъобразни действия/бездействия на служители на
ответника и претендираните неимуществени вреди.
Предвид изложеното, съдът намира иска за
неоснователен и недоказан, поради което същият следва да бъде отхвърлен изцяло.
По отношение на претенцията за лихви, предвид
факта, че задължението за лихви е акцесорно и след като по изложените по-горе
съображения съдът счита за недоказана главната претенция, неоснователно е искането
за присъждане и на лихвите.
При този изход на спора и на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ,
ищецът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение, каквото
искане е своевременно направено. Размерът е определен на основание чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ като, съдът намира че следва да се определи минималния размер от 100 лева.
Водим от гореизложеното, Административен съд-Пазарджик,
IХ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на Г.С.К., с която
претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., вследствие на незаконосъобразни
действия и бездействия на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ в периода
21.06.2007 г. - 04.05.2017 г., ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Г.С.К., ЕГН **********,***, да заплати
на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“, сумата от 100 (сто)
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от
решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ: (п)