МОТИВИ :
Обвинението против подсъдимите Е.Н.Д. ***, ЕГН **********
и Д.Н.Д. ***, ЕГН ********** е за това, че:
На 16/17.10.2016г. в ***, като непълнолетни, но могли да разбират
свойството и значението на деянието и могли да ръководят постъпките си, в
съучастие като съизвършители, отнели чужди движими
вещи – 300 кг.
ронена царевица на стойност 90 лв., от владението на Д.Ц.И. от с.с., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвоят – престъпление по чл.194, ал.1, във вр. с
чл.20, ал.2, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
В съдебно заседание подсъдимите Е.Н.Д. и Д.Н.Д. заявяват, че се признават
за виновни и не оспорват фактите и обстоятелствата, приети за установени по
обвинителния акт, поради което дават съгласието си да не се събират
доказателства за тези факти.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата излага доводи, че са
налице всички предпоставки за преквалифициране на деянието по
чл.194, ал.3 НК, тъй като същото е извършено от непълнолетните в
маловажен случай. Счита, че е налице основание да се
приложи разпоредба на чл.218б, ал.1 от НК и делото се изпрати на съответния административно-наказващ орган – началника на РУ – гр. Долна Митрополия – и в
съответствие с разпоредбите на чл.424, ал.5 от Преходните и заключителни разпоредби на
Наказателния кодекс на съподсъдиите да бъде наложено
административно наказание.
Защитникът на подсъдимите Е.Д. и Д.Д. – адв. Б.П. се солидализира със
становището на представителя на РП-Плевен, а именно да се преквалифицира
деянието по чл.194, ал.3 НК, като на подзащитните й
да се освободят от наказателна отговорност и да им се наложи административно
наказание от Началника на РУ – гр. Долна Митрополия.
Съдът, като съобрази и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата Е.Н.Д. е родена на ***г***, обл.
Плевен, с основно образование, не е омъжена, не работи, не учи, не е осъждана,
с ЕГН **********.
Подсъдимият Д.Н.Д. е роден на ***г***, обл.
Плевен, с основно образование, не е женен, не работи – ученик, не е осъждан, с
ЕГН **********.
Д.Н.Д. и Е.Н.Д. са брат и сестра. Живеели в ***.
Д.Ц.И. ***. Притежава земеделски земи, от които
получава рента в натура – селскостопанска продукция.
В средата на месец Октомври 2016 г. получил ронена
царевица. Сложил я в чували. Прибрал по-голямата част от чувалите в стопанската
си постройка. Девет от чувалите с общо тегло 300 кг. останали на двора.
На 16.10.2016г. Д.Н.Д. видял, че в двора на Д.Ц.И.
има чували с царевица.
Споделил това със сестра си – Е.Н.Д.. Решили да
влязат в двора на И. и да откраднат оставените там чували с царевица. Да ги
продадат и да си набавят пари.
На 16/17.10.2016г. Д.Н.Д. и Е.Н.Д. влезли в
двора на Д.И.. На няколко пъти пренесли
намиращите се там девет чувала, съдържащи 300 кг. ронена царевица.
Прибрали ги в дома си.
Продали ги на П.С.С. ***,
който не знаел и не предполагал, че царевицата е предмет на престъпление.
На 17.10.2016г. сутринта Д.И. установил
кражбата.
Подал сигнал в РУ-Долна Митрополия. Била
извършена проверка. Образувано и проведено настоящото наказателно производство.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от направените
самопризнания на подсъдимите и доказателствата събрани на досъдебното
производство, които го подкрепят, а именно: показанията на свидетелите Д.Ц.И., Р.Д.Р.,
И.Т.И., П.С.С. и В.Л.И..
Показанията на свидетелите Д.Ц.И., Р.Д.Р., И.Т.И., П.С.С.
и В.Л.И., дадени на досъдебното производство са събрани по предвиденият от НПК
процесуален ред, непротиворечиви са помежду си, поради което, следва да се кредитират.
В подкрепа на приетата за установена фактическа обстановка са и писмените
доказателства по делото, а именно: разпитите на свидетелите свидетелите
Д.Ц.И., Р.Д.Р., И.Т.И., П.С.С. и В.Л.И. на
досъдебното производство; заключението на вещото лице Е.И.Г. по назначената на
досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза; заключението на вещото
лице д-р Л.З.Т. по назначената на досъдебното производство съдебно-психиатрична
експертиза на Д.Н.Д.; заключението на вещото лице д-р Л.З.Т. по назначената на
досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза на Е.Н.Д.; характеристични
справки и свидетелства за съдимост по отношение и на двамата подсъдими.
От заключението на вещото лице Е.И.Г. по назначената в хода на досъдебното
производство съдебно-оценителна експертиза, се установява, че стойността на
отнетите вещи – 300 кг.
ронена царевица, към момента на деянието е била 90 лв.
Съобразно заключенията на назначените по делото съдебно-психиатричните
експертизи, непълнолетните Д.Н.Д. и Е.Н.Д. имат ниско интелектуално
функциониране, дължащо се на социални фактори, но са могли да разбират
свойството и значението на деянието и да ръководят постъпките си. Не може да се
приеме деянието им да е извършено поради увлечение и лекомислие, въпреки
младата им възраст.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прецени, че подсъдимите не са
осъществили от обективна и субективна страна състава на деянието по чл.194,
ал.1, вр. с чл.20, ал.2, във вр.
с чл. 63, ал.1, т.3 НК, а такова по чл.194, ал.3, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с
чл.63, ал.1, т.3 от НК и то не представлява престъпление, а административно
нарушение и следва да се санкционира по реда на чл. 218б НК.
От обективна страна – подсъдимите в съучастие
помежду си в като извършители са отнели от владението на св. Д.Ц.И. чужди
движими вещи 300 кг
ронена царевица на стойност 90 лева.
Съдът прима, че случаят е маловажен и деянието
е съставомерно по чл.194, ал.3 НК, а не по основния състав
на кражбата по чл.194, ал.1 НК, предвид естеството на деянието, предмета на същото
– вещи с малозначителна стойност и данните за
личността на двамата подсъдими – неосъждани. Съдът взе предвид и чистото съдебно минало
на подсъдимите при преценката на тежестта на деянията им, както и това, че
двамата са възстановили съставомерните имуществени
вреди. Предвид всичко изложено съдът прие, че от обективна страна се касае за
маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 НК, доколкото според съда конкретният
случай в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид се явява с
по-ниска степен на обществена опасност. Поради това и прие деянието за такова
по чл.194, ал.3 НК.
Същевременно, съдът приема, че в случая не се
касае за деяние, което може да се квалифицира като малозначително
по смисъла на чл.9, ал.2 НК. Малозначителността на
едно деяние съгласно трайната съдебна практика се обуславя не само и единствено
от предмета на престъплението и по-конкретно от неговото количество и стойност.
При преценка дали се касае за малозначително деяние
се взимат предвид и всички останали признаци от обективната и субективната
страна на деянието, които влияят на обществената опасност на същото. Това е
така и най-вече с оглед на това, че при извършване на деянието са участвали две
лица, макар и предметът на същото да е с малка стойност, което сочи на наличие
на обществена опасност на деянието и дееца, макар и по-ниска в сравнение с
останалите случаи на престъпления от този вид. Този извод следва и с оглед на
изключителната разпространеност на този вид деяния в обществото към настоящия
момент. Същото се отнася и за двамата подсъдими, при който, с оглед отсъствието
на постоянна трудова заетост, се наблюдава наличие на формирани вредни навици.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че в случая не се касае за малозначително деяние по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, а
само за маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 НК, вр.
чл.194, ал.3 НК.
От субективна страна деянието е извършено при
пряк умисъл. Подсъдимите са съзнавали общественоопасния
характер на деянието, предвиждали са настъпването на общественоопасните последици и пряко са ги целели. И
двамата подсъдими са съзнавали, че въздействат върху определена движима вещ,
която има някаква стойност и същата е чужда по отношение на двамата подсъдими.
И двамата са съзнавали, че начинът, по който въздействат върху вещта ще
прекъсне фактическата власт на досегашния владелец и двамата подсъдими ще
установят своя фактическа власт.
Съдът намира, че е било налице и специфичното
за този вид престъпления намерение – да се присвоят противозаконно вещите
предмет на престъплението, като това намерение в случая е било и осъществено с
оглед разпореждането с отнетите вещи.
Съдът установи, че са налице предпоставките
по чл. 218б НК – стойността на предмета на деянието е до размера на две
минимални работни заплати за страната, установени към датата на извършване на
деянието /към този момент минималната работна заплата е 420 лв. за 2016г./;
двамата подсъдими не са осъждани; инкриминираните вещи са били заместени;
подсъдимите не са извършили други такива деяния и на никой от тях не е налагано
административно наказание за такова деяние; предметът на деянието не е
огнестрелно оръжие, боеприпаси, взривни, отровни или наркотични вещества, бойна
и друга специална техника.
Предвид това, а и като счете деянието за
маловажен случай на кражбата по смисъла на чл. 194, ал. 3 НК, съдът намери, че
същото не е престъпно, а съставлява административно нарушение, за което деецът
следва да се санкционира с административно наказание “глоба” по реда на чл.
218б НК.
В този смисъл, деянията, извършени от двамата
подсъдими не са престъпление, а съставляват административно нарушение,
доколкото са налице предпоставките по чл. 218б НК и поради това, съдът призна
подсъдимите Е.Н.Д. и Д.Н.Д. за невинни и ги
оправда изцяло по повдигнатото им обвинение за извършено престъпление по чл.194,
ал.1, във вр. чл.20, ал.2, във вр.
с чл.63, ал.1, т.3 от НК, като
постанови, след влизане в сила на присъдата, делото да се изпрати на началника
на РУ гр. Долна Митрополия по
местоживеене на двамата подсъдими, за налагане на административно наказание
глоба по реда на чл. 218б НК.
По разноските:
По делото са направени разноски в общ размер
на 333,72 лв., от които 313,72 лв. в досъдебното производство и 20 лева в
настоящото съдебно производство. С оглед признаването на подсъдимите за
невинни, както и предвид разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК, съдът се произнесе
разноските по делото да останат за сметка на държавата.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: