№ 727
гр. Перник, 10.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
РОСИЦА ВЕЛКОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско
дело № 20241700500575 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 549/17.06.2024 г. по гр.д. № 5192/2023 г., Районен съд - гр. Перник на основание чл. 49, ал. 1
СК е прекратил гражданския брак между А. В. В., ЕГН **********, адрес: ***, и И. С. В., ЕГН **********,
адрес: ***, сключен на 17.07.2004 г. с акт за граждански брак № 194, съставен от длъжностното лице по
гражданското състояние в Община Перник, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.
На основание чл. 59, ал. 2 СК съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на
децата Н. И.ов В., ЕГН ********** и Д. И.ов В., ЕГН ********** на майката А. В. В., като е определил и
местоживеенето на децата да е при майката на адрес: ***.
С решението си Районен съд – Перник е определил режим на лични отношения на бащата И. С. В., ЕГН
**********, с детето Д. И.ов В., ЕГН **********, както и с детето Н. И.ов В., ЕГН **********.
На основание чл. 59, ал. 2 СК, вр. чл. 143 СК съдът е определил И. С. В. да заплаща в полза на децата Н.
И.ов В., ЕГН ********** и Д. И.ов В., ЕГН **********, чрез тяхната майка А. В. В., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на по 300,00 лева за всяко от децата поотделно с падеж 10-то число на месеца, за който се
дължи, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.11.2023 г., до настъпване на законно основание за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва от 10-то число на текущия месец за всяка
закъсняла вноска.
С решението съдът е отхвърлил предявените от А. В. В. искове с правно основание чл. 149 от СК за
заплащане на издръжка за минало време в размер на по 1800,00 лева за всяко дете за периода 01.05.2023 г. –
02.11.2023 г.
На основание чл. 53 от СК първоинстанционният съд е постановил след развода А. В. В. да носи
предбрачното си фамилно име – А.
На основание чл. 56, ал. 1 СК на А. В. В. е предоставено ползването на семейното жилище, находящо се на
адрес ***, като същата на основание чл. 57, ал. 2, изр. 1, във вр. с ал. 1, изр. 1, във вр. с чл. 56, ал. 5 СК е осъдена
да заплаща на И. С. В. месечен наем в размер на 60,00 лева за ползването на приспадащата се част от семейното
жилище - находящо се на адрес ***, считано от влизане в сила на решението за прекратяване на брака.
В тежест на страните са възложени разноските по делото.
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от А. В. В., чрез адв. С. И., с която се твърди,
че постановеното от първата инстанция решение в частта, с която съдът се е произнесъл на осн. чл. 49, ал. 3 от
СК, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака имат двамата съпрузи, в частта, в която
е определен режим на лични отношения на бащата с детето Д. И.ов В., както и в частта, в която е отхвърлил
1
предявените от В. искове с правно основание чл. 149 от СК за плащане на издръжка за минало време в размер на
1800 лева за всяко едно от децата за неправилно, неоснователно и незаконосъобразно. Излага подробни
съображения, въз основата на които се твърди, че решаващият съд при постановяване на решението изобщо не е
взел предвид всички налични по делото доказателства, както и, че не е анализирал същите както поотделно така и
в тяхната съвкупност, въз основа на което е достигнал до неправилни изводи и е постановил неправилен съдебен
акт. Твърди се, че съдът е неглижирал факта, че И. В. е имал изключително арогантно поведение спрямо
съпругата си, поради което е бил признат за извършител на домашно насилие и за което има влязло в сила
съдебно решение и издадена заповед за защита на В. и малолетното им дете Д.. Допълва, че към настоящия
момент А. В. има издадена нова заповед за незабавна защита за нов акт на домашно насилие. На следващо място
се изразява несъгласие с изводите на съда, въз основа на които е определен режим на лични контакти на бащата
И. В. с малолетното дете Д.. В продължение, за абсолютно неправилно се сочи решението на съда в частта, с
която е отхвърлен искът за издръжка за минало време. Излагат се аргументи, че по делото не са налични никакви
доказателства, събрани по реда на ГПК, които да установяват плащане на суми за издръжка за минал период от
време. Въз основа на изложените съображения за неправилност на постановеното от първата инстанция решение
се моли съда да отмени същото в атакуваните му части и да постанови ново, с което да бъдат уважени изцяло
предявените искови претенции. Прави се искане за присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции
разноски. Направено е доказателствено искане по делото да бъде приета като писмено доказателство Заповед за
незабавна защита № 34 от 15.07.2024 г., издадено по гр.д. № 2434/2024 г. на ПРС. Прави се доказателствено
искане за допускане на съдебно-психологична експертиза с вещо лице, специалист „Клинична психология“.
В законоустановения срок е постъпил отговор по депозираната въззивна жалба от И. С. В., с който се
оспорва същата като неоснователна. Намира, че първоинстанционното решение в атакуваните му части е
правилно и законосъобразно, постановено след правилен анализ на наличните по делото доказателства. Твърди,
че вина за прекратяване на брака имат и двамата съпрузи. На следващо място се моли съда да не взема предвид
приложената като писмено доказателство Заповед за незабавна защита № 34 от 15.07.2024 г., издадено по гр.д. №
3996/2024 г. на ПРС, тъй като делото се още не е приключило и по което са оспорени твърденията на ищцата. По
отношение на определения режим на лични контакти между него и малолетното дете Д. счита, че същият е в
интерес на детето. В заключение за правилно се сочи решението на съда и в частта, в която е отхвърлен иска за
плащане на издръжка за минал период от време. Въз основа на изложените съображения се моли съда да
постанови решение с което да бъде потвърден постановеният от първата инстанция съдебен акт. Прави се
доказателствено искане да бъде приет по делото препис от определение № 2434 от 15.07.2024 г. по гр.д. №
3996/2024 г. по описа на ПОС.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че въззивната жалба е допустима /подадена против подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща
правен интерес от обжалването/ и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и чл.
261 ГПК.
Във въззивната жалба и отговора страните не са се позовали и не са направили
обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения,
изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена
тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд
не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата
инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи
служебно – чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС/.
Настоящия въззивен състав намира, че представените с жалбата и с отговора на
жалбата документи са допустими и относими и следва да бъдат приети като доказателства
по делото.
По отношение на направеното с въззивната жалба доказателствено искане за допускане
на съдебно-психологична експертиза, настоящият състав на съда намира същото за
неоснователно, поради което същото следва да бъде оставено без уважение.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на определението.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото определение имат характер на
окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 14.11.2024 г. от 11:00 часа,
за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на
жалбоподателя – препис от отговора на въззивната жалба.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по въззивното дело, предоставените с
въззивната жалба документи: Заповед за незабавна защита № 34 от 15.07.2024 г., издадено по
гр.д. № 3996/2024 г. на ПРС.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по въззивното дело предоставените с
отговора на въззивната жалба документи: препис от определение № 2434 от 15.07.2024 г. по
гр.д. № 3996/2024 г. по описа на ПОС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното с въззивната жалба доказателствено искане
за допускане на съдебно-психилигчна експертиза с вещо лице, специалест „Клинична
Психология“.
Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната.
Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен
начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
- да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да
удовлетворява интересите и на двете страни;
- да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да
3
продължат.
- да запазите имиджа и тайните си;
- обичайно се изпълнява доброволно;
- за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
- медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор
на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за насрочване, ведно
с обективирания в него проект на доклад по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4