Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. С., 18.04.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 с-в, в
публично съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
Мариана Георгиева
при секретаря А.Г., разгледа търговско дело № 2482 по
описа за 2016г. на СГС и взе предвид следното:
Производството е по предявен от прокурор от Софийска
градска прокуратура иск с правно основание чл. 13, ал. 2, вр. ал. 1, б. „Б” от ЗЮЛНЦ за прекратяване на фондация „Изкуството да живееш”, тъй като извършва дейност, която противоречи на
Конституцията, на законите и на добрите нрави.
В исковата молба се твърди, че в СГП е постъпил сигнал
относно ответната фондация от две неправителствени организации, занимаващи се с
проучване на дейността на религиозни култове и движения. В тези становища било
посочено, че ответната фондация осъществява религиозна дейност и разпространява
учението на индийския гуру Ш.Ш.Р.Ш.. Освен това „Б.Ф.ПО Й.” е уведомила, че
йога техниката, преподавана от фондацията е опасна за физическото и умствено
здраве на хората, като с практикуването на тази техника се стигало до пряко
нарушаване на нормата на чл. 37, ал. 2 от Конституцията на Република България.
Също така фондацията нямала лизенц от „Б.Ф.ПО Й.” за обучение по йога, а
прилаганата дихателна техника „сударшан крия” води до остра и неконтролирана
хипервентилация, свързана със сериозни и непредвидими неблагоприятни последици
за здравето. Дейността на фондацията противоречала и на Наредба № 7 от 2005г.
на Министерство на здравеопазването за изискванията към дейността на лицата,
които упражняват неконвенционални методи за благоприятно въздействие върху
индивидуалното здраве. Отделно от това Фондацията нямала лиценз от Държавната
агенция за закрила на детето, като същевременно осъществявала социални услуги
за деца. Дирекция „Вероизповедание” на Министерски съвет е изразила становище,
че йога техниките, прилагани от ответната фондация, застрашават здравето на
българските граждани. Също така се твърди, че Фондацията била регистрира в
нарушение на Закона за вероизповеданията.
Ответникът оспорва предявените искове като
неоснователни по подробно изложени съображения. Конкретно се твърди, че
дейността на фондацията е в съответствие с изискванията на нормативните актове,
същата не извършвала религиозни дейности, не предоставяла социални услуги за
деца, използваните методи за йога не водят до неблагоприятно засягане на
здравето на практикуващите лица, нямало нормативно изискване за издаване на
лиценз от „Б.Ф.ПО Й.”.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид твърденията и възраженията на страните, намира за
установено следното:
Фондация „Изкуството да живееш” е вписана в регистъра
на юридическите лица с нестопанска цел с решение на СГС от 15.09.2007г. по ф.д.
№ 13770/2007г., със следните цели: здравеопазване – укрепване на здравето и
превенция на болестите; научна и изследователска дейност; разпространяване на
знание; провеждане на училищни образователни програми, развиване на личностните
умения и подпомагане на реализацията на личността; организиране на културни
мероприятия; организиране на спортни мероприятия. Съгласно решението,
средствата, с които фондацията ще постига своите цели са: обучение на
обществеността в знанието и йога практиките, преподавани от Международната
фондация „Изкуството да живееш” /МФШЖ/ чрез публикации, лекции, тренировъчни
курсове с инструкции, както и други дейности за подобряване на физическото,
психичното и духовното състояние на всеки човек; популяризиране на ефекта от
техниките на МФИЖ върху физическото и психилогично здраве на хората,
разработване на тези техники и извършването на изследователска дейност във
връзка с тях; популяризиране на научните достижения на древната ведическа
култура и йога, както и извършването на изследователска дейност във връзка с
тях; насърчаване и провеждане на научни изследвания, създаване и/или поддръжка
на подходящи изследователски лаборатории и/или центрове за терапия чрез йога,
природолечение и/или аюрведа и сидха системи за подобряване на здравето,
включително разпространение на природосъобразни продукти за подобряване на
здравето; разпространяване на печатни издания, книги и видео и аудиокасети,
други мултимедийни материали и продукти, свързани с МФИЖ, неговите филиали и
партньори; организиране и провеждане на благотворителна дейност за подпомагане на
бедните и нуждаещи се хора, сираци, хора с увреждания, както и жертви на
природни и други бедствия, организиране на програми за облекчаване на
пост-военни травми в зони на конфликт, както и за цялостно възстановяване и
поправяне на затворници; извършване на съвместна дейност и подкрепяне на други
организации като Международна асоциация за човешки ценности, с която Фондацията
има сходни цели, които дейности имат за цел развитието на човешките ценности,
грижата за природата и подобряването на физическото /психологическо/ духовно
здраве на хората по света; придобиване на материали и инструкции на МФИЖ,
всички търговски марки, логота, дизайните, публикациите, книгите, беседите,
лекциите, музиката, песните и други обекти създадени, разпространявани и
продавани от или чрез МФИЖ, неговите филиали и партньори; притежаване и
финансиране на придобиването на недвижими имоти, вкл. сгради, в България, за
създаването на местни тренинг програми и центрове, вкл. изследователски такива;
извършване на друга незабранена от закона дейност за постигане на целите на
Фондацията или на някоя от тях. Съгласно същото решение фондацията се
регистрира за осъществяване на дейност в обществена полза.
По делото са приети като писмени доказателства писмо
от 30.07.2015г. на дирекция „Вероизповедание” на Министерски съвет с приложени към
него два сигнала от неправителствени организации, становище на „Б.Ф.ПО Й.”,
писмо на Министерство на здравеопазването и писмо на Държавна агенция закрила
на детето, с което е направено искане до СГП за извършване на проверка на
дейността на фондацията, предвид изложените в сигналите и становищата твърдения,
както следва: че фондацията се занимава с религиозни култове, осъществява
религиозна дейност и разпространява учението на индийския гуру Ш.Ш.Р.Ш.; че
йога техниката на фондацията е опасна за физическото и умствено здраве на
хората, като с практикуването на тази техника се стигало до пряко нарушаване на
нормата на чл. 37, ал. 2 от Конституцията на Република България; че фондацията
нямала лиценз от „Б.Ф.ПО Й.” за обучение по йога, а прилаганата дихателна
техника „сударшан крия” води до остра и неконтролирана хипервентилация,
свързана със сериозни и непредвидими неблагоприятни последици за здравето; че
дейността на фондацията противоречала на Наредба № 7 от 2005г. на Министерство
на здравеопазването за неконвенционалните методи; че нямала лиценз от
Държавната агенция за закрила на детето, като същевременно осъществявала
социални услуги за деца; че йога техниките, прилагани от ответната фондация,
застрашавали здравето на българските граждани; че фондацията била регистрирана
в нарушение на Закона за вероизповеданията. Представени са и писмени обяснения
на разпитани свидетели в рамките на образуваната проверка от СГП по пр. пр. №
12952/15г. по описа на СГП на изнесените в сигналите твърдения, които не могат
да бъдат ценени в настоящото производство, тъй като не са събрани по
предвидения в ГПК ред за приобщаване към доказателствения материал по делото на
гласни доказателствени средства чрез непосредствен разпит на свидетели.
По делото са събрани гласни доказателствени средства
чрез разпит на свидетелите Б.С., Д.-К.Н.Б. и обяснения по реда на чл. 176 от ГПК на председателя на Фондацията - К.Д.. Показанията на свидетелите следва да
бъдат кредитирани като непротиворечиви помежду си, отразяващи непосредствени
възприятия относно правнорелевантните за спора обстоятелства, като същевременно
те не се опровергават от другите доказателства по делото. Свидетелят С. е
доброволец във Фондацията от 2009г. и от три години води курсове по йога
техника сударшан крия, която според неговите показания представлява кратка
програма за контролирано и осъзнато дишане /вдишване и издишване в определен
ритъм/ с цел постигане на спокойствие на ума и с антистресов ефект. Свидетелят
излага, че в базовата програма на Фондацията не се прилага техника с ефект на
хипервентилация. Свидетелят Б. е също преподавател във фондацията, запознат е с
нейната дейност, като излага, че няма
наблюдения да са извършвани окултни неща или религиозни култове, или някой от
посетителите да е принуждаван да възприема някакви конкретни религиозни
вярвания.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
По предявените конститутивни искове с правно основание
чл. 13 ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, б. „Б” от ЗЮЛНЦ в тежест на ищеца е да докаже
твърдените нарушения, представляващи противоречие между посочените в Устава на
фондацията цели и средствата за тяхното постигане и извършваната в
действителност дейност.
Основната характеристика на юридическите лица с
нестопанска цел са техните цели и средствата за постигането им, които се
формират съобразно прокламираното в общата конституционна норма на чл. 44, ал.
1 от Конституцията на Република България право на свободно сдружаване, и се
определят от техните членове /чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал. 1 и ал. 2от ЗЮЛПЦ/ в
очертаните от Конституцията граници – от една страна свързан с интереса, за
чието задоволяване са учредени /чл. 12, ал. 1 от Конституцията/, а от друга - конституционната
забрана по чл. 44, ал. 2 от Конституцията.
В настоящия случай не са ангажирани доказателства за
осъществяване от фондацията на дейност, която противоречи на Конституцията, на
законите или на добрите нрави. Както вече бе посочено, ищецът следва да
установи въведените твърдения в исковата молба в условията на пълно и главно
доказване. В разглежданата хипотеза са ангажирани единствени писмени
доказателства /посочените по-горе писма, сигнали и становища за извършвани
нарушения от Фондацията/. Следва да бъде посочено, че представеното писмо от 30.07.2015г.
на дирекция „Вероизповедание” на Министерски съвет с приложени сигнали към
него, е официален документ, удостоверяващ единствено извършени от директора на
дирекцията действия по иницииране на проверка за установяване дали дейността на
Фондацията „Изкуството да живееш” е в противоречие с Конституцията и законите.
Това писмо, както и приложените към него сигнали на граждани, становище на „Б.Ф.ПО
Й.”, писмо на Министерство на здравеопазването и писмо на Държавната агенция за
закрила на детото, нямат обвързваща съда доказателствена стойност. Не са
ангажирани други доказателства в подкрепа на твърдението, че Фондацията
осъществява дейност, попадаща в приложното поле на Наредба № 7 от 01.03.2005г.
за изискванията към дейността на лицата, които упражняват неконвенционални
методи за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве или да са
събрани данни, че предоставя медицинска услуга или дейност, пряко свързана с
опазването на здравето или попадаща в приложното поле на § 1, т. 11 от ДР на
Закона за здравето, поради което да е необходимо наличието на разрешение от
страна на Министерство на здравеопазването. Не са ангажирани и доказателства, че
Фондацията осъществява религиозна дейност в нарушение на чл. 27, ал. 2 от
Закона за вероизповеданията или, че е регистрирана в нарушение на Закона за
вероизповеданията; че практикуваната йога техника е опасна за здравето; че Фондацията
предоставя социални услуги за деца без надлежен лиценз от Държавната агенция за
закрила на детото; че извършва други дейности, които противоречат на добрите
нрави /в посочената категория попадат само онези наложили се правила и норми,
които бранят правила, принципи, права и ценности, които са общи за всички
правни субекти и тяхното зачитане е в интерес на обществените отношения като
цяло/. Следва да се има предвид още, че предпоставка за успешното провеждане на
конститутивния иск с правно основание чл. 13, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, б. „Б” от ЗЮЛНЦ е противоречащата на закона, Конституцията или на добрите нрави дейност
да се извършва от юридическото лице към датата на приключване на устните
състезания по делото. Това следва от нормата на чл. 13, ал. 3 от ЗЮЛНЦ, която
оправомощава съда да определи срок до 6 месеца за отстраняване на основанието
за прекратяване и неговите последици. Цитираната норма препраща към всички
основания за прекратяване по т. 3 /с изключение на това по б. „в”/, т.е., както
към формалните нередовности, допуснати при неговото учредяване /чл. 13, ал. 1,
т. 3, б. „а”/, така и към основанията за прекратяване по б. „б”, изразяващи се
в извършване на дейност, противоречаща на Конституцията, на законите и на
добрите нрави.
При тези данни и след като липсват доказателства за
извършване на дейност, противоречаща на Конституцията, законите и добрите
нрави, исковете по чл. 13, ал. 1, т. 3, б. „Б” от ЗЮЛНЦ се явяват неоснователни
и следва да се отхвърлят.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от СГП срещу Фондация „Изкуството да живееш”,
рег. по ф.д. № 13770/2007г. по описа на СГС, седалище и адрес на управление гр.
С., ул. „********, искове с правно основание чл. 13, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, б.
„Б” от ЗЮЛНЦ за прекратяване на ответната фондация.
Решението може да
се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
СЪДИЯ: