Решение по дело №305/2022 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 183
Дата: 2 юни 2022 г. (в сила от 2 юни 2022 г.)
Съдия: Минка Петкова Трънджиева
Дело: 20225200500305
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 183
гр. Пазарджик, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20225200500305 по описа за 2022 година
Производството е по чл.435 ал.2 т.6 от ГПК.
Обжалван е отказ на ЧСИ Т. да прекрати изпълнително производство ,
поради настъпила перемпция.
С разпореждане от 8.02.2022 година по повод молба на длъжника С.Н. ,
ЧСИ Т. ,след като e проследил хронологично предприетите от взискателя
действияq е отказал да прекрати изпълнително производство № 568 от 2014
година. В разпореждането си ЧСИ е направил извода ,че няма период от две
години ,в който взискателят да е бездействал.
Този акт на ЧСИ е обжалван от С.П..
В жалбата си против този изричен отказ ,длъжникът С. Н. твърди, че
отказа е незаконосъобразен , тъй като не били налице предприемани от
длъжника изпълнителни действия. Исканията за извършване на справки не
представлявали такива действия.
Моли отказа да бъде отменен.
В срок е постъпил писмен отговор от „Кредит Инкасо Инвестмънс“ ЕАД-
взискател в изпълнителното производство.
1
Намират жалбата за недопустима ,тъй като не е спазен предвидения в
закона срок за подаването и.
Направеното в нея искане за прекратяване на изпълнителното
производство също било недопустимо ,тъй като извършването на такова
действие не било в компетентността на съда.
Освен това считат ,че обжалваното действие не попада в кръга на
лимитативно изброените , подлежащи на обжалване.
Намират жалбата и за неоснователна по същество по следните
съображения:
Задължението на С. П. Н. произтичало от Договор за потребителски
кредит № PLUS-01181864, сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД,
с универсален правоприемник „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон
България. На 10.01.2017 г. между , БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и
"Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД се сключил Договор за цесия, по
силата на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД /като цедент/ цедира
вземането си на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД /като цесионер/. По
силата на изрично пълномощно, цесионера изпратил уведомление по чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД до длъжника
Делото било образувано на 07.11.2014 г., като с молбата за образуване
са направени искания за предприемане на изпълнителни действия, като на
07.11.2016 г. е насрочена дата за опис, оценка и публична продан на движими
вещи, собственост на длъжника, находящи се в дома му. На 18.10.2017 г. са
изпратени запорни съобщения до „Централна кооперативна банка" АД и до
„Първа инвестиционна банка" АД. На 20.08.2018 г. е насрочена дата за опис,
оценка и публична продан на движими вещи, собственост на длъжника,
находящи се в дома му. На 26.03.2019 г. е изпратена молба за извършване на
справка БНБ, като е включено изричното искане да се наложат запори върху
откритите банкови сметки. На 23.10.2020 г. е насрочена дата за опис, оценка и
публична продан на движими вещи, собственост на длъжника, находящи се в
дома му, като била насрочена и друга дата за опис, оценка и публична продан
на движими вещи, собственост на длъжника, находящи се в дома му.
Нямало изтекъл период от две години, през който да не са извършвани
изпълнителни действия, поради което не са налице предпоставките за
прекратяване на изпълнителното производство по изпълнителното дело на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Освен посочените изпълнителни
действия били изисквани и извършвани множество справки, ,показващи
активността на взискателя.
Позовават се и на прието по задължителен за съдилищата начин в ТР ,
относно прекъсване на погасителната давност, като считат , че разсъжденията
намират приложение ,както по отношение на погасителната давност относно
вземането, така и за перемпционния срок, уреден в разпоредбата на чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК.
2
Молят жалбата да бъде отхвърлена като недопустима или
неоснователна.
Претендират разноски в размер на 350 лева юрисконсултско
възнаграждение.
ЧСИ Т. е изготвил мотиви.
Сочи, че жалба е постъпила директно до съда , още преди на длъжника
да е връчено разпореждането с отказ за прекратяване.
Жалбата му била върната от съда с указания, да бъде оставена без
движение.
В изпълнение на указанията на длъжника било връчено на 04.04.2022 г.
съобщение с изх. № 3491/28.03.2022 г. (лист 106, на гърба) с указание за
отстраняване на констатираните от съда нередовности на основание на чл.
262, ал. 1 от ГПК в едноседмичен срок.
Длъжникът е подал молба с вх. № 03705/12.04.2022 г., с която е
представил вносна бележка за сумата 10 лв. за доплащане на дължимата
държавна такса и с която е конкретизирал, че обжалва отказа за прекратяване
на изпълнително дело № 20148820400568, обективиран в разпореждане №
455/08.02.2022 г.
Счита , че длъжникът не е отстранил в срок посочените нередовности ,а
подадената жалба до съда била преждевременно подадена.
Едновременно с това обаче излага и становище ,че жалбата ,като
подададена срещу отказ да се прекрати изпълнително производство е
допустима , но неоснователна.
Изпълнително дело № 20148820400568 било образувано по молба на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК ********* срещу длъжника С.
П. Н.,въ основа на представен изпълнителен лист.
С молба с вх. № 01843/06.03.2017 г. „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД е поискал да бъде конституиран за взискател на мястото на
първоначалния на основание на въз основа на договор за цесия.. Представено
било Уведомление за извършено прехвърляне на вземане цесионера бил
конституиран като взискател .
С молба до ЧСИ , в която жалбоподателят посочил ,че живее извън
страната било направено искане за прекратяване на изпълнителното
производство , поради перемпция, като се сочело ,че взискателят
3
злоупотребява с действията си ,след като е ясно ,че вземането е погасено по
давност.
С обжалваното разпореждане ЧСИ постановил отказ.
Изложени са доводи относно действия на ЧСИ по връчване на книжа,
които нямат никакво отношение към конкретното производство.
Още по-малко пък следва да се обсъжда в рамките на това производство
автентичността на положените подписи.
ЧСИ е изложил съображенията си ,че не са налице условията за
прилагане института на перемпцията.
Съдът като прецени доказателствата по делото и доводите на страните ,
за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството по изпълнителното дело пред ЧСИ е образувано по
молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс „ЕАД с постановление на ЧСИ от
5.02.2015 година, въз основа на представен изпълнителен лист от 2011
година. На съдебния изпълнител са възложени всички действия по смисъла на
чл.18 от ЗЧСИ.
Още при връчване на поканата за доброволно изпълнение има данни ,че
длъжникът е извън страната.
На 7.11.2016 година е постъпила молба от взискателя , с искане за
предприемане на изпълнителни действия – налагане на запори и възбрани,
както и опис на движими вещи.
Насрочен е опис на движими вещи с разпореждане на ЧСИ от 2.12.2016
година. За това действие длъжникът не е намерен на адреса , за да му бъда
връчено съобщение.
На 6.03.2017 година ЧСИ е бил уведомен с молба са прехвърляне на
вземането , като са представени и доказателства за съобщаване на цесията.
Следва да се отбележи обаче ,че доказателствата всъщност не удостоверяват
достигане на уведомлението до длъжника.
С постановление от 18.10.2017 година е конституиран нов взискател
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ Е АД.
С молба още от 14.09.2017 година новият взискател е поискал
предприемане на изпълнителни действия – налагане на запори. Въз основа на
4
тази молба са предприети действия, при които е установено, че на името на
длъжника има открити сметки без авоар.
На 15.06.2018 година е постъпила молба от взискателя с искане за
предприемане на нови изпълнителни действия – опис ,оценка и публична
продан на движими вещи.
Длъжникът не е намерен , въпреки, че са внесени дължимите такси по
делото няма данни да са предприети исканите действия.
На 6.03.2019 година отново с молба е направено искане за налагане на
запори по сметки.
На 4.05.2020 година е направено искане за извършване опис на движими
вещи и с разпореждане на ЧСИ е насрочен такъв на 20.11.2020 година.
Длъжникът отново не е намерен адреса , за да му се връчи съобщение.
С молба от 20.08.2021 година взискателят е поискал отново налагане на
запори и съответно насочване на изпълнението върху движими вещи на
длъжника.
Опис е насрочен на 24.11.2021 година. По повод насрочване на опис
ЧСИ е уведомен от лицето , което живеело на адреса, че длъжника му е бил
роднина по сватовство и не живее на този адрес , а движимите вещи в
апартамента са собственост на трето лице.
Едва към този момент е извършена справка и е установено ,че от 2015
годна длъжника е регистриран на друг адрес – постоянен и настоящ в гр.
Пазарджик.
На 10.12.2021 година е постъпила молба от длъжника, в която е посочен
адрес в Нидерландия. В нея е направено искане за прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Посочено
е още, че до него по никакъв начин не са достигали уведомления по
изпълнителното дело , че не притежава имущество в страната , като се
позовава на погасителна давност.
Последното възражение е неотносимо към производството. Неотносимо
е и позоваването на невнасяне на дължимите авансови такси , но следва да се
посочи ,че такива такси взискателят надлежно е внасял.
Копие от тази молба е изпратено на другата страна , която е изложила
съображенията си за нейната неоснователност в становище от 3.02.2022
5
година.
С разпореждане от 8.02.2022 година ЧСИ е отказал да прекрати
изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Разпореждането е връчено на длъжника чрез трето лице на 4.04.2022
година.
Преди връчване на разпореждането ,но след постановяването му е
постъпила жалба до съда от длъжника.
В тази жалба се твърди, че съдебният изпълнител не се произнася и
злепоставя интересите на длъжника , като се прави искане за отмяна на
незаконосъобразно изпълнение и прекратяване на изпълнителното
производство.
Съдът е изпратил молбата на ЧСИ с указания.
ЧСИ е съобщил тези указания на длъжника също с дата 4.04.2022
година, като връчването е извършено на трето лице.
На 12.04.2022 година , видно от съставения протокол на ЧСИ са
представени молба с уточнения и доказателства за внесени своевременно
суми.
В молбата е уточнено ,че се обжалва разпореждането от 8.02.2022
година.
При така установеното съдът намира жалбата за допустима , но
неоснователна.
След постановяване на разпореждането , с което е постановен отказ за
прекратяване на изпълнителното производства , но преди да е уведомен
,длъжникът е упражнил правото си да изрази недоволство от действията на
ЧСИ , обжалвайки ги. Следователно има жалба и тя е подадена преди да
започне да тече срока за обжалване Такава жалба не е недопустимо ,като
преждевременна. Макар и молбата за отстраняване нередовностите на
жалбата формално да е постъпила непосредствено след изтичане на срока, то
това не дава основание да се остави жалбата без разглеждане.
Формалния подход при реализиране права на страните ,както в
изпълнителното ,така и в съдебното производство ,не бива да бъде толериран.
Поради изложеното , съдът счита ,че дължи произнасяне по същество.
6
Длъжникът разполага с възможността , предвидена в чл.435 ал.2 т.6 от
ГПК да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното
производство.
Видно от данните по делото не е налице бездействие от взискателя за
срок от две години , което да предизвиква последиците по смисъл на чл.433
ал.1 т.8 от ГПК.
С основание ЧСИ цитира решение на ВКС , което следва да се
съобразява ,за да се прилага правилно и приетото в ТР,на което и взискателят
се позовава.
В това съдебно решение е направено разграничение между институтите
на перемпцията и давността. Общото между двата правни института е, че
едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за
давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни
последици: давността изключва принудителното изпълнение (но пред
съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният
изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не го изключва – обратно, тя
предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки
това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете.
Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след
като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е , че съдебният изпълнител следва
да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело,
или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи
искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с
нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да
бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния
изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за
образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларски правила.
В конкретния случай дори не е налице настъпване на перемпция по
право и предприемане на изпълнителни действия след това.
7
Както взискателят и ЧСИ , така и съдът е проследил действията на
взискателя и е видно ,че са налице ритмично предприемани действия-
искания за извършване на същински изпълнителни действия, които
препятства настъпването на последиците , визирани в чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Исканията за извършвани на справки са проява на активност от страна на
взискателя , но не са искания относими към същински изпълнителни
действия, поради което и съдът не ги изследва.
По изложените съображения , съдът намира ,че жалбата следва да бъде
оставена без уважение.
Ответникът по жалбата е направил искане за присъждане на разноски –
юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева .
Това искане е прекомерно по размер , тъй като следва да намери
приложение разпоредбата на чл.27 ал.2 от Наредбата за правната помощ.
Съобразявайки правната и фактическа сложност , съдът определя
дължимото възнаграждение на 50 лева.
Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на С. П. Н. против разпореждане
на ЧСИ Т. от 8.02.2022 година ,с което е отказано прекратяването на
изпълнително произодство № 20148820400568.
Осъжда С. П. Н. да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД
сумата 50 лева – разноски в производството , представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8