Решение по дело №125/2020 на Административен съд - Видин

Производството е по чл.215, ал.1 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на В.А.Р. ***, против заповед № РД-02-372/15.08.2019 г. на кмет на община Димово, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Двуетажна масивна жилищна сграда” с размери 8,50/7,60 м. и височина 6,20 м., със застроена площ от 65,00 м², находящ се в УПИ IV-1227, кв.93 по плана на с. Арчар, с административен адрес с. Арчар, общ. Димово, обл. Видин, ул."Дунав" № 46 от и за сметка на В.А.Р. - собственик, възложител и извършител на строежа.

Твърди се от жалбоподателя, че заповедта е незаконосъобразна, като при издаването й не е спазена приложимата процедура и не са установени всички заинтересовани лица, строежът не е извършен от оспорващия и не е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, дори не представлява строеж по смисъла на закона, ответникът не е събрал "обективни данни" кога е построен обекта и от кого, както и че същият не подлежи на премахване по реда на чл.225 от ЗУТ.

Иска се съдът да отмени заповедта и да му присъди разноските по делото.

Ответникът - кмет на община Димово, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна.

След като се запозна с твърденията и исканията на страните, обсъди събраните в хода на производството доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: въз основа на получен сигнал от ДНСК за проверка на недвижими имоти, собственост на посочени в сигнала лица, комисия при община Димово е извършила проверка на имот с административен адрес с. Арчар, ул."Дунав" № 46, на място и по документи. Резултатите от проверката са оформени в Констативен акт № 5/19.07.2019 г. Работната група е установила, че имотът е собственост на наследниците на А.Р.А., подробно посочени в удостоверение за наследници изх.№ 757/22.07.2019 г. Установено е, че имотът се ползва от посочените в констативния акт четири лица, сред които и жалбоподателя. Прието е, че извършител на строежа е жалбоподателят в качеството си на наследник (син) на А.Р.А., като не е установен точния момент на построяване на сградата. Същата представлява двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 65 м² (8,50 м/7,60 м и височина 6,20 м), годна за ползване и в добро техническо състояние. Към констативния акт е приложена скица на разположението на обекта в имота, защрихована с тъмен цвят. Приложена е и скица на имота № 748/18.07.2019 г., от която е видно, че обектът, разположен в югозападния край на ПИ, не е нанесен в действащия ПУП на с. Арчар. Проверката е извършена в присъствието на жалбоподателя. За строежа не са установени налични строителни книжа и разрешение на строеж. Констативният акт е връчен на жалбоподателя на 26.07.2019 г. В посочения в констативния акт срок от жалбоподателя не са направени възражения. Въз основа на констативния акт от кмета на община Димово е издадена процесната заповед. Ответникът приел, че изграденият обект представлява строеж пета категория, извършен без да е разрешен съгласно ЗУТ и в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ и при изложените по-горе фактически обстоятелства, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ е наредено за бъде премахнат от и за сметка на жалбоподателя, като собственик, извършител и възложител на строежа. Прието било още, че за строежа са неприложими разпоредбите на §.16 от ПР на ЗУТ и §.127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: жалбата е допустима, подадена е от лице, което има правен интерес да обжалва оспорвания административен акт като негов адресат и в законоустановения 14-дневен срок за оспорването му.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Заповедта е издадена от компетентен орган: кмет на община Димово, предвид разпоредбата на чл.225а от ЗУТ.

Същата е постановена в съответствие с материалния закон, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона.

Правното основание на заповедта е чл.225а от ЗУТ. Съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ, или на части от тях. Съгласно ал.2 заповедта се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл.223, ал.2 от ЗУТ. Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в седемдневен срок. Когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.

Безспорно се установява от данните по делото, че процесният обект „Двуетажна масивна жилищна сграда” има характеристиките на строеж по смисъла на §.5, т.29 от ДР на ЗУТ и представлява сграда, предназначена за постоянно обитаване, за чието изграждане е необходимо разрешение за строеж съгласно чл.148, ал.1 от ЗУТ. В случая за строежа липсва издадено такова, поради което е налице незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, според която разпоредба строежът е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. На основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ строежът подлежи на премахване.

В съставения административното производство констативен акт № 5/19.07.2019 г. не е посочен момент на извършване на строежа. Такъв липсва и в административната преписка. По делото, в изпълнение на дадените указания от състав на ВАС, е изискана декларация със заверен от кмета на с. Арчар подпис на жалбоподателя, относно годината на изграждане на строеж „Двуетажна масивна жилищна сграда” със застроена площ 68,00 м², разположен в УПИ IV-1227, кв.93 по плана на с. Арчар, за която се установява, че е построен и въведен в експлоатация през 2000 г. Следва да се има предвид, че описаната в декларацията сграда е различна от процесната, предмет на атакуваната заповед. Това се установява от приложената към преписката скица, приложение към констативен акт № 5/19.07.2019 г., според която сградата с площ от 68,00 м² е разположена централно в имота, като за нея има издадено удостоверение за търпимост № 13/06.08.2019 г. на гл. архитект на община Димово. Процесната сграда, предмет на премахване по силата на процесната заповед е с площ от 65,00 м² и е разположена на югозападната граница на имота, като за нея липсват доказателства за момента на построяването й, няма и не се твърди да има издадено удостоверение за търпимост.

По същество констативен акт № 5/19.07.2019 г. представлява официален свидетелстващ документ, съставен от служителите по чл.223, ал.2 от ЗУТ и има обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти и обстоятелства, до опровергаване на верността им чрез съответните доказателства. Това не е сторено в настоящето производство, въпреки дадените указания от съда. Административният орган е изложил съображения и за липса на търпимост на строежа по смисъла на §.16, ал.1 от ПР на ЗУТ и по §.127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Видно от приложената по делото скица на имота, процесният обект е разположен на външната имотна граница в нарушение на предвижданията на действащия към момента на извършването му и към момента ПУП на с. Арчар (в сила от 1988 г.), съгласно чл.41, ал.2 от ЗУТ, като не са ангажирани доказателства, че представлява свързано застрояване с постройки на допълващо застрояване със съседния УПИ, както и че не се превишават зададените с подробния устройствен план устройствени показатели за съответния урегулиран поземлен имот.

Въпреки указаната доказателствена тежест от съда, във връзка с оплакванията в жалбата, не се установява търпимост на процесния незаконен строеж по смисъла на §.16, ал.1 от ПР на ЗУТ и §.127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. В тежест на жалбоподателя е доказването на обстоятелства, от които черпи благоприятни правни последици, включително и ангажирането на доказателства за законност и/или търпимост на извършеното строителство. На жалбоподателя е указана необходимостта да докаже твърдените в жалбата обстоятелства, което не е направено в хода на производството.

Възражението на жалбоподателя за опорочаване на процедурата с оглед обстоятелството, че констативният акт и заповедта не са връчени на другите ползватели на имота е неоснователно. Съгласно §.3, ал.1 от Наредба № 13/2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях, адресати на заповедта са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване. Съгласно §.3, ал.2 от Наредбата, в случай на смърт на някои от посочените в чл.225, ал.6 от ЗУТ лица, отговорността се поема от техните наследници съгласно Закона за наследството. Безспорно е установено в хода на административното производство, че жалбоподателят е наследник на собственика на поземления имот и е извършител на строежа.

В чл.225а, ал.5 от ЗУТ също са посочени лицата, за чиято сметка е премахването на незаконните строежи, като съобразно ал.5 от същия текст отговорността между лицата е солидарна. Предвид специфичния характер на отговорността право на издателя е да избере срещу кого да насочи заповедта за принудително премахване, като ответникът разполага с предоставена му от закона оперативна самостоятелност. Адресат на заповедта е един от съсобствениците на имота и извършител на строежа, в качеството му на наследник, което съответства с предоставената власт на административния орган. Обстоятелството, че адресат на заповедта не са и другите съсобственици (наследници) на имота, не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и не е основание за нейната отмяна. С оглед засиления контрол върху строителството разпоредбата на чл.225а, ал.2 от ЗУТ дава възможност за съставяне на констативен акт дори и при неизвестен извършител. Ползвателите на имота, ако нямат някое от посочените по-горе качества, не биха могли да бъдат адресати на такава заповед, поради което е неоснователен доводът, че не са уведомени всички ползватели на имота.

Предвид изложеното жалбата е неоснователна. Обжалваната заповед е законосъобразна. Постановена е от компетентен орган, при спазване на административнопроцесуалните правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона, поради което липсват основания за нейната отмяна по смисъла на чл.146 от АПК.

С оглед изхода на спора и направеното искане от ответната страна за разноски, на основание чл.143, ал.4 от АПК, във връзка с чл.226, ал.3 от АПК, следва да му бъдат присъдени направените разноски пред настоящата инстанция, както и пред ВАС, в размер общо на 670,00 лева, от които 600,00 лева заплатено адвокатско възнаграждение и 70,00 лева държавна такса за образуване на касационното производство пред ВАС, които се установяват от представените разходооправдателни документи.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.А.Р. ***, против заповед № РД-02-372/15.08.2019 г. на кмета на община Димово.

ОСЪЖДА В.А.Р. ***, да заплати в полза на община Димово направените разноски в размер общо на 670,00 (шестстотин и седемдесет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Административен съдия: