РЕШЕНИЕ
№450
23.05.2018г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на осми май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
при
секретаря Дорета Атанасова……………………………..................и в присъствието на
Прокурор Невена Владимирова…….......………………………...............................като
разгледа докладваното от съдия Димитрова
и.адм.д. №58 по описа за 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.285 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) вр.чл.203 и сл. от
Административно-процесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по предявен от Н.Б. , гражданин на Ислямска Република Афганистан, с
ЛНЧ ********** принудително настанен в СДВНЧ-Бусманци, гр. София
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.С., б..„Н.С. №**,
иск с правно основание чл.284 от ЗИНЗС,
вр. с чл.3 от ЗИНЗС, вр. с чл. 203 и сл. от АПК, за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 (десет хиляди) лева за претърпени
неимуществени вреди от бездействия на администрацията на ГД“ИН“-София да изпълни вменени ѝ по
закон задължения за периода от
25.11.2016г. - 25.07.2017г . във връзка
със задържането му за този период в Следствен арест – гр.Хасково.
В исковата молба се твърди, че за периода от
25.11.2016г. - 25.07.2017г . ищецът бил
задържан в Следствен арест – гр.Хасково и по-точно в килия №17, във връзка с
провеждано срещу него наказателно производство. През този период не му бил
осигурен постоянен денонощен достъп до санитарен възел и течаща вода. В ареста
в гр.Хасково килиите не разполагали със собствен санитарен възел и течаща вода,
поради което задържаните се извеждали от служителите на ГДИН при заявена нужда
и то само през деня. Ищецът бил принуден нощем да се въздържа от задоволяване
на естествените си нужди като при необходимост за това използвал пластмасови
бутилки в присъствието на останалите задържани, а освен това била налице
невъзможност за хигиенизиране на ръцете, което представлявало нарушаване на
чл.20 ал.3 от ППЗИНЗС, вр. чл.43 ал.5 от ЗИНЗС. В следствие на така описаните
условия на ищеца били причинени чувство на малоценност и унижение, бил
подтиснат и разстроен, изпитвал срам, накърнено било човешкото му достойнство,
поради невъзможност нормално и пълноценно да удовлетворява физиологичните си
нужди и да поддържа елементарно ниво на лична хигиена. В помещението, в което
бил задържан не били осигурени минимално необходимите битови и
санитарно-хигиенни условия. Килията, в която бил настанен била с площ,
неотговаряща на определената в чл.43 ал.4 от ЗИНЗС минимална разполагаема
такава, за всеки задържан. В помещението били настанени винаги трима или
четирима задържани, независимо от наличието на само три легла. В тази връзка за
периода в който в килия №17 били
настанени четирима задържани, един от тях бил принуден да спи на пода, вкл.
и ищецът, редувайки се с останалите задържани. Всичко това причинило на ищеца
чувство на унижение и накърняване на човешкото му достойнство, довело и до
трайни болки в гърба, и в кръста. В помещението от единствения прозорец в
килията не прониквала и достатъчно дневна светлина съгласно изискванията на
Наредба №49 за осветление на сградите и помещенията в тях, с което не било
изпълнено изискването на чл.20 ал.2 от ППЗИНЗС, вр. чл.43 ал.5 и чл.3 от ЗИНЗС.
Въпреки наличието на отоплителни уреди – радиатори, парното не работело или
работело с такъв капацитет и интензивност, че помещението било изцяло
неотоплено, а част от периода на задържане на ищеца бил през най-студените
зимни месеци. Липсвала също вентилация и достатъчно количество свеж въздух,
което се отразявало изключително негативно на физиката и психиката на ищеца,
тъй като част от престоя му в ареста бил през летните месеци на 2017г. При така изложеното, ищецът твърди, че не
били изпълнени изискванията на чл.20 ал.2 и чл.21 ал.1 от ППЗИНЗС вр. чл.43 ал.5 от ЗИНЗС вр. чл.3 от ЗИНЗС. В определени периоди от престоя му
ищецът бил принуден да спи на пода
на помещението , като в нарушение
на чл.21 ал.1 от ППЗИНЗС вр. чр.84 ал.2 т.3 от ЗИНЗС, вр. чл.3 от ЗИНЗС, не му
били предоставени постелъчни материали. Изключително ниското, отблъскващо и
мизерно ниво на санитарно-хигиенните условия в килията, поради липсата на
почистващи препарати и пособия, причинило на ищеца чувство на малоценност и
унижение, страх за здравето, чувство на мизерия и отблъскваща обстановка,
незащитеност, които уронили човешкото му достойнство. В нарушение на законовите
изисквания на ищеца не бил предоставен и достъп до баня поне два пъти седмично,
а също така не бил предоставян и ежедневния едночасов достъп до открито
пространство и разходка. Всичко това, съчетано с останалите условия в
помещението – липса на свеж въздух и светлина, предизвикало у ищеца потиснатост
и липса на апетит, в резултат на което загубил от телесното си тегло, чувствал
се физически отпаднал. През периода на престоя на ищеца в ареста липсвали
почистващи препарати и материали за помещенията, не се осигурявали периодични
ДДД обработки и процедури, не се предоставяли постелочни материали (спално
бельо, одеяла), а предоставяните такива били мръсни с отвратителна миризма. В
следствие на това в помещенията се развъждали дървеници и други насекоми, които
причинили на ищеца дискомфорт и обриви по тялото, съпроводени със сърбежи.
Описаното представлявало нарушение на чл.19 ал.1 от ППЗИНЗС, вр. чл.43 от ЗИНЗС
вр. чл.3 от ЗИНЗС като всичко това уронило човешкото достойнство на ищеца,
създало в него чувство на незащитеност и малоценност, чувство на мизерия и отблъскваща
обстановка.
Въз основа на така посоченото ищецът
счита, че е нарушена нормата на чл.3 от ЕКПЧ и иска от съда да бъде осъдена
Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” да му заплати сумата от 10 000
лв. като обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди за периода от 25.11.2016г. до 25.07.2017г. вследствие на
бездействия на длъжностни лица на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”.
Претендира разноски.
Ответникът по иска - Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр.София, в писмен отговор по исковата молба и в съдебно заседание
чрез процесуален представител, заема становище за неоснователност и
недоказаност на исковата претенция. Алтернативно, в случай че съдът приеме
иска за основателен, пледира за
многократно редуциране на
исканото обезщетение.Претендира и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение . Подробни съображения излага в писмени бележки.
Представителят на Окръжна
прокуратура-Хасково дава становище, че единственото доказано нарушение е
неспазване на изискването за минимална жилищна площ, и липса на течаща вода и
санитарен възел в килията, а предявеният иск е частично доказан. Счита, че
претендираният размер на обезщетението е прекомерно завишен. Предлага искът да
бъде частично уважен, като се присъди обезщетение в по-нисък размер от претендирания.
Административен
съд – Хасково, като взе предвид представените по делото доказателства във
връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е
представена Справка изх.№201/06.02.2018г. , издадена от Началник Районна служба
„Изпълнение на наказанията” – гр. Хасково, от която е видно следното:
1. Афганистанският гражданин Н.Б. е задържан в арест Хасково на 26.11.2016
г. и е освободен на 25.07.2017г.
2. За този период е пребивавал в килия №17 . Посочено е, че килията е с обща
площ 8.37 кв.м., има неотваряем прозорец на външната стена за осигуряване на слънчева светлина и
отваряем прозорец на вратата на килията към коридора за осигуряване на свеж
въздух. Над вратата на килията са монтирани две луминесцентни тела за дневно
осветление и лампа с жълта светлина за нощно осветление. В килията има
въздуховоди от вентилационна система, осигуряваща постоянна циркулация на
въздуха. Отоплението в килията е посредством радиатор на централно отопление.Килията
е оборудвана с три легла, маса и две табуретки, които заемат общо 4.6
кв.м.
3. За времето на престой в арест Хасково Н.Б. е бил настанен в килия №17 както следва: от 26.11.2016г. до 09.02.2017г. – с И. Б. и
М.Х.; от 10.02.2017г. до 04.06.2017г. – с И.Б., М. Х.и З. Т. ; от 05.06.2017г. до 19.07.2017г.
- с И. Б. и М.Х. и от 20.07.2017г. до 19.07.2017г. с А. С. и М.Х..
4. Помещенията в арест Хасково не разполагат със санитарен възел и течаща
вода. Достъпът на задържаните до общия санитарен възел се осъществява:
- по
утвърден график. От 06.00ч. до 08.00ч. – личен тоалет, почистване и подреждане
на килиите и закуска. От 17.30ч. до 22.00ч. – вечеря, личен тоалет,
хигиенизиране и почистване на помещенията. Когато със задържаните лица не се
извършват процесуално-следствени действия, времето от 08.30ч. до 17.00ч. се
ползва от тях за лично време, тоалет, свиждане и работа по поддържане на
чистотата и хигиената в ареста.
- при
заявено желание по всяко време на денонощието – съгласно т.20.1 от Заповед №
Л-4102/06.10.2016г. за вътрешния ред в арестите на Главния директор на ГД“ИН“ .
Поради факта, че същият е общ и се ползва от всички задържани лица, понякога е
невъзможно да се изпълни незабавно желанието на задържаното лице за извеждане
до санитарния възел.
5. Съгласно т.55.1 от Заповед № Л-4102/06.10.2016г. за вътрешния ред в
арестите, в арестите, в които няма възможност за изграждане на места за престой
на открито, провеждането се извършва в закрити помещения с осигурен достъп на
свеж въздух и вентилация. Престоят на открито на задържаните лица в арест
Хасково се осъществява на оборудвано за целта помещение с размери 14.5 кв.м. с два
прозореца, осигуряващи свеж въздух и дневна светлина. Престоят на открито в
арест Хасково в рамките на един час на ден се ползва от задържаните лица в
работно време като графика-разпределението се определя от дежурния по арест.
При престой на открито лицата се извеждат покилийно всеки ден в различен час.
Престоят на открито на всяко задържано лице (дата и час) се отразява в дневник
за извеждане и прибиране на задържаните лица за и от престой на открито. При
нежелание от страна на дадено задържано лице да се ползва от правото си на
престой на открито, същото подписва декларация за отказ от престой на открито.
6. Поддържането на хигиената и
чистотата в килиите е задължение на самите задържани лица. Личната хигиена се
осигурява както през горепосочените часове и дни, така и с осигуряване на
допълнително време за къпане и пране през почивните дни.
Средствата
за санитарно-хигиенни нужди се осигуряват от ОС“ИН“ – Бургас. В ареста не се е
случвало да липсват дезинфекционни препарати. Хигиенните материали, необходими
за почистване, се раздават на задържаните лица от дежурните по арест без да се
попълват документи за това. Организацията по почистването се осъществява и
контролира от дежурните длъжностни лица и медицинския специалист на ареста
съгласно Заповед за вътрешния ред на Главния директор на ГД“ИН“. Освен
ежедневното почистване и дезинфекциране
на килиите и общите помещения в ареста, периодично се извършват и мероприятия
по дезинфекция и дезинсекция от оторизирани фирми. За периода на престой на
задържаното лице, в арест Хасково са извършени мероприятия по ДДД обработка на
25.11.2016г.; на 09.02.2017г.; на 01.03.2017г.; на 16.05.2017г.
По делото са
представени заверени копия от Протоколи за ДДД обработки, извършени на
01.03.2017г. и на 09.02.2017г., Протоколи
за извършени услуги по химична дезинсекция на 21.12.2017г. и на 16.05.2017г.,
както и фактури от 10.02.2016г., от
16.06.2016г. и от 19.09.2016г. за заплащане на услуги по дезинсекция в сл.арест
гр.Хасково и гр.Свиленград. Представени са и заверени копия от общо 3 броя
фактури от дати, 27.06.2017г.,
05.07.2016г. , 04.11.2016г. за заплащане
на извършени услуги по пране на одеяла и бельо, както и общо 19 бр. фактури за закупуване на миещи, перилни и
почистващи препарати и принадлежности, в периода от 20.01.2016г. до
21.12.2017г.
Въз основа
на така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният
в настоящото производството осъдителен иск е с правно основание чл.284 от ЗИНЗС
и е предявен от лице което твърди, че е претърпяло вреди в резултат на
бездействия на администрацията на ГД“ИН“.
Съгласно
чл.205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите, респективно за да е допустим искът,
ответникът трябва да е юридическо лице,
в чиято система бюджетно и организационно е включен органът или длъжностното
лице, пряк причинител на увреждането. В случая искът е предявен срещу надлежен
ответник.
Съгласно чл.12,
ал.2, вр. ал.1 от ЗИНЗС, ГД“ИН“ със седалище гр.София е юридическо лице към
Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху
дейността на местата за лишаване от свобода. Исковата претенция е за вреди,
произтичащи от незаконосъобразни бездействия на служители от администрацията на
ареста към Районна служба „Изпълнение на наказанията” в град Хасково, която
съгласно чл.12, ал.3 от ЗИНЗС, е териториално подразделение на ГД „ИН”.
Визираната дейност се явява административна по своя характер, доколкото
осъществяваната от тези длъжностни лица специализирана дейност по изпълнение на
наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“ не се ограничава с
прилагане на законово предвидените ограничения във връзка с изпълнението на мярката,
а обхваща и дейност по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата от
задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им
положение и статут. Доколкото предявеният срещу Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията“ иск се обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни
бездействия при или по повод изпълнение на служебни задължения при
осъществяване на административна дейност от служители на РС „ИН” Хасково,
следва да се приеме, че искът е допустим.
С оглед установената допустимост на иска, следва
същият да се прецени по същество.
Основателността на иска с правно основание чл. 284, ал.1
вр. с чл. 203, ал.1
от АПК, предполага установяването на кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1. незаконосъобразни действия, респ. бездействия на
служители на ГД“ИН“ ( в случая на РС"ИН", гр. Хасково); 2.
действително настъпила вреда–неимуществена и 3.пряка и непосредствена причинна
връзка между незаконосъобразните действия/бездействия и настъпилия вредоносен
резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, не
може да се реализира отговорността по посочения ред.
С оглед разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС при
установяване нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното, като по отношение на настъпилите
неимуществени вреди ищецът не носи доказателствена тежест. В тежест на ищеца е
да установи фактите и обстоятелствата, от които твърди да са настъпили вредите,
като ЗИНЗС не въвежда презумпция за наличието на допуснати нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, а само за настъпването на неимуществени вреди, при
установяване на такива нарушения.
Фактическите обстоятелства, на които се основава
предявеният иск са свързани с лошите условия на живот, при които е живял ищецът
в Следствен арест, гр. Хасково, довели до подлагането му на унизително и
нехуманно отношение. Твърди се нарушаване от страна на администрацията на РСИН
– Хасково към ГД"ИН" на забраната по чл. 3 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на
Съвета на Европа (ЕКПЧ), според която норма никой не може да бъде подложен на
изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание и на чл. 3 от ЗИНЗС през исковия период, т.е. фактическите твърдения са свързани с
незаконосъобразни бездействия на администрацията на ответника.
Конвенцията е международен договор, ратифициран и
влязъл в сила за Република България и по силата на чл. 5, ал. 4
от Конституцията тя съставлява част от вътрешното право на България.
ЕКПЧ има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които й
противоречат. Освен това съгласно чл. 1 от Европейската конвенция страните по
нея са длъжни да осигурят на всяко лице под тяхна юрисдикция правата и свободите,
предвидени в конвенцията.
Съгласно чл. 284, ал.1
от ЗИНЗС вр. с чл. 3 от с.з. Държавата е отговорна за условията, при
които лишените от свобода и лицата, на които е наложена мярка за неотклонение
задържане под стража, изтърпяват наказанието, съответно мярката - в качеството
й на договаряща страна по ЕКПЧ има задължението да спазва забраната по чл. 3 от
конвенцията по отношение на тези лица. Разпоредбата на чл. 3 от ЕКПЧ
задължава държавата да осигури на лишения от свобода и на лицето, изтърпяващо
мярка за неотклонение задържане под стража условия за изтърпяване на
наказанието, съответстващи на зачитането на човешкото достойнство, такива, че
начинът на изпълнение на мярката не излага заинтересованото лице на отчаяние
или изпитание, надхвърлящи по интензивност неизбежното ниво на страдание при
престой в затвора (ареста). По смисъла
на чл. 3 от ЕКПЧ,
съгласно установената от ЕСПЧ практика по прилагането й, безчовечно и унижаващо
отношение предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент
на страдание и унижение, свързани с дадена форма на законно отношение или
наказание. При преценката си съдът трябва да вземе предвид кумулативния ефект
от условията при които е било поставено задържаното лице и продължителността на
задържането му.
В случая
данните по делото сочат, че ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наложената
му мярка по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, надвишаващи допустимото и неизбежно ниво, присъщо на мярката „задържане
под стража“ , поради лошите битови условия в следственият арест, изразяващи се в неосигуряване
на минимална жилищна площ, достатъчно въздух, престой на открито.
Въз основа
на събраните по делото доказателства съдът приема за установено твърдението на
ищеца, че през периода на задържането му в следствения арест не му е бил
осигурен полагащия се на всеки лишен от свобода минимум от жилищна площ.
Видно от
представената Справка изх.№201/06.02.2018г.,
през периода на престоя му в ареста ищецът е бил настанен в килия №17 с
по още две лица, а за почти 4 месеца
от този период дори и с още три лица.
При така установеното, наред с посочената обща квадратура на килия №17
от 8.37 кв.м. и при отчитане на площта от 4.60 кв.м., заета от мебели,
разполагаемата жилищната площ за всяко от настанените в килията лица безспорно
е под предвидения в българското законодателство стандарт от 4 кв.м. на лице.
При това положение действителното свободно пространство в килията, респ.
чистата жилищна площ, не дава възможност на задържаното лице свободно да се
движи в помещението, или придвижването му е изключително ограничено. Според
Стандартите на КПИ, ако затворниците (арестантите) имат на разположение
по-малко от три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността се определя като
толкова тежка, че сама по себе си следва да се определя като водеща до
нарушение на чл.3 от Конвенцията, дори и без да се отчитат и независимо от
другите фактори (решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото Нешков и др. против
България). Съдът приема, че през целия си престой си в арест – Хасково ищецът е
бил поставен в условия, при които реално не е разполагал с минимум от 4 кв.м.
жилищна площ. При наличието на мебели в килията, заемащи площ от 4.06 кв.м., то
безспорно реалната жилищна площ за едно лице е под 3 кв.м. на човек, която площ
вече се възприема като водеща до тежка пренаселеност и сама по себе си
съставляваща нарушение на ЕКПЧОС. Тези
условия на пребиваване на задържания Н.Б.
през заявения период безспорно са му причинили значителни затруднения и
дискомфорт. Освен това според ЕСПЧ, дори и факторът „пренаселеност” сам по себе
си да не е толкова тежък или сериозен, че да се определя като водещ до
нарушение на чл.3 от Конвенцията, той все пак може да обоснове извод за такова
нарушение, ако се комбинира с някои от другите наведени аспекти на условията на
задържане – например лоши санитарно-битови условия (така в пилотното решение от
27.01.2015 г. на ЕСПЧ по делото Нешков и
други против България).
От събраните
писмени доказателства се установява също, че не е било спазено и изискването на
чл.20 ал.2 от ППЗИНЗС в частта относно осигуряване на възможност за естествено
проветряване на спалните помещения. Независимо от наличието на отваряем
прозорец в килиите, то предвид факта, че същият е към коридора, а прозорецът на
външната стена е неотваряем, няма как да се приеме, че е налице възможност за
естествено проветрение. Предвид последното и независимо от наличието на
въздуховоди от вентилационна система, се налага се извода, че при престоя на
ищеца в ареста на същия реално не е осигуряван свеж въздух, респ. естествено
проветрение на помещението.
Съдът намира
за доказано твърдението на ищеца, че по време на пребиваването му в ареста не
са му били осигурени престой и разходка на открито, в нарушение на приетите и
действащи вътрешни регламенти в тази насока (чл.86,
ал.1, т.1 от ЗИНЗС). От
представена от ответника нарочна справка се установява, че престоят „на
открито“ всъщност се извършва в оборудвано за целта помещение, с размери 14.5
кв.м. с два прозореца. Предвид последното, съдът приема за еднозначно и безспорно установено, че в следствения арест в гр.Хасково в процесния период не е
съществувало място, нито е имало изградено помещение за изпълнение на задължението за осигуряване на престой на
открито.
Използваното за целта място представлява помещение (стая), намираща се вътре в
сградата, която макар да разполага с прозорци, не е подходяща за обслужване на
търсения ефект. Ето защо следва да се приеме за доказано, че реално ищецът е
бил лишен от правото си на престой на открито. Макар и на последния формално да
е било предоставяно правото на престой извън килията, този престой не може да
се определи като такъв „на открито”, каквото де юре е изискването. Ето защо
следва да се обоснове извод, че задържаното лице не е имало условия за реално и
пълноценно упражняване на правото на престой на открито минимум един час на ден.
От
представената Справка изх.№201/06.02.2018г. се потвърждава, че в помещенията в
следствения арест в гр.Хасково, вкл. килия №17, през процесния период не е
имало санитарен възел и течаща вода. Не се доказва обаче твърдението на ищеца,
че през процесния период не му е бил осигуряван достъп до такива, поради което
е бил принуден нощем да се въздържа от задоволяване на естествените си нужди
като при необходимост за това използвал пластмасови бутилки в присъствието на
останалите задържани. Не се доказва и твърдението, че парното
в килията в която е бил настанен ищецът за исковия период не е работело и помещението през най-студените
зимни месеци е било неотопляемо. В тази насока ищецът не ангажира
доказателства, а твърденията му се опровергават от изложеното в Справка
изх.№201/06.02.2018г. относно достъпа на задържаните до общия санитарен възел и
от която също не се установява радиаторите поставени в помещението в което е
пребивавал Н.Б. да не са работели.
Съдът намира
за недоказани твърденията на ищеца за неподдържане чистотата и хигиената в
килиите. Представените
по делото фактури от
2016г. и 2017г., обхващащи процесния период и касаещи заплащане на извършени
услуги в следствен арест – Хасково по пране на одеяла и бельо, извършена
дезинсекция, закупуване на миещи, перилни и почистващи препарати, както и
представените протоколи
за ДДД обработка, сочат, че от страна на администрацията на РСИН-Хасково са
предприемани периодично (дори ежемесечно) действия в тази насока.
Съдът счита
за недоказано и твърдението на ищеца, че не му били предоставени постелъчни
материали. Представените фактури за заплащане на извършени услуги по пране на
спално бельо и одеяла сочат, че на задържаните такива са били осигурявани, а
доказателства за противното ищецът не ангажира.
Предвид
гореизложеното и независимо от несподелянето на всички твърдения в исковата
молба, съдът счита, че се установяват неблагоприятни условия на пребиваване на
ищеца в ареста в град Хасково като в своята съвкупност те са безспорно
унизителни за всяко човешко същество и несъответни на рестрикциите, свързани с
изтърпявания ограничителен режим. Ето защо и като отчита кумулативния ефект на
описаните отделни аспекти на конкретните условия, при които е пребивавал ищецът в ареста през заявения период, съдът
приема, че те действително са причинили у него негативни
преживявания, физически и емоционален дискомфорт, които надвишават неизбежното
ниво, присъщо на изпълнението на мярката за неотклонение „задържане
под стража“. Съобразно
практиката на ЕСПЧ и установените от него принципи и стандарти, следва да се
приеме, че е налице нарушение на чл.3 от ЕКПЧ, респ. на чл.3 от ЗИНЗС, което
дава основание да се изведе и предположението, възприето вече и в чл.284 ал.5
от ЗИНЗС, че на лицето са нанесени неимуществени вреди, явяващи се следствие на незаконосъобразните бездействия на
администрацията на ареста,
респективно на държавата, доколкото именно държавата, като страна по ЕКПЧ има
задължението да спазва разпоредбите на Конвенцията, след като ги е възприела и
го е направила част от вътрешното си право. Доказаните в настоящото
производство като съвкупност наведени от ищеца условия на средата, при които
той е задържан, водят до извод, че през този период за него са възникнали трудности, надвишаващи неизбежната степен на страдание, присъща на задържането под стража и тези страдания са над нивото
на суровост по чл.3 от
Конвенцията, съобразно стандартите установени от ЕСПЧ. Налице са
законоустановените елементи от фактическия състав за
ангажиране отговорността на държавата по действащия вътрешноправен ред – чл.284 ал.1 от
ЗИНЗС, поради което съдът приема, че предявеният
от Н.Б. иск срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ е доказан по основание.
Следва да се
отбележи, че наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на
държавата в лицето на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” в случая се установява за периода 26.11.2016г. -
25.07.2017г., доколкото се доказва от
представената Справка изх.№201/06.02.2018г. че постъпването на Н.б. в ареста в гр.Хасково е именно от дата
26.11.2016г. , а не както се сочи в исковата молба – от 25.11.2016г.
Независимо,
че отрицателните изживявания за ищеца по време на престоя му в ареста в
гр.Хасково надвишават неизбежното ниво, присъщо на изпълнението на мярката "задържане
под стража", те не са в
такава степен интензивни, че да обосноват присъждане на пълния претендиран с
исковата молба размер на обезщетението.
В случая се претендира такова в
размер на 10 000 лева.
Съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗД при претенция за неимуществени
вреди съдът определя обезщетението по справедливост. В случая ищецът е престоял в ареста
реално 8 месеца. С оглед характера на бездействията, естеството на увреждането и степента на претърпените морални страдания,
като се отчете и времето на престой на ищеца в ареста, съдът намира, че
справедливото обезщетение в случая за процесния период е в размер на 700 лева. В останалата част до
пълния претендиран размер от 10 000 лева
искът следва да бъде отхвърлен.
С оглед
изхода на производството на ищеца следва да се присъдят направените разноски по делото, в общ размер 69.50 лв, от които 10 лв – внесена държавна
такса и договорено и изплатено адвокатско възнаграждение в размер 59.50 лв, определено
по реда на чл.286 ал.3 от ЗИНЗС, съразмерно с уважената част от иска. По
аргумент от чл.286 ал.2 от ЗИНЗС и с оглед частичното уважаване на иска, на
ответника не следва да се присъждат разноски, независимо,че такива са поискани.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” - гр.С., б..„Н.С. №**, да заплати на Н.Б. , гражданин на Ислямска Република Афганистан, с
ЛНЧ ********** принудително настанен в
СДВНЧ-Бусманци, гр. София, сумата от 700.00 (седемстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени в
периода от 26.11.2016г. - 25.07.2017г. неимуществени вреди от незаконосъобразни
бездействия на администрацията на РСИН – Хасково.
ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част над 700 лв. до пълния
претендиран размер от 10 000 лева.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” - гр.С., б..„Н.С. №**, да заплати на Н.Б. , гражданин на Ислямска Република Афганистан, с
ЛНЧ ********** направените по делото
разноски в размер 69.50 ( шестдесет и девет лева и петдесет стотинки) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.