№ 134
гр. Пловдив, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Т. Кюртова
при участието на секретаря Ваня Б. Казакова
като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело №
20245300900067 по описа за 2024 година
Предявени са с обективно и субективно съединени искове с правно основание гл.37,
чл.382 и сл. КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищците Е. З. Д., ЕГН **********, М. С. Г., ЕГН **********, и Р. С. Г., ЕГН
**********, всички от **, чрез пълномощници адв.Е. А. и адв.М. Т., твърдят, че са
наследници (първата – преживяла **, а останалите двама – родители) на В.М. Г., ЕГН
**********, починал на **. Приживе последният е сключил два договора за потребителски
кредит от 19.11.2020 г. и 31.03.2021 г. с „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“С.А., клон
България, ЕИК ********* – заличен търговец с правоприемник „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК *********. Твърдят, че към двата договора за кредит починалото лице
има застраховки „Защита на плащанията“ с ответните дружества, за което са издадени
съответните сертификати на датите на сключване на всеки от договорите. Въпреки
наличието на валидно застрахователно покритие и реално настъпило застрахователно
събитие (смърт на кредитополучателя), ответниците са отказали да изплатят
застрахователно обезщетение под претекст, че липсва основание за това – застрахователното
събитие смърт е в причинно-следствена връзка с предварително съществуващо заболяване.
Предявени са частични искове, за което е образувано т.д.№192/2022 г. на ОС Пловдив, за
сумата 26 000 лв., частично от 74 196,72 лв. – дължима към датата на смъртта **. по
договора за кредит от 19.11.2020 г., и за сумата 4 000 лв., частично от 10 395,14 лв. –
дължима към датата на смъртта **. по договора за кредит от 31.03.2021 г. С решение по
в.т.д.№525/2023 г. на АС Пловдив исковете са уважени. Със счетоводна експертиза по това
дело е установено, че дължимият остатък по договора за кредит от 19.11.2020 г. е 77 763,87
лв., а дължимият остатък по договора за кредит от 31.03.2021 г. е 11 662,84 лв. Въз основа на
изложените обстоятелства, в исковата молба е формулиран петитум на иск, с който се желае
1
осъждане на ответниците при условията на солидарност да заплатят на съищеца
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК *********, сумите, както следва: 51 763,87 лв. – дължим
остатък към **. по договора за кредит от 19.11.2020 г., ведно със законна лихва от датата на
исковата молба до окончателното плащане; 13 184 лв. – обезщетение за забава в плащането
на горното парично задължение в размер на законната лихва за периода от ** г. (деня,
следващ датата на смъртта) до датата на исковата молба; 7 662,84 лв. – дължим остатък към
**. по договора за кредит от 31.03.2021 г., ведно със законна лихва от датата на исковата
молба до окончателното плащане; 1 952 лв. – обезщетение за забава в плащането на горното
парично задължение в размер на законната лихва за периода от ** г. (деня, следващ датата на
смъртта) до датата на исковата молба, които суми представляват застрахователно
обезщетение по договорите за застраховка „Защита на плащанията“, дължимо поради
настъпило на **.застрахователно събитие „смърт“ на В.М. Г. – кредитополучател по горните
договори за кредит. Претендират се деловодни разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение.
С молба от 19.06.2024 г. ищците признават, че на 30.04.2024 г. е извършено плащане
на горепретендираните главници, съответно от 51 763,87 лв. и 7 662,84 лв., от страна на
ответниците. Плащането е извършено в хода на процеса и молят да бъде съобразено като
обстоятелство от значение за основателността на иска по реда на чл.235, ал.3 ГПК.
Поддържат претенцията си за заплащане на обезщетение за забава за периода, предхождащ
подаването на исковата молба, искането за присъждане на законна лихва от датата на
исковата молба до плащането на 30.04.2024 г., както и искането за присъждане на разноски,
тъй като вземанията са погасени след образуване на делото.
С определение от 07.02.2024 г. като съищец е конституирано „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК *********, гр.София. Становище по исковете не е взето от съищеца.
Ответниците „КАРДИФ ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ, КЛОН БЪЛГАРИЯ“КЧТ, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Христо Белчев“№29, вх.А, ет.1-3,
и „КАРДИФ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ, КЛОН БЪЛГАРИЯ“КЧТ, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр.София, ул.“Христо Белчев“№29, ет.1-3, двете дружества
представлявани от М.Е.К., оспорват исковете под претекст, че вземанията по договорите за
потребителски кредит са изцяло погасени. На 30.04.2024 г. застрахователите са заплатили в
полза на съищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК *********, посочените в
допълнителната молба на ищците суми. По отношение претенцията по чл.86 ЗЗД
ответниците възразяват, че застраховките не покриват просрочия на главница и лихви при
забавено плащане от страна на застрахования по погасителния план по кредита. Евентуално
възразяват, че законна лихва се дължи от 14.01.2022 г. – деня, следващ този, в който
застрахователят е отказал застрахователно плащане, а не от датата, следваща смъртта на
застраховащия. Възразяват, че не дължат лихви преди изтичане на законоустановения срок
за произнасяне по предявената пред тях застрахователна претенция. Застрахователят е
уведомен за настъпилото застрахователно събитие на 07.12.2021 г., на 06.01.2022 г. му е
представен документ, необходим за установяване основателността на претенцията (справка
от НЗОК), като се е произнесъл в срока по чл.108, ал.1 КЗ на 13.01.2022 г. За периода от
2
14.01.2022 г. до датата на исковата молба обезщетението за забава би било 13 903,91 лв.
върху сумата, дължима по първия договор за кредит, и 2 058,26 лв. – върху сумата, дължима
по втория договор за кредит. Направени са възражения и по искането на ищците за
присъждане на деловодни разноски, като се възразява за прекомерност на адвокатските
възнаграждения по съображения, подробно изложени, свързани с решение на СЕС от
25.01.2024 г. Изтъква се, че производството не се характеризира с особена фактическа и
правна сложност, която да обосновава получаване дори на минимално възнаграждение по
Наредба №1/09.07.2014 г. на ВАС.
В срок е постъпила допълнителна искова молба от главните ищци. В нея се изтъква,
че единственото основание за отхвърляне на главните искове би било извършеното на
30.04.2024 г. плащане. По отношение възраженията на застрахователите за началния момент,
от който се дължи обезщетение за забава, се изтъква, че общите разпоредби на КЗ са
неприложими, тъй като има специална норма на чл.383 КЗ, предвиждаща дължимост на
лихви към датата на настъпване на застрахователното събитие. Направени са и възражения
по искането за присъждане на по-нисък размер на претендираното адвокатско
възнаграждение.
В отговора на допълнителната искова молба се поддържат вече заявените
възражения. По отношение възражението за началния момент на обезщетението за забава се
изтъква, че приложима е нормата на чл.382 КЗ, а не тази на чл.383 от същия кодекс, тъй като
застраховащ в случая не е длъжникът по договорите за кредит, а кредиторът с
правоприемник „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД. Разпоредбата на чл.382, ал.1 КЗ е идентична
на тази, на която се позовават ищците, но с нея не се урежда началният момент на забавата
на застрахователя, а параметрите на застрахователното обезщетение. Обезщетението за
забава е определимо според общите правила на чл.84 и св ЗЗД и специалните такива на КЗ
относно предявяването на застрахователна претенция, имаща характер на покана за плащане
на застрахователно обезщетение, и сроковете за произнасяне на застрахователя, които са
обвързани с представяне на допълнителни документи. Едва след представяне на всички
документи и след изтичане на срока по чл.108, ал.1 КЗ може да се твърди, че
застрахователят е изпаднал в забава. По отношение възражението за прекомерност на
адвокатските възнаграждения, не се спори по това, че ответниците са станали повод за
завеждане на делото и че дължат разноски. Оспорва се единствено размерът на
възнагражденията в светлината на горепосоченото решение на СЕС. Поддържа се
виждането, че делото не се характеризира с голяма правна и фактическа сложност, предвид
наличието на уважен с влязло в сила решение частичен иск за същото вземане и предвид
приложимостта на безспорна тълкувателна практика на ВКС.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Няма спор между страните и се установява от приетите по делото писмени
доказателства, че са сключени посочените в исковата молба договори за потребителски
паричен кредит, съответно от 19.11.2020 г. и 31.03.2021 г., кредитополучател по които е В.М.
3
Г., ЕГН **********, а кредитодател – „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“, ЕИК *********, с правоприемник съищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД.
Установява се, че към всеки от договорите е сключен договор за застраховка „Защита на
плащанията“ на кредитополучателите на потребителски парични кредити, предоставени от
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, с които са покрити застрахователни
рискове смърт, инвалидизация, продължителни болнични над 30 дни и др. в резултат на
злополука или заболяване. Застраховано лице по договорите е кредитополучателят В.М. Г..
Застраховащ – дружеството, предоставило кредитите, а застрахователи са двамата настоящи
ответници. Върху договорите за застраховка не се съдържа подпис на застраховател, но
ответниците не оспорват това си качество, не оспорват и твърденията за наличие на
солидарна отговорност между тях. Ползващо се лице по договорите за застраховка според
чл.8 от общите условия към тях са застраховащият или застрахованият, или неговите
наследници. В чл.6 от общите условия към договорите е уредена процедурата за
уведомяване на застрахователите за настъпило застрахователно събитие и за извършване на
застрахователно плащане. Там е предвидено, че застрахованото лице, респективно
ползващото се лице или наследниците на застрахования следва да уведомят
застрахователите за настъпилото събитие в срок от 10 работни дни след това, като към
уведомлението следва да се представи акт за смърт; съобщение за смърт; удостоверение за
наследници; в случай на смърт от заболяване – етапна епикриза от личен лекар с подробна
информация за проведени изследвания, прегледи, консултации и лечение; лична амбулаторна
карта; амбулаторни листа; епикриза от хоспитализация. Застрахователите взимат решение по
предявения застрахователен иск в срок до 15 работни дни от датата на получаване на
последния изискан от тях документ.
Установява се, че кредитополучателят по горните договори за кредит В.М. Г. е
починал на **. Според приетото по делото удостоверение за наследници ищците са негови
наследници – първата от тях е **, а останалите са негови родители. На 07.12.2021 г. е
подадено уведомление за настъпило застрахователно събитие „смърт“ (л.101) от Е. З. Д., към
което са приложени акт за смърт, епикриза (тъй като лицето е починало в медицинско
заведение), удостоверение за наследници и копия от лични карти на наследниците. На
06.01.2022 г. застрахователите са получили справка от НЗОК за хоспитализации, прегледи от
общопрактикуващ лекар и специалисти за В. Г. за периода от 01.01.2018 г. до **. Съответно
на 13.01.2022 г. до ищцата Е. Г. е изпратено писмо, с което е отказано изплащане на
застрахователно обезщетение.
С решение от 16.01.2024 г. на Апелативен съд Пловдив по в.т.д.№525/2023 г., в сила
от 16.03.2024 г., настоящите ответници са осъдени да заплатят солидарно на „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ, ЕИК ********* (с правоприемник
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК *********) сумата 26 000 лв. – частично от общата сума
74 196,72 лв., която обща сума е дължима към 21.03.2022 г. по Договор за потребителски
паричен кредит РНН8-18227348 от 19.11.2020 г., както и сумата 4 000 лв. – частично от
общата сума 10 395,14 лв., която обща сума е дължима към 21.03.2022 г. по Договор за
4
потребителски паричен кредит РНН8-18489138 от 31.03.2021 г., които суми представляват
застрахователно обезщетение по застраховка „Защита на плащанията“ на
кредитополучателите на потребителски паричен кредит (Сертификат №РНН8-18227348) и
застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите на потребителски паричен
кредит (Сертификат №РНН8-18489138), във връзка с настъпило застрахователно събитие
„смърт“ на 31.10.21 г. на кредитополучателя В.М. Г., който кредитополучател е бил титуляр
на правоотношението по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит и ползване на кредитна карта РНН8-18227348 от
19.11.2020 г. и Договор за потребителски паричен кредит РНН8-18489138 от 31.03.2021 г.
Няма спор между страните, че горните суми са получени от кредитора по договорите
за кредит. Няма спор също така, че след влизане в сила на горното решение ответниците са
изплатили на съищеца и претендираните в настоящото производство останали части от
главните вземания, а именно – сумата 51 763,87 лв. – дължим остатък към **. по договора за
кредит от 19.11.2020 г., и сумата 7 662,84 лв. – дължим остатък към **. по договора за
кредит от 31.03.2021 г. Това е видно от преводните нареждания на л.99 и л.100, датиращи от
30.04.2024 г. и включващи присъдените с решението по делото на АС Пловдив главници и
лихви и претендираните в настоящото производство главни вземания (без тези с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД). По отношение лихвите, визирани в преводните нареждания,
ответниците признават, че това са законни лихви, присъдени с решението по в.т.д.
№525/2023 г. на ПАС, не и такива, които се претендират с исковата молба, която настоящият
съд разглежда. Признават и, че претендираните в настоящото производство законни лихви
не са платени на съищеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Влязлото в сила решение по частично предявените искове се ползва със сила на
пресъдено нещо относно юридическите факти, от които произтичат вземанията за
застрахователно обезщетение, както и по отношение материалната легитимация на страните.
Ето защо в настоящия процес не следва да се обсъждат отново въпросите относно това
възникнали и действителни ли са правоотношенията по договор за кредит и договор за
застраховка, както и това кои са страните по същите правоотношения. Не следва да се
обсъжда и въпросът относно легитимацията на наследниците да искат присъждане на
застрахователно правоотношение в полза на кредитора по договорите за кредит, независимо,
че в производството по частичните искове ищецът е само един от наследниците, а в
настоящото ищци са тримата наследници на починалия кредитополучател. След като в полза
на един наследник е призната материална легитимация да предяви исковете поради
качеството си на наследник на кредитополучателя, не е възможно решението по исковете на
останалите наследници за разликата във вземанията да отрече подобна легитимация. Все пак
следва да се каже, че от съдържанието на застрахователните договори и независимо от
определенията на използваните в тях думи „застраховащ“, „застрахован“ и „ползващо се
лице“, въведени с чл.2 „Дефиниции“ от всеки договор, следва, че кредитополучателят е
5
уговарящ/застраховащ по договорите за защита на плащанията при неговата смърт поради
злополука или заболяване, тъй като следва да заплаща застрахователните премии, съответно
кредиторът е ползващо се лице, което следва да получи застрахователно обезщетение,
равняващо се на остатъчния дълг по договорите за кредит. В този смисъл сме изправени
пред хипотеза по чл.383 ТЗ „Застраховка в полза на кредитор, сключена от длъжник“.
Съгласно чл.383, ал.4 ТЗ, в случай на смърт на длъжник – застраховано лице по
застрахователен договор по повод негово неимуществено благо съгласно ал.1, кредиторът е
длъжен да предприеме с грижата на добър стопанин всички необходими действия относно
претендирането и изплащането от страна на застрахователя на застрахователната сума по
застрахователния договор. По повод изплащането на обезщетение по застраховка по
изречение първо наследниците на длъжника, както и неговите съдлъжници или поръчители
по кредита имат права на застрахован, освен правото да получат обезщетението до размера
на непогасената част от задължението. В аспекта на цитираната норма, наследниците на
длъжника имат правата на застрахован, или на уговарящ по договора за застраховка.
Договорът е в полза на трето лице и общата му уредба е в чл.22 ЗЗД. Изпълнение по такъв
договор могат да искат, както уговарящият, който е страна по договора, така и третото
ползващо се лице. В конкретния случай претенцията произтича от наследници на
уговарящия, които се ползват с неговите права съгласно чл.383, ал.4 ТЗ, следователно
същите са легитимирани да искат пряко изпълнение в полза на ползващото се лице и да
насочат иска си спрямо неизпълняващите застрахователи.
С оглед нормата на чл.79 ЗЗД този, който има право да иска изпълнение, може го
претендира заедно с обезщетение за забава, поради което съдът намира, че няма пречка
наследниците на уговарящия да претендират и такова обезщетение в полза на ползващото се
лице, а когато е налице забава в плащането на парично задължение се дължи мораторно
обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва от деня на забавата. Впрочем,
влязлото в сила решение, с което частичните вземания са присъдени, ведно със законна
лихва от датата на исковата молба, формира сила на пресъдено нещо относно това, че е
налице забава в плащането им от страна на длъжниците, както и по отношение това, че
ищците като наследници на застрахованото лице могат да искат заплащането на законна
лихва за забава в полза на кредитора на същото по договорите за кредит. Следва да се
подчертае, че претенцията е за обезщетение за забава на застрахователите да платят
застрахователното обезщетение и не се търси обезщетение за забавата на кредитополучателя
по договорите за кредит, поради което възраженията на ответниците в тази насока са
неотносими и неоснователни. За дължимостта на обезщетението за забава е без значение
какво включва застрахователното обезщетение, тъй като забавата е на застрахователя да го
плати в уговорения срок.
На следващо място, възниква спор от кой момент се дължи лихва за забава или кога е
настъпила забавата. Според ищците началният момент съвпада с този на смъртта на
кредитополучателя, което виждане съдът не намира за обосновано. В договора е уговорено,
че обезщетението следва да се определи в 15-дневен срок от получаване на последния
6
изискан от застрахователите документ. Клаузата на общите условия в тази смисъл е
съответна на общата норма на чл.108, ал.1 КЗ, според която застрахователят е длъжен да се
произнесе по претенцията в срок до 15 работни дни от представянето на всички
доказателства. Началният момент на срока е датата на подаване на уведомление за
застрахователно събитие. В случая такова е подадено на 07.12.2021 г., но към него не са
приложени всички предвидени в чл.6 от общите условия на застрахователните договори
документи, в частност не е представена амбулаторна карта, която е от значение за историята
на заболяването и за основателността на претенцията. Установява се, че от страна на
застрахователите е изискана справка от НЗОК за същите обстоятелства, която е получена на
06.01.2022 г. Щом това е последният изискан документ по смисъла на чл.6 ОУ, то 15-
дневният срок (в работни дни) за определяне и изплащане на обезщетението тече от
06.01.2022 г. и изтича на 27.01.2022 г. Забавата е настъпила на 28.01.2022 г. и от този ден се
дължи мораторно обезщетение. Обстоятелството, че по-рано – на 13.01.22 г.,
застрахователят е отказал да изплати обезщетение, не променя горния извод, тъй като няма
пречка в срока за произнасяне същият да коригира решението си и тъй като съгласно чл.84,
ал.1, изречение първо ЗЗД длъжникът изпада в забава след изтичането на срока за плащане.
За периода от 28.01.2022 г. до датата, предхождаща тази на подаване на исковата молба –
29.01.2024 г., върху сумата 51 763,87 лв. – остатък от застрахователното обезщетение по
договора за застраховка от 19.11.2020 г. (сертификат PLUS-18227348), е кумулирана законна
лихва в размер 11 878,38 лв. За същия период върху сумата 7662,84 лв. – остатък от
застрахователното обезщетение по договора за застраховка от 31.03.2021 г. (сертификат
PLUS-18489138), е кумулирана законна лихва в размер 1 758,41 лв. До тези размери са
основателни и следва да се уважат исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД и да се отхвърлят за разликата
до пълните предявени размери, както и за периода от 01.11.2021 г. до 27.01.2022 г. Следва да
бъде присъдена и законна лихва от датата на исковата молба – 30.01.2024 г. до датата на
плащане на главниците на 30.04.2024 г.
Установява се, че главните вземания са погасени в хода на производството чрез
плащане, поради което и главните искове следва да бъдат изцяло отхвърлени.
По въпроса за разноските:
Главните искове ще бъдат отхвърлени поради плащане в хода на процеса на
претендираното обезщетение, с което отпада материалната легитимация на ищците и на
съищеца. По аргумент за обратното от нормата на чл.78, ал.2 ГПК ищците имат право на
разноски по тези искове, тъй като фактите, обуславящи неоснователност на исковете, са
настъпила в хода на процеса, респективно тъй като към датата на тяхното предявяване
материалноправните предпоставки по чл.383, ал.3 КЗ са били налице. Тези разноски следва
да бъдат понесени от ответната страна, която съответно няма право на разноски въпреки
отхвърлянето на исковете в тази им част по същите съображения, а именно – тъй като с
поведението си (с неплащането на дължимо обезщетение) е станала повод за завеждане на
делото. По отношение съединените искове за присъждане на мораторно обезщетение право
на разноски възниква и за двете страни съразмерно на уважената и отхвърлена част от тях
7
на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК. Така в полза на ищците следва да се присъди
заплатената от тях държавна такса в размер 2 922,54 лв. съобразно материалния интерес по
уважените искове. Ищците претендират адвокатски възнаграждения, заплатени от всеки от
тях на пълномощниците адв.Т. и адв.А., като по главните искове за заплащане на
застрахователно обезщетение се претендира възнаграждение в размер 6 450 лв. от всеки от
тях. Ответниците правят възражение за прекомерност на възнагражденията, което съдът
намира за основателно. Ищците са обикновени другари в процеса, но, видно от
съдържанието на исковата молба и на допълнителната искова молба, защитата им по всички
искове е идентична. Ето защо и не може да се приеме, че по делото са положени
процесуални усилия от страна на пълномощниците, които да се оценят в рамките на
платеното адвокатско възнаграждение по всички договори – в размер в размер 6 450 лв. от
всеки ищец, или общо 19 350 лв. по главните искове, и в размер 2 400 лв. за всеки и общо
7 200 лв. по акцесорните искове. Съдът не е обвързан с минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а единствено с действителната правна и фактическа сложност
на делото – в този смисъл Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22 г. Според това
решение член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. Ако установи, че наредба,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член
101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. В аспекта на визираното, съдът
намира, че уговореното и платено адвокатско възнаграждение от всеки ищец в размер 6 450
лв. по главните искове не съответства на правната и фактическа сложност на делото, по-
специално не са наложени и извършени различни процесуални действия от всеки ищец и
предприетата линия на защита по всички искове е идентична, отделно от това делото е било
спряно до приключване на друго дело с предявени частични искове, така че по голяма част
от обстоятелствата е формирана сила на пресъдено нещо, респективно вземанията са и
погасени чрез плащане от ответната страна. Поради това възнаграждението, платено от
всеки ищец по главните искове, следва да бъде редуцирано до сумата 3 000 лв., която
ответниците следва да заплатят на всеки от тях по аргумент от нормата на чл.78, ал.2 ГПК.
Възнаграждението, платено по акцесорните искове с правно основание чл.86 ЗЗД, е в общ
размер 2 400 лв. за всеки ищец, което също е прекомерно спрямо осъществените
процесуални действия – участие в едно съдебно заседание, както и с оглед на това, че
спорът се свежда основно до това от кой момент се дължи обезщетението за забава и не е
особено комплициран от правна страна. Това възнаграждение следва да бъде редуцирано до
8
сумата 1 500 лв. От тази сума по съразмерност ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на всеки ищец 1 352 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „КАРДИФ ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ, КЛОН БЪЛГАРИЯ“КЧТ, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Христо Белчев“№29, вх.А, ет.1-3,
и „КАРДИФ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ, КЛОН БЪЛГАРИЯ“КЧТ, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр.София, ул.“Христо Белчев“№29, ет.1-3, двете дружества
представлявани от М.Е.К., да заплатят при условията на солидарност на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Околовръстен път“ №260, сумата 11 878,38 лв. (единадесет хиляди осемстотин
седемдесет и осем лева и 38 ст.) – обезщетение за забава в плащането на застрахователното
обезщетение по договор за застраховка от 19.11.2020 г. (сертификат PLUS-18227348),
дължимо за периода от 28.01.2022 г. до 29.01.2024 г., както и да му заплатят законна лихва
върху сумата 51 763,87 лв. (дължим остатък от застрахователното обезщетение по горния
договор, заплатен изцяло на 30.04.2024 г.) от датата на исковата молба – 30.01.2024 г., до
датата на плащането 30.04.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на сумата 51 763,87
лв. – дължим остатък от застрахователното обезщетение по договор за застраховка от
19.11.2020 г. (сертификат PLUS-18227348) поради плащане на сумата в хода на настоящото
производство, както и ОТХВЪРЛЯ иска за мораторно обезщетение за разликата над горната
сума до пълния предявен размер от 13 184 лв. и за периода от 01.11.2021 г. до 27.01.2022 г.
като неоснователен.
ОСЪЖДА „КАРДИФ ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ, КЛОН БЪЛГАРИЯ“КЧТ, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Христо Белчев“№29, вх.А, ет.1-3,
и „КАРДИФ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ, КЛОН БЪЛГАРИЯ“КЧТ, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр.София, ул.“Христо Белчев“№29, ет.1-3, двете дружества
представлявани от М.Е.К., да заплатят при условията на солидарност на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Околовръстен път“ №260, сумата 1 758,41 лв. (хиляда седемстотин петдесет и осем лева
и 41 ст.) – обезщетение за забава в плащането на застрахователното обезщетение по договор
за застраховка от 31.03.2021 г. (сертификат PLUS-18489138), дължимо за периода от
28.01.2022 г. до 29.01.2024 г., както и да му заплатят законна лихва върху сумата 7 662,84 лв.
(дължим остатък от застрахователното обезщетение по горния договор, заплатен изцяло на
30.04.2024 г.) от датата на исковата молба – 30.01.2024 г., до датата на плащането 30.04.2024
г., като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на сумата 7 662,84 лв. – дължим остатък от
застрахователното обезщетение по договор за застраховка от 31.03.2021 г. (сертификат
PLUS-18489138) поради плащането й в хода на настоящото производство, както и
ОТХВЪРЛЯ иска за мораторно обезщетение за разликата над горната сума до пълния
9
предявен размер от 1 952 лв. и за периода от 01.11.2021 г. до 27.01.2022 г. като
неоснователен.
ОСЪЖДА КАРДИФ ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ, КЛОН БЪЛГАРИЯ“КЧТ, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Христо Белчев“№29, вх.А, ет.1-3,
и „КАРДИФ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ, КЛОН БЪЛГАРИЯ“КЧТ, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр.София, ул.“Христо Белчев“№29, ет.1-3, двете дружества
представлявани от М.Е.К., да заплатят на Е. З. Д., ЕГН **********, М. С. Г., ЕГН
**********, и Р. С. Г., ЕГН **********, всички от **, сумата 2 922,54 лв. (две хиляди
деветстотин двадесет и два лева и 54 ст.) – държавна такса, както и да заплатят на всеки
един от тях сумата от по 4 352 лв. (четири хиляди триста петдесет и два лева) – адвокатско
възнаграждение за производството по т.д.№67/2024 г. на ОС Пловдив, ТО, ХVІ с.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
10