Р Е Ш Е Н И Е № 3091
гр. Бургас, 18.11.2019 год.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнадесета година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3194 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове по чл.208, ал.1 от КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от Т. В. Б. ***” АД.
Ищцaтa твърди, че на 17.07.2015г. е сключилa с ответника договор за автомобил-на застраховка ”Автокаско”, обективиран в застр. полица № Е1315383068990044148 със срок на валидност от 18.07.2015г. до 17.07.2016г., по силата на който застрахователят е приел да застрахова собствения й лек автомобил – марка ”Волво”, модел ”ХС90”, рег.№ СА 0972 СС, за всички покрити рискове – при условията на клауза “П-301“. Застрахова-телната сума е била определена на 14 000 лв., а застрахователна премия – в общ размер от 1 002.46 лв., е била платена изцяло от нея. Твърди също, че на 18.01.2016г., в гр.С е възникнал пожар, при който МПС е изгоряло. За това е уведомила надлежно от-ветното дружество и е сигнализирала органите на МВР. Застрахователят, обаче, е отка-зал да заплати дължимото застрахователно обезщетение в размер на 9 800 лв., въпреки настъпването на горното застрахователно събитие. Иска от Съда да постанови решение, с което да го осъди да стори това. Претендира и обезщетение за забавено плащане – за периода от 03.02.2016г. до 03.12.2018г., в размер на 2 012.50 лв., законната лихва, както и направените по делото разноски.
Ответникът оспорва исковете по основание и по размер – сочи, че твърдението на ищцата за настъпило застрахователно събитие е недоказано, както и че прекратяването на регистрацията на процесния лек автомобил не се дължи на настъпила от пожар то-тална щета. Направил е възражение за изтекла погасителна давност – по отношение на мораторната лихва. Иска от Съда да отхвърли претенциите. Претендира разноски.
Съдът – като
прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ-водство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 17.07.2015г. страните са сключили договор за автомобилна застраховка ”Авто-каско”, обективиран в застр. полица № Е1315383068990044148, със срок на валидност – от 18.07.2015г. до 17.07.2016г., по силата на който ответното дружество е приело да за-страхова собствения на ищцата лек автомобил – марка ”Волво”, модел ”ХС90”, с рег.№ СА 0972 СС, включително и за застрахователен риск ”Пожар”. Застрахователната сума е била определена на 14 000 лв., а застрахователна премия – на 1 002.46 лв., платима на четири вноски.
По делото не се спори за това, че Б. е изпълнила задълженията си по дого-вора.
От представеното по делото удостоверение от СД ”ПБЗН” към ГД ”ПБЗН” – МВР се установява, че на 18.01.2016г. в 04.21 часа е получено съобщение за пожар, ликвиди-ран от служителите на Дирекцията, в процесния лек автомобил, на адрес: гр.С ул. ”” № . Посочено е в него и че предполагаемата причина за инцитента е възникнал авариен режим на работа в част от електрическото оборудване в двигателния отсек на МПС.
Ищцата е уведомила ответното дружество за настъпилото застрахователно съби-тие – Пожар на МПС. Образувана е била преписка по щета № **********/18.01.2016г. Извършен е бил оглед на лекия автомобил, като е бил изготвен и опис на щетите от слу-жител на застрахователя.
На 01.09.2016г. ищцата е представила на ответника исканите от него документи – Талон I част с отбелязана прекратена регистрация,удостоверение от КАТ, пълномощно за лицето Тодор А. Кръстев да я представлява по случая и банкова сметка.
***.03.2017г. пълномощникът на Б. е подал заявление до застрахователя във връзка с изплащането на застрахователно обезщетение по щетата, а на 28.07.2017г. е отправил и нарочна нотариална покана за това.
Липсва писмен отговор на тях от застрахователя, както и доказателства за извър-шено от негова страна плащане.
От заключението по САТЕ се установява, че средната пазарната цена на процес-ния лек автомобил, към 18.01.2016г., е 13 980 лв. Установява се и че в случая се касае за ”тотална щета”, тъй като разходите за възстановяването биха превишили 70 % от стой-ността му. От горната сума вещото лице е приспаднало 30 % за запазени части и е опре-делило дължимото застрахователно обезщетение в размер на 9 800 лв.
При така установеното от фактическа страна, Съдът намира следното от правна:
Съгласно разпоредбата на чл.208, ал.1, изр.1 от КЗ /отм./, при настъпването на за-страхователно събитие застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщете-ние в уговорения срок. Основанията да откаже да стори това са посочени в чл.207, ал.2 и чл.211 от КЗ /отм./.
По делото безспорно се установи наличието на застрахователно правоотношение между страните, във връзка със собствения на ищцата лек автомобил, както и настъпва-нето на застрахователно събитие – пожар на същия.
При доказателствена тежест за ответника, той не е установил наличието на пред-видено в закона обстоятелство, което да обуславя отказ за заплащане на дължимото за-страхователно обезщетение.
Неоснователни са възраженията на застрахователното дружество, че в случая не се касае за ”тотална щета”. Тези негови твърдения са голословни и недоказани, тъй ка-то противното се установява от коментираното заключение по САТЕ, както и от прило-женото към преписката по щетата писмо от 16.08.2016г. до Началника на Отдел ”Пътна полиция” – СДВР, имащо характер на извънсъдебно признание на неизгоден за страна-та факт, в което е отразено, че прогнозната стойност на ремонта на процесния лек авто-мобил надвишава 70 % от застрахователната сума по полицата ”Автокаско” и застрахо-вателят е обявил такава, съответно – посочено е и че до представянето на необходимите документи, удостоверяващи прекратяване на регистрацията на МПС, не може да се пре-мине към процедура по изплащане на застрахователното обезщетение. Именно в тази връзка, както беше казано, на 01.09.2016г. ищцата е представила исканите й удостове-рение от КАТ и Свидетелство за регистрация на ЗД ”Бул Инс” АД.
Съгласно разпоредбата на чл.208, ал.3 от КЗ /отм./, обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.
И тъй като при пожара застрахованият лек автомобил е погинал, впоследствие и бракуван – с прекратена регистрация, вредата за собственика му – ищцата, е в размер на пазарната му цена от 13 980 лв., с оглед заключението по САТЕ. От същата евентуално следва да се приспадне стойността на запазените части, респективно – получената цена при предаването му за скрап. При доказателствена тежест за ответника да установи на-личието на такива суми, той не е ангажирал надлежни доказателства, а вещото лице, по своя преценка, е намалило размера на дължимото обезщетение с 30 % – на 9 800 лв., ка-то този негов извод не е бил оспорен по надлежния ред от страните.
При това положение, следва да се приеме, че искът на Т.Б. се явява доказан, както по основание, така и по размер, и следва да бъде уважен изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл.208, ал.1, изр.2 от КЗ /отм./, срокът за изплащане на дължимото застрахователно обезщетение не може да бъде по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задължението си по чл.207, ал.3 – да представи поисканите от застрахователя документи, пряко свързани с установяване на събитието и на размера на вредите.
В чл.193, ал.3 от КЗ /отм./ пък е предвидено, че преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Р Бълга-рия, застрахователят следва да изиска от потребителя на застрахователна услуга доказа-телство за прекратяване на регистрацията му.
В случая свидетелството за регистрация I част с отбелязване на прекратената ре-гистрация на процесния лек автомобил и удостоверението от КАТ, досежно същото об-стоятелство, са били представени от ищцата на застрахователя на 01.09.2016г. ЗД ”Бул Инс” АД е следвало да й изплати дължимото застрахователно обезщетение до 16.09. и след като не е сторило това, считано от 17.09.2016г. е изпаднало в забава. Дължимото обезщетение за нея – в размер на законната лихва върху главницата до 03.12.2018г., из-числено с онлайн калкулатор /www.calculator.bg/, възлиза на 2 199.56 лв. Претенцията на ищцата е за 2 012.50 лв. мораторна лихва, поради което и с оглед диспозитивното на-чало в гражданския процес следва да бъде уважена така, както е заявена.
Възражението на ответника за погасяване на акцесорното вземане по давност оче-видно е неоснователно, тъй като обезщетението за забава се претендира за срок по-кра-тък от три години преди завеждането на иска в съда – 05.12.2018г.
От последната дата се дължи и законната лихва върху главницата – до окончател-ното й изплащане.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата направените в съдебното производство разноски – 472.50 лв. за ДТ и 150 лв. за ССЕ, както и сумата от 900 лв. платено адвокатско възнаграждение, като възражението за прекомерност на по-следното – по чл.78, ал.5 от ГПК, с оглед цената на иска, фактическата и правна слож-ност на делото и извършените от пълномощника процесуални действия, е неосновател-но.
По изложените съображения, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД ”Бул Инс” АД, с ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.С, бул.”” № , да заплати на Т.В.Б., с ЕГН **********,***, сумата 9 800 лв., пред-ставляваща дължимо застрахователно обезщетение по Договор за автомобилна застра-ховка ”Автокаско”, обективиран в застрахователна полица № Е1315383068990044148 – със срок на валидност от 18.07.2015г. до 17.07.2016г., за имуществените вреди, претър-пени в резултат на настъпило на 18.01.2016г. в гр.София застрахователно събитие – по-жар със собствения й, застрахован от дружеството, лек автомобил – марка ”Волво”, мо-дел ”ХС90”, рег.№ СА 0972 СС, във връзка с което при застрахователя е била заведена преписка по щета с № **********/18.01.2016г., ведно със законната лихва, считано от 05.12.2018г. до окончателното плащане; сумата 2 012.50 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 17.09.2016г. до 03.12.2018г., както и сумите 622.50 лв. – разнос-ки по делото и 900 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд – в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: /п/ Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.