РЕШЕНИЕ
№ 510
гр. Благоевград, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Христина Хр. Манева Янкова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20231210200695 по описа за 2023 година
Производството е с правно основание чл.59 и сл.от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ц. К. Д. от гр.С , против НП№23-1116-
000730/11.04.2023г., издадено от Началник група към ОДМВР-Благоевград,
сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателката е наложено
административно наказание“Глоба в размер на 1000.00лв. и кумулативно с
това –„Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 12 месеца, във
връзка с нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП. С НП е разпоредено също така
и отнемане на 10 контролни точки от талона на жалбоподателя въз основа на
Наредба №Iз-2539 на МВР.
С жалбата се твърди, че обжалваното НП е незаконосъобразно, тъй като
не е доказано извършването на твърдяното административно нарушение.
Иска се отмяна на обжалваният акт .
Административно-наказващият орган, редовно и своевременно призован,
не ангажира свой представител по делото и становище по жалбата.
Районна прокуратура-Благоевград, редовно призована, не ангажира свой
представител по делото и становище по жалбата.
1
Заинтересованата страна по реда на чл.63д от ЗАНН /ОДМВР-
Благоевград, сектор „ПП“/, редовно и своевременно призована, не ангажира
становище и представител по делото. /За конституирането на тази
заинтересована страна съдът отчете ТР№3/28.04.2023г., постановено по т.д.
№5/2022г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, във връзка с
приложението на чл.61, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.153, ал.1 от АПК.
Същевременно настоящият състав съобрази и въведената категорична и
обилна практика на БлАС и ВАС, съгласно която, страна в процеса може и
следва да бъде правният субект, за когото е възможно крайният съдебен
акт да има пряк неблагоприятен ефект, в каквато хипотеза при такъв
развой на процеса може да му се гарантира и право на жалба по АПК и
Конституцията на РБългария. В тази насока са :Определение №3233 от
22.03.2016г. на ВАС по адм.д.№2329 от 2016г., Определение №12261 от
30.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11328/2021г., Определение №11984 от
24.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11324 от 20221г., Определение
№608/25.01.2022г. на ВАС по адм.д. №1219/2021г. В светлината на тази
съдебна практика съдът съобрази обстоятелството, че в дело като
настоящото, такива негативно имуществени последици несъмнено могат да
настъпят при евентуално отмяна на обжалваното НП и уважаване искането на
жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски, заради липса на
самостоятелен бюджет на ФЛ-издател на обжалваният акт, макар и в
качеството му на административно-санкционен орган, защото тези съдебни
разноски евентуално следва да се заплатят именно от бюджета
заинтересованата по делото страна. Ето защо, съдът счита, че участието на
посочената заинтересована страна в случая е необходимо и задължително,
тъй като това е единствената процесуална гаранция, че субекта, комуто при
евентуална отмяна на обжалваният административен акт, ще се възложат по
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, сторени разноски от страна на жалбоподателя в
производството, ще може да упражни правомощията си по чл. 63д, ал.2 и 4 от
ЗАНН, в това число и правото на възражение за прекомерност на тези
разноски, както и правото на касационно обжалване на присъдените
разноски, ако счете, че неоснователно са определени от съда. При различно
тълкуване на нормата на чл. 61, ал.1 от ЗАНН и извън контекста на
последиците по чл. 63д, ал.2 и ал.4 вр. с ал.1 от ЗАНН за това, кои следва да
са страните в процеса, би се стигнало до недопустимата и неоправдана от
2
никое законово правило ситуация, а именно : или едно физическо лице /
длъжностно лице, което е издател на обжалваният акт/, да поеме с личният си
патримониум негативни последици от воден съдебен процес в негово
длъжностно качество /възложени съдебни разноски при отмяна на
обжалвания акт/ или такива неблагоприятни последици /разноски/ да се
възложат на въобще неучаствала в производството страна /учреждение или
организацията, към която е назначено съответното длъжностно лице- издател
на обжалваният акт/ и респ. на субект, на който не е предоставено никакво
право на становище и обжалване при преценка дори на този пряк финансов
негатив за него. /
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира
събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право
да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. /НП е
връчено на жалбоподателя на 18.04.2023г. и в законният срок срещу него е
подадена жалбата по делото, а именно на 19.04.2023г./
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Аргументи:
С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства по
категоричен и несъмнен начин се установи, че на 24.03.2023г., св. Б. в
качеството му на мл.автоконтрольор към сектор „ПП“ при ОДМВР-
Благоевград, в присъствието на колегата си св. И., е съставил на
жалбоподателката АУАН№230685 за това, че на същата дата, около 23.55
часа, по път BLG1290 III-1007, в района на с.П , срещу Ч , с посока на
движение от с.Б към ПП1 на Е-79, е управлявала повереният й лек
автомобил с марка „Б “ и рег.№ , собственост на Н Х В от с.Ч , под
въздействие на алкохол в кръвта, измерен с техническо средство „Алкотест
Дрегер“ 7510 с фабричен № ARNJ-0079, който е отчел положителен резултат
1.04 промила на хиляда-алкохол от количеството на издишан въздух в
апарата с проба №02609. Това тестване на жалбоподателката е извършено в
рамките на направена й проверка от свидетелите по акта и на мястото ,
посочено в него, след което св. И. е издал на Д. и талон за медицинско
изследване с № 120089/24.03.2023г. Талона е връчен срещу подпис на
жалбоподателката и в него изрично е посочено, че тя е оспорила резултата с
3
техническото средство и е избрала да й бъде извършено медицинско и
химическо изследване за употреба на алкохол. След връчването на този талон,
на жалбоподателката е указано, че следва да се яви в ЦСМП-Благоевград за
предоставяне на кръв за химически анализ до 60 минути. По делото обаче
не се установи жалбоподателката да е сторила това. Описаното поведение на
Д. в АУАН, е квалифицирано с него като административно нарушение по чл.
5, ал.3, т.1 , предл.1 от ЗДвП. АУАН е връчен лично на жалбоподателката
срещу неин подпис, без отразяване на възражения по документа.
Заради констатираното количество алкохол в издишан въздух от
жалбоподателката по време на извършеният й на място тест, й е издадена
Заповед №193/24.03.2023г. за прилагане на принудителна административна
мярка–„Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“.
Въз основа на този АУАН, на 11.04.2023г., Началникът на група към
ОДМВР-Благоевград, сектор „Пътна полиция“, е издал обжалваното НП№23-
1116-000730, с което на основание чл. 174, ал.1 т.2 от ЗДвП, на същата е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000.00лв. и
кумулативно с това-„Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 12
месеца. С НП е разпоредено също така и отнемането на 10 бр. точки от
контролния талон на дееца към СУМПС въз основа на Наредба № Iз-2539 на
МВР. НП е връчено с разписка лично и срещу подпис на жалбоподателката
на 18.04.2023г.
Изложената в АУАН фактическа обстановка за констатиране на
вмененото на жалбоподателката административно нарушение, се обосновава с
разпита на свидетелите по акта Б. и И.. Двамата установяват, че лично са
възприели жалбоподателката да управлява описаното в акта МПС и я спрели
за проверка в рамките на провеждано СПО. В хода на проверката същата
била тествана за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер,
което отчело положителен резултат от 1.04 промила алкохол в издишания
въздух от Д.. Заради последното й бил издаден талон за медицинско
изследване, като до определеният й за това час за предоставяне на кръвна
проба за изследване за употреба на алкохол, жалбоподателката не била
предоставила такава в СПО-Благоевград. АУАН бил съставен на място и
връчен лично на жалбоподателката, без възражения то нейна страна.
По делото е приложена Заповед №812з-1632/02.12.2021г. на Министъра
4
на МВР, с която са делегирани правомощия на началниците на Сектор „ПП“
при ОДМВР, за издаване на НП при осъществяване на контрол по спазване на
ЗДвП и констатиране на нарушения по него.
Видно от представената към преписката Справка за нарушител /водач
/л.18-23/, жалбоподателката е наказвана еднократно за други
административни нарушения по ЗДвП до процесната дата.
При така направените фактически констатации, районният сьд счита, че
с атакуваното НП законосъобразно е ангажирана административно-
наказателната отговорност на жалбоподателката за извършено от нея
административно нарушение по чл. 5, ал.3 т.1 от ЗДвП.
Обжалваното НП е издадено от компетентен за това орган и в тази насока
се приложи изрична заповед, издадена преди датата на деянието за
делегиране на правомощия по издаване на НП, на Началника на сектор „ПП“
при ОДМВР-Благовеград при нарушения по ЗДвП. В АУАН и НП се
съдържат и всички изискуеми се реквизити за тях по чл.42 и респ. чл.57 от
ЗАНН, в това число дата на съставянето им, орган, който ги е съставил, дата и
място на извършване на твърдяното административно нарушение, описание
на обстоятелствата и начина, при които е извършено нарушението, негова
правна квалификация и доказателства, с които се установява. НП и АУАН са
съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН и са надлежно връчени /лично/ на
дееца. Ето защо, съдът приема, че обжалваното НП е процесуално
законосъобразно.
От друга страна, с ангажираните по делото доказателства съдът счита, че
се доказа по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателката е
извършила от обективна и субективна страна, вмененото й
административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Съгласно нормата на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на водача на пътно превозно
средство е забранено да управлява същото с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда .
В казуса от обективна страна се установи, че на процесната дата
/23.03.2023г., около 23.55 часа / и на процесното място /по път BLG1290 III-
1007, в района на с.П , срещу Ч , с посока на движение от с.Б към ПП1 на Е-
79/, жалбоподателката е управлявала МПС /повереният й лек автомобил с
марка „Б “ и рег.№ , собственост на Н Х В от с.Ч /, с концентрация на
5
алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда / с концентрация на алкохол от 1.04
промила на хиляда, измерена с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с
фабричен № ARNJ-0079/, която концентрация според законодателя оказва
въздействие върху водача при такова управление на МПС и именно за това
процесното управление на МПС се квалифицира като административно
нарушение по чл. 5, ал.3, т.1, предл.1 от ЗДвП, чието спазване е скрепено със
съответна санкция. / На практика, всяко превишаване на тази минимално
въведена концентрация за наличие на алкохол във водач, въведена от самият
законодател, е приета от него за достатъчен индикатор, че е налице такова
повлияване от алкохола до степен да бъде квалифицирано като
противоправно и виновно деяние, а именно административно нарушение по
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП./
Съгласно чл.3 ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози, при извършване на проверка на място от контролните органи
регламентира, че употребата на алкохол се установява с техническо средство,
каквото именно е ползвано и в процесният случай-Алкотест Дрегер. В казуса,
страните нямат спор, че това техническо средство е утвърдено за измерване
на алкохолна концентрация за водачите на МПС, че е било техническо
изправно към датата на деянието, както и, че същото е меродавно и надлежно
доказателство за наличието на алкохол с определена концентрация във водача
по аргумент от противното на чл. 3а, вр. с чл. 3, ал.1 от Наредба №1/2017г.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози. /Установи се, че на
жалбоподателката е бил предоставен талон за медицинско изследване и при
оспорване на резултата от теста с посоченото техническо средство, същата е
имала възможност да представи кръвна проба за медицинско и химическо
изследване на кръвта й, но не е сторила това. Ето защо, този констатиран
положителен резултат за наличие на алкохол във водача Д. при управление на
МПС на процесната дата и място, обосновава правният извод на
санкционният орган за извършено от нея административно нарушение от
обективна страна по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП . От своя страна издаденият й и
връчен талон за медицинско изследване своевременно, който тя не е ползвала
по предназначение и в определеният й за това времеви интервал на
процесната дата, опровергава собствените й твърдения, че не й била
6
предоставена възможност за друга алтернатива на изследване и респ. за
недоказаност на процесното нарушение./
Легална дефиниция на понятието „управление на МПС„ се съдържа в
Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по Н.Д. № 8/1982 г. на Пленума на ВС и в
същото се включват всички действия или бездействия с механизмите или
приборите на МПС-а или машини, независимо дали превозното средство или
машина е в покой или движение, когато тези действия са свързани с опасност
за настъпване на съставомерни последици, а в случая категорично се доказа,
че Д. е управлявала процесното МПС на посочените дата и място в НП и в
АУАН.
Нарушението е извършено както от обективна, така и от субективна
страна, след като по делото не е спорно, че жалбоподателката е и
правоспособен водач на МПС, а като такъв е била запозна към процесната
дата със задълженията си при управление на МПС, в това число и правилото
по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, което в казуса виновно и съзнателно не е спазила и
е нарушила.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение по чл.5 ал.3 т.1
от ЗДвП, на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП, административно-
наказващият орган е санкционирал жалбоподателя с административни
наказания „Глоба“ в размер на 1000.00 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца, които са и единствена
алтернатива като вид и размер за деяние като процесното. Тази разпоредба
намира приложение, когато е установена алкохолна концентрация на водач
при превишение от 0.5 на хиляда и същевременно, когато последното е в
диапазона от 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда, каквато е процесната хипотеза,
при която надлежно доказаната алкохолна концентрация в жалбоподателката
при управление на процесното МПС на процесната дата и място, е била от
1.04 на хиляда. Ето защо, съдът констатира, че и отмерените санкции за
извършеното нарушение на Д., са законосъобразни и съобразени с нормата на
чл.27 от ЗАНН, както и с рамката на санкционната норма, приложена за този
случай.
Приложението на чл.174, ал.1 от ЗДвП, мотивира по аргумент от чл.6 на
Наредба № Iз-2539 на МВР, отнемането и на 10 контролни точки от талона
на водача към СУМПС, което именно е сторено с обжалваният акт, поради
7
което и в тази му част НП се явява законосъобразно .
Мотивиран от изложеното и като констатира както процесуална, така и
материална законосъобразност на обжалваното НП, съдът счита, че същото
като такова следва да се потвърди и на основание чл.63 ал.2, т.5 от ЗАНН,
Районен съд Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление №23-1116-000730/11.04.2023г., издадено от Началник група
към ОДМВР- Благоевград, сектор „Пътна полиция“, с което на Ц. К. Д., с ЕГН
********** и с адрес: гр.С , ул.“З “№ е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 1000.00лв./хиляда лева/, както и „Лишаване от право да
се управлява МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца, във връзка с
извършено административно нарушение по чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП, като със
същото НП е разпоредено и отнемане на 10 точки от контролният й талон към
СУМПС по Наредба №Iз-2539 на МВР.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните, пред Административен
съд Благоевград в 14-дневен срок, считано от съобщаването му за всяка от
страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8