РЕШЕНИЕ
№ 115
гр. гр. Хасково, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Гроздан Б. Грозев
при участието на секретаря Павлина Ст. Николова
като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно
наказателно дело № 20225640201166 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания.
Делото е образувано по жалба от Р. И. Д. от гр. Хасково срещу Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, Серия К № 6468817, издаден на 12.08.2022г. от ОД на
МВР-гр. Хасково, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание – "Глоба" в размер на 600 лева за
извършено нарушение по чл. 21, ал. 2,вр. чл.21,ал.1 от ЗДвП. В подадената жалба се
релевират оплаквания за незаконосъобразност на издадения електронен фиш, като се излагат
и доводи относно недоказаност на нарушението. Моли съда да постанови решение, с което
атакуваният електронен фиш да бъде отменен. Твърди се, че административно наказателната
отговорност на жалбоподателя не била ангажирана правилно и размера на наказанието не
бил определен съобразно закона. В тази връзка се иска съдът да отмени атакуваният ЕФ. В
съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, не се
явява.
Издателят на електронния фиш - ОД на МВР – Хасково, редовно призован, не
изпраща представител по делото и не представя становище по жалбата. С писмото с която е
представена преписката се прави искане жалбата да не се уважава, а в случай че ЕФ бъде
отменен, се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и се иска то
да се определи в неговият минимум.
Жалбата според съда е подадена в законоустановения срок, съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, видно от датата посочена от административно
наказващият орган като датата на връчване на ЕФ в справката за нарушител е 12.12.2022 г.
и датата на подаване на жалбата – 14.12.2022 г.
1
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й
и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на
обжалвания електронен фиш, намира за установено следното:
На 12.08.2022 г. в 10: 59 часа, със АТСС CAM S1 с № 120CCEF, било
заснето движение на лек автомобил марка "Мерцедес ГЛА 250 4 Матик", с регистрационен
номер ******* със скорост от 102 км. /ч., при разрешената стойност от 60 км. /ч., , въведена
с пътен знак В-26 и е посочено в ЕФ скорост на движение от 99 км/ч, като е отчетен
толеранс от минус 3 км/ч от засечената скорост, посочено е и отклонение от 39 км/ч. Въз
основа на заснемането бил издаден електронен фиш, в който като собственик и нарушител е
вписано името на жалбоподателя. В описателната част на фиша е вписано движение с
установена скорост от 99 км./ч. – превишаване с 39 км/ч. За дата и час на нарушението са
вписани показанията на техническото средство. Видно от приложения протокол от проверка
на техническото средство същото успешно е преминало проверка отразена в протокол №
83-СГ-ИСИС/29.06.2022г. , която проверка е с продължителност една година. За място на
нарушението в електронния фиш е вписано – ПП І-5, км.287+705, р-н завод „Астика“, в
посока към гр. Димитровград при въведено ограничение с пътен знак В-26 /60 км/ч/, като
камерата е насочена към гр. Хасково.
От представената Справка в централна база КАТ, по регистрационен номер, се
установява, че автомобилът с посочения по – горе регистрационен номер е лек по своя вид и
същият е регистриран на името на жалбоподателя. Електронният фиш както вече бе
отбелязано по-горе съдът прие, че е бил връчен надлежно на жалбоподателя на 12.12.2022г.,
тоест същият е обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно
компетентен съд – Районен съд - Хасково.
Изложената фактическа обстановка е установена от представените по
делото писмени доказателства, както и приложения снимков материал. Така приложения
снимков материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като
изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява
веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова
е приобщено по съответния ред по делото.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП - чл. 21, ал. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., бр. 47
от 2012 г. ) При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: при категория В Населено
място -50 км/ч, Извън населено място – 90 км/ч, Автомагистрала 140 км/ч и Скоростен път
120 км/ч.
Ал. (2) Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е
различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
Съгласно л. 182, ал. 4 от ЗДвП, в редакцията й относима към датата на извършване на
деянието и издаване на електронният фиш – чл. 182, ал. (4) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г.)
Когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по
ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца.
Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя
административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
В конкретния случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство отговаря на изискванията на
чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които
2
следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № Iз – 305 от
04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи образец.
Според Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., - Във
връзка с използването на мобилни технически средства правилата трябва да бъдат
достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за условията и
обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват. Именно във
връзка с горното Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., в
чл. 165 от ЗДв. П бе приета нова ал. 2 - При изпълнение на функциите си по този закон
определените от министъра на вътрешните работи служби: т. 6. (нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г.,
изм., бр. 10 от 2011 г.) имат право за установяване на нарушенията на правилата за
движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното
превозно средство. Т. 7. (нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм., бр. 54 от 2017 г.) имат право да
извършват контрол по спазване на правилата за движението по пътищата с автомобили,
оборудвани със средства за аудиозапис и видеозаснемане, като контролът се осъществява
само в обхвата на средствата за видеозаснемане. Във следващата алинея на същият текст е
вменено в задължение на министъра на МВР да приеме наредба за реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата. Такава наредба е факт - Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР и е
изменена от 16.01.2018 г., като с нея се уреждат липсващите правила в нашето
законодателство относно реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Именно чрез стриктното спазване на тази наредба и разписаната в нея
процедура би се гарантирало правото на контролните органи да използват АТТС от една
страна, а от друга биха се гарантирали правата на гражданите да са осведомени за реда и
начина на ползване на тези средства. Спазването на наредбата от своя страна е и гаранция за
изпълнението на изискването на закона по отношение на ЕФ - за посочване на точното
място на нарушението. Последното пак съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г.
на ВАС по т. д. № 1/2013 г. има важно значение с оглед защитата на посочения като
нарушител. В тази връзка следва да се отбележи, че обозначаването на мястото на
нарушението при издаването на електронния фиш при нарушения, установени и заснети с
мобилно техническо средство, само чрез използването на GPS система и приетото
географско обозначение за местоположението (северна ширина и източна дължина в
градуси) не е достатъчно за локализирането на мястото на нарушението. Именно в тази
връзка са и разписаните правила в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР и
правилното приложение е задължително, като нарушаването им до колкото ЗДв.П препраща
към тази наредба по отношение на тези правила, винаги ще води до незаконосъобрасност на
ЕФ, до колкото ще е налице порок при измерването на скоростта и регистрирането на
нарушението от АТТС.
Според съда в конкретният ЕФ посоченото мястото на извършване
нарушението е точно и конкретно описано. В електронния фиш е отразено, че същото е
извършено на ПП І-5, км.287+705, р-н завод „Астика“, в посока към гр. Димитровград при
въведено ограничение с пътен знак В-26 /60 км/ч/, като камерата е насочена към гр. Хасково.
На следващо место е на лице точно посочване и на посоката на движение и на
разположението на техническото средство и в каква посока се извършва засичането.
Посочен е и знака с който е въведено ограничението на скоростта както и че максималната
скорост въведена с този знак е 60 км/ч.
Следва да се отбележи, че електронният фиш не се ползва с доказателствена
стойност относно възприетите в него фактически положения. Обратното освен, че не е
предвидено изрично в закона, би противоречало на основните принципи за равенство на
3
страните в процеса и на разпределение на доказателствената тежест, отчитайки факта, че
електронният фиш всъщност се явява и предмета на обжалване по делото, чиято
законосъобразност и доказаност са в обхвата на преценката на съда по същество – арг. чл.
189, ал. 10 и 11 от ЗДвП. С оглед на това принципно положение, следва и друго такова, а
именно, че в тежест на издателя на електронния фиш е да бъдат установени по
недвусмислен начин всички белези и признаци от обективна страна на нарушението чрез
предвидените доказателствени средства. Такова по делото се явява приложения снимков
материал – № 120CCEF/0060146. Последната снимка е изготвена във връзка с чл. 10ал. 3 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата. Освен това, доказателство за правилното изпълнение на горната наредба се явява
и приетото като доказателство, а именно задължителният в случаите на ползване на мобилна
АТСС, протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР.
Последният също е доказателство в посока на мястото и времето на извършване на
нарушението, на това с какво АТСС е заснето, посоката на движение, ограниченията на
скоростта, автомобила на който е поставено мобилното АТСС и др. изисквания по
наредбата. Съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР, горният
протокол се съпровожда със снимка на разположението на уреда, тоест на мобилното АТС.
Такава снимка е представена и приета по делото. Тази снимка именно дава и визуална
представа къде е било поставено мобилното АТСС и има възможност да се прецени дали
това место отговаря на посоченото в протокола. От горната снимка се установява безспорно,
че мястото на разположение на техническото средство е именно това описано и в
обжалваният ЕФ. Ето защо и съдът намира, че снимката от която се установява къде е било
разположено мобилното АТС следва да се приеме като годно доказателство относно мястото
на заснемане на нарушението описано в ЕФ.
Следващият съществен момент се явява този, касаещ авторството на
деянието. В тази насока в съответната ОД на МВР се съдържа информация и в този смисъл
при издаване на електронния фиш е било известно лицето – собственик на управляваното
МПС. В тази насока е и приложената по преписката справка от централна база данни – КАТ
–Хасково за установяване на това обстоятелство. Поради това и правилно наказанието е
било наложено на жалбоподателя, който е посочен да е управлявал процесният автомобил.
За пълнота съдът намира за необходимо де посочи, че в горният протокол липсва
посочване на първият и последният номер на статичните изображения за времето на работа
на АТСС описано в протокола. Констатираната от съда липса на реквизит в протокола по
чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. касаеща непосочване на номер на първото и
последното статично изображение/видеозапис, в случая макар и да представлява
процесуално нарушение, то същото не е от категорията на съществените. Това е така, тъй
като в протокола са посочени часовете за начало и край на работа на АТСС, и от същия
може да се установи надлежно дали АТСС, с което е заснето процесното м. п. с. е
използвано именно в този интервал. Видно от статичното изображение на м. п. с., от което е
видно както м. п. с. така и са отразени, дата и час на заснемане, както и скоростта на
движение, приложено по делото, същото е заснето именно в посочения в протокола времеви
интервал. Следователно този пропуск при попълване на протокола не води до невъзможност
за надлежна проверка относно действително генерирания снимков материал във времевия
интервал, посочен в протокола, съответно представената по делото снимка може да бъде
съотнесена към установеното с процесния ЕФ нарушение. В подкрепа на горното е и
константната практика на Адм.съд Хасково - Решение № 320 от 17.05.2022 г. на АдмС -
Хасково по к. а. н. д. № 184/2022 г.
Според константната практика на Административен съд Хасково следва да бъде
отбелязано, че не е изпълнено изискването за прецизно правно квалифициране на деянието,
както и за съответствието му с нарушението, описано в обжалвания електронен фиш. В
4
случая са отправени съответни твърдения при словесното описание на деянието относно
квалифициращия признак "повторност" на установеното с АТСС нарушение за скорост, за
да бъде квалифицирано то по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, но предвид бланкетния характер на
цитираната разпоредба, липсва препращането в нея към предвиденото по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2
и ал. 3, т. 1 – 5, съответно по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 на чл. 182 ЗДвП, относно конкретните
нарушения, необходимо, за да се прецени вида на приложимата санкция. В случая това не е
направено, тъй като не е ясно дали нарушението е на чл. 182, ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 –
5 от ЗДвП и ако евентуално е сред някое от посочените – кое точно и какъв е предвиденият
за него размер на наказанието. Извеждането или запълването на правната квалификация с
логически разсъждения от съда или страните, включително основани на математически
изчисления, приложени към евентуално двойния размер на наложената глоба не могат да
санират допуснатото процесуално нарушение, което както и другото визирано, изразяващо
се в пропуск да бъде надлежно и пълно описание деянието следва да се квалифицира като
съществено, всяко от което явяващо се самостоятелно основание за отмяна на санкционния
акт. В подкрепа на тези разсъждения и мотиви на съда е и практиката на Адм.С-Хасково в
Решение № 3 от 6.01.2023 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 1013/2022 г.
Отделно, и за пълнота на изложението е необходимо да бъде отбелязано, че
електронният фиш не се ползва с доказателствена сила за твърденията, отправени в него, а
същите сами по себе си подлежат на установяване с предвидените в закона доказателствени
средства. В случая твърденията за проявлението на квалифициращият признак
"повторност" на установеното с АТСС нарушение за скорост е доказано по необходимия
начин, чрез съответни писмени доказателства за наличие на влязъл в сила акт, с който
жалбоподателят е санкциониран за нарушение от същия вид. Последното се установява и от
представената справка за нарушител.
В обобщение, необходимо е да бъде отбелязано, че кумулативно дадените
изисквания, съобразно актуалната нормативна уредба на процедурата по установяване на
този вид нарушения не са удовлетворени в процесния случай, поради което се налага като
краен изводът за основателност на подадената жалба. Атакуваният с нея електронен фиш е
незаконосъобразно издаден, с оглед на което същият ще следва да бъде отменен от съда.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, Серия К № 6468817, издаден на 12.08.2022г. от ОД на
МВР-гр. Хасково
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.
5
6