№ 206
гр. С.З., 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на двадесет и седми юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иванела Ат. Караджова
при участието на секретаря Диана Д. Иванова
като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Търговско дело №
20215500901130 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от Д. АНТ. Д., с ЕГН
**********, от гр. С., ул.***, ХР. АНТ. Д., с ЕГН **********, от гр.С., ул.***
- непълнолетен, действащ със съгласие на баща си и законен представител
АНТ. Д. Д. с ЕГН ********** от гр.С., ул.*** и АНТ. Д. Д. с ЕГН **********
от гр. С., ул.***, всички чрез процесуалния си представител-адв.ВС. В. ОВЧ.,
от АК-гр.Х. срещу ЗАД „Б.” АД, с ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление: гр.С., район ***.
В исковата молба се твърди, че ответникът ЗАД „Б.” АД е сключил договор
за застраховка ’’Гражданска отговорност на автомобилистите” със СТ. Д. Д.-
собственик на лек автомобил „Фосксваген Голф”, с рег.№ Х6226КВ,
обективиран в застрахователна полица № BG /03/118000348190, издадена на
22.01.2018г. за срок от 03.02.2018г. до 02.02.2019г.
На 20.02.2018г., СТ. Д. Д., при управление на посочения лек
автомобил„Фосксваген Голф”, с рег.№ Х6226КВ в землището на с.В.Л.,
общ.О., обл.С.З., в посока север-юг, по път 503, км 22+ 300, допуснал
нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДП, като загубил контрол над автомобила,
вследствие на което автомобилът напуснал пътното платно, навлязъл в десния
банкет и блъснал намиращата се там К.А.А., ЕГН **********, като я
отхвърлил в извънпътната територия. В резултат на удара, пострадалата К.А.
1
получила съчетана автомобилна травма, несъвместима с живота, предвид
което, въпреки оказаната й специализирана медицинска помощ в МБАЛ- Х.
на 23.02.2018г. е починала.
Срещу извършителя СТ. Д. Д. е образувано НОХД 169/2020г. по описа на
Окръжен съд гр.С.З.. С присъда № 17/28.05.2020г. постановена по посоченото
наказателно дело, влязла в сила на 12.06.2020г., същият е признат за виновен
за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.”в”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК,
изразяващо се в това, че 20.02.2018г. при управление на лек автомобил
„Фосксваген Голф”, с рег.№ Х6226КВ в землището на с.В.Л., общ.О.,
обл.С.З., по път 503, км 22+ 300 нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно чл.20, ал.1 от ЗДП, съгласно която разпоредба водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътното превозно средство, което
управляват, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на
К.А.А., ЕГН 71042885, за което престъпление е осъден на 1 година и 6 месеца
лишаване от свобода условно, с изпитателен срок от 4 години и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 2 години.
В резултат на ПТП, ищците Д. АНТ. Д. и ХР. АНТ. Д. - деца на починалата
К.А. и ищецът АНТ. Д. Д. - неин фактически съжител, претърпели
неимуществени вреди. От внезапната смърт на починалата, нейните деца и
съжителят й понесли неимоверни душевни болки и страдания. Децата Д. и Х.
останали безвъзвратно лишени от рождената си майка, а съжителят й А.Д. - от
фактическата си съпруга, не само от физическото й присъствие, но и от
твърде силната й обич и привързаност към тях. Третият ищец и починалата
живели съвместно на съпружески начала в продължение на 19 години в обич
и разбирателство, никога не са се разделяли, заедно отглеждали децата си и
правили планове за бъдещето си. Обитавали заедно с децата втория етаж на
жилищната сграда на посочения адрес на ищците и общо се грижили за
благополучието на семейството си. Били много сплотени и задружни, обичали
се взаимно и се разбирали. Имали сърдечни и безконфликтни отношения и си
споделяли всичко. Починалата била много добра, отговорна и всеотдайна
майка, постоянно ангажирана в грижите за децата си, ежедневието й е било
посветено изцяло на тях, помагала в подготовката им за училище, подкрепяла
и поощрявала извънкласните им занимания, изисквала да бъдат добре
образовани и възпитани, да спортуват и се изявяват като хармонично развити
личности. Била авторитет и пример за децата си, тяхна опора и подкрепа за
2
справяне с трудностите и за постигане на успехи. Децата обичали извънредно
много майка си, били силно привързани към нея, за тях тя била най-скъпото
същество в живота им.
В деня на трагедията - 20.02.2018г., починалата била на посещение при сина
си Д. АНТ. Д. в гр. С.З., който учил /и понастоящем учи/ в Националната
професионална гимназия по ветеринарна медицина. Нещастието се случило
при завръщането й от там и то в момент, когато намирайки се на банкета на
пътя, говорила по телефона с фактическия си съжител - ищеца А.Д.. Докато
двамата разговорят, настъпил удара в нея и той ужасен чул последния й
вопъл. Веднага отишъл на мястото на катастрофата, а след откарването й в
болницата в гр.Х., пристигнал там и узнал за тежкото й състояние и лошата
прогноза за живота й. Той и децата изпаднали в силна тревога, а след смъртта
й в шоково състояние. Наложило се тримата ищци да потърсят психологична
помощ при специалист - психолог в гр.Х.. След смъртта на майка им, се
твърди, че първите двама ищци вече не са същите, помръкнали са, чувстват
липсата й и постоянно тъгуват за нея, посещават гроба й и плачат, отказват да
живея в семейното жилище /втори етаж от жилищната сграда на адреса на
ищците/, където всичко им напомня за нея и че вече я няма, а са отседнали в
жилищния първи етаж при баба си и дядо си, нейни родители. Престанали да
посещават и вилния имот на семейството в с.М., общ.С., заради отсъствието
на майка им. Нямат предишната амбиция да учат, спортуват и се изявяват, а
са разсеяни и апатични. Ищецът Д.А. отказвал да пътува с автобус до и от
С.З., защото пътят минава покрай лобното място на майка му, което било
непоносимо за него. Поради това се налагало баща му с автомобил да го води
до С.З. или връща от там по друг заобиколен маршрут. В семейството им вече
няма спокойна и ведра атмосфера, която починалата създавала, а цари тъга,
безпокойство и пустота от нелепата и тежка за тях загуба на най-близкия им
човек- майка и съжителка. Третият ищец мъчително понася липсата на
фактическата си съпруга, с която много се обичали и уважавали, постоянно
тъгува за нея и посещава гроба й. Загубил в лицето на починалата най-
близкия си съратник и приятел в живота, уважавана личност в обществото, на
чието мнение се доверявал и разчитал и която била опора във всичките му
начинания. Пропаднали и семейните им планове да изградят нова жилищна
сграда с търговски обект - заведение за хранене в имот на третия ищец в С. за
устройване на децата им с жилище и за развиване на семеен бизнес.
3
Всички тези неимуществени вреди се твърди, че са в пряка и непосредствена
причинна връзка с виновното поведение на С.Д. по отношение на когото, в
качеството му на водач на лек автомобил „Фосксваген Голф”, с рег.№
Х6226КВ към момента на настъпване на произшествието, е бил сключен
договор за застраховка "Гражданска отговорност" с ответното
застрахователно дружество.
Претърпяните от ищците Д. АНТ. Д. и ХР. АНТ. Д. неимуществени вреди,
изразяващи се в значителни психически болки и страдания, вследствие
смъртта на майка им, се иска на основание чл.432, ал.1 от КЗ да бъдат
репарирани с присъждане на застрахователно обезщетение в размер на 200
000 лева за всеки от тях или общо 400 000 лева за двамата, ведно със
законната лихва считано от считано от 23.03.2018г.
За претьрпяните от ищеца АНТ. Д. Д. неимуществени вреди, изразяващи се
в значителни психически болки и страдания, вследствие смъртта на
фактическия му съжител, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, се иска да бъдат
репарирани с присъждане на застрахователно обезщетение в размер на 180
000 лева, ведно със законната лихва считано от 23.03.2018г.
В изпълнение на изискването по чл.432, ал.1, вр. 380 от КЗ ищците
предявили извънсъдебно пред застрахователя на деликвента ЗАД „Б.” АД
писмена застрахователна претенция с подадени заявления - вх..
№7/04.04.2018г. от Д. АНТ. Д., вх.№ 8/04.04.2018г. от ХР. АНТ. Д. и вх.№
6/04.04.2018г. от АНТ. Д. Д. по предоставен им образец от представител на
застрахователя в офиса в С., както подали и Допълнение към заявленията вх.
№ 000017/30.10.2020г. С писмо вх.№ 898/25.02.2020г. ищците представили
поискани им от застрахователя документи. Ответният застраховател с писмо
изх.№ П-00129/08.02.2021г. отговорил на претенцията на ищците, като
отказал да им заплати застрахователно обезщетение. Това поражда правния
им интерес от предявяване на настоящият пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ от
всеки от ищците срещу ответното застрахователно дружество.
Молят съда след установяване на гореизложеното да постанови решение, с
което на основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховане осъди:
1. ЗАД „Б.” АД да заплати на първия ищец Д. АНТ. Д. обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 200 000 лева, ведно със законната
лихва, считано от 23.03.2018г. до окончателното й изплащане.
4
2. ЗАД „Б.” АД да заплати на втория ищец Х.А. Д., като непълнолетен,
действащ със съгласие на баща си АНТ. Д. Д. обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 200 000 лева, ведно със законната
лихва, считано от 23.03.2018г. до окончателното й изплащане.
3. ЗАД „Б.” АД да заплати на третия ищец АНТ. Д. Д. обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 180 000 лева, ведно със законната
лихва, считано от 23.03.2018г. до окончателното й изплащане.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В законния срок, от ответника е подаден отговор на исковата молба, с който
заявява, че оспорва изцяло предявените искове - както по основание, така и по
размер.
На първо място заявява, че искът не е доказан по основание. Посочва, че в
представените документи към исковата молба няма еднозначни и конкретни
доказателства пострадалата пешеходка К.А.А., къде точно се е намирала на
пътното платно непосредствено преди ПТП и какво е било поведението й на
пътя. Единственото, което се приема като твърдение е, че същата вероятно се
е намирала на пътното платно на място, което не е изрично обозначено за
пресичане, движение и/или стоене, защото са налице данни от документите
от воденото наказателно производство, че ПТП е настъпило в район, който не
е бил предназначен за пресичане. Счита, че вероятно пешеходката не е
проявила и нужното внимание на пешеходец на пътното платно и се е
появила на пътя изненадващо и неочаквано за водача.
Във връзка с изложеното твърди, че е налице възможност изненадващо
поведението и мястото на движение/стоене на пътното платно от страна на
К.А.А. да е причина за настъпилото ПТП. Съществувала обоснована
възможност същата да се е намирала на самото пътно платно неправомерно,
без достатъчна за водача видимост. Посочва, че няма еднозначни
доказателства в настоящото пешеходката да е била извън платното за
движение при настъпването на ПТП, както и че към исковата молба няма
представени налични доказателства за удостоверяване на безспорно виновно
поведение или нарушение на правилата за движение на водачът на МПС
„Фолксваген Голф“, с рег.№ Х622бКВ, ангажиращо от своя страна
отговорността на застрахователя.
От друга страна, в отговора се посочва, че видно от наличните данни,
5
управляваният от пострадалата К.А.А. автомобил първоначално е
катастрофирал, като причината е била загубата на контрол от страна на
водача при управление на МПС със съобразена скорост. В последствие, на
същото място, второ МПС, управлявано от СТ. Д. Д., на същото място, също
при управление със съобразена и много по- ниска от допустимо разрешената
скорост, отново губи контрол и реализира ПТП. Изводът, до който достига
ответника, не само правно, а и чисто логически аргументирано е, че
причината и за двете ПТП е не поведението или несъобразената скорост от
страна на дамата водачи, а наличието на проблем с асфалтовото покритие на
пътя. Във връзка с изложеното, прави изрично възражение за наличие на
случайно деяние от страна на водача С.Д. - загубил контрол върху ПТП не по
негова вина и не поради управление с висока скорост.
На основание изложеното, оспорва и прави възражение за наличието на
данни за доказано по безспорен начин виновно поведение от страна на водача
на застрахованото МПС.
Оспорва вида и характера на уврежданията във връзка с ПТП, както и
причинно - следствената връзка между деликта и претърпените имуществени
вреди. Посочва се, че в исковата молба като обстоятелствена част и поради
липсата на медицински документи, с които ищците би следвало да разполагат,
по делото не става ясно какви са реалните увреждания на пешеходката, както
и същите дали са в пряка и непосредствена връзка с настъпилата в
последствие дни след ПТП смърт.
Алтернативно се счита, че съществува реална и обективна възможност
пострадалата пешеходка К.А.А. и сама да е създала предпоставки и се е
поставила в опасност, както и с поведението си в значителна степен е и
допринесла за случилото се.
Твърди, че е налице съществено съпричиняване от страна на К.А.А., която
вероятно неочаквано за водача се е намирала на пътното платно в
непосредствена близост до автомобила, във вече тъмната част на
денонощието и ограничена видимост за водача. Цитират се разпоредбите на
чл. 113, ал. 1 и чл. 114 от Закона за движението по пътищата. Счита се, че от
представените с исковата молба писмени доказателства не става ясен точния
механизъм на настъпване на произшествието, не се разкриват в достатъчна
степен обстоятелствата, при които е настъпило същото и действията на
6
участниците в него. Оспорва се настъпването на ПТП, както и механизма на
евентуалното му настъпване. Посочва се, че предпоставките за носене на
деликтна отговорност по чл.45, ал.1 от ЗЗД трябва да бъдат доказани пред
гражданския съд с доказателства и доказателствени средства, събрани в хода
на делото по иска на увреденото лице, съобразно принципите за
непосредственост и равенство на страните.
Ответникът счита, че съществуват редица противоречия по отношение на
съществени обстоятелства - къде и как точно е пресичала или е стояла
пострадалата.
Във връзка с изложеното и позовавайки се на един от основните принципи
в правото, според който никой не може да черпи права от собственото си
неправомерно поведение, счита, че при определянето на размера на
обезщетенията следва да се отчете факта на съпричиняване. Съгласно чл, 51,
ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.
Възразява се и по отношение на размера на предявените искове. Счита се,
че освен че не е доказана основателността на предявения срещу ЗАД “Б.” иск,
той, от една страна, е недоказан по размер, а от друга страна - е силно
завишен, като това становище се потвърждава от трайната съдебната
практика за обезщетяването на вреди.
Посочва, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост.
Оспорва се и претендираната от ищците в исковата молба лихва 23.03.2018
г. Счита, че единственият задължен по отношение на лихвите за забава следва
да се счита деликвента (застрахования). Счита, че с оглед КЗ, в сила от
01.01.2016г., приложим е чл.497 от същия, в който изрично е уточнено точно
от кой момент застрахователя дължи лихва. Твърди, че е налице забава на
кредитора по отношение на плащането, както и че застрахователя не дължи
лихва по чл.409 от КЗ.
С допълнителната искова молба, ищците заявяват, че пострадалата К.А.А.
не е допринесла за настъпване на произшествието, тъй като не е била
участник в движението. Същата не се намирала на платното за движение,
както предполага ответника, а изцяло извън него - на десния банкет по посока
на движението на водача на лекия автомобил „Фолксваген Голф”, с рег,№
7
Х6226КВ, като е разговаряла по телефона с фактическия си съжител АНТ. Д.
Д. към момента на удара. На банкета заедно с пострадалата К.А. било и
лицето ИВ. Г. Г. от гр. Х..
За неоснователно считат твърдението на застрахователното дружество, че не
е доказано виновно поведение на водача на лекия автомобил за реализиране
на произшествието. Посочва се, че такова доказателство по силата на чл.300
от ГПК е влязла в сила присъда № 17/28.05.2020г., постановена по НОХД
169/2020г. по описана Окръжен съд гр.С.З., приложена към исковата молба, с
която СТ. Д. Д. е осъден за противоправно деяние, съставляващо нарушение
на чл.20, ал.1 от ЗДП, довело да смъртта на К.А.А.. Предвид това се твърди,
че не е налице случайно деяние от страна на водача С.Д. - загуба на контрол
върху МПС не по негова вина, а поради проблем в асфалтовото покритие
/какъвто няма/, в какъвто смисъл е направено възражение от ответника в
отговора му на исковата молба.
За несъстоятелно се счита твърдението за липса на причинно- следствена
връзка между деликта и претърпените имуществени вреди, тъй като такива не
се претендират от ищците.
Насрещното твърдение на ответника за липса на медицински документи,
които да установяват реалните увреждания на пострадалата К.А.А., както и
дали са в причинна връзка с настъпилата впоследствие смърт на същата,
ищците намират също за неоснователно. Посочва се, че цитираната по-горе
влязла в сила присъда е категорично доказателство, че прекият извършител на
деликта-ПТП С.Д. е причинил смъртта на К.А., настъпила вследствие на
несъвместимите с живота й увреждания, описани в приложените към
исковата молба съдебномедицинска експертиза на труп №44/18г. за
извършени оглед и аутопсия на трупа на К.А.А. и епикриза на К.А.А.
И3:3412, изд. на 23.02.2018г. от МБАЛ-Х. АД, намиращи се и в НОХД №
№169/2020г. по описа на ОС- С.З..
Насрещното възражение за съпричиняване от страна на пострадалата К.А.,
наричана от ответника „пешеходка”, „пешеходката”, каквото качество не е
имала се оспорва като голословно и неоснователно. Пострадалото лице
Атанасова не се намирала на платното за движение и с нищо не съпричила
вредоносния за нея резултат, поради което ищците считат, че дължимото
обезщетение на ищците не следва да се намалява на основание чл.51, ал.2 от
8
ЗЗД.
По твърденията и възраженията на ответника за размера на претендираното
обезщетение се заявява, че се оспорва възражението за неоснователност на
иска, поради недоказаност на неимуществените вреди, като се твърди, че за
доказването на иска в образуваното съдебно исково производство са
допустими всички доказателствени средства и такива са ангажирани от
ищцата с исковата молба.
Заявява се, че тезата на ответното дружество, че задължен по отношение на
претендираната лихва е деликвента, както и че ответникът не дължи лихва е
неоснователна.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност намери за установено следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1, вр. чл.45
ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, както и
акцесорни претенции, с правно основание чл.86 ЗЗД.
В хода на производството се установява следното: На 20.02.2018г. СТ. Д. Д.
при управление на посочения лек автомобил„Фолксваген Голф”, с рег.№
Х6226КВ в землището на с.В.Л., общ.О., обл.С.З. в посока север-юг, по път
503, км 22+ 300, е реализирал пътно-транспортно произшествие, при което е
блъснал намиращата се на посочения участък К.А.А., ЕГН **********. В
резултат на удара и получените травматични увреждания, пострадалата К.А. е
починала на 23.02.2018г.
Ищците Д. АНТ. Д. и Х.А. Д. са синове на починалата, а ищеца А. Д. Д.,
техен баща.
Не е спорно по делото,че срещу СТ. Д. Д. е образувано НОХД 169/2020г. по
описа на Окръжен съд гр.С.З.. С присъда № 17/28.05.2020г., постановена по
делото от ОС-С.З., влязла в сила на 12.06.2020г. същият е признат за виновен
в това, че 20.02.2018г. при управление на гореопосочения лек автомобил
„Фосксваген Голф”, с рег.№ Х6226КВ в землището на с.В.Л., общ.О.,
обл.С.З., по път 503, км 22+ 300 нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно чл.20, ал.1 от ЗДП, съгласно която разпоредба водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътното превозно средство, което
управляват, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на
9
К.А.А., ЕГН **********, съставляващо престъпление по чл.343, ал.1, б.”в”,
във вр. с чл.342, ал.1 от НК, за което е осъден на 1 година и 6 месеца
лишаване от свобода условно, с изпитателен срок от 4 години и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 2 години.
Към датата на ПТП, гражданската отговорност на водача на лек автомобил
марка модел „Фолксваген Голф”, с рег.№ Х6226КВ, управляван от СТ. Д. Д. е
застрахована при ответното ЗАД „Б.” АД - застрахователна полица № BG
/03/118000348190, издадена на 22.01.2018г., за срок от 03.02.2018г. до
02.02.2019г.
С оглед обезщетяване на претърпените неимуществени вреди ищците
предявили извънсъдебно пред застрахователя на деликвента ЗАД „Б.” АД
писмена застрахователна претенция с подадени заявления - вх..
№7/04.04.2018г. от Д. АНТ. Д., вх.№ 8/04.04.2018г. от ХР. АНТ. Д. и вх.№
6/04.04.2018г. от АНТ. Д. Д. по предоставен им образец от представител на
застрахователя в офиса в С., както подали и Допълнение към заявленията вх.
№ 000017/30.10.2020г. С писмо вх.№ 898/25.02.2020г. ищците представили
поискани им от застрахователя документи. Ответният застраховател с писмо
изх.№ П-00129/08.02.2021г. отговорил на претенцията на ищците, като
отказал да им заплати застрахователно обезщетение.
В хода на производството по непротиворечив начин се доказва извършено от
СТ. Д. Д. деяние,както и неговата форма - по непредпазливост и вредоносния
резултат -смъртта на К.А.А.. Не се спори по делото, че лекият автомобил
„Фосксваген Голф”, с рег.№Х6226КВ, с който е извършено произшествието е
бил застрахован по задължителна застраховка „гражданска отговорност” на
автомобилистите в ответното дружество- ЗАД „Б.” АД. Това се установява и
от представената по делото застрахователна полица № BG /03/118000348190,
издадена на 22.01.2018г., за срок от 03.02.2018г. до 02.02.2019г.
Спорен е въпросът има ли съпричиняване от страна на пострадалата
К.А.А. за настъпване на вредите. От показанията на свидетелите СТ. Д. Д. и
ИВ. Г. Г. се установява,че водача С.Д., не е контролирал непрекъснато
управлявания от него автомобил по път 503, км 22+ 300, в посока от с.В.Л.,
общ.О., обл.С.З. към гр.С., в резултат на което автомобилът е напуснал
платното за движение и е навлязал в десния /западен/ банкет по посока на
движението му, отблъсквайки намиращата се там К.А. в извънпътната
10
територия.
Свидетелят Г. твърди, че пострадалата Атанасова се е намирала на десния
банкет заедно с него, обърната с гръб към автомобила към момента на удара,
като е говорила по неговия мобилен телефон с фактическия си съжител-ищеца
А.Д.. Според същият свидетел тя е била на банкета преди водачът на лекия
автомобил „Фолксваген Голф” да навлезе с ляв завой в правия участък от
пътя, където е станало произшествието. Свидетелят С.Д. заявява, че
Атанасова е била на банкета, а не на платното за движение и не е създала
опасност за движението му.
В хода на производството е изслушано заключението на назначената
САТЕ ,от което се установява, че пострадалата К.А. е била извън платното за
движение, на западния банкет към момента на произшествието, както и че не
е имала възможност да забележи лекия автомобил, тъй като намирайки се на
банкета е разговаряла по телефона и е била обърната с гръб към лекия
автомобил „Фолксваген Голф”.
Следва да се приеме за доказано, че пострадалата не е имала качеството на
участник в движението, тъй като не се е намирала на платното за движение, а
на десния /западен/ банкет, когато водачът на лекия автомобил Д. след
извършен ляв завой на пътя и вече в правия участък от него, е напуснал
платното и ударил пострадалата, в момента когато е говорила по телефона със
съжителя си, намирайки се на банкета.
Настоящият съдебен състав намира,че ответникът не установява
пострадалата Атанасова да е извършила нарушение на правилата за движение
и вследствие на това да има принос за настъпването на вредоносния за нея
резултат, което да е основание за намаляване на обезщетението съгласно
чл.52, ал.2 от ЗЗД.
Като писмено доказателство по делото е представено Удостоверение за
наследници изх. № 133/ 27.02.2018г., изд.от Община С.,от което се
установява, че ищците Д.Д. и непълнолетният Х.Д. са деца на починалата К.
А.ова, предвид което са активно материалноправно легитимирани да получат
обезщетение за репариране на претърпените от тях неимуществените вреди от
смъртта на майка им, причинена от непозволено увреждане.
От представените удостоверения за раждане на ищците Д.Д. и Х. Д. се
установява, че ищецът А.Д. е техен баща.
11
Събраните по делото гласни доказателства-показанията на свидетелите
К.А. и С. Д.а установяват, че ищецът А.Д. и починалата К.А. живяли на
съпружески начала повече от 19 години. От фактическото им съжителство са
родени децата им -ищците Д.Д. на 23.10.2002г. и Х.Д. на 07.10.2005г.
Създаденото от тях фактическо семейство е било много сплотено, задружно и
единно. Имали много силна емоционална връзка, били привързани помежду
си, споделяли си всичко, никога не са имали влошени отношения и не са се
разделяли. Ищецът много обичал починалата, бил винаги внимателен и
уважителен към нея, помагал й в домакинската работа и в грижите за децата.
Според свидетелите двамата фактически съжители са водили нормален,
спокоен и хармоничен съвместен живот.
Свидетелите установяват също, че отношенията между децата Д. и Х. и
тяхната майка почивали на взаимна силна обич и привързаност.Починалата
била много добра, отговорна и всеотдайна майка, постоянно ангажирана в
грижите за тях, умеела да ги увлича да учат и спортуват, подкрепяла и
поощрявала извънкласните им занимания, мотивирала ги да бъдат добре
образовани и възпитани, Децата обичали извънредно много майка си, били
силно привързани към нея.
Непълнолетният син Х. към момента на инцидента бил на 12 години,
отказвал да повярва, че майка му е починала, неукротимо плачел, блъскал се в
земята, удрял главата си в стената, а по- големият непълнолетен тогава син Д.
на 15 години напълно се затворил в себе си, не говорил, а само безспирно
ридаел. Наложило се тримата ищци да потърсят психологична помощ при
специалист -психолог в гр.Х.. От тогава ищците не били същите, съкрушени
били от мъка и страдание по загубата на тяхната майка и съжител.
Съгласно TP № 1 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък са освен лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г.
/деца, съпруг и родители/и ППВС № 5/24.11.1969г./съгласно което това право
има и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при
непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не
съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала/, но по
изключение и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
12
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени.
Ищецът А.Д. също попада в кръга на лицата, които имат право да получат
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починалата К.А., тъй
като са имали дългогодишно фактическо съжителство на семейни начала
/повече от 19 години/ и между тях е била създадена здрава и трайна семейна
връзка и дълбока духовна и емоционална близост, неразличаваща се от тази
между съпрузите в брак, което обуславя репариране на преживяните от него
душевни болки и страдания от необратимата й загуба.
Несъмнено е, че ищците са претърпели неизмерими душевни болки,
страдания и мъка от внезапната и противоестествена смърт на тяхната майка
и фактическа съпруга, причинена от деликвента. Децата Д. и Х., тогава били
ученици, в младежка възраст / 15г. и 12г,/ и остават завинаги лишени от
нейната майчина обич, грижи и подкрепа, а съжителят й е лишен от обичната
си жена и най-близък негов приятел в живота. Прекъсната е необратимо
връзката между тях, която е била много хармонична, силна и постоянна.
Касае се до изключителна и непреодолима душевна травма, която ще
съпровожда ищците до края на дните им.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и
страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието
"справедливост" не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968год.,
то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характерът на
увреждането, начинът на настъпването, обстоятелствата при които е станало,
допълнителното влошаване състоянието на здравето на пострадалия,
причинените морални страдания и др.
Предвид анализа на събраните по делото доказателства следва да се
приеме ,че за обезщетение на причинените неимуществени вреди на ищците
Д. АНТ. Д., с ЕГН **********, от гр. С., ул.*** и ХР. АНТ. Д., с ЕГН
**********, от гр.С., ул.*** - непълнолетен, действащ със съгласие на баща
си и законен представител АНТ. Д. Д. с ЕГН ********** от гр.С., ул.***
следва да бъде определена сумата в размер на 180 000 лв.,като в останалата
13
част до претендирания размер предявените субективно съединени искове
следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.За обезщетение на
причинените неимуществени вреди за ищеца АНТ. Д. Д.-фактически съжител
на пострадалата следва да бъде определена сумата в размер на 150 000лв. като
искът в останалата част следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е регламентирано,
че застрахователното покритие включва и лихвите за забава. Следователно
застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря
за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от
правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за забава в рамките на
застрахователната сума и считано от датата на уведомяване от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване
или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която
от датите е най-ранна – арг. от чл. 429, ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ.
В случая основателността на главния иск в посочения размер води до
основателност и на акцесорната претенция. В конкретния случай ответното
застрахователно дружество е уведомено за застрахователното събитие с
Уведомление за ПТП с пострадало лице вх.№00002/23.03.2018г., подадено от
застрахования С.Д. и с подадена застрахователна претенция от всеки от
ищците- с вх..№7/04.04.2018г. от Д. АНТ. Д., вх.№ 8/04.04.2018г. от ХР. АНТ.
Д. и вх.№ 6/04.04.2018г. от АНТ. Д. Д. с вх.№ 00003/27.03.2018г. и
Допълнение към заявленията вх.№ 000017/30.10.2020г. Предвид това
законната лихва е дължима от по-ранната дата- 23.03.2018г,, когато е
подадено уведомлението за ПТП от застрахования С.Д..
По отговорността за разноски:
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно
адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за
случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението
в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати.
С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати на Адвокатско
дружество „О. и К.“ адвокатско възнаграждение в размер на 11 545 лв.общо
14
за трите субективно съединени иска съразмерно с уважената част от иска.В
полза на ответното дружество следва да се присъди сумата 36,20 лв. –
разноски по делото съобразно отхвърлената част на исковата претенция.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗК „Б.“ АД гр.С. бул.***
следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, сумата от 20 400лв.за държавна такса.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Б.” АД, с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:
гр.С., район *** да заплати на Д. АНТ. Д., с ЕГН **********, от гр. С., ул.***
сумата от 180 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди вследствие смъртта на майка му К.А.А., ЕГН
**********,настъпила в резултат на ПТП на 20.02.2018г., ведно със
законната лихва от 23.03.2018г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск над сумата от 180 000 лв. до претендирания размер от 200
000 лв. като неоснователен .
ОСЪЖДА ЗАД „Б.” АД, с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:
гр.С., район *** да заплати на ХР. АНТ. Д., с ЕГН **********, от гр.С.,
ул.*** - непълнолетен, действащ със съгласие на баща си и законен
представител АНТ. Д. Д. с ЕГН ********** от гр.С., ул.*** сумата от 180 000
лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди
вследствие смъртта на майка му К.А.А., ЕГН **********,настъпила в
резултат на ПТП на 20.02.2018г., ведно със законната лихва от 23.03.2018г.
до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск над сумата от
180 000 лв. до претендирания размер от 200 000 лв. като неоснователен .
ОСЪЖДА ЗАД „Б.” АД, с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:
гр.С., район *** да заплати на АНТ. Д. Д. с ЕГН ********** от гр. С., ул.***
сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му
15
неимуществени вреди вследствие смъртта на фактическата му съжителка
К.А.А., ЕГН **********,настъпила в резултат на ПТП на 20.02.2018г., ведно
със законната лихва от 23.03.2018г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск над сумата от 150 000 лв. до претендирания
размер от 180 000 лв. като неоснователен .
ОСЪЖДА ЗАД „Б.” АД, с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:
гр.С., район *** да заплати на Адвокатско дружество „О. и К.“ адвокатско
възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ по трите
субективно съединени иска в общ размер на 11 545 лв.съразмерно с уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА Д. АНТ. Д., с ЕГН **********, от гр. С., ул.*** , ХР. АНТ. Д., с
ЕГН **********, от гр.С., ул.*** - непълнолетен, действащ със съгласие на
баща си и законен представител АНТ. Д. Д. с ЕГН ********** от гр.С., ул.***
и АНТ. Д. Д. с ЕГН ********** от гр. С., ул.*** да заплатят на ЗАД „Б.” АД, с
ЕИК ***,със седалище и адрес на управление: гр.С., район *** сумата 36,20
лв. –разноски по делото съобразно отхвърлената част на исковата претенция.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.” АД, с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:
гр.С., район *** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната
власт сумата от 20 400лв. за държавна такса съразмерно с уважения размер на
исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
16
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
17