Решение по дело №3736/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 24.04.2024г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-22 с-в, в публично заседание на девети април две хиляди и дванадесет и четвърта година в състав:

 

                                           председател: С. ШЕКЕРДЖИЙСКИ

                       

при секретаря Капка Лозева и в присъствието на прокурора __________, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3736 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            иск с пр. осн. чл. 135 от ЗЗД:

            Ищецът - Б.С.З., в исковата си молба и уточнение на същата от 30.06.2020г., твърди, че в качеството си на кредитор на „Ю.Ф.“ АД, ЕИК ******, предявява иск за обявяване за недействителен по отношение на него на сключения между „Ю.Ф.“ АД, ЕИК ******, и „Л.П.П.“ ЕООД, ЕИК ******, договор за покупко-продажба на недвижим имот от 27.02.2020г., обективиран в НА № 154, том I, рег. № 1905 дело № 145 от 2020г. на нотариус М.И., рег. № 260 от регистъра на НК, с район на действие-CPC, вписан в СВ-София под вх. рег. № 11028 акт номер 40 том XXIV.

С Договор за цесия от 27.04.2020г. „А.К.“ ЕООД, му прехвърлил възмездно вземане от „Ю.Ф.” АД, по договор от 28.05.2018г., сключен между “Ю.Ф.” АД, и „М.Б.” ООД, и „А.К.” ЕООД, за обезщетение за претърпени вреди от виновно неизпълнение на договор от 28.05.2018г.

„А.К.“ ЕООД имал правен интерес да предяви иск за обезщетение за прекърпени вреди (загуби) от умишлено и недобросъвестно неизпълнение на сключен договор от 28.05.2018г. срещу „Ю.Ф.“ АД за сумата от 86 720 лева, ведно със законната лихва от 08.05.2018г., респ. приобретателят на вземането имал правен интерес от предявяване на иск за същото вземане, придобито с договора за цесия от 27.04.2020г.

Вземането за сумата от 86 720 лева представлявало обезщетение за реално претърпени вреди от „А.к.“ ЕООД - загубен/удържан задатък за участие в публична продан по изпълнителното № 20157810400446 по описа на ЧСИ Г.Д..

„А.К.“ ЕООД имал правен интерес да предявяи иск за обезщетение да претърпени вреди /загуби/ от умишлено и недобросъвесгаю неизпълнение на сключен договор от 28.05.2018г. срещу „Ю.Ф.“ АД за сумата от 86 720 лева.

„А.к.“ ЕООД и „Ю.ф.“АД имали споразумение за съвместно участие в публичната продан, като всяка една от фирмите внесе самостоятелно задатък и наддавателно предложение. Договорено е било съвместно придобиване на недвижимия имот в равни идеални части, независима коя фирма ще придобие собственост първоначално с влязло в сила постановление за възлагане. Стратегията била да се участва в наддаването с две наддавателни предложения, като „А.к.“ ЕООД наддава устно до край и да бъде обявена първоначално за купувач, като увлече в устното наддаване наддавача „И.П.И.“ ЕООД. „Ю.ф.“ АД трябвало да остане на трето място в устното наддаване и евентуално впоследствие да бъде обявено за купувач на предложената цена, след като евентуално „А.к.“ ЕООД не плати предложената цена. Това се отнасяло и до „И.П.И.“ ЕООД. Т.е. изначално договорката била да се загуби евентуално един задатък, но този задатък да се загуби от „А.к.“ ЕООД. Сумата да се подели между двете дружества, като имотът се придобие на значително по-ниска цена. Стратегията сработила и „Ю.ф.“ АД придобил имота.

Тези устни договорки между представителите на „А.к.“ ЕООД и „Ю.ф.“ АД се доказвали от подготвеното документиране постфактум, обективирано в разменени по електронна поща на 27.05.2018г. в прикачени файлове Договор за съвместна дейност от 10.04.201г. и Анекс № 1 към договор за съвместна дейност от 10.04.2018г., които следвало да бъдат подписани от страните. Бил сключен договор на 28.05.2018г.

„Ю.Ф.“ АД продал на „М.Б.“ ООД дела си в съвместното начинание.

Впоследствие - поради измама и злоупотреба с доверие от страна на „Ю.Ф.“ АД в лицето на действителния собственик С. П., договорът от 28.05.2018г. не се изпълнявал виновно, като половината от придобития имот била прехвърлена на  „Л.п.п.“ ЕООД.

„А.к.“ ЕООД не получило нито дялове, така както било предвидено по договора от 28.05.2018г., нито идеална част имота. Нещо повече - на дружеството не били върнати платените пари в размер на 431 738 лева и договорената неустойка за неизпълнение в размер на 250 000 лева.

С постановление за възлагане от 30.05.2018г., издадено от ЧСИ Г.Д., ответникът „Ю.Ф.“ АД придобил в собственост следния недвижим имот, а именно: 3/4 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.803.470, представляващ празно дворно място,

Постановлението за възлагане влязло в сила на 12.08.2019г., след решение на СГС по ч.гр.д. № 9643/2018г., И-б състав. Постановлението за възлагане било вписано в СВ-София едва на 05.12.2019г., с отбелязана дата 03.12.2019г., което било значително забавяне на вписването поради умишлено бездействие на ответника, като собственик на имота.

На 28.05.2018г., в гр. София, между ответника “Ю.Ф.” АД, като Продавач, и „М.Б.” ООД, като купувач бил сключен договор с нотариална заверка на подписите, при следните съществени договорни клаузи от значение за изхода на настоящето дело:

- ПРОДАВАЧЪТ се задължава да предприеме необходимите действия така, че да придобие на публична продан от ЧСИ Г.Д.: ѕ ид.ч. части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.803.470;

- ПРОДАВАЧЪТ възнамерява да учреди ново еднолично дружество с ограничена отговорност („Новото Дружество“), капиталът на което да бъде формиран от непарична вноска = правото на собственост върху Недвижимия имот;

- ПРОДАВАЧЪТ възнамерява да продаде, а КУПУВАЧЪТ възнамерява да закупи съгласно сроковете и условията, предвидени в този Договор, 100 % от дяловете в капитала на Новото Дружество при съотношение 50 % за „М.Б.“ ООД и 50 % за „А.К.” ЕООД;

- На 28.05.2018г. КУПУВАЧЪТ ще преведе по банковата сметка на ПРОДАВАЧА авансово сума в размер на 1 024 117 лева, представляваща част от цената по чл. 3 от този Договор. Част от тази сума в размер на 988 940 лева ще се използва oт ПРОДАВАЧА за заплащане на цената с вкл. ДДС за придобиване на Недвижимия имот от ПРОДАВАЧА чрез ЧСИ Г.Д..

„А.к.“ ЕООД и „М.Б.“ ООД били изрядни в поведението си по договора, за разлика от “Ю.Ф.” АД.

С оглед изложеното, ищецът моли да бъде обявен за недействителен по отношение на него сключения между „Ю.ф.“ АД, ЕИК****** и „Л.п.п.“ ЕООД, ЕИК ******, договор за покупко-продажба на недвижим имот от 27.02.2020г., обективиран в нотариален акт № 154, том I рег. № 1905, дело № 145 от 2020г. на нотариус М.И., рег. №260 от регистъра на НК, с район на действие-CPC, вписан в СВ-София под вх.рег. № 11028 акт номер 40 том XXIV.

Претендира разноски.

Ответникът - „Ю.Ф.“ АД, оспорва иска:

- претенцията била недопустима, тъй като г-н З. не бил кредитор на дружеството. Оспорва наличието на уговорки относно публична продан. Уговорите не били част от договора от 28.05.2018г. Навежда и други доводи в тази насока – договорът бил развален, а това предполагало парично вземане. „А.к.“ ЕООД бил ищец по т.д. № 173/2020г. по описа на Старозагорски ОС.

- цесията била нищожна, поради липса на предмет, а и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 46 от ЗА и чл. 15 от ЕК;

- в СРС били предявени множество претенции за обезщетения на основание същия договор;

- оспорва множество фактически твърдения, изложени в иска; нямало увреждащо поведение.

Излага и други доводи.

            Третото лице-помагач на ищеца - „А.К.“ ЕООД, възприема позицията на ищеца.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:

            от фактическа страна:

            1. По делото е представен документ, озаглавен договор за съвместна дейност от 10.04.2018г., който не е подписан. Страни са ответникът и третото лице – помагач. Отнася се за ѕ от поземления имот, описан в исковата молба и за общо участие в публична продан. Всяка едно от тях следва да заплати задатък. Според Анекс 1 от 27.05.2018г., също неподписан, при загуба на задатък, съконтрахентът дължи Ѕ от него.

            На 28.05.2018г. е сключен – вече подписан договор между „Ю.Ф.“ АД, от една страна, „А.к.“ ЕООД и „М.Б.“ ООД, от друга, по силата на който ответникът се задължава да придобие недвижимия имот на публичната продан, като след това, той се прехвърли на останалите две дружества.

            С постановление от 30.05.2018г. на ЧСИ Г. Д.имотът (3/4 ид.ч. от него) е възложен на „Ю.Ф.“ АД.

            Договорът за цесия между „А.к.“ ЕООД и ищеца, е сключен на 27.04.2020г. С него е прехвърлено вземането на дружеството по договор от 28.05.2018г. – обезщетение за вреди, причинени от неизпълнението на длъжника по договора – загуба на задатък.

            До ответника е изпратено уведомление от „А.к.“ ЕООД, получено на 28.04.2020г.

            От „А.к.“ ЕООД до „Ю.Ф.“ АД с искане договореността по договора от 28.05.2020г. да бъде изпълнена.

            Следват две сделки - „Ю.Ф.“ АД, е продал на „М.Б.“ ООД 3/8 ид.ч. (НА от 27.01.2020г.), а след това и процесната, като „Ю.Ф.“ АД е продал на „Л.п.п.“ ЕООД още 3/8 ид.ч. (НА от 27.02.2020г.).

           

            2. С Решение № 260092 от 9.08.2022 г. на ОС - Стара Загора по т. д. № 173/2020 г. ответникът - „Ю.Ф.“ АД, е осъден за следното: ОСЪЖДА "Ю. " АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***. З., представлявано от изпълнителния директор А. П. ДА ЗАПЛАТИ на "А. " ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ***, представлявано от управителя К. М., чрез адв. Б. З. (съкращението най-вероятно е Б.З.), САК сумата в размер на 431 738 лв., платена цена по договора от 28.05.2018 г. представляваща връщане на даденото на отпаднало основание, ведно със законовата лихва върху сумата от датата на подаване на заявление по чл. 417 ГПК -09.03.20 г., до окончателното изплащане за които претендирани суми с Разпореждане № 2800/09.03.2020 год. на PC С. З. по ч. гр. д. № 1073/2020 год.. е отхвърлено подадено Заявление по чл. 417 ГПК до РС-С. З. както и да заплати сумата 34042, 84 лв. -разноски по делото съобразно уважената част на исковата претенция.

            Претенцията за неустойката е отхвърлена.

            Решението е потвърдено с Решение № 260 от 3.07.2023г. на ПАС по в.т.д. № 201/2023г.

            Предметът на иска е следния: производството е образувано по искова молба, предявена от "А. " ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ***, представлявано от управителя К. М., чрез адв. Б. З., САК, против "Ю. " АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***. З., представлявано от изпълнителния директор А. П..

                Ищецът посочва, че "А. " ЕООД, ЕИК ***, в качеството си на кредитор на "Ю. " АД, ЕИК ***, предявява иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 87 ЗЗД, вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, вр. чл. 415, ал. 3 ГПК за връщане на платена цена по договор в размер на 431 738 лева, представляваща връщане на даденото на отпаднало основание, ведно с законовата лихва върху сумата от датата на подаване на заявление по чл. 417 ГПК до окончателното й изплащане, като и иск с правно основание чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 87 ЗЗД, вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, вр. чл. 415, ал. 3 ГПК за заплащане на договорена компесаторна неустойка в размер на 250000 лв. по развален договор от 28.05.2018 год., сключен между "А. " ЕООД, "Ю. " АД, ЕИК *** и "М. " ООД, ЕИК ***.

            СГС приема, че решението е влязло в сила, доколкото не се установи да е образувано производство пред ВКС.

           

            3. Събрани са гласни доказателства, разпитани са св. З. (л. 368) и Б.. От тях се установява следното:

            -св. З.: показанията му са ирелевантни;

            -св. Б.: преди представлявал „Л.п.П.“ ЕООД. Дружеството, преди известно време, закупило от „Ю.Ф.“ АД *** и не било връщало закупната цена, под какъвто и да е вид.

            Разпипът по реда на чл. 176 от ГПК има значение само в светлината на чл. 175 от ГПК. В случая няма признания за неизгодни за страната факти  (о.с.з. от 28.02.2023г.).

            Депозирани са заключения две СЕ, като от тях се установява, както и от разпита на в.л-а в о.с.з. от 14.09.2021г. се установява, че:

            ССчЕ: Плащането на цената на 3/8 ид.ч. от процесния имот в размер на 757 200,00 лв. с включен ДДС по нотариалния акт от 27.02.2020 г. (приложен на л. 48-49 от делото) е направено от купувача „Л.п.п.“ по банков път на датата 30.06.2020г., с основание на плащането: "NOTARIALEN AKT ZA PRODAJBA NA NEDVIJIM IМОТ“, съгласно представеното платежно нареждане.

            Плащането е извършено от купувача от сметка с IBAN: *** „Л.п.п.“ ЕООД по банкова сметка *** „Ю.ф.“ АД с IBAN: ***, съгласно представеното платежно нареждане.

            По счетоводни данни на продавача „Ю.ф.“ АД за продажбата на процесния имот по нот. акт от 27.02.2020 г. е издадена данъчна фактура № **********/27.02.2020 г. с издател „Ю.ф.“ АД и получател „Л.п.п. ЕООД на стойност 631 000,00 лв. без ДДС и 757 200,00 лева включен ДДС.

            Фактурата е осчетоводена и при двете дружества - продавач и купувач.

            Издадената от продавача „Ю.Ф.“ АД фактура № **********/27.02.2020г. на стойност 757 200,00 лв. с ДДС е включена в дневника на продажби по ЗДДС на дружеството за месец февруари, 2020г., респ. стойността на сделката 631 000,00 лв. и начисления ДДС по нея в размер на 126 200,00 лв. са отразени в справката-декларация по ЗДДС на дружеството за месец февруари, 2020г.

            Купувачът на 3/8 ид.ч. от имота „Л.п.п.“ ЕООД е включил фактура № **********/27.02.2020г. в дневника на покупки по ЗДДС за месец юли, 2020г., като от представения дневник на покупки и по информация от счетоводството на дружеството, същото е ползвало данъчен кредит в размер на начисления ДДС по фактурата 126 200,00 лв.

            По счетоводни данни на „Ю.ф.“ АД за извършената сделка по продажба на 3/8 ид.ч. от процесния имот са платени: нот. такса, местен данък и такса вписване.

            Разходите/ таксите по сделката са заплатени изцяло от продавача „Ю.ф.“ АД и са, както следва:

            На 27.02.2020 г. е платен по банков път местен данък в размер на 18 930,00 лв. от „Ю.ф.“ АД от сметка с IBAN: ***ка на МДТ Община Изгрев с IBAN: ***ревода: „МЕСТЕН ДАНЪК ПРИДОБИВАНЕ“

            На 27.02.2020 г. е платена по банков път такса за вписване в размер на 631,00 лв. от „Ю.ф.“ АД от сметка с IBAN: ***ка на Агенция п вписванията с IBAN: ***ревода: „ТАКСА ЗА ВПИСВАНЕ".

            На 27.02.2020 г. е платена по банков път нотариална такса в размер на 2 092,20 лв. от „Ю.ф.“ АД от сметка с IBAN: ***ка на Нотариус М.И. с IBAN: ***ревода: НОТАРИАЛНА ТАКСА ЗА ПОКУПКО-ПРОДАЖБА“

            - По предоставена информация от счетоводството и от процесуалния представител на „Л.п.п.“ ЕООД дружеството не е получавало суми с наредител С. П.П. и/или негови свързани фирми, както и не е превеждало суми към тези лица.

            - По предоставена информация от счетоводството и от процесуалния представител на „Л.п.п.“ ЕООД дружеството не е получавало суми с наредител С. П.П. и/или негови свързани фирми, както и не е превеждало суми към тези лица.

            - По счетоводни данни предоставени от „Л.п.п.“ ЕООД се констатира, че платената цена по процесния нот.акт в размер на 757 200,00 лв. на 30.06.2020 г. е набрана от получен заем в размер на 757 200,00 лв. на датата 29.06.2020 г. по банкова сметка ***: *** ,Л.п.п.“ ЕООД от „Д.БГ“ ООД с по договор за заем от 26.06.2002 г.

            ССчЕ: Във връзка с договор за заем от 26.06.2020г. сключен между „Д.-БГ“ ООД в качеството му на заемодател, и „Л.п.п.“ ЕООД, в качеството му на заемополучател за предоставяне на паричен заем в размер на 757 200 лв., от „Д.- БГ“ ООД, в обяснителна записка към вещото лице във връзка с поставеното запитване, посочват че произхода на средствата касаещи предоставения паричен заем е от собствени средства от стопанска дейност за 2019 г. Предоставен за целите на експертизата е Годишен Финансов Отчет на дружество Д.-БГ“ ООД, ведно с Доклад за дейността и Доклада на независимия одитор за 2019 г. От Отчета за приходи и разходи на дружеството се констатират реализирани нетни приходи от продажби в размер на 37 753 000 лв. и счетоводна печалба преди облагане в размер на 10 848 000 лв.

            „Ю.Ф.“ ЕАД, като продавач на 3/8 ид.ч. от процесния имот по нот.акт от 27.02.2020 г. е издал фактура № **********/27.02.2020г. на стойност без ДДС 631 000 лв. и начислен ДДС по сделката в размер на 126 200 лв. Предоставена е справка декларация по ЗДДС за м.02/2020г. както и дневници покупки и продажби за периода. Видно от справките е, че фактура № ********** от 27.02.2020г. е декларирана за целите на ДДС в дневник продажби на ред 2 за данъчен период 02/2020 г. от дружеството продавач. Съгласно справката декларация за периода, резултата за месеца е ДДС за внасяне в размер 124 965,94 лв. (начислен ДДС продажби минус начислен ДДС покупки). За целите на експертизата от „Ю.Ф.“ ЕАД е предоставено банково извлечение № 23 от 17.03.2020г. на Райфайзенбанк България за IBAN *** „Ю.ф.“ АД. Видно от описаното банково извлечение е, че на 17.03.2020г. „Ю.Ф.“ ЕАД превежда сума в размер на 124 965,94 лв. по бюджетна банкова сметка *** ***: 110000 и посочено основание на превода „ДДС м.02/2020“. Предоставена е и справка в която е отразено осчетоводяването на гореописаното плащане по съответните счетоводни сметки: Дебит сметка ДДС за внасяне / Кредит сметка Банка.

            Не е предоставена информация за касови и банкови движения по сметки на „Д.БГ“ ООД. Такава не е искана от експертизата, поискана е информация за произход на средствата по договора за заем, и от третото лице „Д.БГ“ ООД се твърди, че средствата са „собствени средства от стопанска дейност“, и заемът е коректно данъчно деклариран, като са представени данни за платените и начислени лихви по него. Експертизата извърши проверка в Търговски регистър и констатира, че лицето С. П.П. е собственик/управител/член на съвета на директорите/едноличен собственик на капитала на 36 фирми, като в 10 от тях е управител, в 4 е представител, в 6 компании е член в съвет на директорите, в 11 от тях е съдружник, в 5 от тях е едноличен собственик на капитала. Доколкото въпроса е общ и неконкретизиран, техническото обследване по така поставения въпрос изисква буквално финансово разследване на цялостния бизнес на „Д.БГ“ ООД, с насрещни проверки в неуточнен брой фирми, при положение че същите не са и страна по делото, което излиза изцяло извън компетенциите и възможностите на експертизата, назначена с ясен предмет на делото.

            В обяснителна записка до вещото лице от изпълнителния директор на „Ю.Ф.“ ЕАД твърди че няма парични преводи от „Ю.Ф.“ ЕАД към „Д.БГ“ ЕООД за посочения във въпроса период. От предоставените аналитични счетоводни извлечения на сметки Каса и Банка, както и от банковите извлечения експертизата не констатира преводи от „Ю.Ф.“ ЕАД към „Д.БГ“ ЕООД.

            По счетоводни данни не се констатират тегления на суми на каса в „Ю.Ф.“ ЕАД. От предоставената аналитичност на сч.сметка Каса и оборатна ведомост, е видно, че за периода от 30.04.2020г. до 30.08.2020г. по каса на дружеството има 3 бр. плащания към доставчици за по 160 лв. и 1 бр. плащане към подотчетно лице за възстановяване на сума по авансов отчет. От разгледаните банкови извечния на дружеството за периода се констатира едно теглене на средства от банкова сметка, *** на задължение към подотчетното лице.

            Предоставени са счетоводни данни от „Л.п.п.“ ЕООД, които представят аналитично движението по получения заем от „Д.БГ“ ООД. Видно от аналитичното движение на сметка 151-Получени заеми е че на 29.06.2020г. е осчетоводен получения заем като е дебитирана сметка 503-Банка и е кредитирана сметка 151-1-Получен заем от „Д.“ в размер на 757 200 лв. На 30.09.2021 г. по партидата е отразено частично връщане по получения заем в размер на 121 000 лв. като е дебитирана сметка 151-1 и е кредитирана сметка 503-Банка. Частично връщане по заема е отразено и на 16.11.2021 г. в размер на 65 000 лв. като се взети същите счетоводни статии, а именно дебит сметка 151-1 на кредит сметка 503. Отразеното е и връщане по главницата по получения заем и на датата 23.11.2021г. като отново сумата е преведена по банка и е в размер на 571 200 лв. Посочените суми са отразени в съответните регистри и оборотната ведомост на дружество.

            Предоставена на експертизата е и справка за начислените и заплатени суми по договора за заем. За периода от получаване на кредита до неговото връщане са начислени лихви помесечно в общ размер на 20 816 лв. и са изплатени на два пъти по банка: на 23.11.2021г. и на 02.12.2021г.

            В получените от „Д.БГ“ ООД справки, отразяващи движените на предоставения кредит на „Л.п.п.“ ЕООД с договор от 26.06.2020г. сумите и датите на предоставения заем и неговото връщане кореспондират с тези в дружеството заемател.

            След проверка на счетоводните документи и банкови извлечения на дружествата „П.и.к.“ ООД и „Д.БГ“ ООД за периода от 30.04.2020г. до 30.08.2020г., т.е. два месеца преди и два месеца след датата на плащане на продажната цена по увреждащата сделка, извършено на 30.06.2020 г.:

            По информация на „Д.БГ“ ООД произхода на средствата послужили за предоставения заем на 29.06.2020г. на „Л.п.п.“ ЕООД е от стопанска дейност на дружеството осъществявана през 2019г. Не са предоставени банкови извлечения.

            От „П.и.к.“ ООД са предоставени оборотна ведомост за 2020г. и главна книга обещаваща аналитичното движение по всички счетоводни сметки на дружеството за 2020г. Не се констатират стопански операции, плащания или разчети с „Д.БГ“ ООД. Не са предоставени банкови извлечения.

            Предоставен е съкратен счетоводен Баланс на „П.и.к.“ ООД към 31.12.2020г. Посочените Текущи (краткотрайни) активи в Баланса на дружеството са в размер на 1 318 хил.лв. Предоставена е на вещото лице аналитична справка за съдържанието е размера на текущите активи на дружеството към 31.12.2020 г.:

            - Сметка 225 Предоставени заеми – 979 000 лв. (“М.Я.“ - 919 000 лв;“Р.е.“ ЕООД-60 000 лв.);

            - Сметка 4961 Вземания по лихви – 8 891 лв. (“М.Я.“ - 8 537 лв; “Р.е.“ ЕООД - 354 лв.);

            - Сметка 498 Други дебитори – 61 193 лв.;

            - Сметка 503 Банка и 501 Каса – 207 949 лв.;

            - Сметка 306 Имоти държани с цел продажба – 16 165 лв.;

            - Сметка ДДС покупки – 21 777 лв.;

            - Сметка ДДС за възстановяване – 22 450 лв.

            Общ размер на текущите активи в лева към 31.12.2020 г. – 1 317 425 лв.

            След запитвания по e-mail към управителя на дружеството от страна на вещото лице, не е предоставена счетоводна информация, а следната обяснителна бележка „сумата от 86720 лева, внесени като задатък за участие на "А.к." ЕООД в публична продан и удържани от ЧСИ Г.Д., е отнесена на разход през 2018г. Реално сумата представлява претърпени вреди по вина на "Ю.Ф." ЕАД поради виновно и умишлено неизпълнение на договора от 28.05.2018 год. и имаме вземане за обезщетение за пертърпени вреди.

            Вземането на "А.к." ЕООД срешу "Ю.Ф." ЕАД за претърпени вреди в размер на 86 720 лева е заведено извънбалансово, като условно вземане. Впоследствие вземането се прехвърля възмездно на Цесионера Б.С.З. с договор за цесия от 27.04.2020г., за което длъжникът "Ю.Ф." ЕАД е надлежно уведомен. Съответно вземането на "А.к." ЕООД се трансформира във вземане от Б.С.З. като цена за извършената цесия, и това вземане остава да се води извънбалансово.

            По горе изложените мотиви считаме, че няма смисъл да Ви представяме ГФО за 2020 год. и оборотна ведомост за 2020год. При постъпване на пари по договора за цесия ще имаме извънреден приход.“

            Не са представени каквито и да са счетоводни документи за целите на експертизата в подкрепа на изложеното по електронна поща.

            от правна страна:

            Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. (чл. 135, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД).

            Претенцията (action Paulina) е конститутивен иск за обявяване на относителна недействителност, с оглед на разграничаването му от другите основания за недействителност на сделките – нищожност и унищожаемост. С предявяването му кредиторът упражнява потестативно си право, изразяващо се в правната възможност да удовлетвори вземането си от имуществото, предмет на атакуваното увреждащо действие, или да упражни правото по вземането си, без да се зачитат разпоредителните действия на длъжника. Упражняването на правото може да се осъществи само чрез иск.

            Исковата молба следва да съдържа твърдения относно следните обстоятелства:

            1. За качеството си на кредитор на длъжника;

            2. За извършено конкретно действие от длъжника, което го уврежда.

            Практиката на ВКС, съгласно ТР № 2/2010г. на ОСГТК, приема, че качеството кредитор е налице, ако ищецът по иска твърди и съществуването на вземането му произтича от твърдените факти в исковата молба, като за действителността на вземането не е необходимо същото да е ликвидно и изискуемо или установено с влязло в сила съдебно решение. Извод за несъществуване на вземането може да се направи, само ако твърдяното вземане е отречено със сила на пресъдено нещо.

            И в тази връзка, процесуалната легитимация се определя от твърденията на ищеца в исковата молба, който заявява, че именно той е носителят на накърненото от ответника чрез възникналия между тях правен спор материалното право  - Решение № 5/06.06.2011 г., по гр.д. № 47/2010 г., на III г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, за разлика от материалната легитимация, която се определя от доказването на иска и обуславя неговата основателност и по която съдът се произнася със съдебното решение; също: Решение № 61 от 13.06.2014г. на ВКС по гр.д. № 3306/2013г., IV г.о., ГК.

1. Договорът е развален преди цесията, която е от 27.04.2020г., което означава, че сделката няма предмет и това е известно на адв. З.. Т.е., той не е получил никакви права, тъй като юридически договор не е съществувал. По сделката биха се дължали евентуално вреди за преддоговорна отговорност която е близка до деликтната (чл. 12 от ЗЗД).

От изложеното следва, че макар искът да е допустим, претенцията е неоснователна, доколкото ищецът не установи активната си материална легитимация (Тълкувателно решение № 7 от 13.11.2014 г. на ВКС по д. № 7/2013 г., ОСГТК, докладчик Емил Марков: Не се дължи неустойка за забава по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, когато двустранен договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, е развален поради виновно неизпълнение на длъжника. Дължима в такава хипотеза е единствено неустойка за обезщетяване на вреди от неизпълнението поради разваляне - неустойка за разваляне, ако такава е била уговорена).

Договорът за цесия не е нищожен, тъй като няма предмет (арг. чл. 100, ал. 1 от ЗЗД), но по нея ищецът не може да има претенции спрямо ответниците. От тази гледна точка няма никаква причина делото да бъде спирано (включително и с оглед т. 2 от Тълкувателно решение № 2 от 9.07.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГТК, докладчик съдиите Майя Русева и Анна Баева).

Сделката обаче е нищожна на основание чл. 46 от ЗА (Решение на ДС при САК по Дисциплинарно дело № 113/2021г. – л. 296; също и Решение № 50132 от 03.11.2022г. на ВКС по гр.д. № 1959/21г. / доводите за обратното в молба – л. 454 са неоснователни, съобразно хронологията на фактите, описана в „от фактическа страна“). Няма никакво значение дали решението е влязло в сила, доколкото нарушението е очевидно.

Целта на това производство се изчерпва само с целен дублаж на делата (или друга нетипична/непозволена цел), което е недопустимо и което обяснява активността на трето лице – помагач на ответника (по отношение на него е приложима и нормата на чл. 161 от ГПК, предвид констатациите на второто в.л.). Това производства представлява грубо нарушение на изискването за добросъвестност (чл. 3 от ГПК), но и подобно процесуално и материално поведение е характерно за ищеца:

- ако той е консултирал третото лице помагач в участието му в недоподписаната сделка за участие в публична продан: публичната продан цели получаване на максимална цена от кредиторите на длъжника. Недобросъвестното наддаване е хипотеза на откровена злоупотреба; неморалното поведение не би могло и да бъде основание за прехвърляне на права, генерирани от него;

- както бе посочено, адв. З. е наясно, че цесията не му предоставя никакви права, тъй като и самото дружество няма такива по договора;

- поредно дисциплинарно наказание, влязло в сила – ДВ от 01 март. 2024г.

Или, искът е неоснователен.

 

            Само за пълнота следва да се посочи, че с измененията на ГПК (обн., ДВ, бр. 100/21.12.2010г.) в ал. 3 на чл. 146 се създаде ново изречение второ, съгласно което, ако в изпълнение на предоставената от съда възможност за становище и ангажиране на доказателства страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 от ГПК. С това изменение нормативно се закрепи съществуващото и преди това тълкуване на закона, а и създадената вече съдебна практика (Решение № 549/29.10.2010г., по гр.д. № 56/2010г., на IV г.о.; Решение № 700/06.12.2010г., по гр.д. № 304/2010г., на III г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК), че окончателната преклузия за ангажиране на доказателства от страните по делото не настъпва преди края на първото съдебно заседание, както и, че същата е свързана със служебното изпълнение на задълженията на съда касаещи дадените в доклада указания и разпределяне на доказателствената тежест.

            Слез първото редовно о.с.з. преклузия не е настъпила само, ако се ангажират доказателства, свързани с тези на ответната страна и представяне (и приети от съда) впоследствие или такива за нововъзникнали факти – което означава факти, за които страната е нямала възможност или задължение да знае.

            Това предполага, че огромната маса от доказателствата, представени от третото лице – помагач, са преклудирани. Същевременно по-голямата част от документацията е и ирелевантна.

            по разноските:

На ответника се дължат разноски, а именно 9 750 лева. Третото лица помагач не може да прави възражение за прекомерност от името на ищеца.

 

 

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ, предявения от Б.С.З., ЕГН **********,***, срещу „Ю.Ф.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** ,представлявано от изпълнителния директор С. П., съд.адр.: гр. София 1504, ул. ********, тел. ******, и „Л.П.П.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представен от управителя С.Г. Б. (заличен търговец към датата на постановяване на решението), иск с пр. осн. чл. 135 от ЗЗД, да се обяви за недействителен по отношение на него сключения между „Ю.ф.“ АД, ЕИК****** и „Л.п.п.“ ЕООД, ЕИК ******, договор за покупко-продажба на недвижим имот от 27.02.2020г., обективиран в нотариален акт № 154, том I рег. № 1905, дело № 145 от 2020г. на нотариус М.И., рег. № 260 от регистъра на НК, с район на действие-CPC, вписан в СВ-София под вх.рег. № 11028 акт номер 40 том XXIV, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ЕГН **********,***, да заплати на „Ю.Ф.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** ,представлявано от изпълнителния директор С. П., съд.адр.: гр. София 1504, ул. „********, тел. *******, сумата от 9 750 (девет хиляди седемстотин и петдесет) лева, сторени деловодни разноски.

 

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца - „А.К.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя К. М., GSM ********, e-mail: *******@abv.bg.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

председател: