№ 418
гр. Бургас, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА
Административно наказателно дело № 20242120204963 по описа за 2024
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е висящо пред Районен съд - Бургас за втори път след като с
Решение № 9834/02.12.2024г. по КАНД № 1441/2024г. по описа на АдмС-
Бургас е отменено Решение № 613/19.07.2024г. по НАХД № 900/2024г. по
описа на РС-Бургас и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
съда с указания за попълване на същото с доказателствен материал.
Производството се води по повод жалба на Ж. П. Г., ЕГН **********,
действащ чрез пълномощника си адв.Р.Д. от АК – Бургас, против Наказателно
постановление № 69/08.02.2024г., издадено от Директора на РДГ – Бургас, с
което за нарушение на чл. 84, ал. 1, предложение трето от Закона за лова и
опазване на дивеча (ЗЛОД), на основание чл. 96, ал. 1 от ЗЛОД, чл. 84, ал. 1 от
ЗЛОД, чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД, чл. 95, aл. 1 от ЗЛОД и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от
ЗАНН, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 150 лева, същият е
лишен от право да ловува за срок от три години, както и е отнета вещта,
предмет на нарушението - ловно оръжие ИЖ 43, 12 кал., успоредка № 45386.
С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност и
неправилност на издаденото НП, като се моли за неговата отмяна.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Д.,
който поддържа жалбата и моли за отмяна на атакуваното НП, ведно с
присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган се представлява от гл. юрк. Т.С.,
1
която оспорва жалбата като неоснователна, поради което моли за
потвърждаване на наказателното постановление. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е
подадена в законоустановения срок, от активнолегитимирано лице и срещу
подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като след
съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен
материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
Жалбоподателят Ж. П. Г. притежавал валиден ловен билет за 2023г. и
разрешително за индивидуален лов серия ЮИ № 025159, за ловностопански
район Р., ловище „П.“ и „К.“.
Във връзка с подавани сигнали за извършени нарушения
по ЗЛОД свидетелят Ю. Х. Ш. (на длъжност гл. специалист в ЮИДП – С.)
заедно със свои колеги, сред които свидетелят Д. М. Н., няколко пъти,
включително на 16.12.2023г., посетили района на ДЛС – Р. за извършване на
обход и запознаване с терена. Свидетелите разполагали с карти на района.
Същият ден – 16.12.2023г. валял дъжд и свидетелите не забелязали
нарушители.
На следващия ден – 17.12.2023г. свидетелят Ш. получил сигнал за
забелязани нарушители в района на ДЛС-Р., поради което взел със себе си
двама колеги, сред които свидетелят Н., и тримата отишли на мястото, за
което се отнасял сигналът.
Свидетелят Ш. позиционирал колегите си по границата на горския фонд
в територията на ДЛС – Р., землището на с. Р., местност Т., отдел 431, през
около 300 метра един от друг, така че да имат видимост, както един към друг,
така и към цялата поляна пред гората, за да могат да забележат ако някой
подхожда към или излиза от гората. Поляната била заградена с електропастир,
като същата била разделена от горския фонд от преминаващ между тях горски
път. Свидетелят Ш. навлязъл вътре в гората – в територията на ДЛС – Р.,
землището на с. Р., местност Т., отдел 432, също на около 300 метра от
свидетеля Н., но по-ниско и нямал видимост към колегите си и към поляната.
Избрал това място, на което той се позиционирал, защото там четири пътя,
които излизали от гората, се събирали към поляната и било близко до мястото,
на което според сигнала, били забелязани автомобилите на нарушителите.
Точните места, на които са били позиционирани тримата проверяващи, са
отбелязани от свидетеля Ш. на приложената на л. 14 от делото Карта на
ловностопанските райони на Териториално поделение „ДЛС Р.“.
Известно време след като се позиционирал на отбелязаното с „аз“ на
картата място, към обед, свидетелят Ш. забелязал покрай него (свидетелят
изрично посочва в съдебно заседание: „Мястото, на което бяха установени
нарушителите, е мястото, на което съм отбелязал себе си върху картата с
2
„аз“.) да преминават, движейки се в посока поляната, двама души, сред които
жалбоподателят Ж. П. Г. и свидетелят Х.К.А., които носели в ръцете си, извън
калъф, сглобени ловни оръжия. Свидетелят Ш. спрял лицата, легитимирал се
и поискал всеки от тях да му представи разрешителното си за лов. След като
жалбоподателят Г. представил на свидетеля Ш. разрешителното си за лов,
последният констатирал, че в същото са описани местности, покриващи друго
ловно стопанство (район Р., ловище „П.“ и „К.“), а не това на ДЛС - Р., където
към момента двамата ловци се намират.
Свидетелят Ш. решил да повика двамата си колеги, но установил, че не
си намира телефона. Помолил ловците да му звъннат на телефонния номер и
така намерил телефона си на 15-20 метра обратно в посока поляната, в горския
фонд.
След това свидетелят Ш. се обадил на двамата си колеги да се
придвижат към мястото, на което е той, като междувременно ловците спорели
с него, твърдейки, че са в разрешената им област.
Свидетелят Н. и колегата му С. отишли надолу в гората при Ш. и
двамата ловци, като видели, че последните двама държат в ръцете си сглобени
ловни пушки и се разправяли с Ш. за това къде ловуват и съответно за къде им
е бележката за лов. Ш. обяснил на ловците, че са на територията на ДЛС „Р.“.
Пред свидетеля Н. ловците казали, че са ловували на поляната и са минали по
пътя, но Н. им обяснил, че това е невъзможно, защото с колега му са били
близо до пътя и са наблюдавали поляната през цялото време, като са имали
видимост към 95% от нея и не са забелязали никой да минава оттам.
Свидетелят Ш. се обадил и на директора на ДЛС-Р. да прати местен
горски, както и на спешен телефон 112 да изпратят екип на МВР, за да се
опишат оръжията на ловците. Полицейските служители, пристигнали на
място, проверили самоличността на ловците, както и индивидуализиращите
белези на техните оръжия като маркa, модел и сериен номер. Данните били
предоставени на свидетеля Ш., който съставил Констативен протокол серия
ЮИДП-22 № 000954/17.12.2023г., в който описал констатираните
обстоятелства при извършване на проверката.
За така установеното нарушение и на база горецитирания констативен
протокол, изпратен от ЮИДП-С., на 19.01.2024г. свидетелят П. С. Р. –
специалист по лова при ТП „ДЛС – Р.“, в присъствието на жалбоподателя, му
съставил АУАН № 2/2024, Серия ЮИДП-10 2024г., № 000024, за извършено
нарушение по чл. 84, ал. 1, предл. 3 от ЗЛОД. Актът бил предявен на
нарушителя, който го подписал и получил препис от него, отбелязвайки като
възражение, че не е извършил посоченото в акта нарушение.
Възприемайки описаната в АУАН фактическа обстановка АНО издал
процесното Наказателно постановление № 69/08.02.2024г., с което за
нарушение на чл. 84, ал. 1, предложение трето от Закона за лова и опазване на
дивеча (ЗЛОД), на основание чл. 96, ал. 1 от ЗЛОД, чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД, чл.
94, ал. 1 от ЗЛОД, чл. 95, aл. 1 от ЗЛОД и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 150 лева, същият е лишен от
право да ловува за срок от три години, както и е отнета вещта, предмет на
нарушението - ловно оръжие ИЖ 43, 12 кал., успоредка № 45386.
3
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
приобщените по делото материали по административнонаказателната
преписка, от събраните в хода на съдебното производство писмени
доказателства и гласните доказателствени средства чрез показанията на
свидетелите Ю. Х. Ш., Д. М. Н. и П. С. Р., които съдът кредитира като
еднопосочни и непротиворечиви.
По делото се очертават две основни групи свидетелски показания. От
една страна това са показанията на свидетелите Ю. Х. Ш., Д. М. Н. и П. С. Р., а
от друга – показанията на свидетеля Х.К.А.. Както бе посочено по-горе, съдът
кредитира показанията на свидетелите Ш., Н. и Р., като именно въз основа на
техните показания бе изведена и гореизложената фактическа обстановка. На
първо място следва да се отбележи, че липсват каквито и да е основания да се
счита, че тези свидетели са по някакъв начин заинтересовани от изхода на
делото и наред с това показанията им са еднопосочни, последователни и
логични.
На свой ред свидетелят А. е другото лице, ловувало заедно с
жалбоподателя на процесните дата и място, в която връзка също като Г. е бил
санкциониран с наказателно постановление, срещу което е подал жалба и въз
основа на която е образувано и висящо дело пред БРС. Предвид това
обстоятелство, което сочи на явна заинтересованост на свидетеля А. от изхода
на настоящия спор, а и доколкото дадените от него показания са коренно
противоположни на твърденията на останалите разпитани свидетели (в т.ч. и
относно мястото проверката, което А. е отбелязал с „х“ и надпис „проверка“
на приложената на л. 14 от делото карта), съдът не кредитира показанията на
свидетеля Х.К.А..
В тази връзка следва да се отбележи, че съдът не приема за достоверни
твърденията на свидетеля А., че в действителност двамата с жалбоподателя Г.
са вървели по пътя и през поляната към автомобила си, като са били един вид
примамени от свидетеля Ш. да навлязат в горския фонд и съответно на
територията на ДЛС-Р. по претекст да му помогнат да намери телефона си. На
първо място, предвид разположението на свидетеля Н. и неговия колега – С.
/на около триста метра един от друг, по границата на гората и съответно на
ДЛС – Р. с лице и пълна видимост към поляната/, то поне един от двамата е
следвало да забележи преминаващите през тази поляна ловци, което видно от
показанията на свидетеля Н. не се е случило, още повече, че тази поляна е
била оградена от електронен пастир, както и сам свидетелят А. посочва, т.е. по
границите на същата тече ток. На следващо място, от показанията на
свидетеля Ш. се установява, че същият действително е помолил
жалбоподателя и свидетеля А. да му помогнат да намери телефона си, който
действително е бил открит на около 15-20 метра от мястото на проверката
(отбелязано от Ш. на приложената на л. 14 от делото карта), но в посока пътя
и поляната, т.е. в посока, отдалечаваща се навън от горския фонд и ДЛС – Р., а
не навлизаща навътре в него. Не без значение е и обстоятелството, че в
показанията си пред съда свидетелят А. на два пъти посочва, че мястото, на
което са ловували, е район на „Р.“ („От около 20 години двамата с Ж.
ловуваме на това място. Това е район на „Р.“. Последните четири пет
4
години винаги, когато ловуваме за дива свиня и хищник, има с нас
представител на „Р.“), въпреки че разрешителното им за лов към процесната
дата е било за ловностопански район Р..
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно
неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта
на наложеното административно наказание, и предвид така установената
фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице
– Директора на РДГ-Бургас, видно от приобщеното към материалите по
делото копие на Заповед № РД – 49-199/16.09.2011г. на Министъра на
земеделието и храните, а АУАН също е съставен от компетентно лице по чл.
96, ал. 1 ЗЛОД, видно от приложената по делото длъжностна характеристика
на актосъставителя П. С. Р..
Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
законоустановения шестмесечен срок, като е съобразено с нормата на чл. 57
от ЗАНН. При издаването на АУАН също е спазена разпоредбата на чл. 42 от
ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е "обвинен"
и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените
материалноправни норми, като наказанието е правилно индивидуализирано.
Настоящият съдебен състав намира, че в
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалния или материалния закон, които да обуславят
отмяна на издаденото НП.
Както в АУАН, така и в НП, вмененото на жалбоподателя нарушение е
достатъчно конкретно индивидуализирано по място, дата на извършване,
както и касателно това, в какво се състои самото противоправно поведение на
жалбоподателя. Както в АУАН, така и в НП, е посочено, че жалбоподателят е
ловувал в отдел 432, който се намира в местност Т., землището на с. Р., без да
притежава разрешение за лов на тази територия.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за извършването на нарушение по чл. 84, ал. 1, предл. 3 от ЗЛОД,
съгласно която разпоредба, който ловува извън определените в
разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч, се наказва с глоба от
50 до 400 лв. На свой ред в чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД законодателят изрично е
предвидил, че за ловуване следва да се приема и престой или движение на
лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие,
независимо дали е заредено или не.
От събраните по делото доказателства и с оглед възприетата по-горе
фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира за несъмнено
установено по делото, че на посочената в НП дата – 17.12.2023г.
жалбоподателят се е намирал извън населено място (в горска територия в
землището на с. Р., местност Т., отдел 432 на ДЛС - Р.). Установява се
безспорно и че той е носил в ръцете си сглобено и извън калъф ловно оръжие
5
ИЖ 43, 12 кал., успоредка № 45386, т.е. е "ловувал" по смисъла на чл. 43, ал. 3,
т. 1 ЗЛОД. Същевременно Г. е ловувал на територията на ДЛС – Р. без да
притежава разрешително за лов за този район, доколкото видно от издаденото
му разрешително за индивидуален лов серия ЮИ № 025159, приложено на л.
18 от делото, същият има право да ловува от 01.12. до 31.12.2023г. в
ловностопански район Р., ловище „П.“ и „К.“. Точното място, на което е бил
установен жалбоподателят, се установява от изричното отбелязване от
свидетеля Ш. върху приложената на л. 14 от делото карта на
ловностопанските райони на Териториално поделение „ДЛС Р.“. Съгласно
това отбелязване, жалбоподателят е установен именно на територията на
отдел 432, местност Т., землището на с. Р., който видно от самата карта (която
е на ловностопанските райони на ТП ДЛС - Р.), а и от приложения на л. 23-25
от делото Ловностопански план на ТП Държавно ловно стопанство „Р.“, е
част от ДЛС – Р..
С така посоченото си поведение жалбоподателят е осъществил от
обективна страна фактическия състав на вмененото му нарушение.
Процесното нарушение е доказано и от субективна страна, като съдът
намира за неоснователни доводите на защитата за липса на видими, трайни
граници на отделните ловища. Границите на ловната територия са
определяеми. Наред с това, съгласно Глава трета от ЗЛОД, правото на лов се
придобива при строго регламентирана процедура от лица, които следва да
преминат съответно обучение и след успешно преминат теоретичен и
практически изпит. Касае за дейност, представляваща източник на повишена
опасност, при което се предполага, че деецът е запознат с всички релевантни
обстоятелства – какъв дивеч има право да ловува, през кой период и в
границите на коя точно територия /ловище/. Ловците би следвало да положат
съответната грижа при осъществяването на тази дейност. Дори и да се даде
вяра на твърденията на жалбоподателя в тази насока, то след като ловът е бил
извършван, може да се заключи, че се касае най-малкото за евентуален
умисъл, тъй като очевидно жалбоподателят се е съгласил с обстоятелството,
че може да излезе и извън разрешената му територия. Наред с това, както бе
посочено по-горе, от показанията на свидетеля А., който заявява: „От около 20
години двамата с Ж. (жалбоподателя) ловуваме на това място. Това е район на
„Р.“. Последните четири пет години винаги, когато ловуваме за дива свиня и
хищник, има с нас представител на „Р.“, може да се направи еднозначен извод,
че двамата с жалбоподателя са били наясно, че районът, в който са ловували на
процесната дата, попада именно в границите на ДЛС – Р., за който не са имали
разрешение.
В случая е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, като деянието не
може да се квалифицира като "маловажен случай". Маловажен случай е този,
при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Преценката за
"маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния
казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността
6
на предмета му, на вредните последици, степента на обществена опасност,
моралната укоримост на извършеното и т. н., като се отчитат същността и
целите на административнонаказателната отговорност. С оглед горните
критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът
счита, че в настоящия случай не са налице предпоставките за квалифициране
на нарушението като маловажно. Процесният случай не се отличава от
останалите типични такива, като не следва да се пренебрегва, че
обществените отношения, свързани с устойчиво развитие на дивечовите
ресурси, възстановяване и опазване на биологичното равновесие и
обогатяване на разнообразието на дивеча, съществено се накърняват от
нарушаване на забраните за ловуване. Също така се касае за дейност -
източник на повишена опасност, като отклоняването от границите на
разрешената за лов територия неминуемо създава опасност за живота и
здравето на други лица.
С оглед на всичко гореизложено, съдът намира, че АНО правилно е
ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
като му е наложил наказание „глоба“ в размер на 150 лева. Същото е
определено от АНО в размер, близък до минималния и много под средния,
очевидно отчитайки липата на доказателства за предишни противоправни
прояви на жалбоподателя, поради което и тази санкция се намира от
настоящия съдебен състав за справедлива и законосъобразна. С оглед
доказаното извършване на нарушение по чл. 84, ал. 1 ЗЛОД правилно на
основание чл. 94, ал. 1 ЗЛОД АНО е наложил и предвиденото кумулативно
наказание „лишаване от право на ловуване“ за фиксирания в закона срок от
три години, а съобразно чл. 95, ал. 1 ЗЛОД в полза на Държавата е отнето и
процесното ловно оръжие - ИЖ 43, 12 кал., успоредка № 45386. Съдът счита,
че с така наложените наказания ще бъдат постигнати целите, предвидени в
чл.12 от ЗАНН, да се предупреди и превъзпита нарушителят, както и
генералната превенция за въздействие върху обществото.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от от ЗАНН, в производствата
пред районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК предвижда, че когато съдът
отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на
разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото,
включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от
Закона за правната помощ.
Съгласно чл. 63д, ал. 4, вр. с ал. 5 от ЗАНН, в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, като размерът на
7
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Последната разпоредба от своя страна препраща към чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 150 лева.
В конкретния случай, предвид изхода на делото, право на разноски има
АНО, който е бил защитаван от юрисконсулт и своевременно е поискал
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. При
съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, както и на
извършените от процесуалния представител на АНО действия, съдът счита, че
за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на
АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на по 100 лв.
за всяка от двете съдебни инстанции или общо 200 лева.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 69/08.02.2024г.,
издадено от директора на РДГ – Бургас, с което за нарушение на чл. 84, ал. 1,
предложение трето от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД), на
основание чл. 96, ал. 1 от ЗЛОД, чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД, чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД, чл.
95, aл. 1 от ЗЛОД и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, на Ж. П. Г., ЕГН **********,
е наложена глоба в размер на 150 лева, същият е лишен от право да ловува за
срок от три години, както и е отнета вещта, предмет на нарушението - ловно
оръжие ИЖ 43, 12 кал., успоредка № 45386.
ОСЪЖДА Ж. П. Г., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна
агенция по горите сумата в размер на 200 (двеста) лева, представляваща
сторени в производството пред двете съдебни инстанции разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по
делото съдебни адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8