№ 56
гр. Пловдив, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цветан Ил. Цветков
Членове:Петко Ив. Минев
Веселина Т. Семкова
при участието на секретаря Даниела Пл. Дойчева
в присъствието на прокурора Георги Гешев Гешев
като разгледа докладваното от Петко Ив. Минев Въззивно административно
наказателно дело № 20225300600183 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С решение № 2057 от 22.11.2021г. по АНД № 3330/2021г. РС –
Пловдив, 20 н.с., е признал обв. М. Д. ИЛ. за невинен в извършване на
престъпление по чл. 296, ал 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и го е оправдал изцяло по
повдигнатото му обвинение. РС – Пловдив е постановил направените по
делото разноски /без да посочва размера им/ да останат за сметка на
държавата.
Срещу решението е депозиран протест от РП – Пловдив, в който се
твърди, че то е неправилно и необосновано. Иска се отмяна на решението на
ПРС постановяване на ново, с което обв. М. Д. ИЛ. да бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 296, ал 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК
и да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание „глоба“ по реда на чл. 78а от НК.
Депозирано е становище от обв. М.И. и от защитника му – адв. Г.И. за
неоснователност на протеста, като се иска потвърждаване на
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Твърди се,
че мотивите към протеста са почти бланкетни. В съдебно заседание защитата
1
излага доводи за несъставомерност на деянието и за липса на обществена
опасност. Посочва се че в момента обвиняемият и неговата майка отново
живеят заедно в едно домакинство и отношенията им отдавна са се
подобрили. Издадената заповед за незабавна защита е отменена от ПРС.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив поддържа протеста
и иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново
осъдително такова. Изразява се становище за доказаност на обвинението
спрямо обв. И. и се иска приложението на чл. 78а от НК с налагане на
административно наказание „глоба“ в минимален размер.
Въззивният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно
правилността на решението, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от
НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
Свид. Д. И.а И.а – пострадала по делото, живеела на адрес в гр.Х.,
обл.Пловдив, ул. *** заедно с болната си майка, която била на 96 г. От около
пет години при тях живеел и синът й – обв. М. Д. ИЛ.. От началото на 2021 г.
поведението на сина й спрямо нея се променило. Първоначално започнало
само с отправяне на обиди спрямо нея, след което започнал да й посяга с
удари в областта на главата, по тялото, като тези действия били насочени и
спрямо болната й майка. Вследствие на така упражняваното психическо и
физическо насилие, пострадалата свид. Д. И.а подала молба за търсене и
защита от упражняваното й домашно насилие пред РС – Пловдив. В закрито
заседание на 23.02.2021 г. била издадена заповед за незабавна защита № 21 по
гр.дело № 3479/2021г по описа на Районен съд – Пловдив, с която М. Д. ИЛ. е
бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на Д. И.а И.а, да се приближава до нея, жилището, което тя
обитава, местоработата и местата за социални контакти и отдих. На
26.02.2021 г. на св. Г. – мл. ПИ към РУП – Х., било възложено да връчи на М.
Д. ИЛ. писмо от РС – Пловдив, ведно с копие на заповед за незабавна защита,
издадена от РС – Пловдив от 23.02.2021г. в полза на Д. И.а И.а. За целта
полицейският служител и други негови колеги посетили адреса в гр.Х., ул.
***, където въпреки така издадената заповед установили, че пребивава обв.
М. Д. ИЛ.. Провели разговор с него, предявили му заповедта за незабавна
защита и му я разяснили, като му дали възможност да я прочете. Пред тях той
заявил, че е разбрал съдържанието на тази заповед и ще започне да събира
личните си вещи. За целта бил съставен и протокол за предупреждение, който
той подписал лично. На обв. И. е бил даден срок от два часа да напусне
жилището на този ден. В 16.00 ч. на същия ден полицейските служители
отново посетили адреса на пострадалата Д. И.а, където установили, че той все
още се намира на това място. И. бил изведен лично от полицейските
служители от жилището.
На 07.04.2021г било насрочено гр. дело № 3479/2021г. по описа на
2
Районен съд – Пловдив, но делото било отложено за друга дата – 10.06.2021г.,
тъй като М.И. се явил без адвокат, като му се предоставила такава
възможност. След делото св. Д. И.а се прибрала в дома си и на няколко пъти,
като не можела да си спомни конкретните дати, обв. М. Д. ИЛ. влизал в
жилището й на адрес гр. Х., ул. ***. Тя била принудена да търси съдействието
на органите на реда, но когато те пристигали на адреса, той бягал. На
30.04.2021г. св. И.а и майка й останали да преспят в жилището на тяхна
приятелка – М.К.. На 01.05.2021 г. те двете се прибрали в дома си, заключили
входната врата, за да не може да влиза свободно обв. М.И.. На същия ден
обаче той позвънил по телефона на майка си – св. Д. И.а, като й заявил, че се
налагало да посети санитарния възел на дома им и поради това ще влезе
вътре. Тя се противопоставила на това му изявление и категорично му заявила
да не влиза в дома й. Нещо повече- отново позвънила на органите на реда, за
да получи съдействие,както и за да предотврати други по-неблагоприятни
последици напуснала жилището. Пристигналите полицейски служители
огледали къщата, но не открили М.И. в него. Това се случило около 10.00ч.
След това тя и майка й се прибрали в дома им и св. Д. И.а започнала да храни
възрастната си майка. По същото време и място отново по телефона позвънил
обв. М.И. и й заявил, че слизал от втория етаж на къщата. Св. Д. И.а оставила
майка си вътре в къщата, излязла на двора и отново се обадила в полицията.
При това посещение на органите на реда в дома на св. Д. И.а, те установили,
че обв. М.И. се намирал там и по-конкретно на втория етаж от къщата.
Така изложената фактическа обстановка ПРС е приел за установена от
показанията на св. И.Х.В., Д.К.Г., К.Т.И., Д.Р. Г., С.Г.Г., И.В.В.в, Д. И.а И.а,
М.П.К., обяснения на обвиняемия М.И., копие на заповед за незабавна защита
№ 21 от 23.02.2021 г., постановена по гр.д. №3479/2021 г. по описа на Районен
съд Пловдив, протокол за предупреждение от 26.02.2021 г., съставен от св. Д.
Г., протокол за предупреждение от 30.04.2021 г., съставен от св. К.И.,
докладна записка от 30.04.2021г., съставена от св. К.И. , заповед за задържане
от 01.05.2021 г., копие на нотариален акт за продажба на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане №***, том 8, дело № 2706/1996 г. ,
протоколно определение от 10.06.2021 г. по гр.д. №3479/2021 г. по описа на
Районен съд Пловдив, копие на нотариален акт за дарение на недвижим имот
№***, том 64, дело № 16050/1997 г., копие на нотариален акт за учредяване
право на ползване върху недвижим имот , вписан под № ***, т.14, дв.вх.рег.
№ *** г. по описа на АВ-Пловдив.
Анализирайки и съпоставяйки свидетелските показания, обясненията на
обвиняемия и писмените доказателства по делото, първостепенният съд е
стигнал до правния извод, че обв. М.И. не е осъществил състава на
престъплението чл. 296, ал 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
ПРС е приел, че обв. М.И. е посещавал дома на майка си, но в повечето
случаи с нейно съгласие, което изключва умисъла му да извърши
престъпление. По отношение на датата 26.02.2021г. той е бил в нейния дом с
3
разрешение на полицията, за да вземе свои лични вещи, доколкото е разбрал
за заповедта за незабавна защита същия ден. На 30.04.2021г. обв. М.И. е бил
отново пред дома на майка си и след предупреждение от полицията е взел
свои вещи и е напуснал дома й. ПРС е приел, че на дата 01.05.2021г. обв.
М.И. е бил на втория етаж в къщата, а майка му живее на първия етаж и той
не е нарушил заповедта за незабавна защита. ПРС е приел, че след като
пострадалата Д. И.а е оттеглила молбата си за незабавна защита по гр. дело №
3479/2021г. и на 10.06.2021г. ПРС е прекратил производството и е обезсилил
заповедта за незабавна защита, то с обратна сила са отпаднали всички
действия на съда и заповедта не е породила правно действие.
Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция намира за
установено следното:
Протестът на Районна прокуратура – Пловдив е процесуално допустим,
но разгледан по същество е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Така приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в
съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от
въззивната инстанция. За изследване на обстоятелствата, релевантни за
повдигнатото обвинение срещу обв. М.И., първата инстанция е извършила
необходимите процесуално – следствени действия, изясняващи значимите
факти относно повдигнатото му обвинение.
Въззивната инстанция изцяло възприема анализа на доказателствата,
направен от РС – Пловдив и не намира за нужно да го преповтаря. Споделя се
крайният извод за несъставомерност на деянието по чл. 296, ал 1 вр. чл. 26,
ал. 1 от НК, но с по-различни мотиви от тези на ПРС. Не може да бъде
споделен изводът на ПРС, че след като е била отменена заповедта за
незабавна защита, тя не е породила правно действие в периода от издаването
до отмяната й. Това твърдение е невярно, тъй като основния смисъл от
издаване на заповедта е да осигури незабавна защита на уязвими лица,
пострадали от насилие от техни близки. Нейната отмяна действа за в бъдеще,
но не и за минал период. Ето защо деянието на обв. М.И. е съставомерно по
чл. 296, л. 1 от НК, но само за датата 30.04.2021г., когато е влязъл в дома на
майка си, за да вземе свои вещи без нейно съгласие. Обществената опасност
на това деяние обаче е явно незначителна по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК,
предвид липсата на други вредни последици и последвалите близки
отношения между обвиняемия и неговата майка. Понастоящем обв. М.И. се
грижи за майка си и нейната майка и всичко това сочи за ниска обществена
опасност както на деянието, така и на дееца. Едно осъждане на обв. М.И. само
би влошило отношенията между майка и син, но не такива са целите на
наказанието. Други вредни последици от деянието на 30.04.2021г. не са
настъпили, не е имало и насилие спрямо пострадалата, която е излязла от
дома си. След предупреждение обв. М.И. незабавно е напуснал дома й.
Споделят се изводите на ПРС, че на 26.02.2021г. обв. М.И. не е нарушил
заповедта за незабавна защита, тъй като непосредствено след съобщаването
4
му за тази заповед и в присъствието на полицията той е влязъл да вземе свои
вещи, а не да притеснява пострадалата. Това действие на обвиняемия е било
свързано с нуждата от лични вещи, за да продължи своето нормално
съществуване. По отношение на датата 01.05.2021г. отново се споделят
изводите на ПРС за несъставомерност на деянието, тъй като обв. М.И. е бил
на втория етаж в къщата, а майка му е живеела на първия етаж. Ето защо
неоснователни са доводите в протеста за съставомерност на деянието на обв.
М.И. и правилно ПРС го е признал за невинен и го е оправдал по
повдигнатото му обвинение.
РС – Пловдив е постановил направените по делото разноски /без да
посочва размера им/ да останат за сметка на държавата. По делото няма
разноски, които да са били направени, за да се дължи произнасяне по тях.
Решението на ПРС обосновано, той е анализирал всички събрани
доказателства, обсъдил ги е поотделно и в тяхната съвкупност и е направил
верни изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност
на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което е отразено в
мотивите.
При извършената служебна проверка, Окръжният съд не констатира да
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са достатъчно
основание за отмяна на атакуваното решение. По изложените по-горе
съображения, Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав счита,
че първоинстанционното решение следва да бъде да бъде потвърдено изцяло,
а протестът да бъде оставен без уважение като неоснователен.
Водим от горното и на основание чл.334, т.6, вр.с чл.338 от НПК,
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2057 от 22.11.2021г. по АНД №
3330/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, 20 н.с.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Страните да бъдат уведомени за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6